Решение по дело №316/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 177
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150100316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. гр.Несебър, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, във
връзка с чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ГПК и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът “Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к.
.................. представлявано от Д.К.К. и М.С. твърди, че на 20.02.2010г. с ответника Т. ИЛ.
ПР. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град С.В., улица .................., община
Несебър, е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ................ с
избрана абонаментна програма Unlimited 24.99 със срок на действие 12 месеца, което
правоотношение е подновено с допълнително споразумение от 13.09.2018г. със срок на
действие 24 месеца с предпочетен абонаментен план Тотал 36.99 с допълнителни 5000МВ.
На същата дата – 13.09.2018г., между страните е сключен Договор за лизинг, по силата на
който на ответника-абонат е предоставено мобилно устройство ACCESSORIES SAMSUNG
Smart watch Gear S3 Frontier за период от 23 месеца, а съгласно уговорения месечен
погасителен план месечната лизингова вноска е в размер на 32,99 лева, като е уговорено
след изтичане срока на лизинговия договор, лизингополучателят да има възможност да
придобие собствеността върху лизинговата вещ. На 23.12.2014г. страните са подписали
пореден договор за мобилни услуги с избран абонаментен план GoWeb Start с предпочетен
мобилен номер ................, който договор е подновен с допълнително споразумение от
18.09.2018г. със срок на действие 24 месеца с предпочетен план Интернет 15.99 с
допълнителни 15000МВ. Като абонат ответникът е получил мобилно устройство HUAWEI
MediaPad T3 8 4G Grey с преференциални цени, като мобилното устройство със стандартна
1
цена в размер на 369,90 лева, му е било предоставено срещу сумата в размер на 109,99 лева,
т.е. с реална отстъпка от 259,91 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на предоставените мобилни услуги в размер на 420,67 лева по издадени фактури
№№ ********** / 25.11.2018г., ********** / 25.12.2018г., ********** / 25.01.2019г. и
********** / 25.02.2019г. Това неизпълнение е послужило като основание мобилният
оператор да прекрати едностранно договорите с ответника и е издал крайна фактура №
********** / 25.03.2019г., с която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване в
размер на 529,14 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на
ползваната програма за всеки ползван номер, от която: 1) 316,50 лева е неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 18.09.2018г. за мобилен номер
........................, от които 92,46 лева представлява стойността на 3 месечни абонаментни
такси, и 224,04 лева – неустойка за предоставено ползване устройство ACCESSORIES
SAMSUNG Smart watch Gear S3 Frontier, с отстъпка от стандартната цена, и 2) 212,64 лева е
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.12.2014г. за мобилен
номер ................, от които 36,96 лева представлява стойността на 3 месечни абонаментни
такси, и 172,68 лева неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI MediaPad
T3 8 4G Grey, с отстъпка от стандартната цена. За неизплатените суми, начислени като
неустойки, ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 796/2020г.
по описа на Несебърския районен съд. Съдът в заповедното производство е уважил искането
и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 529,14 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Прави
искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноските,
направени в настоящото исково производство, както и тези по заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен нито
от процесуален представител. С отделно писмено становище заявява, че поддържа
предявените искове, взема отношение и по отговора на исковата молба като отбелязва, че е
доказана облигационната връзка между страните, както и изискуемостта на отделните
парични задължения, които ответникът-потребител следва да заплати за предоставените му
и ползвани от него услуги, предмет на договорите. Именно поради неплащане в срок на
дължимите от ответника суми, ищецът е упражнил правото си на едностранно прекратяване
на договорите. Прекратяването пък настъпвало по силата на самия договор и в резултат на
неплащанията от страна на абоната на дължимите от него месечни суми. Наред с това
операторът му е изпратил покана за изпълнение като му е предоставил срок за плащане и го
е предупредил, че при неплащане договорът ще бъде прекратен, в резултат на което ще бъде
невъзможно и по-нататъшното изболзване нъ съответния мобилен/фиксиранр номер. С
оглед неплащането от страна на ответника-абонат на задълженията по издадените му
фактури, е ангажирана и договорната му отговорност съгласно изрична клауза като начисли
в крайната фактура и неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента, като твърди, че
претендираните неустойки са доказани по размер.
2
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Особеният му представител заявява, че
поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, както и искането за отхвърляне
на иска като неоснователен, а отделно от това е представил писмено становище, според
което експертното заключение не дава категоричен отговор на относимите към делото
факти, а именно основанията, на което ответникът е прекратил едностранно договорите,
което от своя страна е послужило като основание за начисляване на неустойките.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 22.02.2010г. е сключен Договор за мобилни услуги между „....................“ ЕАД и
Т. ИЛ. ПР., по силата на който страните са договорили предоставяне за ползване на мобилни
услуги за срок от 12 месеца.
На 13.09.2018г. е сключено между „Т.Б.“ ЕАД – оператор, и Т. ИЛ. ПР. –
потребител, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен номер ........................, според който мобилният/фиксиран номер да се ползва от
потребителя – ответника, при избран от него абонаментен план Total 36.99 с допълнителни
5000МВ, при стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лева, като с допълнителното
споразумение страните са уговорили срокът на ползването на услугите, предоставени от
оператора на потребителя с посочения мобилен/фиксиран номер, да се продължи за нов
първоначален срок от 24 месеца. Като допълнителни услуги са уговорени роуминг, 5600 МВ
мобилен интернет и максимална скорост в зона на ЕС на месец, пространство за съхранение
в Capture 100 GB, 15000 MB на максимално достижима скорост в БГ. Със сключването на
допълнителното споразумение доставчикът на услугата – „Т.Б.“ ЕАД, е предоставил на
ответника посоченото от него устройство марка HUAWEI, модел Mate 20 Lite Dual Black, с
обща лизингова цена на абонаментен план 599,76 лева; стандартна цена на устройството (в
брой без абонамент); 939,90 лева, отстъпка от стандартната цена 340,14 лева. В случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
същият дължи освен неустойка, така и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, той дължи и такава част
от разликата между стандартната цена и устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатена от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. Уговорено е също след изтичане на
срока на договора, допълнителното споразумение да се превръща в безсрочно при
стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко
време от действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него. С договора за
лизинг, сключен между страните на същата дата – 13.09.2018г., ответникът се е съгласил за
ползването на предоставеното му мобилно устройство, посочено по-горе, да заплаща
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 24,99 лева за период от 23 месеца –
3
обща лизингова цена в размер на 574,77 лева с включен ДДС.
На 23.12.2014г. е сключен друг Договор за мобилни услуги между „Т.Б.“ ЕАД и Т.
ИЛ. ПР., с който страните са договорили предоставяне ползване на мобилни услуги с
Абонаментен план GoWebStart с предпочетен номер ................, със стандартен месечен
абонамент 5,90 лева на месец. С допълнително споразумение от 18.09.2018г. към договора
за мобилни/фиксирани услуги с мобилен фиксиран номер ................, страните са уговорили
номерът да се ползва от потребителя – ответника, при избран от него абонаментен план
Интернет 15.99 с допълнителни 15000МВ, при стандартен месечен абонамент в размер на
15,99 лева, като с допълнителното споразумение страните са уговорили срокът за ползването
на услугите, предоставени от оператора на потребителя с посочения мобилен/фиксиран
номер, да се продължи за нов първоначален срок от 24 месеца. Като допълнителни услуги са
уговорени роуминг, 500 МВ мобилен интернет на максимална скорост в зона на ЕС на
месец, пространство за съхранение с Capture 150 GB 15000 МВ на максимално достижима
скорост в БГ и 2800 МВ допълнителен интернет на максимално достижима скорост в зона
ЕС. Със сключването на допълнителното споразумение доставчикът на услугата – „Т.Б.“
ЕАД, е предоставил на ответника посоченото в него устройство марка HUAWEI, модел
MediaPad T3 8 4G Grey, с обща лизингова цена на абонаментен план 109,99 лева;
стандартната цена на устройството (в брой без абонамент): 369,90 лева, отстъпка от
стандартната цена 259,91 лева. В случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, същият дължи освен неустойка, така и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуга, той дължи и такава част от разлика между стандартната
цена и устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща в момента
на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора. Уговорено е също след изтичане срока на договора, допълнителното
споразумение да се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от действието му за
мобилните/фиксирани номера, посочени в него.
Ищецът е издал фактура № **********/25.03.2019г., с която е начислил на ответнка
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 529,14 лева, както
и други суми, вменени му като задължения по фактурата, а именно 944,67 лева вноска за
лизинг и 420,67 лева като задължения от предходен период.
От представеното заключение на вещото лице по изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че задълженията на ответника като абонат по
издадени през периода от 25.09.2018г. до 25.03.2019г. фактури, както и по задържение за
предходен период до 31.08.2018г., са в размер на 2 424,51 лева, като в резултат на
извършвани частични плащания по някои от фактурите на сумата в размер на 530,03 лева,
4
към 29.03.2022г. ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1 894,48 лева по сключените
с ищеца оператор договори да мобилни услуги и за лизинг, в която сума са включени и
начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на
529,14 лева. В тази сума са включени: сумата в размер на 92,46 лева (30,82 лева месечна
такса без ДДС х 3) по клиентси номер ********* за ползването на мобилен номер
........................, сумата в размер на 39,96 лева (13,32 лева месечна такса без ДДС й 3) по
клиентски номер ********* за ползването на мобилен номер ................, сумата в размер на
224,04 лева – неустойка за устройство, с което е ползван мобилен номер ........................, и
сумата в размер на 172,68 лева – неустойка за устройство, с което е ползван мобилен номер
.................
За вземането си по начислените договорни неустойки в резултат на прекратяване
действието на договорите с ответника по вина на последния поради изпадането му в забава,
„Т.Б.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 495/2020г. по описа на Районен съд – Поморие, който
с с влязло в сила Определение от 14.09.2020г., постановено по това дело, е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Несебърския районен съд.
Компетентния съд – Несебърския районен съд, е уважил искането и е издал Заповед №
260055 от 21.09.2020г. за изпълнение по парично задължение по чл.410 от ГПК по
образуваното пред него ч.гр.д.№ 796/2020г. по описа на съда, по силата на която длъжникът
Т. ИЛ. ПР. с ЕГН **********, с адрес: град С.В., улица .................., следва да заплати на
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: град С., район Младост,
.................. представлявано от Д.К.К. заедно с Марек Слачик, сумата в размер на 529,14 лв.
(петстотин двадесет и девет лева и 14 ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена фактура № ********** /
25.03.2019г., от които 316,50 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 18.09.2018г. за мобилен номер ........................, от които 92,46 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 224,04 лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство ACCESSORIES SAMSUNG Smart watch
Gear S3 Frontier, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от 13.09.2018г, 212,64 лезва за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 23.12.2014г. за мобилен номер ................, от които 39,96 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 172,68 лева, представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от
18.09.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявленито в съда, до пълното й изплащане, както и сумата в общ размер на 145 лева, от
която 25 лева – държавна такса, и адвокатски хонорар в размер на 120 лева.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, съдът в заповедното производство е указал на основание чл.415, ал.1, т.2, вр.
ал.3 от ГПК на заявителя, че следва в едномесечен срок от съобщаването да предяви
5
установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението за това е
връчено на заявителя на 27.01.2021г.
Установителният иск по чл.422 от ГПК, въз основа на който е образувано
настоящото производство, е предявен на 22.03.2021г.
На 28.02.2022г. е вписана промяна в Търговския регистър по партидата на ищцовото
дружество, като фирмата на търговеца е променена от „Т.Б.“ ЕАД на „Й.Б. ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Процесните сделки между страните по делото по доставка на мобилни услуги от
оператор и предоставени за ползване мобилни устройства, са търговски по смисъла на
чл.286 от ТЗ, тъй като са по предмета на дейност на ищцовото дружество, следователно и с
оглед визираното в чл.287 от ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете
страни, макар абонатът да е физическо лице – потребител. Освен това сделките са сключени
при общи условия, с оглед на което за тях е приложима разпоредбата на чл.298 от ТЗ. По
делото е приложен екземпляр от Общите условия на доставчика, а съдът приема, че те са
станали задължителни за абоната – ответника, с подписа на договорите. Клаузите в ОУ
представляват неразделна част от индивидуалните договори за мобилни услуги и договорите
за лизинг.
Съгласно т.19б, б.“в“ от приложимите Общи условия (ОУ) на мобилния оператор, като
доставчик на услугата, той има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не му е платил дължими за услугите суми
след изтичането на сроковете за плащане по този договор, съответно по Общите условия.
Следователно и предвид неплащането на стойността на доставените на абоната мобилни
услуги по договорите, за които са издадени фактури през периода от 25.09.2018г. до
25.02.2019г., който факт е доказан по делото, то за ищцовото дружество действително са
налице предпоставките за едностранно прекратяване на правоотношенията по вина на
абоната (в този смисъл чл.75 от ОУ). С допълнителните споразумение от 13.09.2018г. и от
18.09.2018г. към договорите за мобилни услуги, съответно с мобилен/фиксиран номер
........................ и с мобилен/фиксиран номер ................, Раздел IV, т.3 е предвидено, че в
случай на предсрочно прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му, последният дължи на доставчика за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия
6
срок на договора.
Безспорно неустойките, претендирани по делото, са обосновани с приложението на
така посочената клауза и са в размерите, съобразени с ограниченията, визирани с нея. Тези
клаузи обаче не изключват приложението на императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от
ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока, ще смята договора за развален.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая не е извършено едностранно
прекратяване на договорите по инициатива на доставчика. Това е така, защото уговарянето в
негова полза на това потестативно право, с цел по-лесното му освобождаване от
облигационни отношения, за изпълнението на които не е налице добра воля от другата
страна, не е достатъчно то да се счете възникнало. За възникването му е нужно да са налице
материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, освен
това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че го упражнява. В
договорите между страните не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при
настъпване на определени обстоятелства. Това означава, че развалянето има действие, само
след получаване от длъжника на едностранното изявление на кредитора, че разваля
облигационната връзка поради виновно неизпълнение на задълженията по нея.
В случая такова уведомление не е представено, към исковата молба. В тази връзка,
съобразно практиката на ВК, при наличие на останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е
възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника
(Решение № 178/12.11.2010г. по търг. дело № 60/2010г. на ВКС, II т.о.). Уведомяването на
длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл.415, ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението на издаване
на заповед за изпълнение, има за последица настъпването на ефекта от развалянето на
договора. Но дори и да беше представено такова уведомление, то не би могло да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право,
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по
чл.415, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението за неустойка, а би представлявало ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ако относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо.
Издаването на фактури и неплащането на сумите по тях от задълженито лице, както
и последователното минимизиране на доставените мобилни услуги, включително спирането
на доставката, съчетани с уведомление, че абонатът има неплатени задължения, не е
равносилно на уведомление за прекратяване на договорите от доставчика по вина на
потребителя.
7
Освен това и с оглед търговския характер на процесните договори съдът
съэобразява, че в случая намира приложение правилото на чл.293, ал.2 от ТЗ, сочещо
изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка
за нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
За договора за доставка на мобилни услуги законодателят не е предвидил форма за
действителност, но в случая процесните са сключени в писмена форма, следователно
страните сами са определили тази форма като гарантираща по-добре сигурността в
отношенията им, реализирането на задълженията и защитата на правата им. Тази форма на
установяване на правоотношението задължава страните за спазване на същата форма при
неговото прекратяване.
По делото няма нито твърдение, нито данни за отправено изрично писмено
волеизявление от дружеството до абоната, че прекратява едностранно сключените между
тях дотговори за доставка на мобилни услуги и за лизинг на мобилни устройства, поради
неплащане на дължимата цена.
Обсъжданите договори са консесуални, а не реални, поради което липсата на
доставка, т.е. на престация от страна на доставчика, не води до прекратяването им. Като
облигационни сделки те следва да се считат действащи до изтичането на срока, за който са
били сключени, освен ако страните по тях не са решили да ги прекратят предсрочно по
взаимно съгласие или пък едностранно, при настъпване на предварително уговорени
предпоставки и надлежно изразена воля за това. Данни за последното по делото липсват,
като липсва и волеизявление от страна на ищеца – доставчика, обективирано в самата
искова молба, респ. и в заявлението по чл.410 от ГПК, че упражнява правото си като
изправна страна да развали договорите.
Предвид изложеното, кредиторът не се е възползвал от правото си да развали
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
доколкото неустойката не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица
от разваляне на договорните отношения между страните по причини, които стоят изцяло у
потребителя; същото се отнася и до случаите, в които е предоставено мобилно устройство.
Поради това искът за неустойка следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изгхода на делото на ищеца не му се следват разноски на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за заплащане на такива за платена държавна такса
в размер на 75 лева, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, за платено
възнаграждение за особен представител в размер на 150 лева и за платен депозит за вещо
лице в размер на 350 лева, или общо сума по разноските в размер на 755 лева, се явява
неоснователна. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на разноските
в заповедното производство в общ размер на 145 лева. Ответникът не е извършвал
разноски по делото, поради което и съдът не следва да се произнася по такива неизвършвани
и непоискани разноски. Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Й.Б. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. .................. представлявано от Д.К.К. и М.С. иск за признаване за
установено по отношение на Т. ИЛ. ПР. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град
С.В., улица .................., община Несебър, че му дължи сумата в размер на 529,14 лв.
(петстотин двадесет и девет лева и 14 ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от 13.09.2018г. и прекратяване на договорен
абонамент от 18.09.2018г., както следва: 316,50 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 18.09.2018г. за мобилен номер ........................, от
които 92,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 224,04 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ACCESSORIES
SAMSUNG Smart watch Gear S3 Frontier, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел
II, т.1 от Допълнителното споразумение от 13.09.2018г.; 212,64 лева за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.12.2014г. за мобилен номер
................, от които 39,96 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
и 172,68 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI
MediaPad T3 8 4G Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнително споразумение от 18.09.2018г., за която сума е издадена Заповед № 260055 от
21.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 796/2020г. по описа на Несебърския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Й.Б. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. .................. представлявано от Д.К.К. и М.С. за осъждане на Т. ИЛ.
ПР. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град С.В., улица .................., община
Несебър, да му заплати сумата в размер на 755 лв. (седемстотин петдесет и пет лева),
представляваща направени по настоящото исково производство съдебни и деловодни
разноски, както и сумата в размер на 145 лв. (сто четиридесет и пет лева), представляваща
разноски в заповедното производство, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9