Присъда по дело №5927/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 274
Дата: 25 май 2023 г. (в сила от 10 юни 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110205927
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 274
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
СъдебниНИНА АНГ. БАШИР

заседатели:ВИОЛЕТА ТР. ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
и прокурора А. З. Х.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20231110205927 по описа за 2023 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. С. - роден на г. в гр. София, български
гражданин, средно специално образование, не работи, осъждан, с адрес: гр. С,
бул. „Р“ № , ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.02.2023,
около 10:15 часа в гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 2а, магазин
„Техномаркет Надежда“, отнел чужда движима вещ – лаптоп марка „Lenovo“,
модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“, на стойност 2 300лева, собственост
на „Анвейл“ ООД, от владението на В. В. А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив – след като С. е бил осъждан с влязло в сила на 05.06.2018 г.
определение по НОХД 3055/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 105
състав, за тежко престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е
1
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК, поради
което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58А, ал. 1 от НК ГО
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 1 от НК при изпълнение на
наказанието „лишаване то свобода“ следва да се приспадне задържането на
подсъдимия по настоящото производство, а именно със Заповед по ЗМВР за
срок от 24 часа на 17.02.2023 г., с постановление на СРП от 18.02.2023 г. за
срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от
20.02.2023 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
Веществените доказателства по делото: 1 бр. оптичен носител /лист 100
от ДП/ – СД следва да остане по делото до унищожаването му по надлежен
ред, а 1 бр. преносима флаш памет /лист 100 от ДП/, следва да бъде върната
на правоимащото лице В. В. А., след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. С. да
заплати направените по делото разноски в размер на 266,75 (двеста
шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева в полза на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. С. да
заплати 5,00 /пет/ лева държавна такса в полза на СРС за служебно издаване
на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по присъда от 25.05.2023 г. по НОХД №5927/2023 г. по описа на
СРС, 19 състав:

Наказателното от общ характер производство е образувано с внесен от
Софийска районна прокуратура (СРП) обвинителен акт (ОА) срещу В. Г. С. за
това, че на 13.02.2023, около 10:15 часа в гр. София, бул. „Ломско шосе“ №
2а, магазин „Техномаркет Надежда“, отнел чужда движима вещ – лаптоп
марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“, на стойност 2 300
лева, собственост на „Анвейл“ ООД, от владението на В. В. А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – след като С. е бил осъждан с
влязло в сила на 05.06.2018 г. определение по НОХД 3055/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 105 състав, за тежко престъпление по чл. 196, ал.1, т.2
вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „А” от НК.
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно
чл.370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е
направено искане от защитата на подсъдимия и подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372,
ал.4 от НПК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор от СРП поддържа
внесения от СРП обвинителен акт, като счита, че самопризнанието на
подсъдимия в съдебното заседание се подкрепя безспорно от всички събрани
в хода на досъдебното производство (ДП) доказателства, като от същите се
приема за установена фактическата обстановка, подробно изложена в
обвинителния акт, пледира при индивидуализация на наказанието, че следва
да се вземе предвид неговата предходна съдимост, както и оказаното
съдействие на органите на МВР и на разследването, поради което същият
следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години, което да бъде намалено по
правилата на чл.58а от НК с една трета, както и да му бъдат възложени
разноските, а веществените доказателства да останат по делото.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти, по същество не излага становище и предоставя на съда.
Защитава се от служебен защитник, който по същество пледира да бъде
определено наказание на подсъдимия в минималния размер, предвиден за
1
извършеното деяние, а именно две години, което на основание чл.58а от НК
да бъде намалено с 1/3, като се отчетат пълните и искрени самопризнания на
С., искреното му съжаление за извършеното и решението му за в бъдеще да не
допуска извършване на противообществени прояви, като по този начин ще му
се даде възможност да осмисли изцяло грешките, които е допуснал.
От събраните по делото доказателства, приобщени на основание чл.373,
ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК, обсъдени по реда на чл.107, ал.5
от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Г. С. е роден на г. в гр. София, български гражданин,
средно специално образование, не работи, с адрес: гр. С, бул. „Р“ № , ЕГН
**********.
Същият е осъждан многократно с влезли в сила съдебни актове,
включително и по НОХД № 3055/2017 г. на СРС, НО, 105 състав, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 05.06.2018 г. за извършено престъпление по чл.
196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а“, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, с който му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което
да изтърпи ефективно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при
първоначален „общ“ режим.
От справка на ГД „ИН” за подсъдимия (л.113 от ДП) е видно, че същият е
изтърпял наказанието по НОХД № 3055/2017 г. на СРС, по което му е зачетен
предварителен арест от 16.09.2015 г. до 02.02.2016 г. и „домашен арест“ от
02.02. до 20.05.2016 г., с постъпване в Затвора – гр. София на 03.10.2018 г. и
освобождаване на 05.04.2019 г., с приспаднати от работа 1 месец и 16 дни.
„АНВЕЙЛ“ ООД, представлявано от управителя В. В. А. имал сключен
договор за франчайз от 01.03.2022 г. с „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
(„Техномаркет – София, Надежда). Заместник-управител на магазин
„Техномаркет – Надежда“ бил управителя на „АНВЕЙЛ“ ООД свидетеля А.,
което дружество управлявало този магазин.
На 13.02.2023 г. за периода от 10:00 часа до 20:00 часа свидетелят С. К.,
който работел от около година като офис мениджър в магазина на
„АНВЕЙЛ“ ООД, бил на работа в магазин „Техномаркет – Надежда“,
находящ се в гр. София, бул. „Ломско шосе“№2а. В магазина, в отдел
„Продажби“ в секцията за лаптопи, изложените мостри били обезопасени с
аларми, които представлявали USB кабел, който от едната страна бил
включен в съответния лаптоп, а от другата в алармена кутия. При
изваждането на USB кабела от едната от двете му страни се задейства звукова
аларма, но често тази аларма била задействана и без видима причина. В
началото на работния ден на магазина сред изложените лаптопи бил и лаптоп
марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“, който бил свързан
от едната страна с USB кабел, а от другата в алармена кутия.
Около 10:00 – 10:15 часа на 13.02.2023 г. подсъдимият В. С. влязъл в
2
магазин „Техномаркет – Надежда“ и се приближил към масата с мострени
лаптопи, затворил два лаптопа и след това издърпал USB кабела на единия от
тях, след което бързо се отдръпнал настрани. По този начин звуковата аларма
се задействала и свидетелят К. погледнал към масата, където са изложени
лаптопите, но не видял клиент, поради което дистанционно деактивирал
алармата, като по този начин лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD
GAMING 3 15 ACH5“, на стойност 2 300 лева, собственост на „Анвейл“ ООД
останал необезопасен. След като извършил това действие свидетелят К.
продължил работата си, като се намирал на около десет метра от изложените
лаптопи. Наблюдавайки случващото се подсъдимият се върнал към масата,
където преди това бил извадил USB кабела на лаптопа, огледал се и го
поставил под якето си. Подсъдимият напуснал магазина през касовата зона
без да заплати лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15
ACH5“, на стойност 2 300 лева, собственост на „Анвейл“ ООД. Действията на
подсъдимия били записани от охранителните камери на магазина.
След около 40 минути свидетелят К. установил липсата на лаптоп марка
„Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“ от магазина, а всички
елементи на алармената система за него си били на място и свързани към
алармената кутия. Към 11:00 часа свидетелят А. отишъл в магазина и също
установил липсата на лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3
15 ACH5“. След което прегледал записите от охранителните камери и
установил конкретни действия, осъществявани от лице, което по-късно е
установено като подсъдимия С.. Изготвен бил констативен протокол от
свидетеля А. в качеството му на управител на установената липса на лаптоп
марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“. Към същия били
приложени съответните документи, а именно:технически спецификации за
устройството, поръчка за трансфер-получаване.
Свидетелят А. се явил в 02 РУ-СДВР и подал сигнал за извършената кражба
от стопанисвания от управляваното от него дружество магазин на лаптоп
марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“.
Записите от охранителните камери на магазина, касаещи действията на
подсъдимия, на преносима флаш памет били предадени за нуждите на
разследването от свидетеля А. с протокол за доброволно предаване от
13.02.2023 г., както и предавателен протокол, касаещ наличността на
устройството в търговския обект.
Въз основа на приложените видеозаписи е назначена и изготвена видео-
техническа експертиза, която дава категорично заключение, че качеството на
изображенията е достатъчно и дава представа за заснетото лице, годни са за
извършване на лицево-идентификационна експертиза, при което заснетото на
записите лице, което отнема вещта, е подсъдимият В. Г. С..
Извършено е разпознаване по фотоснимки от свидетеля А., който посочва
подсъдимия като лицето, което е видял на записите от охранителните камери
в магазина.
3
Свидетелят М. – служител към 02 РУ-СДВР, IV- криминална група, който е
работил и във връзка с подсъдимия С. при преглед на записите от
охранителните камери го е разпознал.
Установява се от заключението на оценителната експертиза, че
инкриминираната вещ: лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING
3 15 ACH5“ у с оценка 2 300 лв.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото безпротиворечиви доказателства при спазване изискванията на НПК,
като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, което е одобрено с определение, съдът стига до
следните правни изводи:
Подсъдимият В. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „А” от НК, тъй като на 13.02.2023, около 10:15 часа в гр. София, бул.
„Ломско шосе“ № 2а, магазин „Техномаркет Надежда“, отнел чужда движима
вещ – лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“, на
стойност 2 300 лева, собственост на „Анвейл“ ООД, от владението на В. В. А.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив – след като С. е бил осъждан с
влязло в сила на 05.06.2018 г. определение по НОХД 3055/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 105 състав, за тежко престъпление по чл. 196, ал.1, т.2
вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и по тази правна квалификация го призна за виновен, поради
следното:
Касае се за престъпление кражба, чийто основен състав е чл.194, ал.1 от
НК, т.е. противозаконното отнемане на чужди движими вещи без съгласието
на техния владелец с намерението на дееца противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на престъплението кражба са обществените отношения,
осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост или
владение или държане върху движими вещи. Предмет на престъплението е
чужда движима вещ с определена стойност към момента, в който дееца е
посегнал към нея и която се отнема от владението на другиго.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба е отнемането на вещта от
владението на другиго, като се осъществява само чрез действие и деецът цели
прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до момента
от владелеца, т.е. лицето което разполага с възможността за фактическо
разпореждане с вещта, и установяване на своя фактическа власт върху нея.
Кражбата е резултатно престъпление, чийто краен резултат е промяната във
фактическата власт върху вещта – предмет на посегателство. Съществен
елемент от обективната страна на кражбата е и липсата на съгласие от страна
на владелеца за промяната във фактическата власт върху вещта. Субект на
4
престъплението кражба е всяко лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на същият.
Като от обективна страна подсъдимия е отнел чужда движима вещ:
лаптоп марка „Lenovo“, модел „IDEALPAD GAMING 3 15 ACH5“ НА
СТОЙНОСТ 2 300 лв., собственост на „АНВЕЙЛ“ ООД, от владението на В.
В. А. – управител на дружеството, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Кражбата е осъществена от подсъдимия С. при условията на чл.196,
ал.1, т.1 от НК, а именно опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от
НК, поради следното:
Касае се за кражба, представляваща опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като подсъдимия е осъждан преди настоящето
деяние за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, както
следва: по НОХД № 3055/2017 г. на СРС, НО, 105 състав, с влязъл в законна
сила съдебен акт на 05.06.2018 г. за извършено престъпление по чл. 196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, с който му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което да изтърпи
ефективно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“
режим.
Деянието по този акт е за умишлено престъпление по см. на чл.11, ал.2 от
НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ до извършването на деянието
по настоящата присъда не е изтекъл петгодишния срок предвиден в
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е
целял. Това е така не само предвид предварителния умисъл за извършване на
деянието, но и факта, че същото не е първо за подсъдимия, който е осъждан
многократно за престъпления против собствеността.
Прави се извод за доказаност на обвинението от направените
самопризнания от страна на подсъдимия и събрания по време на
разследването доказателствен материал: показанията на свидетелите, справки
за съдимост, бюлетини за съдимост, протокол за доброволно предаване,
видео-техническа експертиза, оценителна експертиза, разпознаване на лице,
справка на ГД „ИН”, както и от всички събрани и приобщени към ДП
материали.
Налице са формирани трайни престъпни навици у подсъдимия и
наложените до момента на деянието осъждания на същия не са изиграли по
отношение на него целите си, по-точно не е изпълнена корекционно-
5
възпитателната дейност, а именно да се поправи и превъзпита към спазване
на законите и да се въздържа от посегателства по отношение собствеността за
в бъдеще. Множеството осъждания на подсъдимия водят до извода, че у него
е формирана престъпна наклонност, която не е преодоляна с предходните
осъждания, включително и при условията на ефективното му лишаване от
свобода. Нещо повече, справката за съдимост е доказателство, че у
подсъдимия С. е налице едно постоянство към престъпни посегателства
спрямо имуществото на другите лица и незачитане на неприкосновеността,
гарантирана и от Конституцията, на частната собственост.


По вида и размера на наказанието:
Доколкото производството е протекло по реда на глава 27 от НПК съдът е
обвързан от нормата на чл.373, ал.2 от НПК, която го задължава при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказание при условията
на чл.58А от НК. За това престъпление материалния закон: чл.196, ал.1, т.1 от
НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години, като
предвиденото наказание лишаване от свобода е с предвиден най-нисък
предел.
Съдът е определил размера на наказанието лишаване от свобода като е
отчел като отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност
на дееца, тъй като е бил осъждан многократно за престъпления от общ
характер, а като смекчаващи, че обществената опасност на деянието не е
висока, с оглед характерната такава за тези престъпления, като взе в предвид
времето, мястото, начина, обстановката и подбудите за извършване на
престъплението, както и съдействието, което е указал подсъдимия на
разследващите.
Признанието на вината са отчетени от законодателя и не може да играе
ролята на смекчаващи вината обстоятелства.
При провеждането на съкратеното съдебно следствие се прилага на
основание чл.373, ал.2 от НПК разпоредбата на чл.58а от НК, чиято първа
алинея предвижда намаляване на определеното наказание с 1/3.
Така мотивиран съдът е преценил, че следва да наложи наказание от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание
чл.58А, ал.1 от НК намалява с една трета и същото става ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, т.е. ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Като при преценяване начина на изтърпяване на наказанието ефективно
или условно съдът смята, че за постигане целите на наказанието подсъдимата
следва да изтърпи наказанието ефективно, тъй като към момента на
извършване на деянието по настоящия съдебен акт подсъдимият С. е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Съдът е
определил изтърпяването на наказанието да бъде при първоначален „строг”
6
режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
С така определеното по вид и размер наказание на подсъдимия С. съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на наказването визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, като в условията на посочения режим в
пенитенциарно заведение ще се осъществи корекционно – възпитателната
дейност по отношение осъденото лице.
Съдът е приспаднал предварителното задържане по настоящото
производство на подсъдимия С. на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 1
от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а именно със
Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа на 17.02.2023 г., с постановление на СРП
от 18.02.2023 г. за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ от 20.02.2023 г. до влизане в сила на настоящата присъда.


Веществени доказателства
Доколкото по делото е налично веществено доказателство, а именно един
брой СD (лист 100 от ДП), съдът е длъжен да се произнесе за същата.
Касае се за вещ, която е приобщена по делото с оглед изясняване на
фактите от предмета на доказване. Предвид което съдът намира, че един брой
СD, следва да остане по делото до унищожаването на делото по надлежен
ред.
По делото е налична като веществено доказателство и един брой преносима
флаш памет (лист 100 от ДП), съдържаща записи от охранителните камери на
магазин „Техномаркет – Надежда“, предадена с протокол за доброволно
предаване на 13.02.2023 г. от свидетеля А., съдът е длъжен да се произнесе за
същата.
Също се касае за вещ, която е приобщена по делото с оглед изясняване на
фактите от предмета на доказване. Същата следва да бъде върната на
правоимащото лице, което я е предал на полицията, а именно В. В. А., след
влизане на присъдата в сила.


Държавни такси и разноски
Като взе пред вид, че по делото са направени разноски в общ размер на
266,75 (двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева, то на
основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият В. Г. С., който е признат за виновен
по обвинението, бе осъден да ги заплати в полза на държавата по сметка на
СРС, както и бе осъден да заплати 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, съгласно чл.190, ал.2 от НПК.
По тези мотиви съдът постанови присъдата.
7


Районен съдия:
С. Г.


8
Съобщи за изтекли лични данни