Решение по дело №476/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 299
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20193600500476
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  299

 

гр. Шумен, 30.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

                                                                                         2. Соня Стефанова      

 

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.гр.д. № 476 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 34774/19.11.2019 г. от Д.К.П., ЕГН ********** ***, против Постановление от 04.11.2019 г., с което е отказано прекратяване на изп. дело № 2018*04001077 по описа на ЧСИ *с рег.№ * с район на действие, района на ШОС. В жалбата си жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е настъпил правопогасявщият факт за плащане на присъдената издръжка на пълнолетното му дете, а именно: завършване на средно образование през м. юни 2019 г. счита, че записването във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, е нов правопораждащ факт, който дава основание да се предяви нов иск за издръжка и съдът е този, който ще прецени с оглед доказателствата, дали да присъди такава. Съдебният изпълнител не е компетентен да продължи задължението за издръжка. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното постановление на ЧСИ и даде указания за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение против частната жалба, в което излага доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

Приложеното изп. дело № 2018*04001077 на ЧСИ *с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по молба от 17.12.2018 г. на взискателя М.Д.К., с приложен към нея изпълнителен лист от 17.12.2019 г. по гр.д. № 2727/2018 г. на ШРС, съгласно който Д.К.П. е осъден да заплаща на пълнолетното си дете М.Д.К., месечна издръжка в размер на 130лв., считано от 28.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до окончателното й изплащане, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. На основание чл.458 ГПК като взискател е присъединена държавата, за дължими й от длъжника публични вземания в размер на 250 лв.

На 23.01.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. В нея е отразено задължение към 31.01.2019 г. в общ размер на 2319,14лв. за периода от м.май.2018 г. до м. февруари 2019 г. /главници и лихви/, 490 лв. адвокатско възнаграждение, 355,53лв. такси по ТТР ЗЧСИ и 250 лв. публични вземания.

По отношение публичното задължение към НАП, взискателят е представил  разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение на вземането /в размер на 250 лв./, на основание чл.225 ДОПК./л.91/

Взискателят е присъединил за събиране срещу длъжника по делото и изп. лист от 24.01.2019 г. по същото гр.д. № 2727/2018 г. на ШРС, касателно сумата от 459,33лв., представляваща разноски по делото. Покана за доброволно изпълнение по този изпълнителен лист е връчена на длъжника на 12.02.2019 г. С уведомление от 15.02.2019 /след възражение на длъжника/ ЧСИ е редуцирал задължението по този изпълнителен лист до сумата 459,33лв. и 79,12лв. такса по т.26 ТТР ЗЧСИ, като е изключено адвокатското възнаграждение. От приложените по дело доказателства - преводни нареждания и извадка от сметката на ЧСИ е видно, че посочените суми по този изпълнителен лист са платени от длъжника, вкл. таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

По задължението за издръжка с молба от 28.01.2019 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че е превел по сметката й сумата от 2069,14лв., /без сумата от 250лв. публични вземания на НАП/. С протокол от 31.01.2019 г. е извършено частично погасявания на задължението. Видно от приложените преводни нареждания и извадки от сметка на ЧСИ, взискателят е внасял суми за погасяване вземането за издръжка, а ЧСИ е извършвал плащания в полза на взискателя, в присъдения размер от 130лв., до м. май 2019 г. включително. /в т.ч. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ/.

С молба от 07.06.2019г. взискателят Д.П. е депозирал до ЧСИ искане да бъде приключено изпълнителното дело /непрецизно посочено в молбата искане за прекратяване/, поради обстоятелството, че детето М.К. е завършило 12-ти клас през м.май 2019 г. и правото й на издръжка е погасено. Взискателя е депозирал отговор на молбата на длъжника, в която заявява, че плащането на издръжка следва да продължи, тъй като взискателя М.Д. продължава обучението си във висше учебно заведение. Прилага уверение от 07.10.2019 г. от *, видно от което М.Д.К. е записана през учебната 2019г. -2020 г., зимен семестър, в първи курс, редовна форма на обучение на посоченото ВУЗ. С допълнителна молба от 04.11.2019 г., взискателят отново е изразил становище, че завършването на средно образование е правопогасяващ факт и основание за прекратяване на изпълнителното производство. С атакуваното постановление от същата дата 04.11.2019 г. ЧСИ е отказал да приключи /непрецизно посочено в постановлението да прекрати/ изпълнителното производство с мотива, че взискателят продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, поради което издръжка продължава да е дължима.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.435, ал.2 т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК, като в настоящия случай не се касае за някоя от посочените хипотезите. По сега действащият ГПК е направено разграничение на прекратяването, от приключването на изпълнителното производство. За разлика от прекратяването, приключването се извършва, когато вземането по изпълнителният лист се погаси в рамките на изпълнителното производство, чрез плащане в резултат на проведен успешно изпълнителен способ.

Съгласно чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При наличие на сочената хипотеза, при констатация от съдебния изпълнител, че изпълнителния титул е погасен в рамките на изпълнителното производство, поради изплащане на сумата от длъжника, същият следва да се произнесе с постановление, с което приключва /свършва/ изпълнителното производство. 

Съдът счита, че предмет на настоящото производство е отказ да бъде приключено /свършено/ изпълнителното производство, поради това, че присъдената с изпълнителният лист издръжка на пълнолетно учащо се дете не е погасена в рамките на изпълнителния процес, тъй като същото продължава обучението си във висше учебно заведение – * гр. С., редовна форма на обучение.

Настоящата инстанция не споделя този извод на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, право на издръжка възниква само в хипотеза на пълнолетно дете, което учи редовно в средно или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение и до навършване на 20 г.-, респективно 25-г. възраст. Т.е. времевите граници на тази издръжка са очертани чрез комбиниране на два критерия: предвиденият срок за придобиване на съответната образователна степен и установяване на пределна възраст, с чието достигане от пълнолетното дете правото му на издръжка се погасява независимо, че по някаква причина процесът на обучението му не е приключил.

В случая длъжникът е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си М.Д.К.. Тази издръжка по естеството си е такава по чл.144 от СК, дължима поради това, че детето, въпреки навършване на пълнолетие, продължава образованието си в средно учебно заведение. Предвид това същата се счита погасена автоматично със завършване на средното образование, съответно с навършване на 20 г., ако по някаква причина обучението му е продължило дотогава. В разглежданата хипотеза това е станало на 15.05.2019 г., с края на учебната година, респ. завършване на 12-ти клас. След този момент, доколкото взискателят твърди, че учи във ВУЗ и са представени доказателства по изпълнителното дело, че през учебната 2019/2020 г. е записан за зимен семестър на първи курс, при  необходимост може да поиска нова издръжка по чл.144 СК, като предяви нов иск. Ето защо, към датата на завършване на средно образование, този вид издръжка /поради продължаване на обучение в средно учебно заведение/ е прекратена по силата на закона. Прекратяването настъпва автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните или постановяването на друг акт. /р.№ 136/08.05.2014 г. по гр.д.№ 4488/2013 г. ІV г.о. на ВКС/           

За пълнота следва да се посочи, че прекратяване на издръжка по смисъла на чл.150 от СК може да се претендира само при съществуващо задължение за изплащане на такова, т.е. доколкото определения вид издръжка не е погасена.

От приложените по изпълнителното дело доказателства се установи, че задължението за издръжка е платено на взискателя до м.май 2019 г. вкл., /в т.ч е събрана таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ/, изплатено е и задължението по втория изпълнителен лист /за разноски/, а по отношение на публичното задължение е представено разпореждане от НАП за прекратяване на производството по неговото събиране, поради изтичане на предвидената в закона давност. От изложеното следва, че в случая са налице предпоставките на чл.433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство, поради изпълнение на задължението.  

По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея постановление следва да бъде отменено, като на ЧСИ следва да бъде указано да приключи принудителното изпълнение, като съобрази горните указания.  

Видно от горното, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 34774/19.11.2019 г. на Д.К.П., ЕГН , Постановление от 04.11.2019 г. за отказ да бъде приключено /непрецизно посочено отказ да бъде прекратено/ изпълнението по изп. дело № 2018*04001077 по описа на ЧСИ *с рег.№ * с район на действие, района на ШОС.

УКАЗВА на ЧСИ да приключи изп. дело № 2018*04001077.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    2.