№ 388
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110213739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Т. И. против електронен фиш № **********, издаден от
АПИ при МРРБ, с който, на основание чл. 179, ал. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба,
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение и за субективна несъставомерност на деянието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не взема
отношение. С писмено становище негов процесуален представител заявява, че поддържа жалбата,
по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за маловажност. Претендира деловодни
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.03.2022 г., в 09:59 ч. неустановено по делото лице управлявало ППС с технически
допустима максимална маса 2010 кг - лек автомобил ***, ДК № *** (към инкриминираната дата -
собственост на жалбоподателя И.) на територията на Столична община, по главен път А-1, км
0+472, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса. Нарушението било заснето с
устройство № 20012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
1
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата и регистрирано под №
DB441B70FA8670CBE053031F160AF4E1.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разписка за връчване; извлечение от електронна система; снимков материал; справка за наличие
на електронна винетка; справка за нарушения; справка за техническа изправност; справка за
собственост.
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка има разпечатката от електронна
система на АПИ, скрепена със снимков материал, от която могат да бъдат формирани изводи
(неоспорени и от самия жалбоподател), че на цитираното място и време е бил заснет упоменатият
в атакувания фиш лек автомобил, за който не е била заплатена дължима се пътна такса.
Действително, снимковият материал не позволява да бъдат градени изводи, касателно
действителния водач на превозното средство. Тук е мястото, обаче, да се съобрази разпоредбата на
чл. 187а, ал. 1 ЗДП, при наличието на която оборима презумпция и при отсъствие на твърдения –
някой друг да е управлявал превозното средство, законосъобразно фишът е бил адресиран до
жалбоподателя И., в качеството му на собственик.
Към жалбата се прилага разписка за електронна винетка. Същата, обаче, е
непротивопоставима на обвинителната теза, доколкото посоченият от потребителя регистрационен
номер (РВ 8398) бележи само частично препокриване с този на процесното МПС (***) и липсата
на допълнително двубуквено означение, както и на марка и модел, позволяват само догадки – дали
е направен опит за закупуване за винетка именно за това превозно средство или за друго,
отличаващо се от процесното само по последните два знака от регистрационния номер. В
допълнение, в хода на покупката, данните за превозното средство се въвеждат именно от
потребителя (въвеждането има декларативен, а не – регистрационен характер, поради което и не
подлежи на допълнителна, самостоятелна проверка от контролния орган), поради което и не може
да бъде споделена тезата за техническа неизправност, в ущърб на клиента.
Касателно техническата изправност, следва да се упомене използваната от законодателя в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДП терминология „електронна система по чл. 167а, ал. 3 ЗДП“,
бележеща съществено различие от употребения в чл. 189, ал. 4 ЗДП легален термин
„автоматизирано техническо средство или система“, за който важат изискванията на т. 65 от ДР на
ЗДП – за одобряване и проверка, съгласно Закона за измерванията. В този смисъл и доколкото
системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДП не измерва величини (скорост, посока или друга), а само
извършван заснемане, то и допълнително изясняване на поставения от жалбоподателя въпрос с
техническата изправност и одобрен тип система е лишено от обосновка.
Предвид изложеното, възражението за недоказаност се явява фрапантно неоснователно.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
2
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на производството се
установи по безспорен начин, че на 28.03.2022 г., в 09:59 ч. неустановено по делото лице
управлявало ППС с технически допустима максимална маса 2010 кг - лек автомобил ***, ДК №
*** (собственост на жалбоподателя И.) на територията на Столична община, по главен път А-1, км
0+472, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 ЗДвП за преминаване по
платената пътна мрежа, след заплащане на дължимата се такса.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. В предходен
раздел ба обсъдена предпоставката на чл. 187а, ал. 1 ЗДП, поради което и съдът приема, че е
налице годен субект на отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че шофира по път, попадащ в републиканската пътна мрежа (по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата) т. е. има ясно знание за разпоредбите на този закон –
междуградски път, без да е заплатил съответната винетна такса. В допълнение, законодателят не е
поставил изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и деянието би било съставомерно и
при твърдяната от жалбоподателя форма на вина – непредпазливост (въведен неправилно
регистрационен номер, изцяло в резултат на действия на жалбоподателя). Нещо повече – липсата
на въведени последни две букви от регистрационния номер (буквено-цифрената конфигурация на
регистрационните номера е ноторно известен факт) основателно поставя въпроса – дали целта на
подобен пропуск не е била – винетката да се ползва и за друго превозно средство, бележещо
съвпадение в регистрационния номер по първите шест символа с процесното.
3
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
финансиране на поддръжката на пътищата (особено актуална тема), като това далеч не е първо за
И. нарушение на ЗДП (само от категорията по чл. 139, ал. 6 ЗДП е десето поредно, в периода
07.09.2021 г. – 28.03.2022 г., с данни за още седем идентични, след инкриминираната дата!!!),
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, особеностите на изпълнителното
деяние не го отличават от класическия случай на нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДП, за да се налага
детайлно обсъждане на критериите за маловажност.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДП, водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Санкцията е във
фиксиран размер, което обезпредметява всякакви разсъждения по индивидуализацията й.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
4
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваният фиш е законосъобразен и
обоснован и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **********, издаден от АПИ при МРРБ, с който,
на основание чл. 179, ал. 3 ЗДП, на С. Т. И. била наложена глоба, в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗДП, С. Т. И., ЛНЧ ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5