№ 38159
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110135895 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи,
съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора
и приемането им като писмени доказателства по делото е допустимо.
Ищецът е направил искане за разпит на четирима свидетели при режим на
довеждане, а ответникът – за разпит на двама свидетели при режим на
довеждане. Свидетелите са поискани за установяване на различни факти и
обстоятелствата, които са конкретно посочени в исковата молба, респ. в
отговора на исковата молба, поради което и по аргумент от разпоредбата на
чл. 159, ал. 2 ГПК, исканията следва да бъдат уважени.
На ищеца следва бъде предоставена възможност в съдебно заседание да
представи за констатация оригинал на трудова книжка.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК в частта,
касаеща задължаване на ответника да представи фиш за работна заплата за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК респ. чл. 192 ГПК за задължаване на
ответника респ. М. к. да изготвят нарочни справки, следва да бъде оставено
без уважение, доколкото по реда на посочените разпоредби може да бъде
задължена насрещната страна респ. неучастващо по делото лице да представи
документ, който се намира в негово държане, но не и да изготвя нарочни
справки по поставени от страната въпроси.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК респ. чл. 192 ГПК в останалата им
част са нередовни, тъй като ищецът не е посочил фактите за установяването,
на които са направени тези доказателствени искания, като част от посочените
документи не са индивидуализирани в достатъчна степен, което прави
невъзможна преценката за тяхната относимост към предмета на делото,
съответно за необходимостта им за правилното решаване на спора, поради
което на ищеца на основание чл. 101 ГПК следва да бъде предоставена
1
възможност да отстрани нередовността на направените доказателствените
искания.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството, като подробни съображения за това е
изложил в разпореждане № 97104 от 19.06.2025 г., поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Съдът констатира нередовност на заявените от ответника възражения за
прихващане, доколкото не е заявен размер и период на вземанията и в каква
последователност желае да бъдат разгледани от съда, поради което и на
основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника следва да се дадат указания за
отстраняването им в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото, като съдът с
настоящето определение докладва делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 13.10.2025 г. от 13.45 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника, чрез пълномощниците им на
посочените в исковата молба и отговора на исковата молба съдебни адреси и
адреси на електронна поща.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
четирима свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, както следва: един свидетел за
установяване способност на ищеца да планира, организира и контролира
дейностите, свързани с изпълнение на служебните задължения; един свидетел
за установяване познаването на нормативната уредба за изпълнение на
процесната длъжност; един свидетел за установяване наличието на
комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми
и ситуации; един свидетел за установяване способност на ищеца за работа в
екип.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, както следва: един
свидетел за установяване липсата на способност у ищеца да планира,
организира и контролира дейностите, свързани с изпълнение на служебните
му задължения, както и непознаване на нормативната уредба; един свидетел
за установяване липсата на комуникативни способности и умения за решаване
на нестандартни проблеми и ситуации и за работа в екип.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок
от съобщението да представи фиш за изплащане на трудовото възнаграждение
2
на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи: справка за периода от 20.06.2022 г. до
датата на издаване на заповедта на записалите се онлайн желаещи да получат
указания и разяснения по повод конкретни казуси; справка за изпратените
през годините SMS; справка за закупената от НИНКН техника за
дигитализация на НКН, с посочване на техниката по вид и количество;
справка за броя на изготвените от НИНКН до М. к. становища за периода на
заемане на длъжността от арх. П., която да съдържа и информация за броя на
потвърдените от М. к. становища на НИНКН, както и информация налице ли
са забележки и/или коментари, поставящи под въпрос правната и експертна
компетентност на НИНКН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за
задължаване на М. к. да представи справка за всички участия на арх. П. на
заседания на СЕСОНКЦ, за изготвяните от НИНКН материали за тези
заседания, както и за докладваните на заседанията казуси от НИНКН.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба
с препис за ответника да отстрани нередовността на останалите искания по чл.
190 ГПК респ. по чл. 192 ГПК за задължаване на ответника респ. М. к. да
представят документи, като посочи фактите за установяването, на които са
направени тези доказателствени искания и индивидуализира надлежно
документите, чието представяне иска.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще
остави тези доказателствени искания без уважение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи
размер и период на вземанията по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ, за
които предявява възражение за прихващане, както и в каква последователност
желае да бъдат разгледани от съда, като има предвид че ищецът не претендира
обезщетение за периода от 17.04.2025 г. до 16.05.2025 г.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът
няма да разгледа предявените възражения за прихващане.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в съдебно заседание да представи за
констатация оригинал на трудова книжка.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искова молба на П. В. П., с която срещу
3
Н. и. н. к. н. са предявени обективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД12-181 от 06.03.2025
г. на министъра на културата и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„директор“ на Н. и. н. к. н., и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер на 31 934,80 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
17.05.2025 г. до 17.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г., до окончателното
плащане.
Ищецът П. В. П. твърди, че по силата на Споразумение № РД-12-427 от
23.06.2021 г., сключено между него и М. к., представлявано от министъра на
културата, на основание чл. 107 вр. чл. 96 КТ, чл. 7, ал. 4 от Закона за закрила
и развитие на културата (ЗЗРК) и Протокол на комисията от проведения на
17.06.2021 г. конкурс, е заел длъжността „директор“ на Н. и. н. к. н. за срок от
5 години, считано от 23.06.2021 г. до 23.06.2026 г. Излага, че със Заповед №
РД12-181 от 06.03.2025 г. на министъра на културата на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Твърди, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена на 17.04.2025 г. по
време на ползване на законоустановен отпуск по болест. Излага, че връчването
на заповедта не е предшествано от предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че съгласно т. 10 от сключеното споразумение срокът
за предизвестие при прекратяване на споразумението е 3 месеца, но не повече
от остатъка от срока на споразумението в случаите, в които по силата на
закона се изисква страните да отправят писмено предизвестие за
прекратяването му. Твърди, че въз основа на издаден болничен лист № Е 2024
0417272 от 06.03.2025 г. е бил в законоустановен отпуск по болест за периода
от 06.03.2025 г. до 19.03.2025 г., а на 21.03.2025 г. му бил издаден болничен
лист № Е 2025 0351354 за период на временна неработоспособност от
20.03.2025 г. до 18.04.2025 г. Излага, че в процесната заповед като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено следното: „поради
липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, а
именно: Липса на способност да планира, организира и контролира
дейностите, свързани с изпълнение на служебните му задължения.
Непознаване на нормативната уредба, което е довело до нарушаване на Закона
за културното наследство. Липса на комуникативни способности и умения за
решаване на нестандартни проблеми и ситуации и за работа в екип.”. Счита,
че заповедта за уволнение е немотивирана, като не са посочени конкретни
качества, които липсват на служителя, а са необходими за изпълнение на
възложената работа ефективно, нито е описан начинът, по който ищецът
изпълнява задълженията си респ. задълженията, които същият не е в
състояние да изпълни. Излага, че липсата на мотиви в заповедта я прави
незаконосъобразна на формално основание и като такава подлежаща на
отмяна. Счита, че не са посочени фактите, които установяват невъзможността
на ищеца в сравнително дълъг период да се справя успешно с възложените му
4
задачи. Твърди, че непосочването на конкретните действия/бездействия на
ищеца, периода на проявлението им, конкретното качество и умение, което
липсва при ищеца и дали то е причината за направените констатации, не е
посочване на факт, който може да замести изявлението на работодателя в
уволнителната заповед за конкретните данни, въз основа на които е направена
преценка, че качествата липсват, конкретните качества които липсват, както и
фактите и данните, въз основа на които е направен извод, че е налице
неефективно изпълнение, дължащо се на липса на тези качества. Излага, че не
е запознат с какъвто и да е документ, от който да се установява липсата на
качества за изпълнение на длъжността, а и заповедта не препращала към
такива документи. Оспорва съдържащите се в заповедта изводи за липса на
способност да планира, организира и контролира дейностите, свързани с
изпълнение на служебните му задължения, за непознаване на нормативната
уредба, което да е довело до нарушаване на Закона за културното наследство,
за липса на комуникативни способности и умения за решаване на
нестандартни проблеми и ситуации и за работа в екип, като излага подробни
съображения в тази насока. Счита, че заповедта съдържа единствено
декларативни изявления, като твърди, че притежава всички качества да
ръководи ефективно и резултатно НИНКН, че познава и прилага законовите и
подзаконови нормативни актове в системата на опазване на недвижимото
културно наследство, че притежава умения и компетентности за работа в екип,
за решаване на нестандартни проблеми и др. Твърди, че е налице
недобросъвестност от страна на работодателя при упражняване на правото му
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като излага, че
уволнението е продиктувано от съображения, които са различни от
изложените в заповедта. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено
при нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, тъй като към момента на
връчване на заповедта за уволнение е ползвал разрешения му отпуск, поради
което се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и същата не е
преодоляна от работодателя, защото липсва предварително разрешение на
инспекцията по труда. Счита, че липсата на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, което предвид срочността на договора,
следва да бъде тримесечно, както било уговорено и в сключеното
споразумение, води до незаконност на уволнението. Излага, че
незаконосъобразността на заповедта обуславя и наличие на предпоставки за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащането на обезщетение за времето на оставане без работа, но не за
повече от шест месеца, като посочва, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на
6 386,96 лева. Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение му
е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие за един месец в
размер на 6 386,96 лева, което подлежи на възстановяване от служителя при
уважаване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ, поради което не претендира обезщетение за оставане без работа за
периода от 17.04.2025 г. до 16.05.2025 г. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
5
Ответникът – Н. и. н. к. н., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Излага, че не е надлежен ответник по така предявените
искове. Счита, че трудовият договор не е сключен при условията на чл. 61, ал.
2 КТ. Излага, че НИНКН е второстепенен разпоредител с бюджет към М. к.,
но не е страна по процесния трудов договор, нито е орган по назначаването и
освобождаването на ищеца. Сочи, че със Заповед № РД 12-181 от 06.03.2025 г.
министърът на културата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратил
трудовото правоотношение на арх. П. В. П., считано от 06.03.2025 г. Излага, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца
чрез частен съдебен изпълнител на 17.04.2025 г. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска. Излага, че двумесечният срок по
ал. 1, т. 2 на чл. 358 КТ започва да тече от деня на прекратяването, поради
което счита, че към датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г.,
същият е изтекъл. Счита, че Заповед № РД 12-181 от 06.03.2025 г. е издадена
при наличие на материалноправните предпоставки, въз основа на които е
прекратено трудовото правоотношение, че е издадена от оправомощено лице,
надлежно мотивирана, както и че отразява действителното фактическо
положение, продължило в един дълъг период от време, считано от заемането
на длъжността през 2021 г. и обострило се през 2024 г. Излага, че след заемане
на длъжността директор от ищеца се установило, че той не може да се справи
с отговорностите на този пост, тъй като не разполага с качества за
ефективното изпълнение на длъжността. Твърди, че в процесната заповед са
посочени, както правното основание, въз основа на което е издадена, така и
фактическото такова. Счита, че в заповедта са посочени точно и конкретно
качествата, които липсват на служителя, за да изпълнява трудовите си
задължения. Излага, че липсващите качества са съобразени с изискванията по
длъжностна характеристика и основната цел на длъжността, като липсата им
прави невъзможно ефективното изпълнение на възложената работа. Посочва,
че от началото на възникване на трудовото правоотношение до началото на
март месец 2025 г. са наблюдавани у ищеца липса на умения за планиране и
изпълнение на работните задължения, бездействие по отношение на
произтичащи от назначаването му на длъжността директор отговорности,
което довело и до осъждане на НИНКН като институция заради бездействието
на директора. Счита, че е налице трайно състояние, в което ищецът не е
притежавал нужните личностни качества и умения за ефективно изпълнение
на дейностите като директор. Излага, че действията на ищеца са довели до
множество забавени преписки, преписки, по които няма произнасяне, до
влошен микроклимат поради трайно проявена некооперативност и различно
отношение към трудовата дисциплина спрямо различните служители. Твърди,
че ищецът не е осигурил ефективна организация, контрол и координация на
работата на служителите, тъй като не притежава способност за планиране,
организиране и контролиране на дейностите в работния процес на
служителите, а като ръководител на институцията е бил длъжен да следи за
изпълнението на трудовите договори и правилата за трудова дисциплина.
Пренебрегването на тези задължения показвало и липса на професионална
6
компетентност за ръководене на институцията и прилагане на вътрешните за
института и законовите изисквания. Излага, че били констатирани множество
забавени преписки, по които не са извършени никакви действия от страна на
ищеца, нито са спазени установените в ЗКН срокове и задължения, което
довело до образуване на съдебни дела. Излага, че невъзможността на ищеца
да доведе процедурите до своевременно и законосъобразно приключване,
неточностите при участие в заседанията на работните екипи и забавянето на
преписките допълнително потвърждават липсата на организационни и
управленски умения, професионални компетенции и комуникативни
способности, което обосновавало пряката причинно-следствена връзка между
посочените липсващи качества у ищеца и невъзможността му да изпълнява
ефективно възложените задачи, което състояние било трайно. Неизпълнението
не се дължало на виновно негово поведение, а на недостатъчни
професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит. Бездействието
на ищеца показвало липса на способности за планиране, организация и
контрол на служебните дейности, както и непознаване на нормативната
уредба и неспазване на задълженията по Закона за културното наследство.
Ищецът трябвало да следи и ръководи сложни административни производства
по ЗКН и АПК, като демонстрирал липса на нормативни познания и
организационни качества. Чрез действията си ищецът демонстрирал
неспособност да следи законосъобразността на административните
производства, да познава и прилага нормативната уредба и да спазва влезли в
сила актове. Ищецът не разполагал с необходимите професионални и
нормативни компетенции за ефективно изпълнение на трудовите си
задължения, особено по отношение на познаване на нормативната уредба,
проверка на допустимостта на административните производства и спазване на
вече влезли в сила административни актове. Оспорва твърдението, че е налице
нарушение на чл. 333 КТ при издаването на процесната заповед. Счита, че
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 06.03.2025 г., на която
дата е издадена заповедта, а към тази дата работодателят не бил уведомен за
ползването от страна на служителя на отпуск по болест, поради което счита,
че не е имал задължение да съобразява нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Посочва, че първият болничен лист е издаден на 06.03.2025 г., датата, на която
е издадена процесната заповед за уволнение. Счита, че болничен лист
Е20240417272 от 06.03.2025 г. е издаден след издаване на заповедта за
уволнение и без към момента на издаване на заповедта работодателят да е бил
уведомен за издадения болничен лист. Излага, че предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ визира хипотезата, в която работодателят не може да
уволни служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен
му отпуск и работодателят е уведомен (знае) за това. Посочва, че в случая
ищецът не е представил болничния лист и не е уведомил работодателя си за
ползването на такъв отпуск. Излага, че болничните листове са оспорени по
надлежния ред и с решение на експертна лекарска комисия 149/13.05.2025г. е
отменен болничен лист Е20240417272 от 06.03.2025 г., а с експертно решение
00241 от 058 от дата 13.05.2025 г. е решено, че неправомерно е издаден
болничният лист от 21.03.2025 г., поради което счита, че е отпаднало и
7
основанието за приложимостта на разпоредбата на чл. 333 КТ. Оспорва
изложените твърдения за незаконосъобразност на уволнението поради
липсата на отправено предизвестие, като излага, че чл. 200 КТ предвижда
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение без да бъде спазен
срокът на предизвестието като последица от това е задължението на
работодателя да плати обезщетение на уволнения работник/служител по чл.
220, ал. 1 КТ, а не незаконност на уволнението. Излага, че обезщетение в
размер на 6 386,96 лв. е заплатено на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
В условията на евентуалност, в случай че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, прави възражение за прихващане срещу претенцията
на ищеца със вземания на НИНКН за връщане на платено обезщетение по чл.
220 КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното възнаграждение на
служителя за неспазения срок на предизвестието и на платено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
Като безспорно, не се нуждае от доказване обстоятелството, че по
силата на Споразумение № РД-12-427 от 23.06.2021 г. ищецът е заемал
длъжността „директор“ на Н. и. н. к. н. за срок от 5 години, считано от
23.06.2021 г. до 23.06.2026 г., че със Заповед № РД12-181 от 06.03.2025 г. на
министъра на културата е прекратено трудовото правоотношение, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца
на 17.04.2025 г.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът не притежава конкретно посочени в заповедта за уволнение
качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа, и
това е обективно и трайно състояние, което съществува и към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, и което не може да се вмени
във вина на ищеца, както и спазване на чл. 333 КТ при доказано
обстоятелство по чл. 333 КТ, в това число влезли в сила решения за отмяна
на болничните листове, за което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за проявена от
работодателя злоупотреба с право (чл. 8, ал. 2 КТ), като установи, че
работодателят е целял да прекрати трудовата връзка между страните,
наличието на обстоятелство, даващо защита по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в това
число, че е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск
по болест респ., че е представил издадения болничен лист, за което не сочи
доказателства.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при
наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
трудовото правоотношение между страните няма срочен характер или срокът
на договора не би бил изтекъл към момента на устните състезания.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди
от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното
уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
8
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9