РЕШЕНИЕ
№ 1978
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110109703 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, с която срещу *, с адрес: гр. *, са предявени обективно
кумулативно съединени искове за:
1/ ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на клауза в трудов договор № ЧР-МИР №
286 от 04.03.2022 г., предвиждаща срок за изпитване по чл. 70 КТ, на основание чл. 74, ал. 4
вр. ал. 1 КТ;
2/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на извършеното уволнение на служителя
със Заповед № ЧР-МИР-615 от 24.06.2022 г. на Главния секретар на *а, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
3/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на служителя на предишната работа на длъжност „главен
сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор „Техническо
изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ към *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
4/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца по предявения от него частичен
иск сумата от 15 420,30 лв. /петнадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и тридесет
стотинки/, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер от 26 375 лв. за
времето, през което служителят е останал без работа (шест месеца за периода 05.07.2022 г. –
05.01.2023 г.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на допълнителната искова
молба в съда /23.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ.
В съдебно заседание /л. 185 гръб/ е увеличен размера на частичния иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа до сумата от 19 900 лв., като
част от сумата 26 375 лв.
В исковата молба ищецът К. В. М. твърди, че със Заповед № ЧР-И-946 от 19.06.2019
г. на главния секретар на * е преназначен на длъжност главен експерт, в регионален сектор
– Варна, отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“. Посочено е, че служебното му правоотношение било прекратено, на
осн. пар. 14 от ПЗР на Постановление № 20/25.02.2022 г. на Министерски съвет за приемане
1
на устройствени правилници на * и на * със Заповед № ЧР-МИР-019 от 03.2022 г., връчена
му на 04.03.2022 г. Ищецът излага, че между него и ответната страна по спора бил сключен
трудов договор № ЧР-МИР № 286 от 04.03.2022 г., на осн. чл. 27, ал. 2 и 3 от приетия с
Постановление № 20/25.02.2022 г. на Министерски съвет устройствен правилник на *, като
служебните му функции били очертани в чл. 27, ал. 1 от правилника. Със Заповед № ЧР-
МИР-615 от 24.06.2022 г. на главния секретар на ответното министерство, на осн. чл. 71, ал.
1 КТ – в рамките на срока за изпитване, трудовото правоотношение между страните по
делото било прекратено, считано от връчването му на служителя на 05.07.2022 г. Ищецът
твърди, че основанието за прекратяване на първоначалното му правоотношение и
последвалото сключване на нов трудов договор, е извършено преструктуриране на
администрацията, като по същността си обаче дирекцията е продължила да упражнява
същите дейности. В тази връзка подчертава, че предвидените по двете правоотношения
функции в длъжностните характеристики се припокриват напълно, поради което намира, че
правилата за освобождаване от заеманата от него длъжност в срока за изпитване не следва
да намерят приложение, доколкото не се касае за нов по естеството си трудов договор, макар
и формално с нов работодател. По тази линия излага, че клаузата в трудов договор № ЧР-
МИР № 286 от 04.03.2022 г., относима до възможността за едностранно прекратяване на
правоотношението в рамките на срока за изпитване, е недействителна поради заобикаляне
на закона, с оглед на което се иска прогласяването й за такава. Допълнително се посочва, че
заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратена, е издадена от лице, което не
притежава нужните за това правомощия - от главния секретар на министерство на
иновациите и растежа *. Намира, че предвид незаконосъобразността на уволнението,
доколкото се основава на недействителна клауза, същото следва да бъде отменено и ищецът
бъде върнат на заеманата длъжност – „главен сътрудник по управление на европейски
проекти и програми“ в сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“
при *. В тази връзка претендира и частично обезщетение в размер на 15 420,30 лв., от общо
26 375 лв., за периода от 05.07.2022 г. до 05.01.2023 г., на осн. чл. 255, ал. 1 КТ, а именно за
периода, в който ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Моли се за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който излага становище за
допустимост, но неоснователност на така предявените искови претенции. Не оспорва, че с
ищеца е сключен трудов договор № ЧР-МИР-286 от 04.03.2022 г. със срок от 07.03.2022 г.
до 31.12.2029 г., както и че правоотношението по същия е прекратено със Заповед № 615-
МИР от 24.06.2022 г., считано от 05.07.2022 г., издадена от * в качеството си на главен
секретар при министерството. Излага, че доколкото с Постановление № 20/25.02.2022 г. на
Министерски съвет са приети устройствени правилници на * и на * то ответното
министерство се явява не само нова административна структура, като новосъздадено
министерство, но и нов работодател по отношение на ищеца, независимо, че главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в която служителят е
упражнявал трудовата си дейност, е запазила функционалните си задължения. Посочено е
също, че е налице различие в предвидените за двете позиции дейности, очертани в
длъжностните им характеристики, поради което и намира доводите на ищцовата страна за
идентитет на заеманите длъжности за неоснователни. Твърди се, че след извършена
проверка, касаеща работата на служителите към регионален сектор Варна, е установено
допуснато некачествено и некоректно изпълнение на трудовите задължения от страна на
ищеца, като в тази връзка и правоотношението между страните по спора е прекратено в
срока за изпитване, на осн. 70, ал. 1 КТ. Намира, че разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не може
да намери приложение в конкретния казус, доколкото предишното служебно
правоотношение на ищцовата страна е било прекратено и със сключването на процесния
трудов договор с новия за служителя работодател, е налице възможност за изпитване на
същия за определен срок. Оспорват се твърденията на насрещната страна за липсата на
правомощие *, като главен секретар на министерството, да прекратява трудови договори със
служители към министерството, като посочва, че на същата е възложено извършването на
тази дейност от *. По отношение на частичната претенция за заплащане на обезщетение за
2
времето, през което служителят е останал без работа, ответникът излага, че при формиране
на размера на същото следва да бъде взет предвид само размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца, а не както е формирано в молбата му – като сбор от брутното
възнаграждение и допълнително такова. Излага, че допълнителното възнаграждение няма
постоянен характер, поради което и не може да бъде включено при изчисляване размера на
дължимото по чл. 344, ал. 1, т.3 обезщетение. Моли за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски, а в евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Представя писмена защита.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт,
регионален сектор Варна, отдел „Мониторинг и финансово управление“, ГД „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ на М* /л. 7-12/, която е връчена на ищеца на 04.03.2015
г.
Със Заповед № ЧР-И-946/14.06.2019 г. въз основа на Заповед № РД-16-654/11.05.2017
г. на * (изм. Със Заповед № РД-16-1197/08.10.2018 г.) /л. 13/ на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл
е преназначен, считано от 18.06.2019 г., К. В. М. от длъжност: Главен експерт с ранг V
старши в Регионален сектор Варна, Отдел „Мониторинг и финансово управление“, ГД
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ с ранг V старши на длъжност: Главен
експерт, Експертно ниво 5, код по НКП 24226041, в Регионален сектор „Варна“, отдел
„Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“, за неопределено време.
Със Заповед № ЧР-МИР-019 от 01.03.2022 г. на * /л. 14, л. 79/ на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 ЗДСл и § 14, ал. 3 от ПЗР към Постановление № 20 на МС от 25.02.2022 г. за
приемане на Устройствени правилници на * * и *, във връзка с утвърдено със Заповед № ЧР-
МИР-001/01.03.2022 г. длъжностно разписание на *, в сила от 1 март 2022 г., е прекратено
служебното правоотношение с К. В. М.. Разпоредено е да му бъдат изплатени обезщетения
за неспазен срок за предизвестие и неизползван платен годишен отпуск, като заповедта е
връчена на служителя на 04.03.2022 г.
С Трудов договор № ЧР-МИР-286/04.03.2022 г. /л. 15-16, л. 77-78/ на основание чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 70 КТ на същата дата е сключен такъв между * и К. В. М., като
последният е назначен на длъжност „главен сътрудник по управление на европейски
проекти и програми в сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“,
главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ за срок от 07.03.2022 г.
до 31.12.2029 г., при основна месечна заплата от 3 312 лв.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Главен сътрудник по
управление на европейски програми и проекти, сектор „Техническо изпълнение“, отдел
„Изпълнение на проекти“, ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ на * /л. 17-
21, л. 44-49/, която е връчена на ищеца на 24.03.2022 г.
Със Заповед № ЧР-МИР-615 от 24.06.2022 г. на */л. 22, л. 59, л. 91/ на основание чл.
71, ал. 1 КТ, във връзка със Заповед № ЧР-МИР-299/07.03.2022 г. е прекратено трудовото
правоотношение с К. В. М., считано от 05.07.2022 г. За прекратяването е уведомена НАП,
видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 60, л. 90/
Представена е кореспонденция по електронна поща между * и други служители /л.
23-24/, от която се установява, че служителите са информирани от *, че ще бъдат
преназначени на длъжност старши/главен сътрудник УЕПП, като договорите са подготвени
и регистрирани в НАП на 04.03.2022 г., като ги уведомява, че функции, които са
3
изпълнявали досега, ще бъдат запазени и ще продължат да извършват същите дейности като
експерти в отдел „Изпълнение на проекти“, като могат да се върнат на работните си места и
да продължат със задачите си. От втория имейл се установява, че К. М. е дал съгласието си
да бъде назначен на длъжност главен сътрудник по УЕПП, сектор ТИ, отдел ИП,
месторабота Варна.
От Служебна бележка изх.№ 60-03-02-19671/26.08.2022 г. на Агенция по заетостта /л.
33/ се установява, че К. М. е безработен от 08.07.2022 г. и е регистриран като търсещо
работа лице. От Служебна бележка изх.№ 60-03-02-7432/20.04.2023 г. на Агенция по
заетостта /л. 176/ се установява, че К. М. е безработен от 08.07.2022 г. и е регистриран като
търсещо работа лице
От Разпореждане № 031-00-3099-1 от 28.07.2022 г. на НАП /л. 34/ се установява, че на
К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.07.2022 г. до
04.07.2023 г. в размер на 80,74 лв. дневно. От справка за актуално състояние на трудовите
договори към 26.08.2022 г. /л. 35/ се установява, че сключеният с * такъв от 04.03.2022 г. е
прекратен на 05.07.2022 г. Същото се установява и от актуално състояние към 20.04.2023 г.
/л. 175/
Със Заповед № ЧР-МИР-299 от 07.03.2022 г. на Министъра на иновациите и растежа
/л. 50, л. 92/ е възложено на * да упражнява правомощията му по орган по назначаването на
държавните служители и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори със
служителите в администрацията на Министерството, считано от 7.03.2022 г.
Представена е Докладна записка от Главен директор на ГД „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ (*) /л. 51-57/ от която се установява, че съгласно приетия с
Постановление № 20 от 25.02.2022 г. /обн. 01.03.2022 г./ устройствен правилник на * ГД
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ става част от специализирана
администрация на министерството. Към досега изпълняваните от дирекцията функции са
включени допълнителни дейности, поради което е увеличена общата численост на
дирекцията. Налице е преструктуриране на отделните сектори. Директорът * е предложила
на свободна щатна бройка за длъжност „сътрудник по управление на европейски проекти и
програми“ за период до 31.12.2029 г. да бъде назначен бивш служител на ГД ЕФК и
ДАНИИ, който е ищецът К. М.. Представена е схема на дирекциите, отделите и секторите в
* /л. 58/
Представено е Становище от * /главен директор на ГД ЕФК/ във връзка с Доклад №
93-00-1/01.06.2022 г. на Ръководителя на Инспектората по чл. 46 от Закона за
администрацията на МВР /л. 61-63/ във връзка с извършване на проверка на работата на
служителите К. М. и *.
Представен е Доклад от Д*, ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА и *,
държавен инспектор в Инспекторат по чл. 46 ЗА /л. 64-68/
От Заповед № О-МИР-545/13.06.2022 г. на Главен Секретар * /л. 69/ се установява, че
на основание чл. 173, ал. 1 КТ на К. В. М. му е разрешено да ползва 8 дни редовен платен
годишен отпуск за 2022 г., считано от 22.06.2022 г. по подадено от него заявление от
08.06.2022 г.
От Заповед № О-МИР-351/16.05.2022 г. на * /л. 70/ се установява, че на основание чл.
173, ал. 1 КТ на К. В. М. му е разрешено да ползва 4 дни редовен платен годишен отпуск за
2022 г., считано от 23.05.2022 г. по подадено от него заявление от 09.05.2022 г.
От Заповед № О-МИР-008/08.03.2022 г. на */л. 71/ се установява, че на основание чл.
56 и чл. 84 ЗДСл на К. В. М. му е разрешено да ползва 4 дни редовен платен годишен отпуск
за 2021 г., считано от 28.02.2022 г. до 04.03.2022 г., по подадено от него заявление от
21.02.2022 г. /л. 72/
От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 2 КТ до НАП /л. 73-75/
се установява прието уведомления за ищеца К. В. М. за сключен след 01.01.2003 г. договор.
Представени са и уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключване и прекратяване на договора
4
/л. 76/
Представен е фиш за заплатата на ищеца за юни 2022 г /л. 100/
Представен е Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите
държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции от 22.01.2021 г. /л. 101-106/ на ищеца К. М. с периода
за оценяване от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
Представен е Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите
държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции от 21.01.2022 г. /л. 107-112/ на ищеца К. М. с периода
за оценяване от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
Представена е Заповед № РД-14-121/05.07.2022 г. на * /л. 112/, с която са утвърдени
Вътрешни правила за заплатите на служителите в *. Представени са и самите правила /л. 112
гръб – 134 гръб/
Представена е Заповед № РД-14-42/13.04.2022 г. на * /л. 137/, с която са утвърдени
Вътрешни правила за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати
в *. Представени са и самите правила /л. 137 гръб – 143/
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 168-171/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение е 3 312 лв., а
когато към него е включено допълнително възнаграждение от 2 142 лв. на основание чл. 19,
т. 6 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация то е в размер на
5 454 лв. В периода на оставане без работа 05.07.2022 г. – 05.01.2023 г. на ищеца е било
изплащано от НОИ обезщетение за безработица в общ размер от 10 253,98 лв. В съдебно
заседание /л. 185/ вещото лице пояснява, че на ищеца не е правена оценка за работата му по
проекти, за да му бъде изплащано допълнително възнаграждение. По т. 19.5 сумата се
изплаща на края на всяко тримесечие.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 186-187/ се установява, че
същата познава ищеца и са били колеги в различни институции повече от 18 години,
последно в Министерство на иновациите и растежа с месторабота в регионалния сектор в
гр. Варна, докато трудовите им правоотношения не са били прекратени юли 2022 г. Работата
им се е състояла в извършване на проверка и координиране на проекти с европейски
средства на територията на Североизточна България, като са ги командировали от гр. Варна
до определена дестинация. Свидетелката посочва, че е имало разлика в характера на
работата от тази при * единствено в наименованията на длъжността и името на принципала.
Същността на работата им винаги е била една и съща. Разказва, че през 2021 г. не им е била
разпределена нова работа, като са имали десетки проекти на тяхна отговорност. Запозната е
с доклада на Инспектората към * от юни 2022 г., като не й е представен доклад за
одобряване и възлагане на проверка, но им били отпуснати документи. Посочва, че след
като са минали на трудово правоотношение от Инспектората им е извършена проверка каква
работа са вършили към предишното министерство. Посочва подробно за конкретен случай
какво са извършили с ищеца, като счита, че отразеното в доклада не отговаря на истината.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване
нищожността на клауза в трудов договор № ЧР-МИР № 286 от 04.03.2022 г., предвиждаща
срок за изпитване, признаване за незаконно и отмяна на уволнение, възстановяване на
работа и частичен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на допълнителната искова молба в съда /23.09.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, които намират правното си основание в чл. 74,
ал. 4 вр. ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
5
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже наличието на валидно трудово правоотношение между страните (не се спори), че
клаузата, с която се уговаря срок за изпитване е недействителна, прекратяването на
трудовото правоотношение (не се спори), оставането без работа, с оглед претенцията за
заплащане на обезщетение за посочения период, както и да установи размера на брутното си
трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението. В тежест на
ответника е било да докаже, че е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, в съответствие със законовите изисквания.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен трудов договор № ЧР-МИР-286 от 04.03.2022 г. със срок от 07.03.2022 г. до
31.12.2029 г., както и че правоотношението по същия е прекратено със Заповед № 615-МИР
от 24.06.2022 г., считано от 05.07.2022 г., издадена от * в качеството си на главен секретар
при министерството.
Първият основен според въпрос по делото е относно действителността на клаузата за
изпитване по чл. 70 КТ в трудовия договор на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1
КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок
за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година -
срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът
или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Същевременно в
разпоредбата на ал. 5 е предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. Нарушаването на тези изисквания е санкционирано от законодателя с
недействителност на трудовия договор или отделни негови клаузи при противоречие с или
заобикаляне на закона /чл. 74 КТ/
От доказателствата по делото се установява, че ищецът К. М. е работил в *, като
считано от 18.06.2019 г. е преназначен на длъжност Главен експерт, Експертно ниво 5, код
по НКП 24226041, в Регионален сектор „Варна“, отдел „Изпълнение на проекти“, Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“, за неопределено време. На
01.03.2022 г. служебното му правоотношение е прекратено със заповед на * на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността. В самата заповед на министъра е
посочено, че прекратяването на служебното правоотношение е във връзка и с § 14, ал. 3 от
ПЗР към Постановление № 20 на МС от 25.02.2022 г. за приемане на Устройствени
правилници на * и *. Тази разпоредба гласи, че служебните и трудовите правоотношения на
служителите на *, чиито функции преминават към * и *, се уреждат по реда на чл. 87а от
Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда. (ал. 1), като извън случаите по
ал. 1 служебните и трудовите правоотношения на служителите от дирекция "Насърчителни
мерки и проекти" и Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност"
(където е работил ищецът) на преобразуваното Министерство на икономиката при
постигане на определената численост на персонала в * се уреждат от министъра на
иновациите и растежа при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител, съответно по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
В този смисъл и служебното правоотношение на ищеца първоначално е прекратено с
причина – съкращаване на длъжността (главен експерт в ГД „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ на * и няколко дни след това на 04.03.2022 г. с него е сключен
процесния трудов договор със срок на изпитване, като служителят е назначен на длъжност
„главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ отново в ГД
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ само че вече към *
Видно от § 12 от ПЗР от горецитираното Постановление № 20 от 25.02.2022 г. на
Министерски съвет е налице преобразуване на * в * и *, доколкото активите, пасивите,
правата и задълженията, свързани с дейността на преобразуваното преминават към
последните две министерства, както и правата и задълженията на процесната главна
дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на преобразуваното * се поемат
6
от *
В този смисъл, дори да е предвидено прекратяване на служебните правоотношения с
някои от служителите на *, поради съкращаване на щатове, това не означава, че
работодателят е нов (съответно предприятието е различно, по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ),
доколкото * е производно на преобразуваното *, от което е поело съответните права и
задължения. Новообразуваното министерство първоначално е съкратило определени
служители (в съответствие с § 14, ал. 3 ПЗР на Постановлението), но впоследствие е взело
решение отново да ги назначи (включително и ищеца) на нови сходни на предишно
изпълняваните от тях длъжности в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“,
която дирекция е преминала към новообразуваното министерство.
Сключването с ищеца на трудов договор с новообразуваното министерство със срок
за изпитване в случая противоречи на целите на института по чл. 70 КТ, а именно - да се
провери годността на служителя да изпълнява работата. Това е така, защото години наред
ищецът е работил в тази дирекция на длъжност „главен експерт“, а същевременно е
назначен на длъжност „главен сътрудник“. И двете длъжности са свързани с управление на
европейските проекти и програми, като в случая, видно от писмото на главния директор на
дирекцията * /л. 23/ и от показанията на свидетелката *, не е имало никаква разлика в
извършваната от ищеца работа и в двете министерства. Видно от длъжностните
характеристики е възложено управление и на други проекти, но от показанията на
свидетелката се установява, че фактически не им е била разпределена нова работа до
прекратяване на трудовите им правоотношения. Съдът взема предвид евентуалната
заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, доколкото същата е в сходно
положение с ищеца, но това не води до извод за недостоверност на показанията й.
Действително е налице някаква разлика в задълженията на служителя, видно от различните
длъжностни характеристики, но тази разлика не е съществена и не води до извода за
необходимост от сключване на договор със срок за изпитване. В този смисъл и чрез
сключването на такъв се заобикаля закона и работодателят си уговаря правото да прекрати
трудовото правоотношение по облекчен ред, като се има предвид, че преди това служителят
години наред е работил в преобразуваното министерство в същата дирекция, на фактически
същата длъжност, и не е необходимо по този ред да бъде проверявана годността му дали
може да изпълнява работата.
Посочените от ответника нарушения на трудовите задължения от страна на ищеца,
които са обективирани в представените доклади, и за които се твърди, че са послужили като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, не могат да се вземат предвид в
случая, доколкото няма данни за проведено дисциплинарно производство, в което да са
констатирани съответните нарушения и да бъде наложено дисциплинарно наказание, което
да подлежи на съответен съдебен контрол, а формално работодателят се е позовал на срока
за изпитване и е съкратил служителя, като по този начин е заобиколил закона и го е лишил
от правото му на защита срещу тези констатации.
Предвид горното, настоящият състав счита, че в случая се покрива фактическия
състав на императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ, която забранява да се сключва трудов
договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работник или служител в
едно и също предприятие. Това води до недействителност на клаузата със срок за изпитване
в процесния трудов договор от 04.03.2022 г. поради противоречието му със закона.
Дори да се приеме, че клаузата не противоречи пряко на закона, то е налице
заобикалянето му. Съгласно практиката на ВКС клаузата със срок за изпитване е
недействителна, дори при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ, когато с нея се цели
не проверка годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора по
облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ. Такъв договор не може да се сключи за
работа, която служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов
договор или служебно правоотношение, дори и да се касае за реорганизация на държавната
администрация.
7
В този смисъл и предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на клауза в
трудов договор № ЧР-МИР № 286 от 04.03.2022 г., предвиждаща срок за изпитване по чл. 70
КТ, на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ, се явява основателен и следва да се уважи.
Доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание тази клауза, която
съдът приема за недействителна, то и извършеното уволнение се явява незаконно, следва да
бъде отменено и служителят да бъде възстановен на предишната си работа на длъжност
„главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор „Техническо
изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ към *. В тази връзка основателни и са и
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Доколкото уволнението е признато за незаконно ответникът има право на
обезщетение за времето, през което е останал без работа. Съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
От събраните по делото доказателства се установява, че след уволнението ищецът
действително е бил без работа и е получавал обезщетение за безработица. Вещото лице е
изчислило, че брутното му трудово възнаграждение е било 3 312 лв.
Вторият основен спорен въпрос между страните е дали към това възнаграждение
следва да бъде включено допълнително възнаграждение от 714 лв. на месец, на основание
чл. 19, т. 6 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
В Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр.д № 4554/2014 г., IV г.о. на ВКС е прието, че
премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати – индивидуални или общи, е
включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането на
премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за
получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което
работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по чл. 17, ал. 1,
т. 2 НСОРЗ, и също се включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за
изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Безспорно допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 КТ за изпълнение и/или
управление на проекти или програми, предвидено в чл. 19, т. 6 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация е такова за постигнати резултати, което е
посочено и в чл. 67, ал. 7, т. 6 КТ във връзка с определянето на допълнителните
възнаграждения към брутната заплата. В този смисъл и същото следва да бъде включено при
определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Доказателства от ответника за липса на
постигнати резултати не са представени, като доколкото ищецът регулярно е получавал
такова възнаграждение преди прекратяването на правоотношението му, то следва да се
счита, че работата е била извършена, след като работодателят не е представил на вещото
лице доказателства за оценка на работата на служителя, каквито би следвало да е съставил.
Съгласно заключението на вещото лице за периода 05.07.2022 г. – 05.01.2023 г. /времето за
оставане без работа, но не повече от шест месеца/ същото е в общ размер от 24 156 лв. В
този смисъл и частичния иск се явява основателен в предявения размер от 19 900 лв. Следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
в частта относно присъдената сума по чл. 225, ал. 1 КТ.
Съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът не е претендирал
такива, но е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от
8
процесуалния му представител адв. Д. по реда на чл. 38 ЗА и вземайки предвид
предвидените минималните размери по чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата и
няколкото предявени иска, което съдът определя на сумата в общ размер от 3 000 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати определеното от съда възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да поеме
държавните такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, които са в общ
размер от 1 436 лв. (1 036 лв. държавна такса за всички искове и 400 лв. депозит за вещо
лице).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата в трудов договор № ЧР-МИР № 286
от 04.03.2022 г., сключен между * и К. В. М., предвиждаща срок за изпитване по чл. 70 КТ,
на основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ извършеното уволнение на служителя К. В.
М., ЕГН **********, със Заповед № ЧР-МИР-615 от 24.06.2022 г. на Главния секретар на *,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА служителя К. В. М., ЕГН **********, на предишната работа на
длъжност „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор
„Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ към *, на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, да заплати на К. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *,
сумата от 19 900 лв. /деветнадесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща част от
дължимо обезщетение в общ размер от 26 375 лв. за времето, през което служителят е
останал без работа (шест месеца за периода 05.07.2022 г. – 05.01.2023 г.), ведно със
законната лихва от датата на депозиране на допълнителната искова молба в съда /23.09.2022
г./ до окончателното изплащане на задължението, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената сума по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, да заплати на адв. А. К. Д. – ВАК, сумата в размер на
3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на
Варненски районен съд сумата в размер на 1 436 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест
лева/, представляваща поети от бюджета разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението по делото на ищеца да се изпрати съобщение, че в
двуседмичен срок от датата на получаването му може да се яви на работа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9