РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501196 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20193265 от 03.10.2021 г. по гр.д. № 35020/2020 г. по описа на
СРС, 87 с-в са отхвърлени предявените от „В.А. 07“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „*******, срещу „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. *******,
осъдителни искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорните си задължения по договор
за изготвяне и управление на проект от 09.04.2019 г. в размер на сумата от 3 600.00 лв.,
представляваща платено възнаграждение по фактура № *********/16.04.2019 г. и
сумата от 471.00 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 16.04.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда,
както и сумата в размер на 14 375,35 лв - платено възнаграждение по фактура №
**********/27.11.2019 г. и сумата в размер на 982,32 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяването на главния дълг за периода от 27.11.2019 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „В.А. 07“ ЕООД с излагане на доводи, че решението е неправилно,
1
поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и поради
необоснованост.
На първо място, според въззивника, неправилно СРС е установил фактите по
спора, като е изложил неправилни изводи във връзка с това.
Поддържа, че към датата на подписване на договора за изготвяне и управление
на проект /09.04.2019г./, ответникът е бил наясно с условията, на които трябва да
отговаря бенефициентът, а именно, че обстоятелствата по чл.3 и чл.4 на ЗМСП, следва
да се отнасят за последните две финансови години - 2018г. и 2017г. преди подаване на
проектното предложение. Именно поради това и ответникът е трябвало да знае въз
основа на кои отчетни периоди УО ще определи статута на предприятието – „микро“
или „малко“. В представените от самия ответник по делото Условия за кандидатстване
с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014г.-2020г., Процедура
по подбор на проекти ******* Подобряване на производствения капацитет в малките и
средни предприятия, точно и ясно са посочени условията, а именно:
- В т. 11.1.3 от условия за кандидатстване /стр.16/ едно от условията е
кандидатите да имат минимум три приключени финансови години /2015, 2016г. и
2017г./, но никъде в условията и в ЗМСП не е посочено, че оценката ще се извършва
само въз основа на тези години. Напротив, сочи, че съгласно чл.4б, ал.2 от ЗМСП, ако в
две последователни Финансови години предприятието превиши или слезе под
границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус на микро-, малко или средно
предприятие.
- Поддържа, че е посочено, че при подаване на проектното предложение
кандидатите следва да представят декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4
ЗМСП. В т.11.1 от Условията за кандидатстване /стр.15/ изрично е посочено, че в
случай, че бъде установена погрешно декларирана категория, довела до одобрение на
интензитет на БФП, по-висок от максимално допустимата за установената категория
преди сключване на договора и/или до неправилно класиране, ще бъде издадено
решение за отказ за предоставяне на БФП за съответния кандидат.
- Съответно, в т.27.1. /стр.61/ от Условията за кандидатстване има изискване да
се представи Справка за обобщените параметри на предприятието, което подава
Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 на ЗМСП /Приложение Д/ - оригинал или
копие, заверено от кандидата. Документът се изисква за последните две приключени
финансови години, т.е. оценката е следвало да се извършва въз основа на последните
две приключили финансови години - в случая 2017г. и 2018г. преди годината на
кандидатстване.
Според жалбоподателя, тези и всички други доказателства по делото,
опровергават извода на СРС, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по
2
договора съобразно условията за кандидатстване.
На второ място, крайно неправилен и в противоречие със събраните
доказателства е изводът на съда, че изисканата впоследствие от проверяващият орган
счетоводната документация за 2018 г. не е в следствие на пропуск от страна на
изпълнителя да ги представи при подготвяне на проекта, тъй като в този случай
същият не би бил одобрен, а е в резултат на допълнително искане от страна на
проверяващия орган. Анализът на утвърдените от УО правила сочи, че кандидатите в
процедурата за подбор следва да представят декларация за обстоятелствата по чл. 3 и
чл. 4 от ЗМСП, както на етап кандидатстване, така и на етап проверка на изискванията
за бенефициент. която се извършва преди сключване на административния договор.
Безспорно, на ответното дружество са му били известни условията към датата на
подписване на договора, тъй като програмата е обявена през месец ноември 2018г.
/както сам твърди ответникът/, което означава, че той е бил наясно и е следвало да знае
условията и документите, които се е задължил да изготви. В този смисъл, изискването
за счетоводната документация за 2018г. нито е било допълнително, нито е било ново за
ответника по жалбата.
Според въззивника, съдът не е обсъдил, както доказателствата така и доводите
на ищцовото дружество, което се явява съществено процесуално нарушение, което е
довело до неправилния извод, че необсъждането на счетоводната документация за 2018
г. не е в следствие на пропуск от страна на изпълнителя, а от там и за негативния изход
от делото за ищеца.
На трето място според ищеца, в нарушение на материалния закон съдът е
направил крайно погрешен извод, че доколкото и в самия договор е уговорено
възнаграждение за изготвяне на самия проект и допълнително възнаграждение,
дължимо при одобрение на проекта, то, на страните е била известна възможността
проектът да не бъде одобрен от проверяващия орган. Поддържа, че на ищеца не е била
известна тази възможност, предвид поетият ангажимент от ответното дружество,
обективиран със сключването на самия договор.
Както в исковата молба, така и в подробните писмени бележки са били
поддържани доводи, че ответното дружество отговаря за цялостното изготвяне на
проекта, за подаването му, за изпълнението на всички изисквания по процедурата, като
ищецът не е имал никакви задължения/ с, изключение на плащане на възнаграждение/
като кандидат по програмата и само с изпълнявал исканията на изпълнителя-ответник
в настоящото производство за предоставяне на необходимата документация. Видно от
разменената кореспонденция, всички документи са изготвяни от ответника, като
негово е и задължението по договора да ги изготви коректно и според изискванията на
условията за постигане на положителен резултат. Отричането на постигане на
положителен резултат по договора е несъстоятелно, доколкото сключването му и
3
заплащане на възнаграждението на консултантската компания не е самоцелно.
Даденото от районния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на
материалното право - за обхвата на задължението на изпълнителя по договор за
изработка за точно престиране на дължимия резултат е в противоречие с трайната
практика на ВКС, израз на която е Решение № 2834/74 г. на I г.о. на ВС. Според
решението, несъобразяване на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на
възложената работа, с оглед естеството й съставлява лошо изпълнение на договора или
може да обуслови извод, че той изобщо не е изпълнен.
На следващо място, жалбоподателят сочи, че ответникът отговаря пред
възложителя по силата на чл. 260, ал. 2 от ЗЗД, тъй като изпълнителят е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че всяко едно неизпълнение или нарушение на условията и
установените правила за изготвяне на проекта и сключването на договора за
изпълнение ще се санкционира с отказ от финансиране. Моли, за отмяна на
постановеното решение и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Ц.К.К.“ ООД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че
постановеното решение е обосновано.
Обоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че изпълнителят по
процесния договор правилно е изискал от въззивника счетоводни документи за 2015г.,
2016г. и 2017г. и е изготвил необходимите документи за кандидатстване в съответствие
с изискванията на Условията за кандидатстване по програмата. Основният спор между
страните по делото е, следвало ли е ответникът да изиска от ищеца счетоводна
информация за финансовата 2018г., и да подготви необходимите документи за
кандидатстване въз основа на счетоводната информация за 2018г. при подаване на
проектното предложение „Подобряване на производствения капацитет във фирма В.А.
07 ЕООД” с № *******-0931 за предоставяне на безвъзвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. процедура
„Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“
*******.
От съдържанието на приетите като писмено доказателство по делото условията
за кандидатстване /УК/ в процедурата за подбор на проектни предложения
„Подобряване на производствения капацитет на МСП” *******, се установява, че на
етап кандидатстване, изискването е било за предоставяне на информация от три
Финансови години - 2015г., 2016г. и 2017г.
Според ответника, съгласно т.11.1 от условията за кандидатстване,
4
регламентираща критериите за допустимост на кандидатите, допустими по
процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които:
- имат минимум три приключени финансови години (2015г„ 2016г. и 2017г.)
преди датата на обявяване на процедурата. Датата на обявяване на процедурата е
17.12.2018г.
- са реализирали нетни приходи от продажби общо за последните три
приключени финансови години (2015, 2016 и 2017г.) в зависимост от категорията на
предприятието-кандидат, както следва:
Микро предприятие >210 000 лева;
Малко предприятие > 750 000 лева;
Средно предприятие > 3 000 000 лева.
Изрично било направено пояснението, че нетните приходи от продажби са сбор
от сумите по ред „Нетни приходи от продажби” (код 15 100) от приходната част на
Отчета за приходите и разходите за 2015г., 2016г. и 2017г., Раздел А „Приходи”, т. 1
„Приходи от оперативна дейност”;
да развиват своята основна икономическа дейност в една от определените в
Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия
(НСНМСП) 2014-2020 групи сектори на икономическа дейност.
Указано било на кандидатите, че при оценяването на проектните предложения,
Оценителната комисия ще извършва служебна проверка на посочения от кандидата код
на основна икономическа дейност въз основа на данни, предоставени от НСИ, за 2017г.
Било посочено, че в случай че след проверката се установи, че съгласно данните от
НСИ кодът на основна икономическа дейност на кандидата за 2017г. е недопустим,
проектното предложение се отхвърля. В случай, че след проверката се установи, че
съгласно данните от НСИ за 2017г. кодът на основна икономическа дейност на
кандидата е допустим, но е попълнен погрешно във Формуляра за кандидатстване,
било посочено, че Оценителната комисия ще извършва служебна корекция на
Формуляра за кандидатстване. В случай, че след проверката се установи, че съгласно
данните от НСИ за 2017г. кодът на основна икономическа дейност на кандидата е
допустим, но кандидатът е заявил подкрепа за друг код на икономическа дейност и
посоченото е видно от информацията, представена във Формуляра за кандидатстване,
било посочено, че проектното предложение се отхвърля. В случай че след проверката
се установи, че съгласно данните за 2017г. НСИ не може да определи код на основната
икономическа дейност на кандидата, проектното предложение се отхвърля.(стр. 18 от
УК)
Поради това и според ответника, изцяло в съответствие с изискванията на
условията за кандидатстване с електронно съобщение от 23.04.2019, ответникът
5
изискал от ищеца:
отчет на приходите и разходите, счетоводен баланс (индивидуален) и Справка за
приходите и разходите по видове и икономически дейности за 2015г., 2016г. и 2017г. -
заверени от НСИ;
отчет на заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за
2015г., 2016г. и 2017г. -заверен от НСИ за2015г. 2016г. и 2017г.;
Справка за нетекущите (дълготрайни активи) за 2015г., 2016г. и 2017г. - заверена
от НСИ;
Код на основна и спомагателна (ако има) икономическа дейност на фирмата за
2017г.; Окончателни оферти на желаните за закупуване активи.
Заявява, че не е вярно изложеното във въззивната жалба твърдение, че съгласно
т.11.1.3 от УК, едно от изискванията е кандидатите да имат минимум три приключени
финансови години /2015. 2016. 2017/, но никъде в условията и в ЗМСП не било
посочено, че оценката ще се извърши въз основа на приключилите 2015г.. 2016г. и
2017г. Финансови години.
Критериите за оценка на проектните предложения били регламентирани в т. 22
от условията за кандидатстване /стр. 48/, където е посочено е, че:
За определяне на икономическа и финансова стабилност на кандидата преди
изпълнение на проекта ще се вземат предвид:
Съпоставимост между претеглената стойност на EBITDA за 2015, 2016 и 2017г.
и стойността на заявените общи допустими разходи по проекта;
Претеглен коефициент на приходите от износ (2015г.. 2016г. и 2017г.):
Претеглен марж на печалбата (2015г.. 2016г. и 2017г.):
Претеглена брутна добавена стойност (2015г.. 2016г. и 2017г.).:
Претеглен коефициент на рентабилност на активите (2015г.. 2016г. и 2017г.):
Претеглен коефициент на дългосрочна задлъжнялост (2015г.. 2016г. и 2017г.):
Претеглен коефициент на разходите за данъци спрямо реализираните приходи (2015г..
2016г. и2017г.)
За определяне на капацитет на кандидата в инвестиционни проекти било
посочено, че ще се вземат предвид: Инвестиционна дейност на кандидата (2015г..
2016г. и 2017г.):
При определяне на ефекта от изпълнението на проекта ще се вземат предвид:
Вътрешна норма на възвръщаемост (N, N+l,N+2);
Нарастване на нетните приходи от продажби/заявената обща стойност на
проекта; Нарастване на производителността (N+l, N+2);
Изменение на средните генерирани приходи от износ вследствие на
6
инвестицията по проекта (N+l, N+2), като било уточнено, че при изчисляване на
показателите, следва да се има предвид, че 2017г. е последната приключила година. N,
N+l, N+2 са прогнозни години, при които N е годината на приключване изпълнението
на договора/проекта.
Както са посочили още с отговора на исковата молба и са представени
доказателства в този смисъл, на 27.12.2018г. Управляващият орган е дал разяснения,
свързани с участие в процедурата, като на поставен въпрос: „Взима ли се под внимание
завършената финансова 2018г. година, при краен срок на кандидатстване 21.05.2019г.,
Управляващият орган е потвърдил, че кандидатите следва да предоставят информация
за периода 2015г. - 2017г., като е посочил, че дори и кандидатите да разполагат и да
представят отчет за 2018г. същият няма да бъде взет предвид при оценяването на
проектното предложение.
С оглед това, съображенията на въззивника, че никъде в условията и в ЗМСП не
било посочено, че оценката ще се извърши въз основа на приключилите 2015г., 2016г.
и 2017г. финансови години, е невярно.
Заявява, че позоваването на въззивника на т.11.1 от УК, според която, в случай
че бъде установена погрешно декларирана категория довела до одобрение на
интензитет на БФП по-висок от максимално допустимата за установената категория
преди сключване на договора и/или до неправилно класиране ще бъде издадено
решение за отказ за предоставяне на БФП на съответния кандидат е неотносимо:
В хода на процеса, с молба от 12.05.2021г., въззивникът е изразил становище, че
не се оспорват данните по счетоводните отчети, по отчета за приходите и разходите и
числеността на персонала за 2015г., 2016г. и 2017г., с което признава, че декларираната
към момента на подаване на проектно предложение категория предприятие е правилна.
Посочил е също, че смята тези данни за неотносими към правния спор, тъй като
оценката на кандидатите е извършена, въз основа на данните за 2017г. и 2018г., т.е. за
друг период, съобразно одобрените и релевантни условия за кандидатстване от
Управляващия орган.
Поради това и предвид направеното от страна на ищеца - въззивник уточнение,
в проведеното на 26.05.2021г, съдебно заседание, от името на ответника е направено
оттегляне на искането за допускане на съдебно - счетоводна експертиза.
Обстоятелството, че ответникът правилно е използвал счетоводна информация
за приключените финансови години, посочени в условията за кандидатстване, както и
че декларираната от въззивника категория на предприятието е правилна се
потвърждава от включването на ищеца в списъка с одобрените за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ проектни предложения.
Поддържа, че отказът от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не е в
резултат на неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от договора
7
задължения.
Съгласно Условията за кандидатстване, след завършване на процедурата по
кандидатстване и класиране на кандидатите, преди сключване на административния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Управляващият орган ще
изисква от кандидатите и следните документи:
- Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс за последните две
приключени финансови години на кандидата - копие, заверено от кандидата;
- Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за
труд на кандидата за последните две приключили финансови години - копие, заверено
от кандидата.
Преди сключване на административния договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, Управляващият орган ще извършва проверка по
същество на декларираната от одобрените кандидати категория на микро, малко или
средно предприятие. Преди сключване на административния договор за безвъзмездна
финансова помощ освен подписания оригинал на Декларацията по чл. 3 и чл. 4 от
ЗМСП към момента на кандидатстване, кандидатите следва да представят Декларация
по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП към момента на сключване на договора в оригинал, в случай
че са настъпили промени в декларираните обстоятелства или е налице нова
приключена Финансова година.
Още на етап кандидатстване, законният представител на дружеството -
въззивник е подписал декларация, с която е удостоверил, че е запознат с Условията за
кандидатстване.
На етап проверка преди сключване на административния договор, от страна на
Управляващия орган е изискана и счетоводна информация за 2018г.
Видно от решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, Управляващият орган е приел, че параметрите за определяне категорията на
кандидатата са отчетени за две последователни години (2017г. и 2018г.) преди датата
на подаване на проектното предложение. Посочено е, че при определяне на
категорията на предприятието следва да бъдат взети данните от изготвените
счетоводни отчети за предходните две финансови години (отново за 2017г. и 2018г.),
тъй като възложителят е декларирал, че за 2019г. не е изготвен финансов отчет.
Управляващият орган се е позовал на разпоредбите на ЗМСП, според които за
определяне на категорията се взимат предвид данните от две последователни
финансови години, в които кандидатът е с данни за една и съща категория и е
достигнал до извода, че за определяне на категорията на етап кандидатстване и на етап
сключване на договор, следва да се вземат предвид счетоводните отчети за 2017г. и
2018г. Приемайки, че това са относимите периоди, Управляващият орган е достигнал
до грешния извод, че В.А. 07 ЕООД е било класирано неправилно. Както е посочил
8
ответника, няма как на етап кандидатстване да се вземат предвид счетоводните отчети
за 2017г. и 2018г., след като предоставянето на данни за 2018г. не се е изисквало. В
противоречие, както с одобрените от самия орган Условията за кандидтастване, така и
в дадените от същия разяснения от 27.12.2018г., Управляващият орган е приел, че и на
етап кандидатстване е следвало да се вземат предвид данните за 2017г. и 2018г.
По изложените съображения, поддържа становището, че въззивникът е следвало,
на посочените основания, да обжалва Решение № РД - 16 - 230/04.03.2020г., с което е
отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.
Не на последно място, декларацията за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП е
по образец, в който ясно е посочен броят на персонала, съобрано който се определя
предприятието като микро/малко/ средно. С полагане на подписа си законният
представител е декларирал верността на посочените в декларацията данни. По
изложните съображения, ако законният представител е считал, че отразяването на
статуса малко предприятие е неверен е следвало да уведоми ответното дружество и да
не подписва и предоставя на Управляващия орган документ с невярно съдържание.
Аргументът на въззивника, че законният представител на В.А. 07 ЕООД само е
подписвал предоставените му документи, без да е имал задължение по сключения
между страните договор да ги преглежда не може да бъде споделен. Вярно е, че в
процесния договор няма клауза, която да задължава възложителя, но това задължение
произтича по силата на закона, доколкото при подписването на каквато и да било
декларация се носи наказателна отговорност за невярно декларирани данни.
Ответникът не е бил длъжен към момента на изготвяне на проектното
предложение и неговото подаване да изследва показателите на дружеството за
финасовата 2018г. Още по-малко е могъл да предвиди какви ще бъдат стойностите по
счетоводните данни на дружеството за 2018г., респ. дали това ще доведе до промяна в
неговия статус като микро или средно предприятия.
Моли, за потвърждаване на решението на СРС, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
9
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение по въззивната
жалба съдът намира следното:
Производството е обравузавано по предявени от „В.А. 07“ ЕООД срещу „Ц.К.К.“
ООД осъдителни искове по чл.79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „В.А. 07“ ЕООД твърди, че през 2019 г. е кандидатствало в
Министерство на икономиката по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ /ОПИК/ с проект с референтен № BG 16RFOP002-2.040 по
провеждана процедура за предоставяне на финансова помощ ******* „Подобряване на
производствения капацитет в малките и средните предприятия”, Приоритетна ос 2.
„Предприемачество и капацитет за растеж на ВСП“, Инвестиционен приоритет 2.2.
„Капацитет за растеж на МСП“. Поддържа, че за изготвяне и управление на проекта, на
09.04.2019 г. е сключило договор с ответното дружество „Ц.К.К.“ ООД, по силата на
който последното се е задължило да изготви проект за кандидатстване и да подаде
подписаните от възложителя документи, както и да поддържа връзка с финансовата
институция до вземане на окончателното решение. Излага доводи, че ответникът е
поискал да му бъде предоставена счетоводната информация за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.,
но не и за 2018 г. С оглед на така предоставената информация изпълнителят е
подготвил необходимите документи за кандидатстване, като е определил
предприятието като „малко предприятие“, като възложителят ги е подписал и
впоследствие са подадени пред финансиращата институция. Проверяващият орган ги е
разгледал и ищцовото дружество е класирано, предложено за финансиране и включено
в списъка на одобрените кандидати в категория „малко предприятие“. През 2020 г.
проверяващият орган е поискал предоставянето на счетоводна информация на
дружеството за 2017 г. и 2018 г. При извършената решаваща проверка, на база
предоставената счетоводна информация за 2017 г. и 2018 г., органът е категоризирал
предприятието като „микро предприятие“, в резултат на което ищцовото дружество не
е класирано и с това решение е отхвърлено проектното предложение. Сочи, че с оглед
на поетите задължения по договора е заплатило на ответника сумата в размер на 3 600
лв. с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение по чл. 3 от договора, както и
сумата в размер на 14 375,35 лв. - допълнително възнаграждение по чл. 4, вр. с чл. 5.1
от договора. Поддържа, че договорът е прекратен с решение, с което е отказано
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проектното предложение.
Твърди, че в случая е налице пълно неизпълнение на договора от страна на
изпълнителя, с оглед на което моли съдът да осъди ответника да му заплати
10
обезщетение за неизпълнение на договорните си задължения по договор за изготвяне и
управление на проект от 09.04.2019 г. в общ размер от 19 428,67 лв., представляващи
платено възнаграждение по фактура № *********/16.04.2019 г. в размер на 3 600 лв. с
ДДС, както и мораторна лихва в размер на 471 лв. за периода от 16.04.2019 г. до датата
на депозиране на исковата молба в съда и сумата в размер на 14 375,35 лв. с ДДС -
платено възнаграждение по фактура № **********/27.11.2019 г., както и мораторна
лихва в размер на сумата от 982,32 лв. за периода от 27.11.2019 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда. Моли, да бъде присъдена и законна лихва върху
горепосочените суми от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното им заплащане. Претендира разноски.
Ответникът „Ц.К.К.“ ООД оспорва изцяло предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С постановеното решение СРС е приел, че ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора посочени в чл. 1, като е изготвило проект за
кандидатстване и подало подписаните от възложителя документи. От представените по
делото условия за кандидатстване по оперативната програма е установено, че в чл. 24
от тях са посочени необходимите документи, които се подават на етап кандидатстване,
а именно счетоводни документи за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Изпълнителят е изискал
тези документи от ищцовото дружество и е подготвил необходимите документи за
кандидатстване въз основа на счетоводната информация за тези три години. С оглед на
това ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора съобразно
условията за кандидатстване. За това, съдът е приел, че свидетелства и
обстоятелството, че след извършена проверка на документите, проверяващият орган е
класирал ищцовото дружество и то е предложено за финансиране и включено в списъка
на одобрените кандидати в категория „малко предприятие“. Обстоятелството, че
впоследствие проверяващият орган е поискал да му бъде предоставена и счетоводната
документация на дружеството –възложител за 2018 г. не е в следствие на пропуск от
страна на изпълнителя да ги представи при подготвяне на проекта, тъй като в този
случай същият не би бил одобрен, а е в резултат на допълнително искане от страна на
проверяващия орган. С оглед на това, според СРС, това допълнително изискване не
може да доведе до неизпълнение на договора. Посочил е, че доколкото и в самия
договор е уговорено възнаграждение за изготвяне на самия проект и допълнително
възнаграждение, дължимо при одобрение на проекта, то на страните е била известна
възможността проектът да не бъде одобрен от проверяващия орган.
Решението е неправилно в една част.
В производството не е спорно и се установява, че на 09.04.2019 г. страните са
сключили договор за консултантски услуги с оглед кандидатстване на ищеца в
Министерство на икономиката по Оперативна програма „Иновации и
11
конкурентоспособност“ /ОПИК/ с проект с референтен № BG 16RFOP002-2.040 по
провеждана процедура за предоставяне на финансова помощ ******* „Подобряване на
производствения капацитет в малките и средните предприятия”, Приоритетна ос 2.
„Предприемачество и капацитет за растеж на ВСП“, Инвестиционен приоритет 2.2.
„Капацитет за растеж на МСП“.
Именно за изготвяне и управление на проекта бил сключен договора с ответното
дружество, по силата на който по възлагане на ищеца последното се задължило да
изготви проект за кандидатстване и да подаде подписаните от възложителя документи,
както и да поддържа връзка с финансовата институция до вземане на окончателното
решение.
В производството не е спорно и се установява, че в изпълнение на договора
ответникът е поискал да му бъде предоставена счетоводната информация на ищцовото
дружество за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., но не и за 2018 г.
С оглед на така предоставената информация изпълнителят е подготвил
необходимите документи за кандидатстване, като е определил предприятието като
„малко предприятие“, като възложителят ги е подписал и впоследствие са подадени
пред финансиращата институция. Установено е, че проверяващият орган е разгледал
проекта и подадените документи като ищцовото дружество било класирано,
предложено за финансиране и включено в списъка на одобрените кандидати в
категория „малко предприятие“.
Установено е, че през 2020 г. проверяващият орган поискал от ищеца
предоставянето на счетоводна информация на дружеството за 2018 г. При извършената
решаваща проверка, на база предоставената счетоводна информация за 2017 г. и 2018
г., органът категоризирал предприятието ищец като „микро предприятие“. В резултат,
ищцовото дружество не било класирано, като с това решение било отхвърлено
проектното предложение.
В производството е спорно дали ответникът е изпълнил задълженията си по
договора, в т.ч. във връзка с подготовка на документите и изготвяне и управление на
проекта дали е имало необходимост от запознаване с отчета на дружеството-ищец за
2018 г. и съответно от съобразяване на тази счетоводна информация при изготвяне на
проекта за кандидатстване по програмата.
Настоящият състав намира, че за изготвяне на проекта с оглед кандадатстване по
сочената програма е било необходимо да се изиска от дружеството ищец и на отчет за
2018 г., съответно изпълнителят комуто е било възложено да изготви и управлява
проекта по сключения договор е следвало да се запознае със счетоводната информация
на дружеството и за 2018 г.
От представените условия за кандидатстване по проекта е видно, че крайният
срок за подаване на проектните предложения по програмата е 21.05.2019 г.
12
Допустими кандидати за участие в проекта според чл.11, т.3 от Условията за
кандидатстване /УК/ в процедурата за подбор на проектни предложения „Подобряване
на производствения капацитет на МСП” *******, са тези които имат минимум три
приключени финансови години - 2015г., 2016г. и 2017г. преди датата на обявяване на
процедурата. Според изискванията на чл.11, т.4 от Условията за кандидатстване /УК/
изисквания към кандидатите е да са реализирали нетни приходи от продажби общо за
последните три приключени финансови години /2015г., 2016г. и 2017г./ в зависимост от
категорията на предприятието-кандидат, както следва:
Микро предприятие >210 000 лева;
Малко предприятие > 750 000 лева;
Средно предприятие > 3 000 000 лева.
Изискване за допустимост на кандидатите е поставено и в чл.11, т.5 от
Условията за кандидатстване /УК/ - да развиват своята основна икономическа дейност
в една от определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средни
предприятия /НСНМСП/ 2014-2020 групи сектори на икономическа дейност съгласно
тяхната технологична интензивност, както са посочени.
Допустимите кандидати за участие в проекта според чл.11, т.2 от Условията за
кандидатстване /УК/ обаче следва да са микро, малки и средни предприятия,
определени по см. на чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средни предприятия /ЗМСП/ и
Приложение I на Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. С разпоредбата на чл.3 от ЗМСП са
предвидени критериите за включване на дружествата в категорията малко или средно
предприятие. Сред посочените изисквания са средносписъчен брой на персонала и
годишен оборот, като в чл.4 от ЗМСП е предвидено съобразяване дали предприятието е
независимо, дали е предприятие партньор, или е свързано предприятие. С оглед
изикванията на чл.4б от ЗМСП, данните по чл. 3 от ЗМСП се определят на базата на
предходната финансова година. Ако в две последователни финансови години
предприятието превиши или слезе под границите посочени в чл. 3 ЗМСП, това се
отразява на неговия статус на микро-, малко или средно предприятие. В случай на
новообразувано предприятие данните по чл. 3 се определят според стойността на
показателите за текущата финансова година.
С оглед така посочените изисквания и при съобразяване крайния срок за
кандидатстване по програмата, съдът намира че ответникът е следвало да получи
информация и за финансовата 2018 г. на дружеството-кандидат, като съобрази
съответно изготвената счетоводна информация при изготвяне и управление на проекта.
Доводите на въззивника, че тази счетоводна информация на дружеството –
13
кандидат за финансовата 2018 г. е следвало да бъде съобразена от консултанта –
ответник, който е изготвил проекта и документацията за участие в програмата с оглед
управление на проекта от името на възложителя, съдът намира за основателни.
Съответно – възраженията на въззиваемата страна, че тези документи са били изискани
допълнително от проверяващия орган в отклонение на условията за кандидатстване и
дадените от него указания по направено запитване, съдът намира че следва да остави
без уважение. Условията за кандидатстване /чл.11, т.2 от УК/ предвиждат проверка на
данните от две поредни финансови години преди кандидатстване, както бе посочено
чрез препращане към чл.3 и чл.4 от ЗМСП с оглед определяне категорията на
предприятието, което е сторено в случая. Освен това дадените указания по отправеното
от ответника запитване от 18.12.2018 г. касае определяне на кода на основна
икономическа дейност и дейността, за която се кандидатства - изискване на чл.11, т.5
от Условията за кандидатстване /УК/, а не на чл.11, т.2 от УК.
Именно и поради това отговорът на проверяващите, че за определяне на кода на
основна икономическа дейност и дейността, за която се кандидатства данните за 2018 г.
няма да бъдат взети под внимание не се отразява на спорът по настоящето дело.
Последният е свързан с отказ от страна на управляващия орган да предостави
безвъзмездна финансова помощ на кандидата по Оперативната програма, поради това
че кандидата е декларирал категория малко предприятие по см. на чл.2, ал.2 ЗМСП, а
при съобразяване изготвените счетоводни отчети за предходните финансови години –
2017 и 2018 г. е установено, че според критериите на закона същият е микро
предприятие по см. на чл.3, ал.3 вр. чл.4б, ал.2 ЗМСП.
Именно при извършената решаваща проверка, на база предоставената
счетоводна информация за 2017 г. и 2018 г., органът е категоризирал предприятието
като „микро предприятие“, в резултат на което ищцовото дружество не е класирано и с
това решение е отхвърлено проектното му предложение изготвено от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира за установено неизпълнението на
задълженията от изпълнителя - ответник по сключения договор, по който възложителя
– ищец е заплатил сумите 3 600 лв. с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение
по чл. 3 от договора, както и сумата в размер на 14 375,35 лв. - допълнително
възнаграждение по чл. 4, вр. с чл. 5.1 от договора дължимо за одобряване на проекта.
Съобразно разпоредбите на чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД,
изправната страна по договора има право да иска обезщетение за претърпените от
неизпълнението вреди, което обезщетение обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Разпоредбата на чл. 82 ЗЗД очертава обема и границите на имуществената отговорност
за вреди от виновно неизпълнение на договорите задължения, като обхваща всички
14
причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени към момента на възникване на задължението. Вредите
могат да бъдат претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи се
дефинират като неосъществено увеличение на имуществото на кредитора.
Пропуснатата полза се установява при съпоставка на имуществото на кредитора,
което би било налично при точно изпълнение на договора и имуществото, което
кредиторът има при наличното неизпълнение. За да се претендира пропусната полза
следва да е налице доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не
може да почива на предположения, тъй като законодателството не съдържа подобна
презумпция. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника
имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще се постигне целта на
обезщетяването- да се поправят вредите от неизпълнение.
В настоящия случай ищецът претендира единствено понесената загуба от
сключване на договора, която се изразява със заплатените в изпълнение на договора на
суми за възнаграждение на изпълнителя. Установено е, че ищецът е изправна страна по
договора, както и че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
изготвяне и управление на проекта за кандидатстване на дружеството – ищец по
проект за финансиране по Оперативната програма, което от своя страна е довело до
отхвърляне на кандидатурата на ищеца.
Акцесорните претенции за заплащане на сумата от 471 лв.- мораторна лихва
върху сумата 3600.00 лв. с ДДС за периода от 16.04.2019 г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.07.2020 г. и сумата в размер на 982,32 лв.- мораторна лихва
върху сумата 14 375,35 лв. с ДДС за периода от 27.11.2019 г. до датата на депозиране
на исковата молба в съда– 29.07.2020 г. са основателни в една част. На основание
чл.84, ал. 2 ЗЗД, когато денят на изпълнение не е уговорен от страните, длъжникът
изпада в забава след отправяне на покана. В производството пред първата инстанция е
представена покана изпратена по ел.поща от страна на ищеца, получена от ответника
на 18.03.2020 г., с която ищецът е поискал връщане на заплатените суми по договора
като обезщетение за неизпълнение на договора. Поради това сумите за мораторна
лихва следва да бъдат определени по размер с оглед така посочената начална дата, а не
според посочената от ищеца дата - 27.11.2019 г. Към последната посочена, както
правилно е отбелязал ответник все още не е било налице и решение на управляващия
орган за отказ да класира кандидата за финансиране по проекта. При ползване на
онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html се установява, че
размерът на мораторната лихва върху сумата 3600.00 лв. за периода от 18.03.2020 г. до
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2020 г. възлиза на сумата 134.00
лв. и до този размер претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена. Съответно,
размерът на мораторната лихва върху сумата 14 375,35 лв. за периода от 18.03.2020 г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2020 г. възлиза на сумата
15
535.00 лв. и до този размер претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена. За
разликите над посочените размери до предявените 471 лв. и 982,32 лв. исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции постановеното
решение следва да бъде отменено в една част и предявените искове – уважени в една
част.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 178.65 лв. според
представения списък по чл.80 ГПК, разноски за производството пред първата
инстанция в размер на 2257,09 лв. и разноски за обезпечителното производство в
размер на 768,68 лв. или общо за първата инстанция 3025.77 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна – ответник следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 701.00 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и в размер на 52.46 лв.-разноски за производството
пред първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20193265 от 03.10.2021 г. по гр.д. № 35020/2020 г. по
описа на СРС, 87 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „В.А. 07“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „*******,
срещу „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Изгрев“, ул. *******, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД
вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неизпълнение
на договорните си задължения по договор за изготвяне и управление на проект от
09.04.2019 г. в размер на сумата от 3 600.00 лв., представляваща платено
възнаграждение по фактура № *********/16.04.2019 г. и сумата от 134.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
16.04.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сумата в размер
на 14 375,35 лв. - платено възнаграждение по фактура № **********/27.11.2019 г. и
сумата в размер на 535.00 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 27.11.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда, както и в частта на разноските, с която е присъдена в полза на „Ц.К.К.“ ООД на
сумата над 52.46 лв. до сумата 1300.00 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Изгрев“, ул. *******, да заплати на „В.А. 07“ ЕООД, ЕИК *******, със
16
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „*******, на основание чл. 79, ал. 1, пр.2
ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неизпълнение на
договорните си задължения по договор за изготвяне и управление на проект от
09.04.2019 г. в размер на сумата от 3 600.00 лв., представляваща платено
възнаграждение по фактура № *********/16.04.2019 г. и сумата от 134.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
16.04.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сумата в размер
на 14 375,35 лв. - платено възнаграждение по фактура № **********/27.11.2019 г. и
сумата в размер на 535.00 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 27.11.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20193265 от 03.10.2021 г. по гр.д. № 35020/2020
г. по описа на СРС, 87 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „В.А. 07“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „*******,
срещу „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Изгрев“, ул. *******, осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумите 337.00 лв. /разлика между сумата 134.00 лв. и сумата 471 лв./-мораторна лихва
върху сумата 3 600.00 лв., представляваща платено възнаграждение по фактура №
*********/16.04.2019 г. и сумата 447.32 лв. / разлика между сумата 535.00 лв. и сумата
982,32 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. ******* да заплати на
„В.А. 07“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„**** ****** № *******, сумата от 178.65 лв. -разноски за производството пред
въззивната инстанция, както и сумата 3025.77 лв. - разноски за първата инстанция, от
които в размер на 2257,09 лв. за исковото производство и разноски за обезпечителното
производство в размер на 768,68 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17