Р Е Ш E Н И Е
№ 110
Гр. Перник, 20.05.2021
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 142/2021
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.К.Ф. и К.С.Ф.,***, чрез
пълномощника им адвокат К.Б. *** против Заповед № 193 от 01.02.2021 година на
кмета на Община Перник. С оспорената заповед, на основание чл. 225а, ал. 1, във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и съставен
констативен акт № 2-20/ТР-267 от 30.11.2020 година е наредено М.К.Ф., в качеството
му на възложител на строеж: „Постройка на допълващо застрояване – стопанска
постройка с навес и инвентар“, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-807, кв. 17, по плана на с. Д., община Перник, област Перник, с
административен адрес: с. Драгичево, община Перник, област Перник, ул. „ ***“ №
***, да премахне доброволно и за собствена сметка строежа в срок до 2 (два)
месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта. В заповедта са
указани и последиците при констатиране на евентуалното й неизпълнение.
В жалбата
се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че изложените
в заповедта мотиви са изцяло незаконосъобразни и в нарушение на
материалноправните разпоредби на ЗУТ, като възпроизвеждащи изцяло мотивите на
комисията, извършила проверката и съставения в тази връзка констативен акт, без
да са разгледани всички събрани в хода на производството доказателства,
включително подаденото възражение срещу съставения констативен акт, съответно
без да са изложени собствени на административния орган мотиви за издаване на
оспорената заповед относно нарушените законови разпоредби на ЗУТ при
изграждането на стопанската сграда и в какво се състои нарушаването им, с което
е ограничено правото на защита на адресата на заповедта, а заповедта е
немотивирана. Твърди се също, че установените и отразени в съставения
констативен акт отклонения на извършения строеж от строителните книжа са изцяло
несъществени съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗУТ, като попадащи извън отклоненията,
посочени в ал. 2 на ЗУТ, поради което съставения констативен акт не отговаря на
действителното фактическо положение. Въз основа на тези аргументи, изложени в
жалбата, се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването
на строежа. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 26.04.2021 година жалбоподателите, редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адвокат К.Б. ***, която моли съда
да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна по подробно изложени
съображения. Допълнителни съображения развива и в представени писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 26.04.2021 година ответникът по жалбата – кметът
на Община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Е.,
излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я
отхвърли. В представени писмени бележки доразвива доводите си срещу
основателността на обжалването, пледира валидност, формална, процесуална и
материална законосъобразност на издадения административен акт. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните изводи:
По допустимостта:
По отношение жалбата на К.С.Ф. същата
е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен
интерес от обжалване на издадената заповед. В административното производство по
премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и
жалбоподателят, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта.
Административният акт не засяга неблагоприятно правната сфера на К.С.Ф., тъй
като същата не адресат на заповедта, спрямо нея не възникват разпоредените
права и задължения, а като следствие и не разполага с активна процесуална
легитимация за оспорването й. В случая предмет на оспорване е заповед за
премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Адресат на административния акт е М.К.Ф..
По аргумент от § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 година за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/и на
заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът
на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.
Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по
установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. Това
са и лицата, разполагащи с процесуално право на участие в съдебното
административно производство по обжалване на заповедта. В случая, както се
посочи по – горе, адресат на заповедта е М.К.Ф., като възложител на
констатирания незаконен строеж, а в КА е посочен и като собственик на строежа,
поради което само това лице е засегнато от разпоредените с акта задължения. Други
лица, не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването (в този
смисъл е Решение № 3441 от 16.03.2021 година, постановено по адм. дело № 13 202/2020
година и Решение № 1 360 от 27.01.2011, постановено по адм. дело № 13 126/2010
година по описа на Върховния административен съд). Предвид това, на основание
чл. 159, т. 4 от АПК жалбата, в частта й по отношение на К.С.Ф., следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По отношение на М.К.Ф. жалбата е
процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в преклузивния процесуален срок и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Производството пред
административния орган е започнало по повод Сигнал (жалба) вх. № 20/ТР-2671 от
06.07.2020 година (лист 67 от делото) от Б.П.Ц.,
собственик на УПИ XXIV-808, кв. 17
по регулационния план (РП) на с. Драгичево, за изградена в съседния УПИ – XXV-807, кв. 17 по РП на с. Д., в близост до
източната вътрешно регулационна граница на имота (западна на собствения му УПИ)
постройка без строителни книжа и документи, и без нотариално заверено съгласие
за изграждането й на намалено – по – малко от 3 метра отстояние от регулационната
линия.
С Писмо
изх. № 20/ТР-2671(1) от 06.10.2020 година (лист 65 от делото) заместник – кмета
на Община Перник с ресор „Строителство, устройство на територията и сигурност“
(СУТС), уведомил М.К.Ф. и К.С.Ф., че на 03.11.2020 година, за изясняване на
фактите и обстоятелствата по изнесеното в така подадения сигнал (жалба), ще бъде извършена проверка на място и по документи в
УПИ XXV-807. Писмото
е получено от адресатите на 15.10.2020 година.
На
03.11.2020 година работна група към Община Перник извършила проверка на място в
УПИ XXV-807, кв. 17 по плана на с. Драгичево в присъствието на М.К.Ф. и К.С.Ф..
Проверката е обективирана в Констативен протокол № 1-20/ТР-2671 от 03.11.2020
година (лист 63 от делото). Видно от съдържанието на последния, на място е
установена стопанска постройка до изградената ограда между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808, с размери 3.90 м./3.70 м. и височина 2.70 м.,
представляваща дървена конструкция с едноскатен покрив, покрит с ламарина, за
чието изграждане е представено Разрешение за строеж № 171 от 31.05.2017 година.
По данни на собствениците на УПИ XXIV-808 оградата между
двата имота не била поставена на място.
С Писмо
изх. № 20/ТР-2671-3 от 13.11.2020 година на заместник – кмета на Община Перник
с ресор СУТС (лист 59 от делото) М.К.Ф. и К. С. Ф. са уведомени, че във връзка
с констатираното при извършената проверка на място и по документи, с цел
законосъобразно приключване на случая, е необходимо в 20-дневен срок да представят
геодезическо заснемане на постройката, изготвено от правоспособно лице по част
„Геодезия“. Писмото е получено от адресатите си на 19.11.2020 година. Установява
се от съдържанието на административната преписка, че с писмо вх. №
20/ТР-2671(5) от 26.11.2020 година заснемането е представено.
На
30.11.2020 година служители за контрол по строителството в администрацията на Община
Перник съставили Констативен акт (КА) с № 2-20/ТР-2671 (лист 54 от делото) във
връзка с извършената проверка на строеж „Постройка на допълващото застрояване –
стопанска постройка с навес за инвентар“, намиращ се в УПИ XXV-807, кв. 17 по плана на с. Д., с административен адрес с. Драгичево, ул. „***“
№ 3. В КА М.К.Ф. е посочен като собственик на имота и строежа, както и като
възложител на същия. В КА, относно изпълнението на строежа е отразено, че в УПИ
XXV-807, до изградената на място неплътна ограда между него и УПИ XXIV-808, е изградена стопанска постройка с приблизителни размери 3.90/3.70 м. и
височина в най – високата част 2.70 м., с дървена конструкция, едноскатен
покрив, покрит с ламарина, с наклон на север, като предвиденият в строителните
книжа навес не е изграден. Констатирано е, че за строежа има издадено Разрешение
за строеж (РС) № 171/31.05.2017 година (лист 34 от делото) въз основа на скица
на главния архитект на Община Перник от 29.05.2017 година и становище на
инженер – конструктор със ситуация (лист 35 от делото),
съгласно които предвидено и разрешено е изграждането на стопанска
постройка с размери 9.00/4.00 м. и максимална височина на билото 2.50 м., и
навес в югозападната част на постройката с размери 4.00/4.05 м., като е отразено
в КА, че съгласно издадените строителни книжа стопанската постройка с навес
трябва да бъде в югоизточния (най – близкия) край на разстояние 1.50 м. от
регулационната линия с УПИ XXIV-808. Отразено в КА в тази връзка е, че от представеното
геодезическо заснемане на строежа (изискано във връзка с констатирани при
проверката известни несъответствия между строителните книжа и изграденото на
място и заявеното от възложителя на строежа, че оградата между двата имота не е
разположена по регулационната линия) е видно, че постройката е изградена на разстояние
0.97 м, вместо на 1.50 м в югоизточния й край от регулационната линия с УПИ XXIV-808; че постройката, разрешена като такава – с правоъгълна форма, с
размери 9.00/4.00 м., на място е изградена с Г-образна форма, с размери 3.90 м.,
8.78 м., 2.83 м., 4.77 м., 2.00 м. и 3.89 м., измерено по обиколката на
постройката; разрешена е максимална височина до билото – 2.50 м, а на място е
изградена постройка с максимална височина 2.70 м.; предвиден е наклон на
покрива в източна посока, а е изграден едноскатен покрив с наклон на север;
предвиден е навес в югозападния край на постройката, който не е изграден;
строежът не е завършен, а се ползва. Посочено в КА е също, че липсват данни за
точния период на извършване на строителството, но видно от РС това е извършено
след издаването му през 2017 година, като строежът е шеста категория. Въз
основа на тези констатации контролните органи са приели, че стопанска постройка
е изградена в отклонение от одобрените строителни книжа – не отговаря по форма
и размери на разрешената постройка, както и е на разстояние по – малко от
законоустановеното и разрешено с дадената виза, с което нарушени са чл. 225,
ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което е налице
основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.
1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.
Констативният
акт е съобщен с писмо изх. № 20/ТР-2671(6) от 03.12.2020 година на заместник – кмета
на Община Перник с ресор СУТС (лист 52 от делото). Писмото е получено от М.К.Ф.
на 08.12.2020 година (разписка на лист 53 от делото).
На 14.12.2020
година срещу така съставения констативен акт М.К.Ф. и К.С.Ф. депозирали Възражение
с вх. № 20/ТР-2671-8 (лист 20 от делото). Постъпилото възражение е разгледано
от комисия при Община Перник, съставен е протокол № 3-20/ТР-2671 от 05.01.2021
година (лист 17 от делото), а възражението мотивирано е прието за
неоснователно.
Със Заповед
№ 193 от 01.02.2021 година на кмета на Община Перник, на основание чл. 225а,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 и чл. 154, ал. 2, т. 1
от ЗУТ, въз основа на КА № 2-20/ТР-2671 от 30.11.2020 година, е наредил на М.К.Ф.,
в качеството му на възложител на строеж: „Постройка на допълващо застрояване –
стопанска постройка с навес и инвентар“, намиращ се в урегулиран поземлен имот
(УПИ) XXV-807, кв. 17, по плана на с. Драгичево, община Перник, област Перник, с
административен адрес: с. Д., ул. „ ***“ № 3, община Перник, област Перник да
премахне доброволно и за собствена сметка строежа в срок до 2 (два) месеца,
считано от датата на влизане в сила на заповедта. В заповедта са указани и
последиците при констатиране на евентуалното й неизпълнение.
Установява
се от РС № 171 от 31.05.2017 година (лист 34 от делото), издадено от главния
архитект на Община Перник, че на М.К. Тодоров, в качество възложител съгласно
нотариален акт № 12, т. I, рег. № 679, дело № 13/05.03.2014 година (лист 25 от
делото) е разрешено изграждането в УПИ XXV-807, кв. 17, по
плана на с. Д., община Перник, област Перник, с административен адрес: с. Д.,
ул. „ ***“ № 3, община Перник, област Перник на строеж: „Постройка на
допълващото застрояване – Стопанска постройка с навес за инвентар“ със
застроена площ (ЗП) на постройката – 36 м² (9 м/4 м), ЗП на навеса – 16.20
м² (4 м/4.05 м), категория на строежа – шеста, въз основа на скица на
главния архитект от 29.05.2017 година и становище на инженер – конструктор със
ситуация. Наредено е строителството да се извърши съгласно разрешените и
предвидени в конструктивното становище строително – монтажни работи (СМР)
(линии на застрояване, разстояния и височини), да се състави протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а при
изпълнение на проекта да се допускат само несъществени отклонения от
разрешеното строителство, като съществени отклонения се допускат само ако са
сред посочените в чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗУТ, въз основа на
одобрен проект и заповед за допълване на РС. Разрешението е дадено при
условията на чл. 41, ал. 2 (за допълващо застрояване, непредвидено в действащия
ПУП), чл. 42, ал. 3 (за свободно разполагаема постройка с височина до 3.6 м,
респективно до 2.5 м със съответни нормативно заложени минимални отстояния от
вътрешните граници на УПИ) и чл. 46 от ЗУТ.
Установява
се от конструктивно становище на инженер – конструктор (лист 35 и сл. от
делото), че процесния строеж следва да се изгради според следните указания: на
3 м. отстояние от вътрешнорегулационната линия с УПИ XXIV-808; сградата да е с размери 9 м./4 м., а навесът към същата да е с размери 4 м./4.05
м.; с една входна врата; конструкцията на сградата да е дървена, като на всеки
ъгъл и на дългите страни през 3 м. следва да бъдат поставени 14 броя дървени
колони с размери 14 см./14 см., които колони да имат метални обувки, да се
поставят върху стоманобетонови фундаменти, последните армирани с 5 № 12 през 20
см. и изпълнени с бетон клас В 25; стените да са от обработен дървен материал; покривът
да е едноскатен с дървена покривна конструкция и покритие с поцинкована
ламарина, с наклон на изток – за постройката и на запад – за навеса; подът да е
от армирана стоманобетонова настилка с дебелина 10 см и с арматурна мрежа от
5ф6/м – през 20 см, изпълнена с бетон B15.
Установява
се от Схема (лист 38 от делото) и Виза (лист 33 от делото), че е отредено
отстояние на постройката (в най-близкия и край до съседния УПИ) от 1.50 м. от
вътрешната регулационна линия с УПИ XXIV-808.
За
изясняване на спора от фактическа страна и по искане на жалбоподателя по делото
се назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, извършена от вещото лице
инженер А.Ц.. По поставените му задачи експертът даде следното заключение: Процесната
сграда (стопанска постройка) не е нанесена в УПИ XXV-807, кв. 17, в
Кадастралния и регулационен план (КРП) на с. Драгичево, одобрен със Заповед №
437/05.03.1999 година на кмета на Община Перник. На предходния КРП от 1964
година процесната сграда (стопанска постройка) също не съществува в парцел XXII-37, кв. 2а, който е част от сегашния УПИ XXV-807, кв. 17,
по плана на с. Д.; по КРП на с. Д. от 1999 година в УПИ XXV-807 са нанесени две стопански постройки. По – близката до регулационната
линия между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808 стара постройка
отстои от регулационната линия в по – близкия си до линията край на 1,63 м., а
в по – далечния си край на 3.27 м.. Тази постройка е с размери – 3.37 м./3.13 м.
и площ от 10.08 м². Втората стара постройка (която е по – близо до
жилищната сграда) е с параметри 3.03 м./4.60 м. и площ 14.67 м². На
въпроси, поставени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, вещото лице уточни, че старата постройка, нанесена в плана, е с
друга конфигурация и не отговаря на положението в момента, а процесната
постройка не е нанесена; съгласно издадените строителни книжа е следвало да се
застрои стопанска сграда с размери 9.00 м./4.00 м., с площ 36 м² и навес,
с размери 4.00 м./4.05 м. и площ 16.20 м² откъм жилищната сграда на
жалбоподателя. По конструктивно становище сградата следва да е на 3 м. от
вътрешната регулационна линия с УПИ XXIV-808, с обем 86
м³, с една врата и прозорец, с височина на билото – 2.5 м., покрив –
едноскатен, с наклони – на изток за постройката и на запад за навеса, с бетонов
под. Изградената на място постройка не отговаря на сградата, предмет на разрешението
за строеж и не отговаря на описанието по конструктивното становище като има и
геометрични разминавания – същата е с три отделения, не е с общ обем от 86
м³, височината й надхвърля проектната от 2.5 м., има три врати, а не една,
покривът се различава като наклони от проектните, колоните нямат метални
обувки, не се вижда да е изграден стоманобетонов фундамент под тях, отстоянието
от 3 м. до регулационната линия с УПИ XXIV-808 по
конструктивно становище не отговаря на изграденото на място. По повод въпрос,
поставен в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя дали новата постройка се намира на мястото на
старата като отстояние от страничните регулационни линии, вещото лице посочи, че
новата стопанска постройка и двете стари постройки, отразени в плана, са в
различни посоки; параметрите на изградената
на място постройка са: дървена конструкция, колони, греди, дъсчена обшивка,
покрив – два ската, в една посока – северозапад,
с ламарина, височината на билото в най – високата част е 2.70 м., постройката е
разделена е на три помещения и едно отворено. Има отклонение между изпълненото
на място и конструктивното становище. Измерена в метри формата на място и
местоположението се различават от проектната документация, като параметрите и
местоположението на изградената постройка и предвидената за застрояване са
посочени в изчертаните към заключението по въпрос № 4 скици (лист 102 и 103 от
делото), а заключението на вещото лице е, че съществуващата сграда се различава
от проектната и навеса пред нея; заради установените различия между
конструктивното становище, РС, схемата и др. строителни книжа и изградената и
съществуваща на място сграда не отговаря на проектната документация като
размери, височина, посоки на покрива, изпълнение на стъпки, описание на врати,
както и не отговаря на зададеното отстояние от регулационната линия, което са
съществени отклонения от строителните книжа; страничната регулационна линия
между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808 е трасирана на място с протокол от 14.11.2015 година. Във връзка с
поставени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателите
въпроси по тази част от заключението вещото лице уточни, че отразеното от
административния орган съвпада с извършеното от експерта заснемане, като към
настоящия момент съществуващата ограда между двата имота минава на 5/6 см от
постройката.
Така
даденото заключение, въпреки оспорено от процесуалния представител на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав го кредитира, като компетентно, безпристрастно
и обективно, кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, което се установява и от
проектната документация, от административната преписка и от заключението на
вещото лице, че процесният строеж е такъв, от шеста категория – постройка на
допълващото застрояване – стопанска постройка с навес за инвентар (чл. 137, ал.
1, т. 6, във връзка с чл. 147 от ЗУТ). Кметът на общината осъществява
административен контрол по устройство на територията и строителството за
строежите от четвърта, пета и шеста категория (арг. от чл. 5 от ЗУТ, във връзка
с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ). Оспорената в настоящото
съдебно производство заповед е издадена от кмета на Община Перник, във връзка с
негови правомощия по ЗУТ. Същият, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, има право да
издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, в
случая шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от
тях. Въз основа на това се приема, че оспорения административен акт е издаден
от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, с оглед на
което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт обективира волеизявление, което засяга
пряко и непосредствено правата на настоящия жалбоподател М.К.Ф.. Т.е. в случая
е налице индивидуален административен акт и като такъв, същият следва да е
писмен (арг. от чл. 59, ал. 3 от АПК), а съдържанието му трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на
административния акт, което задължава административния орган да съблюдава при
неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно
поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на
издадени при неспазването й административни актове – чл. 146, т. 2 от АПК. В
случая е издадена писмена заповед, насочена към конкретен адресат, подписана от
издателя си, мотивирана с подробно изложени фактически и правни основания за
издаването й, поради което не се налага отмяна на акта на това основание. Заповедта
е основана в КП № 1-20/ТР-2671 от
03.11.2020 година, в КА № 2-20/ТР-2671 от 30.11.2020 година, както и съдържа
фактически обстоятелства, установени при извършените проверки на място и по
документи, включително съдържа заключенията на комисията, обсъдила възражението
срещу съставения констативен акт. С
издаването на процесната заповед и независимо от липсата на изрично
волеизявление в тази посока, административният орган очевидно е възприел
мотивите на комисията за неоснователност на възраженията по съставения
констативен акт, както и изрично се е основал в съставения констативен акт, като
така е обосновал заповедта в мотиви,
съдържащи се в други документи, издаден в същото това производство, предхождащи
издаването на акта (ТР № 16 от 31.03.1975 година, ОСГК на ВС). Приетото за
установено по фактите на свой ред е обвързано с правни основания, с приложимия
според АО материален закон, като са посочени разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т.
3 и чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Доколко
същите кореспондират помежду си, тяхната пълнота и относимост е предмет на
проверката по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
При
издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Приложената разпоредба на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ визира различни
основания за премахване на незаконни строежи, детайлизирани от т. 1 до т. 5,
които съгласно императивната разпоредба на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се
установяват с констативен акт, съставен от длъжностни лица – служители по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ.
В случая процедурата
по чл. 225а от ЗУТ е съобразена. Длъжностни лица при Община Перник са
констатирали извършеното строителство, съставен е констативен акт за подлежащ на премахване обект като незаконен, който акт е съобщен на жалбоподателя (§
4 от ДР на ЗУТ, във връзка с АПК), предоставени са му възможност и срок за
възражения по него, направеното такова е обсъдено от комисия на
административния орган.
Но във
връзка с посоченото в заповедта правно основание – чл. 225а, ал. 1, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ същата
не съдържа посочени фактическите основания за издаването й, които да могат да
бъдат обвързани с приложения материален закон. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3,
във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
по чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, като хипотезата на т. 1 се отнася до
отклонение, съставляващо несъответствие на проекта с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (ПУП). Фактически основания за издаването й
в тази хипотеза в заповедта не са посочени. Не става ясно защо е прието, както че
е налице одобрен инвестиционен проект, така и съответно че са налице съществени
отклонения при извършването на строежа и конкретно защо е прието, че е налице
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, тъй като не са изложени
факти и обстоятелства, от които да се изведе правното основание за съществени отклонения
по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Както
се посочи по – горе мотивите на административния акт могат да се съдържат и в
предшестващи го документи, част от административната преписка. Но в случая нито
съставеният констативен протокол, нито съставеният констативен акт, нито протоколът,
обективирал обсъждането на възраженията срещу КА, на които се е позовал
административният орган, съдържат мотиви, които да доведат до еднозначен извод
за приложимост на чл. 225, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и конкретно за наличие на съществени отклонения, съставляващи
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, а освен това отнасящи се до
инвестиционен проект. Не става ясно еднозначно на какво основание строежът е
приет за незаконен. Това е нарушило и правото на защита на адресата на
административния акт, тъй като препятства възможността му да разбере каква е
волята на административния орган. С оглед на това са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание
за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:
Нормативно
установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ са: наличие на
извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2
на чл. 225 от ЗУТ, съответно чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ.
Спорът
по настоящото дело е допуснато ли е при извършването на процесния строеж отклонения от предвиденото в издадените строителни
книжа, които да са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т.
4 от ЗУТ. Спор относно търпимост на строежа не е формиран, както и не следва да
се извърши, кореспондиращо на данните по делото за периода на изграждане на
постройката след 31.05.2017 година (арг. от § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ).
По делото е безспорно, че в случая се касае за строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, такъв от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ, във връзка с чл. 147 от ЗУТ), като е разрешено изграждането на стопанска
постройка от допълващото застрояване по чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, непредвидена в
действащия ПУП (чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, посочен като основание за издаване на РС).
Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за издаването на
разрешение за строеж на постройка на допълващото застрояване не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти, като в тази хипотеза, съгласно ал. 2 на
чл. 147 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж се представя становище на
инженер – конструктор с указания за изпълнението им, а когато допълващото
застрояване не е предвидено в действащия ПУП, същото се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ (чл.
41, ал. 2 от ЗУТ).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗУТ в случаите, когато не
се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава
само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за
учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на
специален закон, като в разрешението за строеж се вписват видовете СМР, които
ще бъдат изпълнени, а за постройки по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ към разрешението за
строеж се прилага и ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния
и височини.
От горното следва, че от значение за законността на
строеж по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за който не се изисква инвестиционен
проект, следва да е налице разрешение за строеж, издадено въз основа на
становище на инженер – конструктор с указания за изпълнението им, допуснато от
главния архитект с виза за проучване и проектиране, както и съответно строежът е
изпълнен в рамките на разрешените строителни и монтажни работи (СМР) и
съобразно определените със ситуационната скица с виза линии на застрояване,
разстояния и височини, предвидени в кумулация (в този смисъл е Решение № 1 220
от 29.01.2021 година, постановено по адм. дело № 9 739/2020 година и Решение № 10 888 от 23.09.2009 година, постановено по
адм. дело № 5437/2009 година по описа на Върховния административен съд на
Република България).
От доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят разполага със строителни книжа за извършването на строеж на
постройка на допълващото застрояване – издадено е разрешение за строеж, придружено
от конструктивно становище със ситуация и скица с виза на главния архитект.
Безспорно се установи от друга страна и отразеното в
съставения констативен акт, въз основа на който е издадена процесната заповед. На
място в имота на жалбоподателя е изпълнен строеж, несъобразен с предвидените в
строителните книжа СМР, както и несъобразен предвидените линии на застрояване, разстояния
и височини. Установеното при извършените от административния орган проверки на
място и по документи, беше потвърдено и посредством извършената по делото
съдебно – техническа експертиза, която настоящия съдебен състав кредитира. Установи
се, че изградената на място в имота на жалбоподателя сграда не отговаря на
сградата, за чието изграждане са издадени процесните строителни книжа. Установи
се по делото, че постройката е изградена на разстояние 0.98 м. (скица от
експертизата на лист 102 от делото) в югоизточния си край от вътрешната
регулационна линия с УПИ XXIV-808. Установи се по делото също, въз основа на
заключението на вещото лице, че постройката, разрешена като такава с
правоъгълна форма (Г-образна форма има ведно с неизградения навес), с размери 9
м./4 м. Но изградена е постройка с Г-образна форма, с размери по обиколката на
постройката – 3.85 м., 4.02 м., 8.75 м., 2.71 м., 4.75 м., 2.02 м., 3.85 м.
(скица на лист 102 от делото). Тази част на заключението кореспондира (с
незначителни разлики) с данните, отразени в съставените във връзка с проверката
документи, посочени и в обстоятелствената част на оспорената заповед - 3.90 м.,
8.78 м., 2.83 м., 4.77 м., 2.00 м. и 3.89 м. Установи се също, че изградената
постройка е с три помещения и едно отворено, а навес не е обособен. Установи се
още, че височината на постройката надвишава предвидената в конструктивното
становище максимална височина на билото на покрива от 2.50 м., като същият е с
височина 2.70 м., че покривът, независимо едноскатен, е изграден с наклон в северна/северозападна,
вместо в източна посока, че постройката е с три врати, че колоните нямат
метални обувки, не се установява видимо изграден стоманобетонов фундамент под
тях.
Така, въз основа на доказателствата по делото се установи,
че изградената постройка като СМР, линии на застрояване, разстояние и височина,
не съответства на издаденото разрешение за строеж и конструктивното становище, неразделна
част от него, като на място изпълнено е нещо съвсем различно. В общи линии е
налице съвпадение единствено по отношение местоположението на постройката – в
близост до границата със съседния УПИ. Строежът е изпълнен в нарушение на
нормативно предвидените, както и на посочените в строителните книжа изисквания
за отстояние, изграден е на височина, несъответна на височината, указана в
конструктивното становище, не са изпълнени коректно предвидените СМР, не са
съобразени формата и размерите на разрешената постройка, както и посоката на
изграждане на покрива. Това прави строежа изграден при съществено отклонение от
издадените строителни книжа. Строеж извън тези параметри е незаконен, като
неразрешен. За извършването на строеж с размери, височина, посока на покрива, начин
на изграждане на дървената конструкция, геометрична форма и отстояние от
вътрешната регулационна линия със съседния УПИ, с каквито параметри и
характеристики е процесния, жалбоподателят не е разполагал с издадено
разрешение за строеж.
С оглед горното процесната заповед, издадена на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и
чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не е основана в приложимия материален закон. Това
е така, тъй като същата не е обоснована с факти, които да покриват хипотезата
на приложените разпоредби на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 154,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ строеж (или части
от него) е незаконен, когато е извършен при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект, каквито са отклоненията, посочени в чл. 154, ал. 2, т. 1
– т. 4 от ЗУТ. Процесната заповед е основана в хипотезата на т. 1 – съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект, които нарушават предвижданията на действащия
подробен устройствен план. На основание предвиденото в чл. 147, ал. 2 от ЗУТ обаче,
за изграждането на постройка на допълващото застрояване не се изисква
одобряване на инвестиционен проект. След като такъв не е налице, не може да са
налице и отклонения от същия. Без съмнение, след като само съществени
отклонения при наличието на одобрен инвестиционен проект са основание за
премахване на строеж като незаконен, то само такива отклонения, по смисъла на
чл. 154, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗУТ, следва да са основание за премахване като
незаконен и на строеж, за чието изграждане не се изисква одобрен инвестиционен
проект. Обратното разбиране би поставило строежи от вида на процесния, за които
проект не се изисква, под по – строг режим от строежите, за които се изисква инвестиционен
проект. Т.е. съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 1, т. 1 – т. 4
от ЗУТ могат да обосноват заповедта, но не могат да обосноват приложение на
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. По делото безспорно се установи,
че процесният строеж е изграден при такива съществени отклонения от
разрешеното, че почти изцяло не съответства на строителните книжа, тъй като при
изграждането му са допуснати съществени отклонения от разрешението (някое по
смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 – т. 4 от ЗУТ или недопуснато по надлежния ред,
ако е сред посочените в чл.
154, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗУТ). При липсата на конкретно насочена
нормативна разпоредба, която да бъде приложена, това го прави изграден без
разрешение. Строеж извън посочените параметри (нормативните и установените в строителните
книжа) е незаконен, като неразрешен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, предл.
2 ЗУТ
(виж Решение № 1 220 от 29.01.2021 година, постановено по
адм. дело № 9 739/2020 година и Решение № 13 726 от 4.11.2020 година, постановено по адм. дело № 12 134/2019
година по описа на Върховния административен съд). Т. е. наличието на
съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 1, т. 1 – т. 4 или на недопуснати
такива по т. 5 – т. 8 от ЗУТ по надлежния ред, в случаите на изграждане на
строеж, за който не се изисква одобряване на инвестиционен проект, не може да
доведе до основаване в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. При това
положение не е налице правното основание за премахване, посочено в заповедта.
Не на последно място, заповедта е основана и в хипотезата
на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект са такива, които нарушават предвижданията на
действащия подробен устройствен план. Разпоредбата не е приложима, дори и да
беше посочена коректна разпоредба на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, тъй като процесното
разрешение за строеж е издадено в условието на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, която
разпоредба се отнася за разрешаване на допълващо застрояване, непредвидено в
действащия ПУП.
По изложените съображения обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като издадена в противоречие и със закона – чл. 146, т. 4 от АПК, и същата, ведно с наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК подлежи
на отмяна, като незаконосъобразна.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
следва да му заплати съдебни разноски в общ размер на 1 100 (хиляда и сто) лева, от които 600 (шестстотин) лева платено адвокатско възнаграждение, (така
както са поискани от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване и в хипотеза на непредставен
списък с разноските по чл. 80 от ГПК) и 500 (петстотин) лева платено
възнаграждение за вещо лице.
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените
съдебни разноски.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.К.Ф. *** от 01.02.2021 година на кмета на Община Перник, с
която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл.
154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и констативен акт № 2-20/ТР-267 от 30.11.2020 година, с
която е наредено на М.К.Ф., в качеството му на възложител на строеж: „Постройка
на допълващо застрояване – стопанска постройка с навес и инвентар“, намиращ се
в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-807, кв. 17, по плана на с. Д., община Перник, област
Перник, с административен адрес: с. Д., ул. „ ***“ № ***, община Перник, област
Перник, да премахне доброволно и за собствена сметка строежа в срок до 2 (два)
месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като
незаконосъобразна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.С.Ф. *** против
Заповед № 193 от 01.02.2021 година на кмета на Община Перник, с която на
основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл. 154,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ и съставен констативен акт № 2-20/ТР-267 от 30.11.2020
година е наредено М.К.Ф., в качеството му на възложител на строеж: „Постройка
на допълващо застрояване – стопанска постройка с навес и инвентар“, намиращ се
в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-807, кв. 17, по плана на с. Драгичево, община Перник,
област Перник, с административен адрес: с. Д., община Перник, област Перник,
ул. „ ***“ № ***, да премахне доброволно и за собствена сметка строежа в срок
до 2 (два) месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като
недопустима и прекратява производството по административно дело № 142/2021
година по описа на Административен съд – Перник в тази част.
ОСЪЖДА Община Перник, с
административен адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, да заплати на М.К.Ф.
с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 1 100.00 (хиляда и сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България 14-дневен срок от връчването му на страните, а в
частта имащо характер на определение може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд
на Република България 7-дневен срок от връчването му на К.С.Ф..
.
Съдия: /п/