О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 725
гр. Шумен, 14.11.2019
г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: Йордан Димов
Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 407 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.396 от ГПК.
Образувано е по две частни жалби: първата вх. № 6341/20.08.2019 г., депозирана от М.Н. М., действащ чрез пълномощника си адв. Г.К. от ШАК, против определение № 696/13.08.2019 г., допълнено с определение № 703/14.08.2019 г. /имащо характер на разпореждане/ по гр. д. № 678/2019 г. на НПРС. С атакуваното определение е допуснато обезпечение на обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ..., представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор Д.Б.Ш., представлявано от Адвокатско дружество „Ч.П.и И.“ чрез адв. Х.И. от САК, против Н.И.К., с ЕГН ********** *** с цена на исковете: главница за периода 06.10.2016г.до 13.05.2019г. в размер на 15 882.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, начиная от подаване на исковата молба, договорна лихва за редовен кредит за периода 06.10.2016г.-22.04.2019г. в размер на 5 804.28 лв., договорна лихва за просрочен кредит за периода от 06.10.2016г. до 13.05.2019г.в размер на 796.94 лв., 384.02лв.- такси, дължими за периода от 10.10.2016г. до 13.05.2019г.вкл., 150.83 лв.-застраховки, изчислени за периода 15.09.2016г.- 13.05.2019г. вкл., 136.80 лв.- нотариални такси, изчислени за периода от 28.02.2019г. до 13.05.2019г., чрез налагане на запор върху вземанията на ипотекарните длъжници М.Н. М. и Д.И.И. по изп.д. № 32/18 г. по описа на ДСИ към РС Нови пазар до размера на сумата от 23 155,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Сочи, че в случая не е налице обезпечителна нужда. С изготвено разпределение по изп.д.№ 32/2018 г. на ДСИ при НПРС, след реализирана публична продан на ипотекиран в полза на „Юробанк България” АД недвижим имот, /допуснат до делба при квоти по 1/2 за двамата ипотекарни длъжници и съделители М. и Д.М./, по искане на банката и на основание чл.459, ал.2 ГПК, претендираната сума им е била запазена по сметка на съдебния изпълнител, до представяне на изпълнителния лист. Въпросът за законосъбразността на това разпределение бил предмет на в.гр.д.№ 305/2019 г. на ШОС, с което жалбата против разпределението била оставена без уважение жалбата, но към момента на подаване на настоящата частна жалба това решение не е влязло в сила. На следващо място счита допусната обезпечителна мярка за неподходяща. Ипотекарният кредитор не можел да иска изпълнение на главния дълг от ипотекарния гарант, собственик на имота, след продажбата. Ипотекарния длъжник нямал личен дълг към кредитора и не отговарял спрямо него с парични средства. Освен това съдът не обсъдил всички доказателства по делото. Излага, още че предпоставките за удовлетворяване на „Юробанк България” АД като първи по ред ипотекарен кредитор не са налице. Сключеният на 06.04.2009 г. договор за цесия между „Бългериен Ритейл Сървисиз” АД и „Юробанк и Еф Джи България” не бил вписан в Службата по вписванията съгласно чл.171 от ЗЗД, а същевременно на 15.09.2017 г. била вписана законна ипотека на жалбоподателя М.М.. Следователно последният се явявал с първа по ред привилегия. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното определение и остави без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение, чрез налагане на запор върху вземанията на частния жалбоподател М.М. по изп.д. № 32/2018 г. Прилага удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от 18.06.2018 г. от Служба по вписванията гр. Нови пазар, протокол за разпределение на суми от публична продан по изп. д. № 32/2018 г. и съдебно решение.
В срока по чл. 396, ал.2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България” АД, в който взема становище за недопустимост на същата, тъй като право на жалба имали само молителят и ответника, спрямо когото обезпечението е допуснато. Жалбоподателят М.М. не бил страна по делото и по банковото вземане. По същество счита жалбата за неоснователна. Излага, че доколкото към момента на подаване на отговора разпределението, с което в тяхна полза е заделена сумата от 25581,74 лв. от продажбата на имота, предмет на ипотеката, не е влязло в сила, е налице обезпечителна нужда. Изпълнителното дело имало да предмет продажба на имот допуснат до делба. По същото нямало да се събират вземания на съделителите, а производството приключвало с продажбата на имота и разпределение на сумата между съделителите. В същото време излага, че продажната цена на имота, предмет на ипотеката замествал учреденото в полза на банката обезпечение, поради което банката имала право да наложи запор върху преобразуваното имущество и да се удовлетвори предпочтително от продажната цена на имота. При евентуално уважаване на предявените искове, банката ще разполага с изпълнителен лист, който ще има действие и срещу ипотекарните длъжници. Счита, че твърденията относно порок на учредената договорна ипотека не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 6382/21.08.2019 г. от Н.И.К. ответник по делото, чрез назначения от съда особен представител, срещу същото определение. Счита, че съдът неправилно допуснал обезпечение, чрез налагане на запор върху вземания на трети за делото лица. Съгласно чл.397, ал.1 т.2 ГПК запорът можел да се налага само срещу вземане на ответник, в случая Н.И.К..
Постъпил е отговор на частната жалба от жалбоподателя М.Н. М., в който счита жалбата за недопустима, тъй като допуснатата обезпечителна мярка не рефлектира върху правната сфера на ответника Н.И.К.. Моли същата да се остави без разглеждане.
Постъпил е и отговор от „Юробанк България” АД, в който счита частната жалба за неоснователна, по аналогични съображения, изложени в отговора на жалбата на жалбоподателя М.Н. М.. Моли същата да се остави без уважение.
Съдът, след като се запозна с доводите изложени в двете жалби, отговорите на страните и като обсъди приложените по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
Гр.д.№ 678/2019 г. на НПРС е образувано по предявени обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ..., против Н.И.К., с ЕГН **********, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на банката следните суми: главница за периода 06.10.2016г.до 13.05.2019г. в размер на 15 882.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, начиная от подаване на исковата молба, договорна лихва за редовен кредит за периода 06.10.2016г.-22.04.2019г. в размер на 5 804.28 лв., договорна лихва за просрочен кредит за периода от 06.10.2016г. до 13.05.2019г.в размер на 796.94 лв., 384.02лв.- такси, дължими за периода от 10.10.2016г. до 13.05.2019г.вкл., 150.83 лв.-застраховки, изчислени за периода 15.09.2016г.- 13.05.2019г. вкл., 136.80 лв.- нотариални такси, изчислени за периода от 28.02.2019г. до 13.05.2019г. Претенцията на ищеца се основава на неизплатено от кредитополучателя – ответник задължение по Договор за потребителски кредит НL25169/23.07.2007 г. сключен между ответника и „Българска пощенска банка” АД. За обезпечение вземането на банката от кредитополучателя, в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни и други разноски е учредена договорна ипотека /нот.акт за договорна ипотека № 26, том ХІ, рег.№ 7666, дело № 1710/2007 г./, върху имот, представляващ ап.35, ет.2 бл.1, в кв.117, УПИ ІІІ, ул. ..., гр. Н. п., с прилежащото му избено помещение №5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 52009.503.483.3.35, съсобствен между М.Н.М. и Д.И.М. – ипотекарни длъжници. Ипотеката е вписана в Служба по вписванията – Н. п. с вх.рег.№ 2484/31.07.2007 г. С Договор за цесия от 31.10.2007 г. вземането на банката е прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД гр. С., а с договор за цесия от 06.04.2009 г. от последния на „Юробанк и Еф Джи България” АД, със сегашно Н.енование „Юробанк България” АД. По молба на „Юробанк България” АД в Службата по вписванията гр. Н. п. е вписано подновяване на вписаната по-рано договорна ипотека с вх.рег.№ 2484/2007 г., с вх.рег.№ 1808/14.06.2017 г. за сумата 18900лв.
С молба вх.№ 5655/22.07.2019 г. ищецът „Юробанк България” АД е поискал да бъде допуснато обезпечение на предявените по делото искове, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.2 ГПК – запор на вземанията на ипотекарните длъжници М. М. и Д.М. по изп.д.№ 32/20018 г. по описа на ДСИ при РС Нови пазар, за сумата предмет на иска, в общ размер на 23 155,08 лв. Молбата е мотивирана с обстоятелството, че в резултат на проведено несъщинско принудително изпълнение по изп.д.№ 32/18 г. в производство по делба на недвижимия имот, несъщинско принудително изпълнение по изп.д.№ 32/18 г. в производство по делба на недвижимия имот, и доколкото в същото не участват присъединени взискатели, а разпределеното по този вид дела не е разпределение по смисъла на чл.460 ГПК и в същото участват само съделители от исковото производство за съдебна делба. Имотът бил възложен на трето лице и от продажбата му постъпила сума в размер на 29485,77лв. В производството не участвали присъединени взискатели, а разпределеното по този вид дела не било разпределение по смисъла на чл460 ГПК, а в същото участвали само съделителите от производство за съдебна делба. Същевременно сумата от продажбата представлявала сурогат на общия недвижим имот, ипотекиран за обезпечаване на дълга. С извършване на публичната продан ипотечното право даващо им право на предпочтително удовлетворяване се погасявало. Поради това била налице опасност от увреждане интересите на кредитора, чрез препятстване възможността за удовлетворяване на неговата претенция от имуществото, предмет на обезпеченото вземане.
С атакуваното определение № 696/13.08.2019 г., допълнено с определение № 703/14.08.2019 г. /имащо характер на разпореждане, доколкото съдържа указания по чл.254, ал.2, т.6 ГПК/, по гр. д. № 678/2019 г. на НПРС, съдът е допуснал обезпечение на предявените обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, от „Юробанк България“ АД, против Н.И.К., за осъждане на ответника да заплати на банката главница за периода 06.10.2016г.до 13.05.2019г. в размер на 15 882.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, от подаване на исковата молба, договорна лихва за редовен кредит за периода 06.10.2016г.-22.04.2019г. в размер на 5 804.28 лв., договорна лихва за просрочен кредит за периода от 06.10.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 796.94 лв., 384.02лв.- такси, дължими за периода от 10.10.2016г. до 13.05.2019г.вкл., 150.83 лв.-застраховки, изчислени за периода 15.09.2016г.- 13.05.2019г. вкл., 136.80 лв.- нотариални такси, изчислени за периода от 28.02.2019г. до 13.05.2019 г., чрез налагане на запор върху вземанията на ипотекарните длъжници М.Н.М. и Д.И.И. по изп.д. № 32/18 г. по описа на ДСИ към РС Нови пазар, до размера на сумата 23 155,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15 882.21 лв, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното изплащане.
Видно от приложените по настоящото производство доказателства, на 06.06.2019 г. по изп.д.№ 32/2019 г. по описа на ДСИ при РС гр. Н. п., е извършено разпределение на постъпила сума от продажбата на процесния недвижими имот, с идентификатор 52009.503.483.3.35, собственост на съделителите Д.И.М. и М.Н.М. при равни квоти. Продажната цена на имота е в размер на 29485,77 лв. В разпределението е посочено е, че върху имота е вписана договорна ипотека в полза на настоящия ищец „Юробанк България” АД за сумата 25581,74лв. На следващо място е посочено, че законна ипотека е вписана в полза на М.Н.М. - за сумата 11280,50лв. След приспадане на следващите се такси и разноски, в т.ч. дължимите данъци за имота, съдебният изпълнител е постановил по сметката на районен съд гр. Н. п. да се задели сумата 25581,74лв., необходима за погасяване вземането на първия по ред ипотекарен кредитор, а именно „Юробанк България” АД, до представяне на изпълнителен лист от последния. Остатъкът от сумата, в размер на 2907,04 лв. е постановил да се преведе на М.Н.М..
Срещу разпределението е подадена жалба от М.Н.М., с оплаквания за незаконосъобразност в частта, с която съдебният изпълнител е заделил по сметка на районния съд сумата 25581,74лв. в полза на ипотекарния кредитор „Юробанк България” АД, до представяне на изпълнителен лист. Изложени са възражения, че производството е делбено и в него не се присъединяват взискатели, както и такива относно размера на вземането. С решение №190/08.08.2019 г. по в.гр.д. № 305/2019 г. на ШОС, потвърдено с решение № 95/30.09.2019 г. по гр.д.№ 454/2019 г. на Апелативен съд гр. В., жалбата на жалбоподателя е оставена без уважение., т.е. разпределението, в частта, с която в полза на банката е заделена сумата 25581,74лв., до представяне на изпълнителен лист е потвърдено и влязло в сила на 30.09.2019 г. Изложено е по делото, че по своя правен характер публичната продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично вземане чрез насочване на изпълнението върху този имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество, с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите, съобразно делбените им квоти. Въпреки това, доколкото продадения имот е бил обременен с ипотека от съделителите в полза на банката, след осребряването му, банката може да насочи изпълнение върху вземането на тези съделители от стойността на дяловете им до размера на вземането. Това е и сторено, като съдебният изпълнител е присъединил ипотекарния кредитор по реда на чл.459 ГПК и му заделил по сметка на районния съд, до представяне на изпълнителен лист, сумата на обезпеченото вземане /в актуалния й размер/, от паричната равностойност на дяловете на съделителите – внесената цена на продадения на публичната продан съсобствен имот.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция съобрази от правна страна следното:
Настоящата инстанция счита, че жалбата подадена от М.Н.М., е подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В този смисъл неоснователно е възражението на банката за недопустимост на жалбата, тъй като жалбоподателят не бил страна по иска. С ТР№ 6/2014 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 е прието, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечени или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Това е така, тъй като е възможно страните в исковия и в обезпечителния процес да не съвпадат, както е и в настоящия случай. Исканата обезпечителна мярка засяга правната сфера именно на жалбоподателя, а не на ответника по делото.
Разгледана по същество намира, частната жалба и за основателна. Обезпечителната защита цели за подготви и осигури търсената с предявения иск защита, както и да осуети възможността на ответника да попречи на осъществяването на правните последици на решението. Обезпечение на иска се допуска, при наличие на следните предпоставки: допустимост на иска, неговата вероятна основателност и интерес от обезпечението на иска, респективно наличие на обезпечителна нужда. Липсата на една от предпоставките, води до неоснователност на молбата за допускане на обезпечение. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице посочената в чл.391, ал.1 ГПК предпоставка за допускане на обезпечението, а именно, че без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението, т.е. липсва нужда от обезпечаването и то именно от сочената обезпечителна мярка. Последната трябва да е подходяща - да гарантира реализацията на правата, предмет на решението по делото, а в разглежданата хипотеза това условие не е налице.
Претенцията на ищеца е за изпълнение на договорни задължения по договор за потребителски кредит, спрямо кредитополучателя - ответника Н. И. К.. Вземането е обезпечено с ипотека на недвижим имот, собственост на съделителите Д.И.М. и М.Н.М., които имат качеството ипотекарни длъжници. Т.е. същите отговарят за чуждо задължение, но само с ипотекирания имот. Доколкото последният е станал предмет на публична продан, /след делба/, сумата постъпила от продажбата му е била разпределена с влязло в сила разпределение по изп.№ 32/19 г. на ДСИ при НПРС. С разпределението по сметката на районният съд, съдебният изпълнител е заделил сумата 25581,74лв., която да бъде изплатена на ипотекарния кредитор „Юробанк България” АД, който е присъединен по право, съгласно чл.459, ал.2 вр. с ал. 1 ГПК взискател, по соченото изпълнително дело, до представяне на изпълнителен лист. С настоящата молба с правно основание чл.389 ГПК ищецът претендира налагането на запор върху сума в размер на 23155,08лв., явяваща се вземане на ипотекарните длъжници М. и Д.М. по изп.д.№ 32/2019 г., от продажбата на процесния имот, предмет на соченото разпределение. Т.е. искането на налагане на запор върху посочената сума се припокрива напълно /дори е по-малка/ от сумата отделена за настоящия ищец с цитираното по-горе разпределение. Следователно за ищецът не е налице обезпечителна нужда.
Предвид изложеното е постигната и целта на обезпечителната защита, а именно да се подготви и осигури търсената с предявения иск защита, както и да се осуети възможността да се попречи на осъществяването на правните последици на решението. При евентуален благоприятен изход от делото за ищеца, същият ще се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника - ответник по делото. На основание чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Т.е. субективните предели на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника се простират и по отношение на ипотекарните длъжници. Въз основа на този изпълнителен лист банката ще може да се удовлетвори от сумата, получена от продажбата на имота и заделена по сметката на съдебния изпълнител с влязлото в сила разпределение. Ако се окаже, че тази сума е в по-голям размер, остатъка няма да се предаде, а ще се върне на съделителите съобразно правата им. Останалите възражения наведени в жалбата не са относими към настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.
Предвид гореизложеното жалбата на М. М. се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея определение, следва да бъде отменено, а молбата на ищеца за допускане на обезпечение следва да бъде отхвърлена.
Подадената от Н.И.К. частна жалба, съдът намира за процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производството по нея, като недопустимо следва да се прекрати. С оглед приетото в ТР№ 6/2014 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.6, легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска е всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. В случая допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, а правната сфера на взискателя и съделител в изпълнителното дело, който не е страна по иска. Процесуално легитимирани да обжалват определението в настоящия случай не е ответника, чиято правна сфера не се засяга от допуснатото обезпечение, а страните по изп. дело, дали своя вещ за обезпечение на чужд дълг. Този извод се подкрепя и от препращащата разпоредба на чл.401 ГПК, относно действието на обезпечителната мярка.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 696/13.08.2019 г., допълнено с определение № 703/14.08.2019 г. /имащо характер на разпореждане/ по гр. д. № 678/2019 г. на НПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД, за допускане на обезпечение на предявените по гр.д. № 678/2019 г. на НПРС обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, от „Юробанк България“ АД, против Н.И.К., за заплащане на следните суми: главница за периода 06.10.2016г.до 13.05.2019г. в размер на 15 882.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва за редовен кредит за периода 06.10.2016г.-22.04.2019г. в размер на 5 804.28 лв., договорна лихва за просрочен кредит за периода от 06.10.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 796.94 лв., 384.02лв.- такси, дължими за периода от 10.10.2016г. до 13.05.2019г.вкл., 150.83 лв.-застраховки, изчислени за периода 15.09.2016г.- 13.05.2019г. вкл., 136.80 лв.- нотариални такси, изчислени за периода от 28.02.2019г. до 13.05.2019 г., чрез налагане на запор върху вземанията на ипотекарните длъжници М.Наим М. и Д.И.И. по изп.д. № 32/18 г. по описа на ДСИ към РС Нови пазар, до размера на сумата 23 155,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15 882.21 лв, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 6382/21.08.2019 г. от Н.И.К., ЕГН **********, чрез назначения от съда особен представител адв. В.Я. от ШАК, против определение № 696/13.08.2019 г., допълнено с определение № 703/14.08.2019 г. /имащо характер на разпореждане/ по гр. д. № 678/2019 г. на НПРС и ПРЕКРАТЯВА в.ч.гр.д.№ 407/2019 г. на ШОС, в тази част.
Определението, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.