РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д №
413 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от И.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен, потвърдена с Решение № 11-РД04-0831/29.10.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на обжалваната заповед относно извода на издателя на заповедта, че семейството притежава два леки автомобила, което се явява пречка за подпомагане, като се сочи, че липсва изричен текст в нормативен акт конкретно относно притежаването на два автомобила, а от друга страна твърди, че един автомобил е спрян от движение. В жалбата се позовава на адм.д. № 574/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, което няма връзка с настоящото дело. В заключение жалбоподателката моли съда да отмени оспорената Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен, потвърдена с Решение № 11-РД04-0831/29.10.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, като липсва и ангажирано писмено становище. От страна на жалбоподателката няма доказателствени искания, въпреки дадената изрична възможност от съда с протоколно определение от о.с.з. на 02.02.2022 г.
Ответникът - Директор на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен – не се явява и не се представлява, като липсва и писмено становище по жалбата. От стана на ответника липсват доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Видно от приложената административна преписка, проведено е задължителното обжалване по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен е потвърдена с Решение № 11-РД04-0831/29.10.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч, поради което оспорването по съдебен ред на заповедта е допустимо.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Видно от Заповед № ЧР-8 307/20.02.2020 г. на Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ /на л. 32 и л. 41 от делото/ и Заповед № ЧР-1 761/20.10.2017 г. на Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ /на л. 40 от делото/, обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен, както и Решение № 11-РД04-0831/29.10.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч, са издадени от компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Не се спори между страните относно компетентността на издателя на заповедта. Липсва отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен е издадена в предвидената от закона форма, като отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във в. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа достатъчно фактически основания, които се съдържат и в представената административна преписка - констатациите в социалния доклад на л. 17-19 от делото, както и останалите писмени доказателства в административната преписка.
Обжалваната заповед съдържа изложени правни основания, които кореспондират на изложените фактически основания, като съдържа и разпоредителна част, като отговаря и на останалите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това съдът приема, че обжалваната заповед съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК и липсва отменително основание по чл. 146 т. 2 от АПК.
Жалбоподателят не твърди, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Видно от административната преписка, а и няма спор, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а само същественото такова, каквото съдът не констатира да е допуснато. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК.
В жалбата се оспорват констатациите за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, като не се сочат конкретни доводи за противоречие на обжалваната заповед с материалния закон, нито са сочат конкретни нарушени норми. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на обжалваната заповед относно извода на издателя на заповедта, че семейството притежава два леки автомобила, което се явява пречка за подпомагане, като се сочи, че липсва изричен текст в нормативен акт конкретно относно притежаването на два автомобила.
Няма спор, че от жалбоподателката И.Г.Г., ЕГН: **********, е подала заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/16.09.2021 г. /на л. 13-16 от делото/.
Няма спора, а и видно от същото заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/16.09.2021 г. /на л. 13-16 от делото/, че жалбоподателката Г. е лице в трудоспособна възраст, пенсионер по болест, с ТЕЛК от 50% до 69,99%, омъжена, като съпругът й – е също лице в трудоспособна възраст, притежава ЕР на ТЕЛК от 70% до 89,99%, без деца под 18-годишна възраст.
Няма спор, че жилището, което обитава жалбоподателката заедно със съпруга си, представлява двуетажна сграда, разделена на отделни домакинства, като в същата къща живее и семейството на единя син на жалбоподателката.
Няма спор, а и видно от всички писмени доказателства, че жалбоподателката и съпругът й притежават като СИО две МПС – лекотоварен автомобил **** с рег. № ****и лекотоварен автомобил ****с рег. № ****/тип „баничарка“/. Не се доказа някой от двата автомобила да е с прекратена регистрация, като видно от писмо вх. № 960/25.02.2022 г. и писмо рег. № 906000-2033/18.02.2022 г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Ловеч автомобил с ДК № ****не е снет от отчет /л. 49 от делото/.
Няма спор, а и е видно от писмените доказателства на л. 38-39 от делото, че и за двата автомобила СИО на жалбоподателката и съпругът й - лекотоварен автомобил **** с рег. № ****и лекотоварен автомобил ****с рег. № ****– от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен са отпуснати безплатни винетни стикери за 2021 г., в който смисъл семейството на жалбоподателката е подпомогнато с безплатни винетни стикери, именно по повод притежаването на двете МПС на името на инвалид.
Съдът не споделя довода на жалбоподателката, че липсва изричен текст в нормативен акт конкретно относно притежаването на два автомобила.
В обжалваната заповед като правно основание се сочат разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСП, чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСП.
Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСП - Социални помощи се отпускат след преценка на: имущественото състояние.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП - Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.
Няма спор, че е проведена социална анкета и е изготвен социален доклад на л. 17-19 от делото, видно от който е посочено, че: семейството притежава в СИО общо две МПС, едното от които е придобито пред 2021 г., като семейството е получило по този повод два броя безплатни винетни стикери за 2021 г. за всеки от двата автомобила СИО, като тези два автомобила са с активна регистрация и не са спрени от движение. В социалния доклад е направен извод, че: наличието на тези два броя МПС представлява движима собственост, която би могла да е източник на доходи чрез отдаване под наем, продажба или извършване на платен превоз с цел получаване на доходи, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.
Този извод се споделя и от съда, защото е видно, че и двата автомобила СИО на жалбоподателката и съпругът й - лекотоварен автомобил **** с рег. № ****и лекотоварен автомобил ****с рег. № ****са тип „баничарка“, като и двата автомобила стават за товарни – за превоз на товари, както и за превоз на пътници.
Няма доказателства за какво точно се използват двете МПС - лекотоварен автомобил **** с рег. № ****и лекотоварен автомобил ****с рег. № ОВ 7359 ВН, но видно от модела на същите и неговите спецификации трудно може да се приеме, че такъв модел МПС служат за обичайно потребление на лицето или семейството, най-малкото защото обичайно семействата ползват леки, а не лекотоварни автомобили тип „баничарка“ /каквито са процесните/, като обичайно ползват автомобил с 5 места, за разлика от процесните МПС - лекотоварен автомобил **** с рег. № ****и лекотоварен автомобил ****с рег. № ОВ 7359 ВН.
Поради това съдът споделя извода на издателя на обжалваната заповед, че с оглед спецификацията на двата процесни автомобила, то същите биха могли да бъдат източник на доходи, предвид това, че няма как такъв модел МПС да се приеме, че служи за обичайно потребление на лицето или семейството. Без значение е дали реално двете МПС се отдават под наем или използват за платен превоз.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не изисква реално да е доказано, че двете МПС се ползват за отдаване под наем, платен превоз на пътници и/или товари, а е достатъчно, че същите две МПС биха могли да бъдат източник на доходи.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП - Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка на лицата по чл. 140 от СК.
В хода на административното производство от направената социална анкета в дома на семейството от страна на социалните работници при ДСП – Тетевен е установено, че семейството разполага с процесните две МПС – лекотоварни, които биха могли да бъдат източник на доходи.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателката не сочи доказателства, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като от нейна страна липсват доказателствени искания.
Съдът намира обжалваната заповед за постановена в съответствие с разпоредбите на материалния закон – липсва отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, като заповедта съответства и на целта на закона - липсва отменително основание по чл. 146 т. 5 от АПК.
Ето защо жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум“ по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2471/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен, потвърдена с Решение № 11-РД04-0831/29.10.2021 г. на Директора на РДСП – Ловеч.
Решението е окончателно съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП /редакция
ДВ бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: