Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5154 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20004411 от 07.01.2021
г., постановено по гр. д. № 22416/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав, П.НА
Р.Б.е осъдена да заплати на С.Й.С., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
стрес, притеснение, накърняване на авторитета, честта и достойнство,
опозоряване на името сред близки и познати, депресия, отчуждение от света,
причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
деяние по чл. 316, вр. чл.308, ал. 1 от НК,
производство по което е било приключило с влязло в сила оправдателно решение,
ведно със законната лихва от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, сумата
от 77, 13 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 4200 лв. за периода от 05.06.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 360
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение,
изразяващи се в сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство, като исковете са отхвърлени за претърпените
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния
предявен размер от 4 200 лв., претенцията за лихва за разликата над уважения
размер от 77, 13 лв. до пълния предявен размер от 2 129, 87 лв. и за
периода от 06.06.2015 г. до 04.06.2017 г., както за
претърпените имуществени вреди за разликата над уважения размер от 360 лв. до
пълния предявен размер от 4800 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 97, 46 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която отхвърлени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ищеца С.Й.С.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По
делото е установено осъществяването на фактическия състав, регламентиран в
нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. На основание чл.4 ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Счита,
че от ангажираните по делото свидетелски показания се установяват претендираните от ищеца неимуществени вреди. По делото е
доказано и заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
което неправилно е намалено от решаващия съд. В това производство съдът не
разполага с правомощие да намалява адвокатското възнаграждение. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника П.НА Р.Б.. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство, чрез прокурор от СГП Загорова
оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд не е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с постановление
от 13.05.2014 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 13.09.2012
г., в гр. София, ж. к. „Студентски град“, ул. „******, филиал „Студентски град“, на „УниКредит
Булбанк“ АД, съзнателно се ползвал пред Е.Ч.Н.– директор на филиала, от неистински документ
„удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 ДОПК
№ 220201200592520 от 18.08.2012 г. на ТД на НАП София“, на което е придаден
вид, че е издадено от ТД на НАП София и изготвено от орган по приходите Т.С.П.в
което е посочено, че С.Й.С. няма задължения, с цел да му бъде отпуснат ипотечен
анюитетен кредит в размер на 100 000 лв., като
документът е представен като част от изискуемите документи, необходими за
разглеждане на искане за кредит съобразно Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни на физически лица
и е приложен към искане за кредит на физическо лице с № 527 от 13.09.2012 г.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл.316 НК вр. с чл.308, ал.1 НК.
Постановлението е предявено на ищеца на 04.06.2014 г., като спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е бил разпитан в
качеството му на обвиняем и му е предявено разследването. С постановление от
29.07.2014 г. по пр. пр. № 14824/2013 г. по описа на СРП, ДП № ЗМ 15188/2013 г.
по описа на 07 РУП СДВР, наблюдаващият прокурор при СРП е внесъл в СРС
предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК. Във връзка с така внесеното
предложение в СРС, НО, 93 състав, е образувано АНХД № 15068/2014 г. В
производството пред СРС са били проведени 4 открити съдебни заседания. С
решение от 20.05.2015 г. е признат за невиновен в извършването на деянието, за
което му е повдигнато обвинение. Решението е влязло в сила на 20.05.2015
г. Твърди, че през времето, пред което е
водено наказателното производство е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, изразяващи се в страх от изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, стрес от постоянната наказателна репресия, която е упражнявана спрямо
него, накъркване на авторитета му, опозоряване на името му сред близки и
познати, депресивно състояние, отчуждаване от света, липса на желание да се
социализира, накърнено достойнство и чест.
Преди започване на наказателното производство се е ползвал с добро име,
уважение и авторитет сред роднини, колеги, близки, приятели, както и е бил с
чисто съдебно минало. Предявявнето на обвинение за
извършено престъпление се е отразило неблагоприятно в емоционален аспект.
Претърпял е морален тормоз в продължение на година, рефлектиращ върху честта, психо-емоционалното му състояние и достойнството му. В
периода на наказателното производство е живял в страх и безпокойство от
изтърпяване на наказание лишаване от свобода и прекарване на част от живота му
в затвора. Претърпял рязка промяна в поведението си и емоционалното си
състояние. От жизнерадостен и весел млад човек е станал затворен, избягвал да
контактува с приятелите си и дори с близките си, тъй като е изпитвал неудобство
и срам пред тях във връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Започнал да губи желание да се социализира и странял то тях. Станал затворен и потиснат.
Част от роднините му го възприемали като измамник и престъпник. В резултат от
неизвестността и страха за бъдещето, в ищеца се породил постоянен и силен
стрес, довел до безсъние. Твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 4 800 лв. за защита в наказателното производство. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
4 200 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 2 129, 87
лв. – мораторна лихва за периода 06.06.2015 г. – 03.06.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сумата от 4 800 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разноски в хода на наказателното производство. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът – П.НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността
й. отделно от това наказателното производство е протекло в
разумни срокове, обвинението е внесено в съда с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на ищеца и налагане на административно наказание,
спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Не е налице
опасност от налагане на наказание „лишаване от свобода“, а налагане на глоба. Постановената
оправдателна присъда не е обжалвана от СРП. Твърди, ч ищецът е оправдан поради малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 НК. С
оглед на това счита, че приложение следва да намери чл.5 ЗОДОВ. Водените срещу
ищеца наказателни производства сочат на по – нисък интензитет на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства относно реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, както и
за обема на извършените процесуални действия от представляващия ищеца в
наказателното производство адвокат. Позовава се на прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираната от ищеца мораторна
лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С постановление за привличане на
обвиняем от 13.05.2014 г. по досъдебно производство № ЗМ15188/2013 г., по описа
на 07 РУП СДВР, пр. пр. № 14824/2013 по описа на СРП, е привлечен ищецът като
обвиняем за това, че на 13.09.2012 г., в гр. София, ж.
к. „Студентски град“, ул. „******, филиал
„Студентски град“, на „УниКредит Булбанк“ АД,
съзнателно се ползвал пред Е.Ч.Н.– директор
на филиала, от неистински документ „удостоверение за наличие или липса
на задължения на основание чл.87, ал.6 ДОПК № 220201200592520 от 18.08.2012 г.
на ТД на НАП София“, на което е придаден вид, че е издадено от ТД на НАП София
и изготвено от орган по приходите Т.С.П.в което е посочено, че С.Й.С. няма
задължения, с цел да му бъде отпуснат ипотечен анюитетен
кредит в размер на 100 000 лв., като документът е представен като част от
изискуемите документи, необходими за разглеждане на искане за кредит съобразно
Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД
предоставя ипотечни на физически лица и е приложен към искане за кредит на
физическо лице с № 527 от 13.09.2012 г., като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 НК вр. с чл.308, ал.1 НК. престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на
ищеца на 04.06.2014 г. в присъствието на адв. Г.. На
същата дата с постановление е взема мярка за неотклонение „подписка“, както и е
проведен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем и е предявено разследването.
На 01.08.2014 г. е внесено постановление
за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание на основание чл. 78а от НК, въз основа на което е
било образувано НАХД № 15068/2014 г. по описа на СРС, НО, 93 състав. След
проведени четири открити съдени заседания е постановено на 20.05.2015 г. решение,
с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение, посочено по – горе, по чл.316, вр. чл.308,
ал.1 НК. В мотивите съдът е приел, че деянието е малозначитено
по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Решението е влязло в сила на 05.06.2015 г.
От представената по делото справка за
съдимост се установява, че ищецът е неосъждан. По делото е представена справка
с рег № И-22811 от 03.08.2020 г.от НСлС, съгласно
която след извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца има данни за
образувани досъдебни производства, а именно: ДП № 2033 от 2012 г. с повдигнато
обвинение за престъпление по чл.195, ал.2 от НК и ДП № 5012 от 2013 г. с
повдигнато обвинение за престъпление за престъпление по чл.308, ал.1 от НК.
Ведно от писмо, рег. № 513000-37352 от
04.08.2020 г. в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагат с
информация по отношение на ищеца: има два заявителски
материала – от 01.07.2012 г. и от 13.09.2012 г. за престъпления по чл.209 НК и
346 НК. На 18.05.2013 г. е извършена полицейска регистрация на лицето.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие № 254/21.03.2014 г., сключен между ищеца и АД „К.“ за
оказване на правна защита и съдействие по ДП № 15188/2013 г. по описа на 07 РУП
СДВР и пр. пр. № 14824/2013 г.. договорено е адвокатско възнаграждение в размер
на 4 800 лв., като е удостоверено заплащането му в брой. във връзка с дължимото
и заплатено адвокатско възнаграждение е представена фактура № 121/21.08.2014 г. за сумата от 4 800 лв. с ДДС, ведно с
фискален бон на същата стойност.
От показанията на разпитаната пред СРС
свидетелка Н.И.Г.се установява, че познава ищеца от 2012 г. живеели заедно на
семейни начала. Постоянно били заедно, имали и общ бизнес. Свидетелката знаела
за воденото срещу ищеца наказателно производство, което започнало в началото на
м.04.-м.05.2014 г., като получавал призовки още от 2013 г. наказателното производство приключило за
около една година и бил оправдан. делото
се водело за представяне на документ с невярно съдържание. Ищецът бил викан в районни управления за
даване на обяснения. Оттогава се обтегнали отношенията с неговото семейство,
със съпругата му, с децата му. Ищецът бил доста психически натоварен през
цялото време. Обвинителният акт бил залепен на оградата на къщата. Така много
хора започнали да говорят, че ищецът бил престъпник. Ищецът се затворил в себе си, тъй като хората
го наричали престъпник. Изпитвал много трудности, не можел да изпълнява
задълженията си на работа. Срамувал се от това, че хората говорели помежду си,
че е престъпник. Когато се запознала с ищеца през 2012 г. той бил много
лъчезарен, спокоен, уравновесен, с две деца, с нормално отношение и
ежедневие. След започване на
наказателното производство бил напрегнат и се притеснявал от изхода на делото и
какво ще се случи с него не можел да спи, бил депресиран. И понастоящем
споменът за наказателното производство го натъжавал. Оттогава до сега
родителите му не общували с ищеца, тъй като се срамували от него, защото е
обвиняем и престъпник, независимо от оправдателната присъда. Имало и други
случаи, в които ищецът е бил викан в полицията – за премахването на автомобил,
собственост на негова фирма.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивата жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 П.е единна и централизирана, като същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите на П.от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязла в сила присъда.
СРП е
повдигнала и поддържала обвинение срещу ищцата в извършване на престъпление по
чл.316 НК вр. с чл.308, ал.1 НК – документно
престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода до 3 години“.
С оглед на това престъплението не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Обвинителният акт е внесен в съда с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК – глоба от 1 000 лв. до
5 000 лв.
Страните не
спорят във въззивното производство относно
осъществяването на фактическия състав, регламентиран в нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, в който смисъл е постановеното по делото съдебно решение в
необжалваната от страните осъдителна част. Спори относно размера на
определеното от съда обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. №
1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.).
От значение за
определяне обема на отговорността на ответника е продължителността на
наказателното производство. В случая наказателното производство спрямо ищеца е
продължило от 04.06.2014 г., когато ищецът е привлечен като обвиняем по
повдигнатото му обвинение до 05.06.2015 г., когато е постановена оправдателна
присъда.
Спрямо ищеца е
приложена най - леката мярка за неотклонение „подписка“. Пред СРС са проведени 4
открити съдебни заседания, като на едно от тях не е даден ход на делото поради
наличието на служебен ангажимент за процесуалния представител на ищеца.
От показанията
на разпитаната пред СРС свидетелка Г., ценени по реда на чл.172 ГПК, доколкото
лицето живее на семейни начала с ищеца, се установи, че наказателното
производство се е отразило върху емоционалното състояние на ищеца. Наказателното
производство предизвиквало страх у него, безпокойство, чувство на срам. Ищецът
се затворил в себе си. Преди започване на наказателното производство бил
лъчезарен човек. По делото не се твърди и съответно не се установява
причинените на ищеца неимуществени вреди да са с интензитет, който надвишава
обичайните вреди при повдигнато обвинение с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.
д. № № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.11, в случаите на незаконно обвинение в
извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално,
а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
В разглеждания случай
към момента на постановяване на оправдателната присъда спрямо ищеца са налице 2
заявителски материала, по които са образувани
досъдебни производства. При това положение не би могло да се приеме, че
преживените от жалбоподателя страдания през време на воденото срещу него
наказателно производство за документно престъпление, приключило с оправдателна
присъда, е резултат единствено и само на незаконното обвинение за това деяние.
След като по едно и също време е имало висящи наказателни производства спрямо
жалбоподателя, претърпените от него неимуществени вреди са във връзка с всички наказателни
производства. Изпитаните притеснения, страх от изхода на разглежданото
наказателно производство, неудобства, проблеми със съня и др., са във връзка с
всички наказателни производства, а не само в резултат от разглежданото
наказателно производство. Това обстоятелство има съществено значение при
определяне обема на вредите, които следва да се обезщетят от ответника във
връзка с незаконно повдигнатото обвинение на жалбоподателя (решение № 270/2017
от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
29/27.03.2017 г. по гр. д. № 2788/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
140/14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др.).
Предвид
тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителността на наказателното
производство – една година, както и неблагоприятното отражение върху него, взета
мярка за неотклонение „подписка“, предвид броя на водените срещу жалбоподателя
наказателни производства през време на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 500 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно
производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера
и степента на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически
условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства
по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и
физическото състояние на ищеца. Отделно от това осъждането на ответника само по
себе си има ефекта на овъзмездяване (решение №
359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен
размерът на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В настоящото производство страните не спорят относно правото
на ищеца да получи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство в наказателното производство. Спори се относно
обстоятелството дали размерът на обезщетението може да е по – нисък от реално
заплатеното адвокатско възнаграждение.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие,
обсъден по – горе, се установи, че уговореното адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на ищеца в наказателното
производство е реално заплатено, като неговият размер възлиза на 4 800 лв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, при
иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. Когато по иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по -нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява
правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения
иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена
вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.
Предвид фактическата и правна сложност на
наказателното дело, образувано въз основа на постановление за предложение до
съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а НК, следва да се приеме, че ищецът не е положила
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, с оглед вида и
тежестта на обвинението и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата, извършените процесуално - следствени
действия. Ето защо следва да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
предвид установения в нормата на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер на
адвокатското възнаграждение за защита на подсъдимия по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание глоба, в приложимата към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция. С оглед на това
изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован. Правилно е определен и
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС. Ето защо
оплакванията на жалбоподателя относно размера на обезщетението за имуществени
вреди се явяват неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20004411 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 22416/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.