Р Е Ш Е Н И Е
№ 1/02.01.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV състав
На тридесет и първи октомври 2019 година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Красимира Андонова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 2834 по описа за 2019
година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Г.К. против наказателно постановление №18-0769-005582/29.01.2019
год. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция", с което
на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 2000 и лишаване от право да управлява МПС да срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Във въззивната жалба се излагат
основания материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно
наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Срещу жалбоподателя И.К.К. е
съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН
Д589846/18.10.2018 година от полицейски инспектор О.М.А., в който е посочено,
че на 18.10.2018 г. около 12:55 часа в
гр.Бургас, к-с „Славейков“ до бл...., в посока бл.70 вх.3 жалбоподателят управлявал
МПС л.а. „БМВ“ 330 Д с рег.№..... Водачът
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи
вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест-5000" с фабр. №ARAM-0005.
Издаден талон за изследване №0002896.
Жалбоподателят подписал акта с възражения, че автомобилът му
е бил паркиран.
Описаната фактическа обстановка
се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила
и талон за изпращане на медицинско изследване, докладна записка.
На основание съставения акт началник-група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция"с издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършено нарушение на чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган
са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят К. не е оборил
доказателствената сила на акта чрез представяне на съответни доказателства пред
административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че
фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно
нарушение.
Жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични или упойващи
вещества. Извършил е нарушението виновно при форма на вината пряк умисъл.
Съдът не споделя възраженията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят и отказал да
бъде изпробван за наркотични или упойващи вещества с техническо средство. Тези обстоятелства са изискуеми
съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и представляват “описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено”. В акта ясно е формулирано
обвинението срещу К. и то е отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на наркотични или упойващи вещества. За
същото нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление.
В тази връзка съдът счита, че административнонаказателния процес не може да
бъде по-формален от наказателното производство по НПК. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на
ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите законодателни промени в НПК са насочени към ограничаване на
формализма в процеса. При разглеждането на делата от наказателноадминистративен
характер се прилагат разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната
практика и наказателнопроцесуалното законодателство следва да намерят
приложение в и административнонаказателния процес.
В акта за установяване на
административно нарушение, който в административно-наказателното производство
има функцията на обвинителен акт, записано е, че „водачът отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо
средство „Дрегер Друг Тест-5000" с фабр. №ARAM-0005. Издаден талон за
изследване №0002896. Следователно обвинението срещу жалбоподателя е ясно и
точно формулирано и правото му на защита не е ограничено.
Това деяние е квалифицирано в
наказателното постановление като нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Квалификацията е правилна и съдът
не намира противоречие между фактическото описание на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение и правната му квалификация в
наказателното постановление. Наказателното постановление е акт на първа
инстанция в административнонаказателното производство и съдът счита, че не е
задължително абсолютно съвпадение между квалификацията в административния акт и
в наказателното постановление.
Правото на защита на жалбоподателя
да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до административно
наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното постановление,
тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на
орган, който има функциите на първа инстанция в административнонаказателния
процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за
вината и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН. Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица,
оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Актът обвинява
лицето в извършването на административно нарушение и той трябва да съдържа
всички факти и обстоятелства, касаещи административнонаказателната отговорност
на нарушителя. В конкретния случай акт за установяване на административно
нарушение АУАН Д589846/18.10.2018 г. е съставен според всички изисквания на
чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които се
отнасят до административнонаказателната му отговорност. В акта са описани
съставомерните признаци на административното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2
от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателят К. е управлявал на 18.10.2018 г. около
12:55 часа в гр.Бургас, к-с „Славейков“ до бл...., в посока бл.70 вх.3 като отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Друг
Тест-5000" с фабр. №ARAM-0005. Отразено е мястото и времето на извършване
на нарушението, а именно – 18.10.2018 г. около 12:55 часа в гр.Бургас, к-с
„Славейков“ до бл...... Следователно не е допуснато съществено процесуално
нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, тъй като
той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи
административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят от съда и
останалите възражения посочени в жалбата. Предмет на доказване е отказът на
водача да бъде изпробван за употреба на наркотични или упойващи вещества.
Законът е предвидил, че това става с определени доказателствени средства.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията
си по закон. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на
противното. Следователно жалбоподателят следва да докаже, че обстоятелствата в
АУАН са различни от приетите от административнонаказващият орган.
Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът следва
да възприеме, тези които са установени в хода на административнонаказателното
производство. В това производство се прилагат правилата на НПК, а според
чл.107, ал.2 от НПК „Съдът събира доказателствата по направените от страните
искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната
истина“. Служебното начало не е абсолютно задължение на съда. За съда
обективната истина е разкрита.
В заключение, отнасящо се и за останалите
възражения в жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН,
според която „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай
е точно такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят виновно е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични или упойващи вещества.
За извършеното нарушение на чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП на К. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС да срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Наказанието
е конкретно определено в закона и неговият размер не подлежи на съдебен
контрол.
Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0769-005582/29.01.2019 г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция", с което на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС да срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
ВО:К.А.