№ 3773
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110208598 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Е. М. Ц., чрез процесуалния й
представител адв. Ф. Р. - САК против наказателно постановление № 21-4332-
017239/23.08.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал. 1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200,00 лева и на основание
чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят намира, че в хода на административнонаказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
незаконосъобразност на атакуваното НП. Посочва, че в същото липсва ясно описание на
нарушението, като в тази насока са наведени доводи за липсва на посочване на посока на
движение, наличие на щети, респ. разногласия между водачите на МПС участвали в ПТП.
Твърди, че не е извършила вмененото ѝ нарушение, тъй като е извършила престрояването в
съседна лента със съгласието на водача на другия автомобил, а впоследствие същият е
реализирал ПТП в нейния автомобил. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, редовно призована се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. Р., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Релевира доводи за недоказаност на твърдението, че е било
реализирано ПТП, поради липсва на обективни данни за щети по автомобилите, както и че
1
не е установено доверителката му да е узнала, че е участвала в ПТП. Прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление : На 07.05.2021г., около
15:05 часа, в гр. София, на бул. Н.Й.Вапцаров /кръстовището с бул. Черни връх/, с посока на
движение от Центъра, като водач на т.а марка „Мерцедес“ , модел ГЛЕ с рег. № 350 Д 4
Матик с рег. № ХХХХ, поради отклонение на дясно по платното за движение реализира
ПТП с намиращия се от дясно л.а марка „Мерцедес“ с рег. № ХХХХ, след което напуска
местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи.
Местопроизшествието било посетено от служители на ОПП-СДВР, които снели декларация
от останалия на място водач – св. Т., извършили оглед на управляваното от него МПС и
съставили протокол аз ПТП, в което отразили, че ПТП е възникнало поради неустановени
причини и обстоятелства.
Въз основа на предоставените от св. Т. данни била изготвена докладна записка и работата по
издирване на водача напуснал ПТП била възложена на св Ц. – мл.автоконтрольор при ОПП-
СДВР.
Същият установил, че водач на процесното МПС била жалбоподателя Ц., поради което
изпратил призовка за явяването ѝ в ОПП-СДВР.
На 26.07.2021г. Ц. се явила в ОПП-СДВР, като попълнила декларация, в която
собственоръчно посочила, че тя е управлявала автомобила на 07.05.2021г. в 15:00 часа и
описала различна фактическа обстановка на реализиране на ПТП.
Въз основа на събраните по преписката данни св. Ц. намерил, че с поведението си Ц. е
извършила нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП, като на 26.07.2021г. съставил против нея АУАН 221058.
В АУАН нарушителя вписала като възражение, че е дала декларация по случая .
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 23.08.2021г., в кръга на своите правомощия
Началник сектор при ОПП- СДВР издал наказателно постановление № 21-4332-
017239/23.08.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал. 1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200,00 лева и на основание
чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
2
Изложената фактическа обстановка се извежда от събраните по делото гласни и приети от
съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
За изясняване на обективната истина по делото съдът служебно е събрал гласни
доказателства посредством разпит в качеството на свидетел водача на другия автомобил,
посочен като участвал в процесното ПТП – Мартин Т.. Показанията на св. Т. описват
мястото и начина на възникване на ПТП, както и дават данни за водачът на МПС участвало
в ПТП. Доколкото, обаче посоченият свидетел също има интерес от интерпретация на
фактите по начин по който водят до извод, че същия няма вина за възникване на ПТП, а тя е
единствено на другия водач, то същите следва да бъдат преценени внимателно и
съпоставени с останалите събрани по делото писмени доказателства.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства няма спор, че на 07.06.2021г.
жалбоподателката е управлявала т.а т.а марка „Мерцедес“ , модел ГЛЕ с рег. № 350 Д 4
Матик с рег. № ХХХХ. Категорично е доказано, че св. Т. е управлявал л.а „Мерцедес“ с рег.
№ ХХХХ, като двамата са има една и съща посока на движение от Център към бул. Черни
връх, движейки се по бул. Н.Й.Вапцаров. По отношение на разположението на МПС на
пътното платно Съдът не кредитира показанията на св, Т., че се е намирал в дясната лента за
движение, а този управляван от жалбоподателката вляво и по-назад от него, тъй като същата
е искала да се престрой от най-лява в най-дясна лента. В този смисъл следва да се отбележи,
че в посочения участък пътното платно е разделено на три активни ленти за движение, респ.
за движение надясно, направи и на ляво. В случай, че се приеме за достоверно твърдението
на св. Т., че се е намира в най- дясна лента и Ц.а се е престроявала в същата лента от ляво,
то двамата няма да продължат движението си към мол Парадайс, както се твърди, а към
хотел Хемус, тъй като движението за твърдяната посока /мол Парадайс/. В този смисъл
неизяснен остава и механизмът на възникване на ПТП, като твърдението, че
жалбоподателката е реализирала удар в задната част на управлявания от Т. автомобил
почива единствено и само въз основа на неговите твърдения. Показанията на св. Т. са
противоречиви и по отношение на обстоятелството дали Ц. изобщо е разбрала, че е
настъпило ПТП и че тя име участие в него, защото от една страна се твърди, че не знае дали
тя е разбрала и прозорецът ѝ през цялото време е бил затворен, той е карал след нея и
впоследствие тя му казала да не се занимава с нея. От друга на изричен въпрос на съда в
тази насока св. Т. е заявил, че е категоричен, че тя е чула когато той ѝ казал, че е възникнало
ПТП, но умишлено не е спряла.
Така дадените от св. Т. показания страдат от вътрешен дисбаланс и съдът намира, че не
би могъл да изгради своите изводи въз основа на тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
По отношение на спазване на материалния закон съдът намира:
Административнонаказващият орган е подвел вмененото административно нарушение,
описано в наказателното постановление текстово, като: „при отклонение на дясно“, под
правната квалификация на чл.25, ал. 1 ЗДвП. В противоречие с наказателното
постановление, обаче, и в Докладната записка, мотивирала съставянето на АУАН, и в
протокол за ПТП съставителите са описали това нарушение като „неустановени причини и
обстоятелства“.
Въпреки явното противоречие между констатациите в Докладната записка и в
протокола за ПТП от една страна и от друга - причината за възникване на ПТП, посочена в
акт за установяване на административно нарушение, административно-наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН – не е провел необходимото
разследване на фактите и обстоятелствата по съставянето на АУАН при депозирано
възражение на нарушителя, сочещо съвсем различни от възприетите по АУАН
обстоятелства за възникналото ПТП.
Единствен източник на описаното нарушение е водачът на другото МПС, по
отношение на който съдът установи, че са налице основания показанията му да не бъдат
кредитирани.
Поради тези причини съдът намира, че не са налице несъмнени доказателства по отношение
4
на извършено от Е. М. Ц. нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
По отношение на вменено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП съдът намира:
Посоченото нарушение е в пряка и неразривна връзка с вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, по отношение на което не се събраха
категорични доказателства тя да е извършила. Не се събраха и доказателства Ц. да е спирала
и да е установявала, че имало възникнало ПТП, както и дали от същото има причинени
щети, както и по отношение на горния факт да е имало разногласия с другия водач, което са
базовите предпоставки за възникване на задължение да бъде уведомена службата по контрол
и водачите да останат на място до пристигането ѝ
Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както
от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези
обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на
нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло .
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателна, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сторените от нея разноски в размер на 800,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-017239/23.08.2021г. на Началника на
сектор „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал. 1 т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200,00 лева и на основание чл.175, ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 100 (сто) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на Е. М. Ц. с ЕГН: ********** сумата от 800,00
лева представляваща сторените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6