Р Е Ш Е Н И Е
№83 08.03.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
девети февруари 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №777 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО вр. с чл. 128 от АПК, образувано по жалбата на Б.Г.Б. против Решение
№Ц2153-23-25/20.11.2021г на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено
Разпореждане №**********/30.10.2020г на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП НОИ Стара Загора за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, съгласно чл.69б ал.1 от КСО вр. с Регламент на съвета ЕО
№883/2004г, пожизнено, считано от 29.01.2013г. Мотивите в решението:
С разпореждане № **** от
28.06.2019г на Б.Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 02.10.2018г, което е обжалвано относно датата на отпускане, а с
Решение №4688/22.04.2020г ВАС на РБ е
отменено ведно с потвърждаващото го Решение №1040-23-42/12.08.2019г на Директор
ТП НОИ Стара Загора, като преписката е върната за ново разглеждане по отношение
началния момент, от който следва да се изплаща пенсията за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б от КСО, възникнала като право на 20.10.2013г, съгласно
отменените административни актове.
Междувременно с формулярно съобщение
№2202-50-2515/04.07.2019г Германската компетентна институция предоставя по
искане на НОИ нова информация относно датата, на която господин Б. е поискал
отпускане на пенсия от България, като уточнява, че искането е заявено на
26.07.2018г. Поради това с Разпореждане №**********/01.04.2020г на ръководител
„ПО“ при ТП НОИ Стара Загора и на основание чл.69б ал.1 от КСО и Регламент на
съвета №883/2004г е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 26.07.2018г, вместо от 02.10.2018г. Съответно господин Б. получава
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО от 26.07.2018г, съгласно
влязло в сила разпореждане от 01.04.2020г. В изпълнение на указанията на ВАС,
дадени с решение №4688/22.04.2020г е постановено Разпореждане №********** от
30.10.2020г, с което е отказано отпускане на пенсията, считано от датата на
нейното придобиване -29.01.2013г. В решението на Директор ТП НОИ Стара Загора е
прието, че указанията на съда се свеждат до следното: Да се изяснят всички
спорни факти за заявени от жалбоподателя пенсионни права, включително, чрез
осъществяване на кореспонденция между държавните осигурителни органи на
България и на Германия. Да се изясни кога жалбоподателя Б. е изразил волята си
относно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Република
България, да се изясни бил ли е уведомен в разумен срок, относно възможността
да подаде заявление за отпускане на пенсия, считано от датата, на която е
придобито правото. В тази връзка е проведена кореспонденция с българския и
германския Солвит център. Момента, в който Б. е
заявил за упражняване пенсионните си права се установява от писмото на
германската КИ, постъпило в НОИ чрез българския Солвит
Център и в него се посочва, че през 2012г по негова инициатива, а не по желание
на Б. са предприети действия по удостоверяване на осигурителни периоди с цел
уточняване на данните в осигурителното му досие, а не поради отпускане на
пенсия. Действията на длъжностните лица от германския осигурителен институт са
служебни и не са свързани със заявено желание
на лицето. От отговора на германската КИ става ясно, че през 2012г Б.
нито имплицитно, нито изрично е заявил желание да упражни правото си на пенсия по българското или германското законодателство.
След анализ на документите в преписката, се формира правния извод, че съгласно
чл.94 ал.2 от КСО в ред. към 2012г пенсиите се отпускат на датата на
прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно
прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се
прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване
на правото, съответно прекратяване на осигуряването. Видно от формуляр Е205 DE от
2018г господин Б. е упражнявал трудова дейност и съответно е бил осигурен по
германското законодателство, както през 2012г така и през следващите години до
09.01.2018г Следователно липсва правна възможност да му бъде отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО, считано от 29.01.2014г.
Относно втория въпрос – кога е изразена воля за упражняване на придобито право
на пенсиониране, отговора се съдържа в писмо №Ц1030-23-1735/17.09.2020г, в
което германската КИ заявява, че заявлението за отпускане на българска пенсия е
подадено на 26.07.2018г. Допълнително с формулярно
съобщение от 20.10.2020г е потвърдено, че датата, на която е поискано отпускане
на пенсия от България е 26.07.2018г. По отношение на третия въпрос относно не
уведомяването на Б., в решението е прието, че няма такова задължение за
органите на НОИ. То съществува от 01.01.2017г и само по отношение на лицата,
които навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 ал.1 от КСО в следващите шест месеца. По отношение правото на
пенсия по чл.69б от КСО уведомяване е невъзможно, тъй като органа няма
необходимата информация в базата данни за осигурените лица, която е създадена
през 1997г. За периода 2012г -2018г господин Б. не попада в групата на лицата,
които са навършили възрастта по чл.68 ал.1 -2 от КСО и следва да бъдат
уведомявани за правото да им бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В писмото от германската КИ е посочено, че Б. изрично е информиран на
няколко пъти за прилагането на регламентите на ЕС по отношение на пенсионното
му осигуряване. Дадени са му указания за начина на подаване на заявление за
отпускане на пенсия, както и че може да бъде подадено по мястото на живеене. Съгласно
чл.50 ал.1 от Регламента при подаване на заявление за отпускане на пенсия
всички компетентни институции на държави-членки, на чиито осигурителни
законодателства е било подчинено лицето, определят правото на обезщетение.
Същата разпоредба предвижда изключение от правилото само по отношение на
обезщетенията за старост, когато лицето изрично поиска отлагане на отпускане на
пенсията за старост, съгласно законодателствата на една или повече държави
членки. Друг довод е твърдението на германската КИ, че е нямала повод да
изпраща или да иска формуляр Е202 /заявление за отпускане на пенсия от
чуждестранно пенсионно осигуряване/ в по ранен момент като част от изясняване
на партидата. Следователно до 2018г не е подавано заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст нито по българското, нито по германското
законодателство. Германската КИ е уведомила господин Б., че за правата му в
Република България може да се осведоми от сайта на НОИ или на място в
осигурителния институт в България. Имал е възможност да посети
българо-германските дни за консултации, където да получи съвети относно правата
си. Следователно бил е уведомен от компетентната институция по местоживеене за
правата си, но не се е възползвал от тях. По тези мотиви е оставена без уважение
жалба от 04.11.2020г на господин Б. против Разпореждане №********** и същото е
потвърдено.
Жалбата на господин Б. е подадена в срок
по пощата на 23.12.2020г,, поради което е допустима. На стр.162 е приложена
подписана собственоръчно жалбата му срещу Решението на Директор ТП НОИ подадена
до АС Стара Загора, чрез административния орган. Решението е получено от
жалбоподателя на електронната му поща на 10.12.2020г.
С жалбата се твърди, че Решението и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като противоречат на
Решение № 4688/22.04.2020г на ВАС на РБ, постановено по адм.д.№1076/20г, с
което се дават изрични указания за отпускане на пенсията от датата на нейното
придобиване, поради това, че административния орган не е изпълнил задължението
си да го информира за правото му на пенсия при условията на чл.69б от КСО,
въпреки че през 2012г са предприети действия за установяване на осигурителни
периоди и права. Отправеното от НОИ предложение до господин Б. през 2012г да си
закупи осигурителен стаж е оставило у него убеждение за издаване на
административен акт при възникване на правото му на пенсия. Позовава се на
приетото в Решението на ВАС обстоятелство, което сочи, че риска от
несвоевременното отпускане на пенсията по вече придобито право не следва да му
се възлага, тъй като липсата на изрично искане за упражняването му се дължи на несвоевременото уведомяване от страна на административния
орган. Позовава се и на изявление на Ръководителя на ПО в потвърденото с
оспореното решение разпореждане, че ВАС на РБ не може да дава указания по
фактите, но жалбоподателя счита, че тъкмо въз основа на установените при
първото разглеждане на спорния материално правен въпрос, тези неблагоприятни за
ответника факти са установени, и спрямо тях са дадени указания по тълкуване и
прилагане на закона, които отново не са изпълнени. НОИ е бездействал по
отношение задължението си да установи трудовия стаж на задължително осигурено
лице и да го информира за правата му, поради което не може да отрича правото му
да получава пенсия от момента на възникването му. Иска от съда да бъде отменено
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответника Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител поддържа всички доводи, изложени в оспореното
решение и цитирани по-горе в настоящото. Поддържа се в писмено становище, че
независимо от всички други доводи, не е възможно отпускане на пенсия за
осигурителен стаж, тъй като в редакцията на чл.94 от КСО от 14.12.2012г, и
видно от формуляр Е205DE от 2018г господин Б. е
упражнявал трудова дейност и съответно е бил осигурен, но без прекъсване до
януари 2018г, а е необходимо след придобиване на правото да има прекратяване на
осигуряването поне за един ден. Съгласно чл.76 от Регламента задължението е за
взаимно информиране, а институциите отговарят в разумен срок на всички
запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица,
необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права.
Съответните лица трябва да информират институциите на компетентната
държава-членка и държавата-членка по пребиваване, колкото е възможно по-скоро
за всяка промяна в тяхното лично или семейно положение, която засяга техни
права на обезщетения по настоящия регламента. Господин Б. не е отправял
запитвания, нито заявления с искания към българската компетентна институция,
поради което и не е налице задължение за информиране, поне не до 26.07.2018г.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съгласно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На първо място оспореното решение е издадено
след като с Решение №4688/22.04.2020г, постановено по адм.д.№1076/20г по описа
на ВАС на РБ са отменени Разпореждане №********** от 28.06.2019г и
потвърждаващото го решение, а делото е изпратено като преписка за ново
произнасяне съобразно мотивите. Това означава, че при новото разглеждане на
искането за издаване на благоприятен за заявителя административен акт, органът
е длъжен да реши въпроса за съществуването на заявеното за упражняване
материално право, съгласно задължителни указания по тълкуването на закона –
смисъла и съдържанието на правните
норми, като ги приложи спрямо установените от съда факти и тези, които е
изяснил в изпълнение на съдебното решението. По аргумент от чл.177 АПК не може
да се сподели довода, че административния орган при новото разглеждане на
искането има правната възможност да отрече съществуването на заявеното
субективно право, което вече е признал въз основа на факти, които са установени и в мотивите на съдебното
решение. Всички основания за отричане на правото на пенсия към 20.10.2013г е
следвало да бъдат заявени при първоначалното разглеждане на искането, а след
като е признато, че е възникнало от този момент, недопустимо е с оглед
обективните предели на силата на пресъдено нещо да се
въвеждат нови основания, които са били известни на административния орган, но
не са заявени. Защо е необходимо да се изясни този въпрос: Ответникът се
позовава за първи път, при повторното разглеждане на претенцията относно
датата, на която следва да се отпусне пенсията по чл.69б от КСО, на
разпоредбата на чл.94 ал.2 от КСО в
редакцията й към 01.01.2012г, според която пенсиите за ОСВ се отпускат от
датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 6 –месечен срок от придобиване на правото, съответно от
датата на прекратяване на осигуряването. Позовава се на тази разпоредба, за да
отрече, че правото е възникнало на 20.10.2013г, което е недопустимо, тъй като
този правен и фактически въпрос е преклудиран с влизане в сила на решението на
ВАС на РБ, с което преписката е върната за преценка на момента, от който следва
да се отпусне пенсията, придобита като право към 20.10.2013г. В Решението на
ВАС на РБ е установено, съобразно позоваването от страна на ответника в
отмененото негово решение и разпореждане, че господин Б. е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в приложимата редакция на чл.4 ал.1 от
ПЗР на КСО, съответно чл.69б ал.1 от КСО към 2018г, като е изпълнил условията
за осигурителен стаж и възраст в размер на 100 точки към 20.10.2013г – стр.3 от
съдебното решение. Този въпрос не е бил спорен при първоначалното разглеждане
на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
българското законодателство. Порока, който е обусловил отмяна на Разпореждане №
**********/28.06.2019г на Ръководител ПО и на решението на Директора, което го
потвърждава е следния: Прието е, че господин Б. отговаря на изискванията за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §4 ал.1 от ПЗР на
КСО /сега чл.69б ал.1 от същия кодекс/ през 2013г, защото е отговарял на
нормативните изисквания, но към 20.10.2013г, същият не е подал заявление за
отпускането на пенсията в дву месечен срок, а е
направил това едва на 19.11.2018г., чрез германския осигурителен институт. При
неизяснена фактическа обстановка административния орган е заключил, че е
заявителя е пропуснал да заяви правото си в дву
месечния срок по чл.94 ал.1 от КСО, считано от датата на неговото възникване. Следователно
в настоящото производство не е допустимо, след преклудиране
на фактите, посочени в хипотезата на §4 ал.1 от ПЗР на КСО съответно чл.69б
ал.1 от същия кодекс, да се отрича тяхното съществуване и да се твърди, че към
20.10.2013г, правото не може да бъде упражнено, защото няма и ден прекратяване
на трудовата дейност, съответно на осигуряването. Основанието за отказ да се
отпусне пенсията от 20.10.2013г е било пропускането на дву
месечния срок, а за установяване истинността на това обстоятелство, както и за
причините, поради които е пропуснато, съответно върху кого тежи риска от
пропускането, са дадени указания в отменителното решение на ВАС на РБ, които са
задължителни за изпълнение, но наред с това задължителни са указанията по
смисъла на правните норми и по тяхното прилагане към установените вече факти и
към тези, които органа трябва да установи при новото разглеждане на преписката.
Ответника игнорира вече преклудирания между страните
факт, че видно от осъществената кореспонденция между НОИ и Германския
осигурителен институт от края на 2012г, както и от представените доказателства
за придобит осигурителен стаж по българското законодателство, жалбоподателя е
изразил имплицитно воля и желание да се пенсионира и да получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Остава да се изясни причината, поради която не е
заявил изрично искане за отпускане на пенсията – поради собствено информирано
решение или поради неизпълнение на задължението по чл.76 ал.4 от Регламента от
страна на НОИ.
Писмото, което се обсъжда в оспореното
по настоящото дело решение дава друга информация относно главния въпрос за
съществуване на задължение по чл.76 от Регламента – стр. 32 и 253 и сл. по
делото. Факта, че между жалбоподателя и НОИ е съществувало задължение за
информиране по смисъла на чл. 76 ал.4 от Регламента, както и че Германската КИ
не е информирала и не е могла да информира господин Б. за правата му по
българското законодателство се установява от превода на писмо от 18.08.2020г,
изпратено от Германския осигурителен институт на НОИ /на стр.253 и сл. от
делото/: Нито знаем, нито сме оправомощени да изясняваме или информираме дали
съществува по-ранно пенсиониране в друга държава от Европейския съюз,
включително и на основание специални условия за придобиване на такива права.
Освен това Германската КИ е уведомила господин Б., че най-ранното възможно
пенсиониране в Германия е от 01.02.2020г. Освен това, тъй като заявлението е
едно и също, процедурата за кандидатстване за пенсия при чуждестранна
осигурителна институция се открива служебно едва в рамките на процедурата за
пенсиониране в Германия. Няма причина да се изпраща или иска заявлението за
получаване на пенсия от чуждо пенсионно осигуряване в по-ранен момент като част
от процедурата по изясняване на партидата, което е извършено през 2012г.
Германската КИ посочва, че господин Б. е осъществявал няколко пъти контакт с
българската осигурителна институция, както и че не може да потвърди 29.01.2013г
като дата на подаване на заявлението. Пред Германската КИ е подадено заявление
за българска пенсия на 26.07.2018г и е препратено на НОИ. На 20.06.2012г /
стр.73 по делото/, Директор дирекция ЕРМД изготвя писмо до Б., с което е
уведомен за възможността да закупи осигурителен стаж по чл.9а от КСО, което
означава, че в съответствие с изискването на чл.76 ал.4 от Регламента е било
налице задължение за уведомяване за правото му по §4 ал.1 от ПЗР на КСО.
Съгласно изречение второ институциите в съответствие с принципа за добра
администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка
предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване
на предоставените им с настоящия регламент права. Следва да се обърне внимание
на изречение първо от чл.76 ал.4 от Регламента, според което институциите и
лицата, които са обхванати от действието му имат задължение за взаимно
информиране, а това означава, че запитването по смисъла на изречение второ може
да е отправено както от институция, така и от лицето, при което за отговарящата
институция възниква задължението да предостави на лицето информацията, която му
е необходима във връзка с упражняване на правата му по Регламента, независимо
от кого е отправено запитването. През 2012г. е постъпило искане от
Осигурителния институт на Германия за потвърждаване продължителността на
българския осигурителен стаж, на което е отговорено – 21г и 6 месеца превърнати
в трета категория, от които 12г са първа категория, установено още през 2007г.
Ето защо позоваването в настоящото решение, че НОИ няма информация за
необходимия стаж за пенсиониране при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО не може
да бъде извинителна причина, която да освободи ответника от риска да отпусне
пенсията от момента на нейното придобиване. Този риск се възлага на осигуреното
лице, тогава когато то е разполагало с информацията, която му е нужна, за да
реши дали да упражни или не правата си. Не става въпрос да се знае закона, а да
се знаят конкретни факти за случая, от чието осъществяване зависи възникването
на правото. На 14.06.2012г НОИ изготвя формуляр Е 205 наименован
Доклад за пенсионирането на господин Б., в който посочва, че превърнат в трета
категория стажът е 21г и 6 месеца. Видно от формурял
Е 205 на стр. 61 по делото, годините от първа категория са 12г 07м и шест дни,
удостоверени още през 2007г – 21.06.2007г, което означава, че НОИ разполага с
информация към 2012г за момента, в който ще бъдат изпълнени условията на §4
ал.1 от ПЗР на КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Нямало е пречка да бъде информиран господин Б. за необходимостта да
удостовери завършени осигурителни периоди, които не са известни на НОИ, но
които са необходими за сбора от 100 точки, за да може да упражни правата си.
Въпреки указанията в отменителното решение на ВАС на РБ, се поддържа липсата на
задължение за информиране, вместо да се изясни обстоятелството дали е изпълнено
от страна на Българския осигурителен институт или не, и след като не е
изпълнено да се отпусне пенсия, считано от датата на нейното придобиване.
Вместо това се излагат аргументи, които не отричат извода за неизпълнение на
чл.76 ал.4 от Регламента, а се твърди, че Германската КИ е информирала господин
Б., както и че само при негово нарочно запитване следва да се даде необходимата
информация за упражняване на правата, но дори и тогава не би могло да се
предостави, защото НОИ не разполага с нея, което очевидно е невярно твърдение с
оглед цитираните по-горе формуляри, които са изготвени от НОИ в отговор на
запитване на Германската КИ, но дори и да не разполага с цялата необходима
информация могло е да се поиска от господин Б. да се снабди с нея като му се
укаже правото на ранно пенсиониране с оглед известното на НОИ първо условие за
десет години първа категория труд, възрастта и броя на необходимите
осигурителни периоди за допълване на сбора от 100 точки, за които Б. да
предостави документи, ако такива не могат да бъдат събрани служебно. Освен това
Българския Солвит Център е изпратил своето становище
до ТП НОИ Стара Загора, в което е посочил, че съгласно Решението на ВАС на РБ,
искането на господин Б. за отпускане на пенсия от 20.10.2013г е основателно
като остава да се изясни единствено дали е информиран своевременно за това си
право, поради което и само тогава, пропускането на дву
месечения срок да му се възложи в тежест, а ако не е
информиран, риска се носи от НОИ. Обърнато е внимание, че изпратените към
немската институция въпроси, а именно те да посочат кога за първи път Б. е
поискал българска пенсия и искал ли е отложено отпускане, тоест след
определената дата, не водят до изясняване на факта, дали последният е бил
информиран относно възможността да подаде заявление. Въпреки това, ТП НОИ
прекрачвайки обективните предели на силата на присъдено нещо като се позовава
на нови факти, представляващи основание да се отпусне пенсия от 20.10.2013г, на
които не се е позовала при първото разглеждане на основателността на подаденото
искане, и като счита, че друга институция е изпълнила нейното задължение, или
най-сетне се позовава на обективна невъзможност да изпълни задължението си по
чл.76 ал.4 от Регламента, постановява решение, с което не изпълнява указанията
по тълкуване и прилагане на закона към вече установени факти и съобразно
собственото си бездействие по чл.76 ал.4 от Регламента, което има за последица
отпускане на пенсията от момента на възникване на правото. Нова преценка
относно датата на отпускане на пенсията е извършена, но в противоречие с указанията
по тълкуване и прилагане на закона, с въвеждане на нови основания, които да
отхвърлят вече безспорното между страните възникване на правото на пенсия от
20.10.2013г. Ето защо решението и потвърденото с него разпореждане следва да
бъдат отменени и делото отново да се изпрати като преписка с указания за
издаване на разпореждане за отпускане на пенсия, считано от датата на нейното
придобиване – 20.10.2013г, както е установено безспорно между страните още при
първото разглеждане на заявлението на господин Б..
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение №Ц-2153-23-25/20.11.2020г
на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №**********/30.10.2020г
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ по жалба на Б.Г.Б..
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ Стара Загора за ново
произнасяне в законния срок, съобразно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона спрямо установените
по делото факти.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: