Решение по дело №740/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260132           20.05.2022 Година                    Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав

На  20.05.2022 г.                

В   закрито  заседание в следния състав:

 Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 740 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

Производството е по чл.250 ГПК.

          С Определение № 183/16.05.2022 г. по в.т.д.№ 310/2022 г. ПАС е върнал делото на насотящия съд за изпълнение на процедурата по чл.250 ГПК- произнасяне по предявеното от ответника И.К.П. възражение за прихващане. Прието е, че подолно искане се съдържа в подадената от тази страна въззивна жалба.

                   В отговора на въззивната жалба ищецът е взел становище по искането, като счита, че възражението за прихващане не може да породи ефект, доколкото не съществува компенсируемо активно вземане, а освен това не е ясно как е формирана сумата.

                   Съдът, като разгледа искането, прецени следното:

                   Искането е направено в законоустановения срок по чл.250, ал1 ГПК и е процесуално допустимо.

                   В отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за неоснователност на исковете, в т.ч. е посочил, че банката едностранно е увеличавала възнаградителната лихва, което увеличение е без основание и като такова следва да се отнесе като погасяване по първоначално уговорените по размер възнаградителни лихви и главница. В мотивите си първоинстанционният съд е приел за недействителна клаузата, позволяваща на банката да увеличава едностранно размера на възнаградителната лихва, като в съответствие с възражението на ответника е отнесъл надплатените суми за погасяване на главницата и първоначално уговорените по размер възнаградителни лихви.

Едновременно с горното, в отговора от ответника е заявено и искане да се извърши прихващане с надплатените на същото основание суми. В случая обаче не се касае за различно насрещно вземане, с което да се извърши съдебна компенсация, а възражението за прихващане е с предмет, идентичен на предмета на предявените искове и наведеното от ответника възражение за недължимост, имащо отношение към тяхната основателност и размер, до който следва да бъдат уважени. Поради това съдът не дължи произнасяне по възражението за прихващане, тъй като това би довело до двукратно реализиране на правата на ответника, свързани с надплатените вноски въз основа на неравноравните клаузи – веднъж като защита по предявения срещу него осъдителен иск и втори път – по възражението за прихващане.

С тези съображение искането за допълване на решението ще се остави без уважение.

         Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И.К.П. за допълване на Решение № 260056/18.02.2022 г. по настоящото дело с произнасяне по възражението за прихващане.

         Настоящото допълнително решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ: