№ 390
****, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900264 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ.
Конституираните в хода на процеса ищци С. М. Ш. ЕГН **********, С. Д.
Ш. ЕГН **********, И. Д.В Ш. ЕГН ********** и Д. Д.В Ш. ЕГН
**********, всички от *****, чрез адвокат К. Ш. – Ш., в качеството си на
наследници по закон на първоначалния ищец Д. А. Ш. ЕГН **********, бив
жител на ****, починал в хода на делото на 28.01.2024г. в **** съгласно
препис – извлечение от Акт за смърт № 0101 от 29.01.2024г. на **** искат
осъждане на ответника ЗД „БУЛИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес
****, ****, чрез адв. С. М., да плати сумите от 50 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 1112.20лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2022г. около 20.30 часа в ****
на ****, причинено от Н. Т. Т. при управление на МПС лека кола марка
Мерцедес, модел 250Д, с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер
на законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 16.05.2023г. до
изплащане на сумата.
Твърди, че на 09.10.2022г., около 20.30 часа, в **** на ****, слиза от лек
автомобил Мерцедес, модел 250Д, с рег. № ****, управляван от Н. Т. Т., при
1
което водачът предприема движение на заден ход и премазва изцяло десния му
крак, от което изкрещява от болка. Водачът Т. слиза от колата и след като
вижда заклещения крак на ищеца между колата и задната гума, се опитва да
освободи крака с нова маневра, при което кракът е притиснат още повече,
причинява се осезателна силна болка и нараняване, чува се внезапно
изпукване на крайника. Ищецът се обажда на децата си и с тяхна помощ е
качен в дома си, но поради премазване на крака и нетърпими болки е отведен
и приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където е опериран под обща анестезия с
извършване на открито намествана на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула, поставена е заключваща тубуларна плака и шест броя самонарезни
заключващи винтове. Изписан е няколко дни по - късно и продължава
амбулаторно лечение в домашни условия.
На 05.12.2022г. отново постъпва в същата болница за изваждане на
имплантираната остеосинтеза от костта. След сваляне на винта болките
продължават, има ограничени движения на глезена, накуцва, движи се с
патерица.
От октомври за ищеца грижи полагат близки и роднини, обслужват го
поради влошено здравословно състояние. От това се чувства непълноценен,
притеснен, тревожен, смущава се, че е в тежест. До инцидента е бил активен
физически, помагал е на децата си с работа, на съпругата си в домакинството,
грижил се е за жилището, извършвал е текущи ремонти сам. Още не може да
се възстанови, очаква нови изследвания, от които ще се определи
необходимостта от нова операция.
Твърди, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил Т., който не е
бил предпазлив и внимателен към пътната обстановка и пешеходеца, поради
което настъпва ПТП, в пряка причинно – следствена връзка с което е
телесното увреждане на ищеца. МПС е застраховано при ответника по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти с полица № 392,
валидна от 11.01.2022г. до 10.01.2023г. На 03.01.2023г. предявява към
ответника претенция, по която е образувана щета № **********, но е
отказано определяне и плащане на обезщетение.
Уточнява, че е слизал от МПС. Возил се е на задна дясна седалка,
отворил е дясна задна врата на автомобила, предприел е слизане чрез стъпване
с десния крак на платното за движение, близо до бордюра. В този момент
2
лекият автомобил тръгва напреде и за това дясното му ходило е притиснато
между задната дясна гума и бордюра. Не е имал възможност да се отдръпне,
защото автомобилът е спрял на място, нито е можел да предвиди потеглянето
му. Водачът на МПС не е задействал спирачната система и не е изключил
двигателя, а е имало надлъжен наклон на пътния участък. При спиране за
престой водачът не е взел мерки да не се допусне самоволно потегляне на
ППС в момент, в който е спрян и се намира в покой, докато ищецът е
предприел слизане.
Кракът му не е бил наранен преди това, нито е имал поставени
импланти преди инцидента. Поставените метални планки са платени от
ищеца, съгласно фактурата и фискалния бон, и тяхната стойност се
претендира като имуществена вреда.
Водачът на лекия автомобил е нарушил чл.5, чл.96, чл.116, чл.123 от
ЗДвП. Твърди, че Т. не е подал сигнал към органите на МВР за настъпилото
ПТП, не е останал на мястото на произшествието, не е изчакал пристигане на
органите на МВР, не е оказал помощ на пострадалия, а е преместил МПС като
предприетата маневра не е съобразена с възникналата ситуация.
Не признава настъпване на случайно деяние за водача на лекия
автомобил, защото има нарушаване от негова страна на правилата за
движение по пътищата и това нарушение се намира в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди.
Позовава се на икономическото състояние в страната, инфлацията, вида
и характера на уврежданията, изживени болки и страдания, и съдебна
практика, относно заявения размер на обезщетение.
Не признава съпричиняване на настъпване на деликта и на вредоносния
резултат, защото поведението му обективно не може да допринесе за това. Не
е нарушил правилата за движение по пътищата.
Уточнява, че има наложено административно наказание на водача на
МПС като наказателното производство е прекратено.
Пояснява, че първоначално МПС е спряно, но без дръпната ръчна
спирачка и/или изключен двигател, а скоростният лост не е поставен в
неутрален режим, поради което ищецът не е можел да предвиди потеглянето
му от покой. Водачът е задължен да задейства спирачната система и/или да
3
изключи двигателя, а не да поставя скоростния лост на първа предавка, когато
пътният участък е наклонен. Спреният за престой лек автомобил е без взети от
водача адекватни и навременни мерки, за да не потегли. Твърди, че МПС е
потеглило при слизането му.
Ищецът е пострадал от ПТП, за което е без значение дали е пешеходец
или пътник.
Твърди, че има силно влошено здравословно състояние към момента
поради онкологично заболяване – Аденокарцином на бял дроб, развива
вторични злокачествени новообразувания на кости, костен мозък и
надбъбречна жлеза.
Възразява, че помагачът Т. е знаел и е видял видимо нетрезвото
състояние на ищеца, поради което е следвало да има по – засилено внимание и
бдителност към пътниците, които превозва, но не е предприел действия да
обезопаси живота и здравето им.
Не признава възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат.
Причина за ПТП са действията на водача на ППС. Ищецът не е нарушил
законови правила, не е имал физическа възможност да предприеме действия
по предотвратяване на инцидента.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Не признава
настъпване на деликт. Презумпцията за вина е оборена, защото за водача Т.
има случайно събитие, невиновно деяние.
Не признава заявените факти и обстоятелства по настъпване на ПТП и
неговия причинител. Твърди, че вина за инцидента и за настъпване на вреди от
него е само на ищеца, защото в този момент е бил под въздействие на
употребен алкохол, в резултат на което е бил неадекватен и действията му са
причина за настъпване на вредата. Това е посочено в представената Епикриза
при придружаващите заболявани като Т51.9 по МКБ – „Алкохол, неуточнен“.
Раздел 51 от МКБ е за „Токсично въздействие на алкохол“. Вина за настъпване
на инцидента и травматичните увреждания, както и неимуществените вреди,
има само и единствено ищецът, защото е предприел слизане от автомобила в
4
движение и преди спиране на движението му, не се е съобразил и не е
предупредил водача, че ще слиза. Водачът не е можел и не е имал причина да
предполага, че ищецът ще слиза без да го предупреди и информира, както и
без да се съобрази, че се извършва маневра за паркиране.
Не признава, че вина има Н. Т., както и че той е управлявал МПС.
Твърди невиновно деяние, защото водачът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди общественоопасните последици, нито е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат. Вината е
изцяло на ищеца и за това обезщетение не му се дължи.
Не признава посочения от ищеца механизъм на ПТП. Обективно
невъзможно е от техническа гледна точка ищецът да слиза от автомобила и
при движение на заден ход десният му крак да бъде премазан от задна дясна
груба. Не е възможно да слиза и в същото време да е зад автомобила.
Не признава изживените болки и страдания. Не признава, че липсва
подобрение до момента, че все още има нужда от чужда помощ, че
интензитетът на болките се е запазил в същата степен, че приема още
обезболяващи. Това противоречи на нормалното лечение и възстановяване на
такива травми, не отговарят на действителността и има преувеличаване.
съгласието на ищеца е свързано с личностовите му особености, с тези на
организма му, със здравословното му състояние и възрастта му. То е резултат
от неспазено лечение, предписани медикаменти и възстановителен режим.
Твърди, че ищецът е получил обезщетение за трудова злополука или
медицински разноски от работодателя си или от застрахователя на този вид
отговорност.
Възразява, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Наличието на алкохол в кръвта му е довело до
допускане на множество грешки при движението и действията по платното за
движение като пешеходец. Количеството алкохол е понижило активното
внимание, забавило е рефлексите, стеснило е периферното зрение, намалило е
възможността за определяне на разликата в интензитета на светлината, на
усещането за допир, на различаване на цветовете, намалило е способността да
реагира на писмени знаци. Установената концентрация на алкохол в кръвта на
ищеца е повишила времето за реакция на шум и светлина, намалила е
зрителната острота, довела е до тунелно виждане при стеснено периферно
5
зрение, забавило е мускулния тонус, влошила се е координацията, намалена е
способността за преценка на скорост, размери, разС.ие, за правилно реагиране
на неочаквано препятствие и събитие. По – високата концентрация на алкохол
в кръвта повишава риска от произшествие.
Твърди, че времето за реакция, наблюдателността, бдителността и
концентрацията на внимание, разделното внимание, обработката на
информация, зрителната функция, възприятията, психомоторните навици,
фактическите навици на ищеца са били чувствително повлияни с най – висока
стойност на нарушения. Поведението му, под въздействие на алкохолното
опИ.е, е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ищецът не е реагирал
правилно на пътната обстановка и с поведението си е допринесъл за
настъпване на инцидента, съответно за причиняване на вредите.
Възразява, че ищецът е допринесъл за ПТП чрез слизане от автомобила
преди да е спрял напълно движението си. Предприел е слизане без да
предупреди и да информира водача Т. и за това действията му са били
непредвидими, а резултатът – непредотвратим. Ищецът слиза по начин и в
момент, когато това не е безопасно, крие риск за живота и здравето му.
Ищецът е допринесъл/съпричинил вредите, защото е стоял на платното
за движение, което е забранено, не се е съобразил с движението на МПС, не е
предприел действия за предотвратяване на съприкосновението с автомобила,
със задната дясна гума.
Ищецът е стоял, респективно движел се е в тъмната част на
денонощието, когато има ограничена видимост.
Не е подал сигнал за пресичане на пътното платно с цел
предупреждение на Т..
Нарушил е чл.32 ал.1 ЗДвП, чл.113 ал.1 т.1, т.2, т.4 ЗДвП, чл.114 ЗДвП.
Твърди неадекватно поведение на ищеца на платното за движение, което
е причинило ПТП, защото е стоял на място, положение на тялото спрямо МПС
и траектория, при които водачът не е имал възможност да го види.
Допринасянето на ищеца е не по – малко от 85 %.
Евентуално възразява по размера на заявената претенция като
прекомерна.
6
Уточнява, че ищецът въвежда противоречив механизъм на настъпване
на ПТП, защото първо твърди, че водачът предприема маневра движение на
заден ход, премазвайки изцяло десния крак на ищеца, а в ДИМ сочи, че
автомобилът е тръгнал напред и водачът не е предприел необходимите
действия по задействане на спирачната система. Възразява, че не е ясно в коя
посока се движи МПС.
Счита, че пешеходецът не може да бъде пътник в ППС, като се позовава
на легалните дефиниции на пар. 6 т.26 от ДР на ЗДвП и чл.107 ЗДвП.
Позовава се и на противоречив маханизъм на увреждане като един път
се твърди, че има притискане на ходилото между гумата на МПС и бордюра, а
от друга страна, че има удар. Не признава посочения механизъм на увреда в
ДИМ като счита, че той е невъзможен от техническа и медицинска гледна
точка.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по
чл.80 от ГПК.
Н. Т. Т. ЕГН ********** от ****, **** в качеството на помагача на
ответника, не признава исковете по основание и размер. Поддържа
възраженията на застрахователя, че ищецът въвежда противоречиви
твърдения за механизма на настъпване на ПТП в извънсъдебната претенция
пред ответника, в исковата молба и в нейното допълнение. Възразява, че
липсва причинно – следствена връзка между поведението му като водач на
МПС и вредоносния резултат, заявен от ищеца. Възразява, че ищецът не
уточнява дали е пешеходец или пътник. Има противоречие относно МПС –
движение на заден ход и потегляне напред.
Твърди, че според представените медицински документи съгласието на
ищеца има подобрения и е констатирана липса на медицински и ортопедични
противопоказания при изписването му.
Представеният протокол за ПТП не съдържа информация за механизма,
подписан е само от служителя.
Не признава механизма на ПТП, както и че е избягал, не признава
характера, интензитета и продължителността на болките и страданията на
ищеца, претърпени след операцията до сезиране на съда. Евентуално твърди
7
съпричиняване на вредоносния резултат и прекомерност на размера на
обезщетението.
Твърди, че на 09.10.2022г. ищецът и други постоянни клиенти идват в
клуба му, където редовно се събират през почивните дни, за да играят карти,
при което се употребява алкохол. На тази дата ищецът консумира повече от
обикновено алкохол, което обяснил с наскоро претърпяна катастрофа, от която
получил счупване на ребро, като непрекъснато повтарял през деня колко
много пари ще вземе от това. Към 18 часа изчезва от масата за около 30 мини,
от което всички се притесняват, защото бил видимо нетрезвен и защото
преживял наскоро пътен инцидент с травма. Намерен е в тоалетната в лошо
състояние, помогнато му е да излезе от заведението, а Т. останал да почисти
след него санитарния възел. При връщане в залата намира ищеца паднал
между масите и двама души от компанията му го вдигат. Заведен е до
пътеката пред клуба, Т. докарва колата си пред входа, за да може по – лесно да
го качи, и предупредил останалите, че трябва да затвори, за да заведе ищеца
до тях. Помолил д-р А. С. и д-р Г. Г. за помощ да качат ищеца в колата и да го
закара, защото пил много, и те го придружили, защото били в същата посока.
При спиране пред жилищната кооперация на ищеца, помагачът паркирал
и още преди да дръпне ръчната спирачка и да успее да слезе от колата, за да
помогне при излизането, ищецът вече отворил вратата и започнал да слиза от
автомобила, при което паднал, извивайки се. Т. първо помислил, че нещо става
с ребрата му. На място вижда, че десният крак на ищеца е между бордюра и
задната гума. Изважда му крака, а С. го изправя и го кара да стъпи на този
крак. Ищецът заявил, че му няма нищо и си тръгнал, но после паднал. Т. го
попитал дали да го закара в болницата, но ищецът отказал, защото нищо му
нямало. Т. помолил Г. да качат заедно ищеца до дома му, а С. останал в колата.
Съпругата на ищеца отворила вратата на апартамента, не позволила да влязат,
оставили ищеца вътре в апартамента, който се разкрещял, че го оставили да се
напие. Т. и Г. го пуснали, при което ищецът се строполил, вдигнали го и тогава
им позволили да го внесат навътре, след което били изгонени.
След това Т. откарал д-р Г. и д-р С. до домовете им и се прибрал,
вечерял, легнал, но към полунощ се обаждат полицаи за извършено ПТП с
негово участие. Слиза пред дома си, дава обяснения и узнава, че ищецът е
откаран в болница, където се установява алкохолно опиянение от 2.8 промила.
8
Разпитван е след това от разследващ полицай и дава данните на Г. и С..
За това твърди, че липсва съприкосновение между ищеца и автомобила,
не е извършвана маневра заден или преден ход, ищцеът е качен в дома му от Т.
и Г. Г., а не от синовете му, като през цялата вечер ищецът е много пиян и не
може да стои на краката си. Отрича настъпване на ПТП с негово участие,
причинно – следствена връзка с вредоносен резултат и за това претенциите са
неоснователни.
Евентуално възразява, че дори да е настъпило съприкосновение между
МПС и ищеца, то е в резултат на неадекватното му поведение поради
употребения алкохол и опиянението от това. Дори да е имало предприето от
ищеца внезапно и необезопасено слизане, за него не е уведомен водачът на
МПС, поради което причиняването на вредоносния резултат е от ищеца. Това
опровергава законовата презумпция за вина като се касае за случайно деяние.
Не признава, че му е наложено административно наказание. Поддържа,
че ищецът излага противоречив механизъм на настъпване на ПТП, както и че
когато МПС е на първа предавка, то може да тръгне само напред при подадена
газ, което не се твърди, а се казва, че автомобилът тръгва самоволно напред
при терен, който е с наклон назад. Анализира неяснотите, противоречията и
взаимно изключващите се твърдения на ищеца. Сочи, че ищецът сам се
поставя в алкохолно опиянение и от този факт не може да черпи благоприятни
правни последици.
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
На 09.10.2022г., около 20.30 часа, в ****, помагачът Н. Т. Т. качва в лек
автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег. № **** Д. А. Ш. и свидетелите А. С. и Г.
Г.. Свидетелят А. С. заема предна дясна седалка до шофьора Н. Т., свидетелят
Г. Г. заема задна лява седалка зад шофьора Н. Т., Д. Ш. заема задна дясна
седалка, до свидетеля Г. и зад свидетеля С.. Автомобилът потегля от заведение
„Еврофутбол“ на ул. „Братя Бъкстон“, находящо се в квартал на ****,
стопанисвано от Н. Т., където тримата пасажери са били чести посетители,
включително същия ден, и са употребили алкохол, която употреба е мотивът
9
Н. Т. да ги откара с автомобила си по домовете им.
Автомобилът, управляван от Н. Т., спира пред дома на Д. Ш. с
административен адрес ****, съгласно Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 359 от 10.10.2022г. и План – схема към него, приложени
по ДП № 133/2022г. на РП Пловдив. Водачът Н. Т. оставя МПС с включен
двигател, съгласно показанията на св. Г. и св. С.. И двамата свидетели
еднозначно и безпротиворечиво сочат, че автомобилът спира до бордюра, Д.
Ш. отваря задна дясна вратата, за да слезе, изважда десния си крак, изохква
силно, извиква и преустановява слизането си от колата, при което Н. Т. и Г. Г.
също слизат от колата, а св. С. остава на предна дясна седалка и слиза по –
късно. Св. Г. вижда ходилото на десния крак на Д. Ш. да се намира се между
бордюра и задна дясна гума. Т. изважда крака на Ш. и със св. С. го питат боли
ли го, да извикат ли Бърза помощ, и дали може да ходи, на което Ш. отказва, и
след като свидетелите и Т. установяват, че Ш. не може да ходи, Т. и Г. му
помагат и го прибират до дома му.
Съдът не дава вяра на показанията на св. С. за това, че Ш. е бил с
извадена дясна обувка /маратонка/, която останала заклещена между бордюра
и гумата, защото те противоречат на показанията на св. Г., на представената по
делото медицинска документация към исковата молба и постъпилата от
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и на изслушаната СМЕ, САвТЕ и комплексна СМАвТЕ.
Съгласно медицинските документи от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД –
Амбулаторен дневник ЕИК, на 09.10.2022г., около 22.22 часа, Д. А. Ш. е
прегледан в спешния център на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и е приет под абм. №
28616. По данни на дневника се каса за травма от ПТП и е уведомен КАТ,
което се потвърждава от Докладна записка за ПТП с пострадало лице с рег. №
НОЗОр.20338 от 10.10.2022г. на ОбД на МВР Пловдив, отдел ОП, Сектор
Пътна полиция, дала повод за образуване на ДП № 133/2022г. на РПТ
Пловдив. По данни на същата докладна записка, в болницата е извършена
проба на Ш. за алкохол с дрегер, който е отчел 2.59 % промила.
Д. Ш. е приет в УМБАЛ „Св. Г.е“ ЕАД на 09.10.2023г. в 23.30 часа и е
изписан на 15.10.2022г., съгласно издадената Епикриза – КОТ с диагноза –
Счупване на фибулата, закрито. Констатирано е наличие на алкохол в кръвта.
Проведено е оперативно лечение на 10.10.2022г. с открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Изписан е на 15.10.2022г. За
10
операцията е закупил заключваща тубуларна плака 1/3 3.5 мм 1 брой и 6 броя
заключващи винтове, самонарезни, 3.5 мм, съгласно Фактура № **********
от 10.10.2022г. За престоя си в болницата е платил потребителска такса от
34.80лв. по фактура № ********** от 15.10.2022г.
С Болничен лист № Е20223406076 от 17.10.2022г. му е даден отпуск по
болест за 37 дена, от които 7 дена болничен престой и 30 дена домашен
режим, за периода от 09.10.2022г. до 14.11.2022г.
Според Амбулаторен лист № 22299800А65А от 26.10.2022г. на тази дата
са свалени конците от оперативната рана.
Според Амбулаторен лист № 2231900233С2 от 15.11.2022г., Ш. е
прегледан на тази дата и е констатирана метална остеосинтеза на фибуларен
малело по повод фрактурата с дадени указания да се яви на 05.12.2022г. за
прием.
По данни на Епикриза – КОТ на УМБАл „Св. Г.“ ЕАД, Ш. постъпва в
болницата отново на 05.12.2022г. и е изписан на 08.12.2022г. като за престоя
си плаща потребителска такса от 17.40лв. съгласно Фактура № ********** от
08.12.2022г. Приемът е с диагноза Счупване само на фибулата, закрито –
статус пост фрактура. Извършена е операция под обща анестезия за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.
С Болничен лист № Е20223921679 от 17.01.2023г. на Ш. е даден отпуск
по болест за 30 дена в домашни условия от 15.12.2022г. до 13.01.2023г.
Според Абмбулаторен лист № 223539041331 от 19.12.2022г., Ш. е
прегледан, свален е синдесмален винт и са премахнати конците, констатирано
е зарастване на раната в дълбочина.
По данни на Амбулаторен лист № 23017D01119D от 17.01.2023г., при
преглед е констатирано, че още ходи с помощно средство – патерица, има
болезнени и ограничени движения в оперираната дясна глезенна става.
Според Амбулаторен лист № 23017205F25F от 17.01.2023г. на ЛКК
комисия – СЛКК по ортопедия и травматология, е определен като
нетрудоспособен до възстановяване на походката и е удължен болничния с
още 30 дена.
По данни на Амбулаторен лист № 230245500BF8F от 24.01.2023г. към
тази дата Ш. още ходи с помощни средства – патерица, има болезнени и
11
ограничени движения в оперираната дясна глезенна става и с Решение № 12
на ЛКК – СЛКК по ортопедия и травматология е взето решение за определяне
на неработоспособност с още 30 дена до възстановяване на походката. С
Болничен лист № Е20223931698 от 24.01.2023г. на лицето е даден отпуск по
болест от 30 дена домашен отпуск от 14.01.2023г. до 12.02.2023г.
С Амбулаторен лист № 230303054В45 от 30.01.2023г. е констатирано, че
Ш. има болезнени и ограничени движения в оперираната дясна глезенна става,
все още куца, вторият краниален винт е имплантиран в тибията и пречи на
възстановяване на движенията в глезенната става, поради което е предписана
терапия - изваждане на металните тела и поне два краниални винта с цел
подобряване обема на движение и възстановяване на походката поради
невъзстановена походка с оглед професията.
От изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д. М., дадена въз основа данните по
делото и медицинската документация за лицето, която съдът кредитира като
обективна, компетентна, безпристрастна, задълбочена, логична и обоснована,
се доказва, че при постъпване на 09.10.2022г. на Д. Ш. в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
е прегледан от травматолог, хирург, интернист, рентгенолог, направени са
рентгенови снимки, и се установява – конквасация на долния край на дясна
подбедрица и счупване на външния фибуларен латерален малеол на дясна
глезенна става. Приет е по спешност, опериран е с открито наместване на
фрактурата на десен глезен с метална плака и винтове. Поставена е гипсова
имобилизация, проведена е антибиотична, антитромботична и
болкоуспокояваща терапия. Има гладък следоперативен период. Изписан е на
15.10.2022г. с дадени указания да ходи с две патерици и да не стъпва на
оперирания крак. Прегледан е от ортопед – травматолог и свалени оперативни
конци с амбулаторния лист от 26.10.22г. Повторно е прегледан от ортопед –
травматолог на 15.11.22г., направена е рентгенография, дадени са указания за
хоспитализация на 05.12.22г. Постъпва в болницата на 05.12.2022г., където
оперативно се отстранява заключващ винт, изписан е на 08.12.22г. с указания
на провеждане на ЛФК. Многократно е преглеждан след това от ортопед –
травматолог. Има удължаване на временната нетрудоспособност чрез ЛКК
комисия до 157 дни. При последен преглед на 30.01.23г. е отбелязано
продължаващо куцане и ползване на помощни средства – две патерици, с
болезнени ограничения в движенията в дясна глезенна става. Починал е на
12
28.01.24г., поради което не е извършен личен преглед от вещото лице.
Причинените увреждания са конквасация на долния край на дясна
подбедрица и счупване на външния, фибуларен, латерален малеол на дясна
глезенна става. В съдебно заседание в.л. М. пояснява, че тази травма
представлява индиректно, косо, счупване на малката кост на външния малеол
и е възможна в две положения: Първото е стъпалото се привежда в
неподвижно положение, а подбедрицата се усуква и се получава ротация в
подвижната подбедрица и заклещеното стъпало, което е неподвижно, и
отвеждане на подбедрицата навън. Второто е обратното – подбедрицата се
обездвижва и е стопирана по някакъв начин, а стъпалото се усуква и ротира в
този момент. Счупването не е следствие на директен механизъм.
В КСМАвТЕ е даден извод, че в момента на притискане на дясната
глезенна става, тялото е било в позиция на ставане от седнало положение в
изправено при излизане от автомобила.
Съдът кредитира и дата вяра на това обяснение и приема, че процесното
счупване настъпва при осъществяване на първия механизъм, описан от
вещото лице, поради попадане на десния крак на Д. Ш. между задна дясна
гума и бордюр, които притискат странично и обездвижват стъпалото в
момент, докато тялото се опитва да извърши напускане на автомобилното
купе, при което подбедрицата се усуква, получава се ротация в подвижната
подбедрица и заклещеното стъпало, което е неподвижно. За остоване на
стъпалото неподвижно, съгласно обясненията на вещото лице, няма значение
дали автомобилът се е придвижвал и с каква скорост или не. В.л. М. пояснява
в съдебно заседание, че медицинските данни по делото са за приклещване и
обездвижване на стъпалото, поради което приема, че травматичните
увреждания са настъпили по описания от пострадалия начин – при ПТП,
притискане на долната част на автомобилната гума и бордюра на тротоара,
поради което има причинно – следствена връзка между ПТП и установените
травматични увреждания.
Причинените травматични увреждания трайно затрудняват движенията,
което по болнични листове и решения на ЛКК е довело до болничен поради
нетрудоспособност от 157 дена, което е 5 месеца и 20 дена.
Проведеното лечение е двукратно оперативно – открито наместване на
фрактурата на десен глезен с метална плака и винтове и отключване на
13
остеосинтезата, и консервативно – използване на медикаменти. Фрактурата
зараства за период 45 – 60 дни, в случая оздравителният процес по протоколи
на ЛКК комисии е над 150 дена.
Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела
до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които
е изтърпял ищеца, са били силно изразени, поради засягане на важна става в
човешкия организъм и невъзможно придвижване, самообслужване и хигиенен
режим. Най – силна болката е била непосредствено след травмата,
направената оперативна интервенция и след започване на рехабилитационния
процес.
Изпитано е затруднение при осъществяване на ежедневните дейности в
периода на ползване на двете помощни средства – патерици, за около 4 – 5
месеца от травмата, имало е нужда от чужда помощ в периода до сваляне на
гипсовата имобилизация.
Останал е оперативен белег по външната част на дясна глезенна става,
който е пожизнен.
От изслушаната САвТЕ на в.л. инж. Т. П., дадена въз основа
материалите по делото, изготвена обективно, компетентно, безпристрастно,
задълбочено и обосновано, неоспорена от страните, която съдът кредитира, се
доказва, че при процесния лек автомобил „Мерцедес 250 Д“ задна дясна гума
се намира зад задна дясна врата на разстоянието от около 0.70 м. За да се
затисни десния крак на слизащия от автомобила пътник, е необходимо л.а.
„Мерцедес 250 Д“ да потегли, когато кракът на пътника е бил поставен на
платното за движение. При слизане на пътника, който е бил седнал на задна
дясна седалка, не е възможно кракът му да бъде поставен до задна дясна гума,
защото разстоянието до нея е 0.70 м. При това условие задна дясна гума, за да
достигне до крака на пътника, трябва л.а. „Мерцедес 250 Д“ да измине
разстоянието от 0.70 м. Скоростта на лекия автомобил, непосредствено преди
задействане на спирачната му система, е била около 1.68 км/ч, при която
опасната му зона за спиране е 0.48 м, което изминава за 1.06 с. Водачът би
могъл да избегне произшествието, ако не допуска потегляне на автомобила,
когато пътникът Ш. е бил предприел слизане от автомобила и е стъпил до
задния бордюр.
Вещото лице прави извод, че от техническа гледна точка причина за
14
настъпване на произшествието са потегляне на лекия автомобил „Мерцедес
250 Д“ при отворена задна дясна врата и започналото слизане на пътника Д.
Ш., който е бил стъпил извън автомобила на пътното платно на бордюра, или
предприето напускане на автомобила от пътника Д. Ш., преди л.а. „Мерцедес
250 Д“ да се установи на място и преди водачът му да е паркирал. В тези
случаи водачът е имал техническа възможност да избегне произшествието,
ако след спирането си не допуска последвалото потегляне на автомобила, а Д.
Ш. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако отложи
слизането от автомобила и изчака момента на пълното му установяване в
състояние на покой.
С оглед единодушните и безпротиворечиви в тази част показания на
свидетели А. С. и Г. Г., че Н. Т. първо е спрял автомобила, след което те чули
Д. Ш. да изохкване и извиква при слизането, както и с оглед обяснения от в.л.
М. индиректен механизъм на настъпване на процесната травма чрез
обездвижване на ходилото и продължила ротация на подбедрицата, който
механизъм кореспондира на свидетелските показания на Г., видял
притиснатото между задна дясна гума и бордюра дясно стъпало на Ш., както
и с оглед извода в КСМАвТЕ, че в момента на притискане на дясна глезенна
става тялото е било в позиция на ставане от седнало положение в изправено
при излизане от автомобила, съдът приема, че първият описан от вещото лице
П. механизъм за настъпване на ПТП се е осъществил в случая. А именно:
потегляне на л.а. „Мерцедес 250 Д“ при отворена задна дясна врата и
започналото слизане на пътника Ш., който е бил стъпил с десния си крак
извън автомобила на пътното платно
Съгласно КСМАвТЕ, когато л.а. „Мерцедес 250 Д“ е спрял
първоначално, пътникът на задна дясна седалка Ш. е отворил задна дясна
врата и е предприел слизане от автомобила, като първо е изкарал десния си
крак и го е поставил върху платното за движение до десния бордюр. Когато
автомобилът е потеглил повторно, кракът на пострадалия е бил извън
автомобила, стъпил на платното за движение. Движението на автомобила е
било около 2 секунди, в което време ищецът не е предприел никакви действия.
Затискането на крака на Д. Ш. е станало във времеви интервал 0.65 секунди.
Както обяснява вещото лице в съдебно заседание, ниската скорост от
1.68 км/ч на последващо придвижване на МПС с около 0.70 – 0.80 м
15
обективно е възможно да не бъде възприета и забелязана от пътниците в
автомобила, което обяснява показанията на двамата свидетели.
Изводът е, че водачът на МПС Н. Т. е имал техническата възможност да
избегне произшествието като след спирането на МПС не допуска последващо
потегляне на същото.
Посочените данни в показанията на свидетелите на ответника и неговия
помагач за употребено от Д. Ш. голямо количество алкохол преди да се качи в
управлявания от Н. Т. автомобил е потвърдено от направената проба № 00309
с дрегер за алкохол същата вечер от разследващия полицай, изготвил докладна
записка, по която е образувано досъдебното производство, според която проба
установеният алкохол е 2.59 на 1000 промила. Наличието на алкохол е
констатирано и в издадената епикриза от УМБАл „Св. Г.“ ЕАД. По делото
липсват обективни доказателства, въз основа на които да се обоснове, че това
състояние на Д. Ш. е допринесло за настъпване на произшествието или на
неговите последици, т.е. за съпричиняване от пострадалия поради
употребеното количество алкохол, каквито са защитните възражения. От
изслушаните показания на свидетелите на ответника и на неговия помагач не
се изнасят данни установеният механизъм за настъпване на уврежданията на
ищеца да е в резултат на друго, предходно събитие, настъпило в резултат на
употребения от пострадалото лице алкохол. Напротив, от изслушаната СПХЕ
на в.л. д-р К. и нейните устни обяснения в съдебно заседание става ясно, че
употребеният алкохол с отчетеното от дрегера количество води до опиянение,
което намалява прага на чувствителност на болка, в резултат на което следва
да се приеме, че в момента на настъпване на травмата, което, съгласно
заключението на СМЕ, е съпроводено с много силна болка, Ш. не е реагирал
прекалено остро поради алкохолното опиянение, което спомага в някаква
степен за туширане, снижаване на чувствителността към болка, поради което
както Ш., така и свидетелите и помагача явно не са разбрали за настъпилото
счупване.
Съдът кредитира показанията на св. М.Г., защото кореспондират на
представената към исковата молба медицинска документация, на постъпилата
от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД документация, на представените по делото писмени
данни и признание на ищеца, че около месец преди процесното събитие
претърпява ПТП, при което получава счупване на две ребра в дясно, за което е
16
прегледан, но не постъпва на лечение в болница. Изнесените от нея данни са в
пълен синхрон с медицинските документи по делото /епикризи, болнични
листове и амбулаторни листове/, относно времевите периоди по настъпване,
проведено лечение, прегледи и осъществени манипулации спрямо ищеца за
процесното увреждане, с изнесените данни в СМЕ, както и за увреждането от
предходното ПТП. Съдът не констатира противоречия между показанията й и
останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло.
Семейството на св. Г. и на ищеца са приятелски от много години.
Потвърждава, че Ш. е бил продължително време с гипс, претърпява втора
операция за изваждане на имплантите, след това дълго време е с медицински
превръзки. Д. непрекъснато се оплаквал от болки, разтривал си крака, не
можел да си намери място по негови думи. Към този момент свидетелката е
работила в клиника, поради което се консултирали с нея по телефона какви
обезболяващи да взима вечер, когато няма поС.ен контакт с лекаря си. Ходила
е при Ш.и и е помагала. Преди Ш. е бил много жизнен, активен, а при
посещенията след травмата постоянно бил на легло, не искал да става и да
седне, все някой е трябвало да го вдига и да му помага за тоалетната, сам не
можел да става, ползвал патерици. Съпругата С.на и синовете гледали Д.,
свидетелката също помагала при посещения. Д. не можел да се къпе, когато
бил с гипса. Около 7 месеца след операцията започва да се обслужва сам, през
цялото време се оплаква от болки, случвало се е през нощта да звънят на
свидетелката, защото приетите обезболяващи не му действали и не можел да
заспи. Ш. започва да се движи из апартамента сам три месеца след сваляне на
гипса. Свидетелката го вижда да стъпва на болния крак през лятото на
следващата година, до тогава постоянно е бил с патерици, първо две, после с
една. Виждала е Ш. да излиза извън дома си през есента на следваща година.
Потвърждава, че Ш. не е провеждал физиотерапия.
В този смисъл са и показанията на св. Й. П., чиято съпруга е братовчедка
с пострадалия Ш.. Свидетелят живее близо до Ш.и, посещавал го е редовно,
през ден след инцидента и му помагал в ежедневната хигиена, за тоалетна,
къпел го, помагал на жена му. Ш. бил обслужван и от съпругата си, и от
децата си. Д. имал много силни болки в десния крак от коляното надолу, дори
понякога ревял от болка като малко дете, постоянно масажирал този крак.
Болките продължили и след втората операция, пиел обезболяващи, но не му
действали, защото след 20 – на минути пак започвало да го боли. Около 2 – 3
17
месеца болките продължили. Започнал да става с чужда помощ и с патерици.
Около месец и половина – два след втората операция ползвал двете патерици
и се движил в къщи, след това ползвал само едната патерица. Твърдял, че има
болки и не желаел да излиза от дома си.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите П.Г.В. П.С.Г. и
А.М.М. за относимите по делото обстоятелства касателно съгласието на Д. Ш.
след операциите, момента на възстановяване и излизане от дома без патерици.
Показанията на тази група свидетели, според които Ш. още след 20 – 30 дена
след първата операция от 10.10.2022г. – В. и Г., и на втората седмица след
15.10.2022г. според М., е излизал от дома си без патерици, бил добре, не се
виждало гипс, не се оплаквал от болки, ходил да пие кафе в квартала, да играе
карти, ходил до магазина, влизат в пряко противоречие с представената
медицинска документация от УМБА „Св. Г.“ ЕАД за две операции, втората от
05.12.2022г., и назначено и проведен начин на лечение, с амбулаторните и
болничните листове за констатираното състояние от специалист ортопед –
травматолог в периода на ползван отпуск по болест от 157 дена, което е над 5
месеца след първата операция от 10.10.2022г., както и с констатациите от
прегледи на специализирани ЛКК от няколко лекари със специалност ортопед
– травматолози с констатирана нетрудоспособност, включително към януари
2023г., поради ползване на патерица и невъзстановена походка, както и със
заключенията на СМЕ. Обясненията на свидетелите за срещи през студено
време – есента, зимата, съдът отнася към 2023г., когато по данни и на другата
група свидетели и съобразно медицинската документация Ш. вече е бил в
обективно състояние да напусне дома си чрез самостоятелно придвижване без
патерици.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А.М.М., причинител на
първото ПТП, в което Д. Ш. получава травма – две счупени ребра в дясно,
поради заинтересоваността на този свидетел като причинител на първите
увреждания, както и поради тяхната нелогичност и противоречие с
медицинската документация и отразеното там състояние на Ш. при
медицинските прегледи. Свидетелят М. не си спомня в коя болница е бил
настанен при процесния случай Д. Ш., където го бил посещавал за свиждане и
донесъл патерици и цигари.
Вярно е, че според представения Протокол за разпит на свидетел от
18
18.11.2022г. по ДП № ЗМ – 515/2022г. по писа на РУ Нова Загора, Д. Ш. е
разпитван като свидетел в Стара Загора по първото ПТП, поради което се
налага извода, че месец след излизане от болницата, на 15.10.2022г. е напуснал
дома си и е пътувал до Стара Загора за разпита. Но това напускане е поради
задължението му да се яви пред орган на реда за разпит и не потвърждава, че
Ш. е напускал дома си още след 15.10.2022г., за да ходи до магазина, да пие
кафе и да играе карти, както твърдят свидетелите на ответника и на помагача.
В представените амбулаторни листове за преглед също се съдържат данни, че
Ш. е напускал дома си след 15.10.2022г., за да бъде прегледан от лекар, но това
не опровергава показанията на свидетелите Г. и П. и неговото състояние,
констатирано в тези амбулаторни листове.
От изслушаната ПСПЕ на в.л. д-р К. се установява, че приеманото от Ш.
количество алкохол преди настъпване на инцидента е довело до обикновено
алкохолно опИ.е, чийто резултат е понижение на чувствителността за болка. В
медицинската документация от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД е описан като адекватен,
с болков синдром. Вещото лице констатира, че независимо от алкохолното
опИ.е на пострадалия, е възможно да настъпи състояние на стрес.
Настъпилото събитие е неочаквано и нежелано, съпроводено с болков
синдром и промяна на цялостната житейска ситуация, което допуска
настъпване на състояние на стрес. То е временно и обратимо, впоследствие
настъпва разстройство на адаптацията с нарушаване на автономността му и е
свързана със затруднение на всички нива. Най – ощетяващи са изживяванията,
свързани с невъзможност да се справя самостоятелно с базовите дейности –
тоалет, хигиена, пазаруване и други, до момента след втората операция.
Вещото лице сочи, че няма връзка между онкологичното заболяване на
Ш. със съгласието на стресова реакция. Дава заключение, че случаят от
09.10.2022г. при Ш. е довел до остра стерсова реакция, с болков синдром.
След острата стресова реакция е налице процес на нарушена адаптация, с
характерните за това негативни емоционални реакции и нарушения на всички
нива – семейно, социално, личностно. На възстановителния процес влияние
оказва възрастта, тежестта на понесените травми, степента и
продължителността на физическото възстановяване. Стресовата реакция е
обратима в рамките на дни, не са се развили невротични реакции или
клинично проявено тревожно – депресивно състояние. Телесните смущения,
19
обездвижването и болковия синдром предполагат ниво на тревожност и
причиняват психологичен дискомфорт. Непреодолените физически
усложнения препятстват емоционалното отдалечаване от преживяното, с
оглед затруднението на Ш. да се движи самостоятелно и да се справя с
рутинни действия. В личния бит е значимо затруднен от невъзможността да
функционира на нивото на потенциала си до инцидента.
Вещото лице не констатира връзка между онкологичното заболяване със
съгласието на стерсова реакция. В този смисъл е и становището на в.л. д-р М.
в съдебно заседание при запознаване с медицинската документация в тази
връзка.
Образуваното ДП № 133/2022 на Сектор РПТ при ОбД на МВР Пловдив
е приключило с Постановление от 10.07.2023г. на Районен прокурор при РП
Пловдив, с което наказателното производство, водено за престъпление по
чл.343 ал.1 б. Б, вр. чл.342 ал.1 НК, е прекратено поради заявено на основание
чл.343 ал.2 от НК желание на пострадалия Д. Ш. производството да бъде
прекратено при събрани доказателства за извършено престъпление.
Преписката е изпратена на административно – наказващ орган за издаване на
наказателно постановление. Издадено е Наказателно постановление № 23 –
1030 – 004504 от 04.09.2023г. на ОбД на МВР Пловдив, Сектор ПП, с което на
Н. Т. е наложено административно наказание глоба по чл.180 ал.1 т.1 пр. 2
ЗДвП поради виновно нарушаване на чл.96 от ЗДвП.
По делото няма спор, че МПС с рег. № ****, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответника по полица № 392,
валидна от 11.01.2022г. до 10.01.2023г.
На 03.01.2023г. извънсъдебно е предявена пред ответника претенция с
вх. № ОИ – 01016 за изплащане на имуществени и неимуществени вреди, по
която е образувана щета № **********. Искането за обезщетяване по щетата
не е удовлетворено и няма плащане.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по
размер.
Приетата фактическа обстановка обосновава извода, че лицето Н. Т. Т.,
като водач на лек автомобил марка Мерцедес 250 Д, с рег. № ****, на
20
09.10.2022г. около 20.30 часа нарушава правилото на чл.96 от ЗДвП, в резултат
на което по непредпазливост причинява настъпване на ПТП, при което
причинява телесни увреждания на Д. А. Ш..
Според посочената норма от ЗДвП, водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или да потегли само.
Н. Т. при паркиране на управляваното от него МПС не взима такива
мерки, МПС е приведено в движение, в резултат на което причинява
травматично увреждане на Д. Ш..
Това поведение представлява деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД
като вината на извършителя се презюмирана от чл.45 ал.2 от ЗЗД. Фактите по
делото не опровергават презумпцията.
От изслушаното заключение на медицинската експертиза се доказа
причиненото травматично увреждане, а от протокола за ПТП, от описания
механизъм на настъпване на ПТП от САвТЕ и от КСМАвТЕ се доказва и
факта, че травматичното увреждане е настъпило като пряк и непосредствен
резултат от ПТП.
Представените медицински документи и гласните показания установиха
интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и
страдания от травматичното увреждане, както и периода на лечение и
възстановяване.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Представените фактури за закупени медицински изделия от ищеца от
един брой заключваща тубуларна плака 1/3, 3.5 мм, на стойност 1 000лв., и
шест броя заключващи винтове, самонарезни, 3.5 мм, общо 60лв., както и
двете платени потребителски такси към болницата УМБАЛ „Св. Г.“ АД от
34,80лв. и 17.40лв. са разходи, сторени при първия и при втория прием на Ш.
за лечение на настъпилата травма, поради което представляват пряк и
непосредствен разход за лечение на нанесеното увреждане, с което
обосновават основателност на заявената имуществена претенция от 1
21
112.20лв. Поради разделност, на всеки един конституиран наследник се дължи
278.05лв.
Към датата на ПТП Д. Ш. е бил на 63г., трудоспособен и
трудовоангажиран, женен, с три деца, с които е живеел в едно домакинство.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати, доказаните по делото по вид, характер, обем и продължителност
изживени болки и страдания, периода на ползван болничен и период на
възстановяване, указанията на ВКС за съобразяване на социалните и
икономически условия, като съдът приема за доказани и прилага тези в страна
към 09.10.2022г. /МРЗ към датата на деликта е 710лв./, намира за справедлив
размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 45 000лв. На всеки
един от конституираните наследници делът е ¼ от вземането, което е 11 250лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че увреждането е в
резултат на случайно събитие, респективно е по вина на пострадалия, защото
водачът не е знаел и е нямал причина да предполага, че лицето ще слиза без
предупреждение и без съобразяване с извършвана маневра. По делото
доказателствата в лицето на показанията на очевидците са, че колата първо е
спряла, след което Ш. е изохкал, което опровергава пряко това защитно
възражение. Употребеният от пострадалия преди това алкохол е довел до
намаляване на прага на болкоусещането в момента на настъпване на травмата,
а не до съпричиняване на увреждането.
Върху определения размер на обезщетението претендираната лихва е от
сезиране на съда. Исковата молба винаги поставя в забава, поради което лихва
се дължи.
При този изход на делото на ищците, по съразмерност, разделно, се
дължат разноски общо от 2984.33лв. На адвокат К. Ш. - Ш., предоставила
безплатна правна защита по делото, се дължи по съразмерност на уважената
претенция възнаграждение от 4338,98лв. по НМРАВ.
За отхвърлени претенции на ответника се дължат по съразмерност
сторените разноски от 643.20лв. от ищците разделно, което е 160.80лв. от
всеки един.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
22
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ****,
****, чрез адв. С. М., да плати разделно, по равно, на С. М. Ш. ЕГН
**********, С. Д. Ш. ЕГН **********, И. Д.В Ш. ЕГН ********** и Д. Д.В
Ш. ЕГН **********, всички от *****, чрез адвокат К. Ш. – Ш., в качеството
им на наследници по закон на първоначалния ищец Д. А. Ш. ЕГН **********,
бив жител на ****, починал в хода на делото на 28.01.2024г. в **** съгласно
препис – извлечение от Акт за смърт № 0101 от 29.01.2024г. на **** сумите от
45 000лв. /четирдесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 1112.20лв. /хиляда сто и дванадесет лева и двадесет
стоники/ обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 09.10.2022г. около 20.30 часа в **** на ****, причинено от Н. Т. Т. при
управление на МПС лека кола марка Мерцедес, модел 250Д, с рег. № ****,
ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от
сезиране на съда на 16.05.2023г. до изплащане на сумата, както сторените по
делото разноски от 2 984.33лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и четири
лева и тридесет и три стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
неимуществени вреди над присъдения размер от 45 000лв. до предявения от
50 000лв.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на адвокат К. Н.
Ш. – Ш. БУЛСТАТ *********, ****, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6
,възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на С. М. Ш. ЕГН
**********, С. Д. Ш. ЕГН **********, И. Д.В Ш. ЕГН ********** и Д. Д.В
Ш. ЕГН **********, всички от ****, ****, в размер на 4 338.98лв. /четири
хиляди триста тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА С. М. Ш. ЕГН **********, С. Д. Ш. ЕГН **********, И. Д.В
Ш. ЕГН ********** и Д. Д.В Ш. ЕГН **********, всички от ****, ****, да
платят на „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, разходи за отхвърлената
част от исковете от 643.20лв. /шестотин четирдесет и три лева и двадесет
стотинки/ разделно.
Решението е постановено при участието на Н. Т. Т. ЕГН **********
23
от ****, **** като трето – лице помагач на страната на ответника „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
24