Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

02.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

142

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от В.Н.Н. от ***, действащ чрез адв. Я.С., против Заповед № 3183-45/17.03.2022 г., издадена от началник РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че не е извършил описаното в заповедта нарушение на служебните задължения. В тази връзка сочи, че от материалите по дисциплинарното производство се установявало, че процесната преписка била изпратена на РП - Кърджали, ТО – Момчилград, на 10.11.2021 г., в деловодството на РУ - Кирково, поради предходните почивни и празничен ден, като същата била с регистрационен номер от 11.11.2021 г. След доклад на прокурора срока на преписката бил удължен, като указанията били изпълнение в срок. Предвид това се налагал изводът, че Н. не е извършил нарушение. В случая на жалбоподателя била наложената санкция за дисциплинарно нарушение, което на практика не е било извършено от него. Като се имало предвид, че в настоящия случай се касаело за административно/дисциплинарно/ нарушение, то задължителен елемент от извършването му се явявала вината. Твърди, че не следвало въз основа на въображаемо или предполагаемо поведение да се налагат санкции, предвидени в ЗМВР за неизпълнение или нарушение на служебна дисциплина. Предвид това обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна на основанието, посочено в чл. 146, т. 4 от АПК.

На следващо място въвежда доводи, че в конкретния случай било допуснато и противоречие на процесната заповед с материалноправни разпоредби на ЗМВР. Наложената с оспорения акт санкция била за извършено нарушение на чл. 194, ал. 2, точка 1 от ЗМВР, а дори и да се приемело наличие на извършено нарушение на служебната дисциплина, то следвало да бъде ангажирана административната отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Счита, че това  нарушавало правото му на защита, респ. било основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

Твърди, че обжалваната заповед и издадена при липса на компетентност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 3183-45/17.03.2022 г., издадена от началник РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали, с която на В.Н.Н. – *** към РУ – Кирково при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

В съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Въвежда доводи, че жалбоподателят не е процесното нарушение, тъй като, независимо от това, че е изтекъл едномесечния срок за проверката, той далеч преди това е извършил самата проверка, но по поръчение на прекия си ръководител е задържал преписката за някакъв друг допълнителен материал – писмо от КАТ-СДВР. По тази причина и поради това, че предходните дни са били почивни, на 10.11.2021 г. е депозирал в деловодството справка до РП – Момчилград, която на същата дата била изпратена. След това е последвало удължаване на срока на самата преписка от прокурор при РП – Момчилград, в който удължен срок В.Н. е извършил проверката и е изпратил справката, която е била окомплектована, съобразно изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове. На следващо място, дори и да се приемело наличие на някакво нарушение на дисциплинарните правила, счита, че със  заповед на министъра били въведени служебни задължения, поради което отговорността би следвало да бъде ангажирана по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, т.е. за неизпълнение на служебни задължения, а не по т. 1 – за неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. М. П., която оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 318з-262/29.11.2021 г./л. 14 от делото/ началникът на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** В.Н.Н. – *** към РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, при което е определил и съставът на комисията, която да извърши проверката.

В.Н.Н. е предоставил обяснения във връзка с проверката/ рег. № 318р-19180/10.12.2021 г. - л. 29 и сл. от делото/. Изложени са твърдения, че му е била възложена преписка рег. № ***/*** г., сочейки хронологично извършените действия по регистрирането на преписката, възлагането й и извършените действия по нея. Твърди, че 01.11.2021 г. изготвил писма до ОДМВР – София, регистрирани по № ***/*** г. и № ***/*** г. тези действия били продиктувани от необходимостта по преписката да бъде приложено влязло в сила НП № 20-1204-001949/23.09.2020 г. на ОДМВР – София. На 04.11. 2021 г. се свързал с ОДМВР – София и помолил за спешност. До 17.30 ч. на 05.11.2021 г. не получил отговор, като след почивните дни – 06.11, 07.11.08.11. и празничния 08.11.2021 г., респ. на 09.11.2021 г. изпратил писмо до РП – Кърджали за удължаване на срока. На 10.11.2021 г. получил уточнения от деловодител при РУ – Кирково, след което на 10.11.2021 г. приключил преписката и я предоставил в деловодството за изпращане на РП – Кърджали, като изрично отбелязал, че няма отговор от ОДМВР – София;

На 19.01.2022 г. е била изготвена справка по извършената проверка/рег. № 318р-1572 – л. 23 – л. 26 от делото/, в която комисията е изложила становище, че В.Н.Н. не е приключил в определения срок – до 05.11.2021 г. възложената му преписка рег. № ***/*** г. Изложени са осъществените действия от жалбоподателя по преписката, а именно, че едва на 09.11.2021 г. е изготвил писмо до РП – Кърджали за удължаване на срока, което писмо обаче е било представено и регистрирано в деловодството на РУ – Кирково на 11.11.2021 г. На същият ден от прокуратурата са уведомили деловодителката, че служителят следва да приключи преписката, след което я изпрати ведно с писмото за удължаване на срока, за което деловодителят е уведомил своевременно Н. Независимо от това указанията на прокуратурата са били изпълнени едва на 24.11.2021 г.  Комисията е обсъдила представените от жалбоподател обяснения в хода на проверката, при което е извела извод, че изложените в обясненията доводи са неоснователни и представляват защитна позиция. Прието е, че действията на В.Н. по процесната преписка са в нарушение на разпоредбата на чл. 9 от вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с което извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

Със Заповед № 318з-45/17.03.2022 г./л. 5/, издадена от началник РУ – Кирково при ОДМВР-Кърджали, на *** В.Н.Н.  – *** към РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта. В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено при проверка, назначена със Заповед № 318з-262/29.11.2019 г., приключила с обобщена справка рег. № 318р-1572/19.01.2022 г. и Становище с рег. № рег. № 318р-1978/26.01.2022 г. Прието е, че Н. не е приключил в 30-дневния срок, визиран в чл. 9 от вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, действията по възложената му преписка с  рег. № ***/*** г. Посочено е, че е допуснато маловажно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в чл. 198, ал. 1 от ЗМВР е предвидено наказание „мъмрене“. Изложени са съображения относно предоставените от служителя обяснения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени наказания и обстоятелството, че в срока на службата е награждаван 4 пъти, въз основа на което е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че В.Н.Н. е държавен служител в МВР –  *** към РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Началникът на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали се явява компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от  ЗМВР, съгласно която норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Безспорно е, че издателят на заповедта – началник на РУ – Кирково, заема ръководна длъжност – арг. чл. 26, ал. 1 от ППЗМВР -  Районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. В този смисъл изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР като в случая след като жалбоподателят е бил надлежно запознат с изготвената справка от назначената комисия и не е представил писмени обяснения, на същия е отправена покана да предостави писмени обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание. Н. се е възползвал от тази възможност и е представил обяснения с рег. № 318р-3062/15.02.2022 г./л. 64/. При постановяване на заповедта административният орган е разгледал и обсъдил предоставените от В.Н.Н. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство и е изложил мотиви относно въведените в тях твърдения и доводи на служителя.

В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай от назначената комисия е изготвена обобщена справка по извършената проверка/рег. № 318р-1572 – л. 23 – л. 26 от делото/, в която комисията е изложила становище, че В.Н.Н. не е приключил в определения срок – до 05.11.2021 г. възложената му преписка рег. № ***/*** г., с което е извършил нарушение на нарушение на разпоредбата на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 26.01.2022 г., респ. на посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 17.03.2022 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи, че наказанието е наложено в законоустановения едногодишен срок от извършване на нарушението, тъй като дисциплинарното нарушение е осъществено на 06.11.2021 г., респ. едногодишният срок изтича на 06.11.2022 г.

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № 318з-45/17.03.2022 г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от В.Н.Н. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, при което е прието, че служителят е извършил маловажно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в чл. 198, ал. 3 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „мъмрене“.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроиздзводствените правила, респ. не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

В конкретния случай дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на *** В.Н.. Със Заповед № 318з-262/29.11.2021 г. началникът на РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали е разпоредено извършването на проверка в съответствие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта, в която е посочен съставът на комисията и обхвата на проверката, е надлежно връчена на жалбоподателя, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка относно осъществено дисциплинарно нарушение. Изготвена е изискуемата обобщена справка, като е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае със същата, което е надлежно удостоверено с подписа му.

Предвид изложеното и по-горе въведените мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, поради което релевираните в този смисъл формални доводи в жалбата, се явяват неоснователни.

Процесната Заповед № 318з-45/17.03.2022 г. е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Административния орган е приел, че *** В.Н. е извършил нарушение на служебната дисциплина, попадащо в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, словесно описано като: „не е приключил в определения срок – 05.11.2021 г., възложената му за работа преписка с рег. № ***/*** г., съставляващо неизпълнение на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи“. Посочил е, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на горепосочената разпоредба се явява маловажно и следва да се приложи нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР. Предвид изложеното и след анализ и обсъждане на доказателствата дисциплинарнонаказващия орган е приел, че В.Н. е извършил горепосоченото нарушение на служебната дисциплина, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изложени са съображения относно предоставените от служителя писмени обяснения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително липсата на наложени наказания и обстоятелството, че в срока на службата е награждаван 4 пъти, въз основа на което е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

Съдът намира, че в настоящия процес се доказа описаното в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя на посочената дата и място. В този смисъл събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват описаната в заповедта и изготвената справка фактическа обстановка по осъществяване на нарушението, изразяващо се в това, че Н. не е приключил в определения срок 30 дневен срок – до 05.11.2021 г., възложената му за работа преписка с рег. № ***/*** г., съставляващо неизпълнение на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Приетите по делото доказателства са непротиворечиви, еднопосочни и взаимно кореспондиращи, като по недвусмислен и категоричен начин установяват, че процесната преписка с рег. № ***/*** г., е била възложена на В.Н. на 05.10.2021 г., като до 05.11.2021 г. проверката по същата не е била приключена от жалбоподателя. Изложените в обясненията на Н. твърдения за осъществени действия по изискване от ОДМВР – София на заверено копие от влязло в сила НП № 20-1204-001949/23.09.2020 г. на ОДМВР – София и изготвянето на писмо до РП – Кърджали за удължаване на срока, не обосновават извода, че проявеното неизпълнение на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, от страна на жалбоподателя, е по независещи от него причини. В тази връзка на първо място видно от приложеното към административната преписка извлечение от действащата в РУ – Кирково деловодна система за регистриране на входящи и изходящи документи, на 11.11.2021 г. е регистрирано писмо за удължаване на срока по преписка с рег. № ***/*** г. с 30-дни, считано от 06.11.2021 г., а не както твърди жалбоподателят съобщение за приключване на проверка по заявителски материал. На следващо място сочените от Н. действия по изискване на релевантното НП от ОДМВР – София и непредставянето на такова до 05.11.2021 г., по никакъв не оправдават бездействието от страна на В.Н. по приключване на преписката. Очевидно е, че в рамките на 48 часа би било почти невъзможно, с оглед значителния по-обем документооборот в ОДМВР –София, от посочената дирекция да бъде обработена заявката на жалбоподателя, да бъде изготвен отговор/изпратено исканото НП и то да бъде получено в РУ – Кирково. При наличието на необходимост от соченото заверено копие от НП, най-малкото е следвало Н. да изиска на по-ранен етап същото или да поиска удължавана на срока за приключване на преписката, а не да изчака изтичането на 30-дневния срок за това. Изложените в жалбата твърдения в обратната насока и тези в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя са неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което не отговарят на обективната действителност и се преценят от съда като защитна позиция, целяща отпадане на дисциплинарната отговорност. В случая липсват и каквито и да е основания да се приеме, че жалбоподателя е бил в невъзможност да извърши преценка за това, кога изтича срокът за приключване на преписката и съответно да поиска удължаването му или да приключи същата без посоченото НП и представи същото на прокурора след предоставянето му от ОДМВР – София. Изцяло голословни са и твърденията, че забавянето на приключването се е дължало на дадени устни указания от прекия му ръководител да не приключва преписката до изискването на релевантното НП. За такива указания не се сочат никакви конкретни данни, а видно от материалите по ЗМ, в същите се съдържа справка за нарушител/водач – С. Щ. С., в която изрично е отбелязано НП № 20-1204-001949/23.09.2020 г. на ОДМВР – София, връчването му на 11.12.2020 г. и влизането му в сила на 19.12.2020 г.

Неоснователни са и доводите за съществени противоречия относно квалификацията на нарушението, аргументирани с това, че дори и да се приемело наличието на извършено нарушение от страна на жалбоподател, то същото би било съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а не както било отразено в  оспорената заповед, че Н. е извършил нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка, както в обобщената справка на дисциплинарната комисия, така в процесната заповед, ясно и недвусмислено е посочено, че с действията си жалбоподателят е допуснал неизпълнение на неизпълнение на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Видно от приетата по делото Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи/л. 97/, със същата са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер като в т. 2 от заповедта изрично е посочено, че вътрешните правила представляват неразделна част от заповедта. В чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила/л. 98, стр. 2 от делото/ е определен срокът за извършването на проверка по ЗМ, който не може да бъде по-дълъг от тридесет дни, считано от датата на регистриране на ЗМ. Ал. 3 на посочената норма вменява задължението на служителя, определен за извършване на проверката по ЗМ, след приключването й незабавно да докладва на съответния ръководител и да изпрати материалите на компетентната прокуратура.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР,  дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Фактическото описание на нарушението е:„неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, изразяващо се в това, че В.Н.Н. не е приключил в определения срок – до 05.11.2021 г. възложената му преписка рег. № ***/*** г., което е прието за неизпълнение на чл. 9 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпление от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Изложени са осъществените действия от жалбоподателя по преписката, а именно, че едва на 09.11.2021 г. е изготвил писмо до РП – Кърджали за удължаване на срока, което писмо обаче е било представено и регистрирано в деловодството на РУ – Кирково на 11.11.2021 г.

Изложеното обосновава извода, че процесното нарушение на служебната дисциплина представлява неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, поради което законосъобразно е прието, че нарушението е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Изрично е отразено, че в случая е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, предвиждаща налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ при пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, приемаща, че мотивите – фактическите и правни основания към административния акт, могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката, то в случая са налице мотиви относно определянето на нарушението като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Според настоящия състав, в конкретния случай липсва неяснота относно извършеното дисциплинарно нарушение от фактическа страна и неговата правна квалификация. В оспорената заповед не са въведени констатации за нарушение на служебни задължения, свързани с неизпълнение на задължения, характерни за длъжността на жалбоподателя, поради което доводите за неправилна квалификация на процесното нарушение, се явяват неоснователни и не се споделят от съда.

Предвид действията на жалбоподателя по приключване на проверката по ЗМ и времевия период, с който е надвишен регламентирания срок за приключване на проверката, аргументиращ извода за незначително отклонение от изискванията, то дисциплинарното нарушение правилно е квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 198 от ЗМВР, която норма в ал. 3 предвижда дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един до три месеца, за маловажни дисциплинарни нарушения.

С други думи в случая е налице и спазване на целта на закона, а именно при нарушения на служебната дисциплина от страна на държавните служители в МВР, те да се наказват с предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания – чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при наличието на маловажно дисциплинарно нарушение да се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ – чл. 198, ал. 1 от ЗМВР.

Наказващия орган е съобразил цялостната дейност на служителя – обстоятелството, че в срока на службата е награждаван 4 пъти; липсата на други наложени наказания; формата на вината; вида и тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите неблагоприятни последици, при което е наложил наказание в минималния, определен  в закона размер, а именно „един месец“.

Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната жалба от В.Н.Н., против Заповед № 318з-45/17.03.2022 г., издадена от началник РУ – Кирково при ОДМВР-Кърджали, с която на *** В.Н.Н.  – *** към РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта, се явява неоснователна и следва оспорването да се отхвърли.

При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на ОДМВР-Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Н.Н. от ***, с ЕГН **********, срещу Заповед № 318з-45/17.03.2022 г., издадена от началник РУ – Кирково при ОДМВР-Кърджали, с която на *** В.Н.Н.  – *** към РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА В.Н.Н. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.

                                                                              Председател: