Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.09.2020 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 560 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.С.К.
ЕГН ********** ***-239, издадено на 12.05.2020 г. от Началника на Второ РУ към
ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 98, ал. 1
от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят
е редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален
представител, който излага доводи,
че доверителят му не е извършил нарушението, тъй
като е пребивавал на настоящия
си адрес в град Д*, бул. „Р*“
№ *, като сутринта е бил посетен от служители
на МВР, издадена му е заповед за задържане в 07,40 часа сутринта и той е оставил личното си оръжие, тъй като е бил
призован да се яви пред органите на МВР, поставил е оръжието в каса на
настоящия си адрес, правилно е съхранявал оръжието, но по неговите обяснения и
пред административнонаказващият орган не е могъл и не е следвало да отиде
въоръжен в полицията с оръжието, което притежава законно. Административнонаказващият орган не е
обсъдил и обстоятелството дали случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като безспорно е установено, че правилно съхранява всичко, а носенето
на оръжие е нещо различно от съхраняването на оръжие. Безспорно на 07.05.2020
г. той е носил законно притежаваното от него оръжие. В този смисъл е и съдебната
практика, че когато на лицето е разрешено държане и носене на оръжие, и когато
има право да носи оръжието със себе си.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законен или процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел, който обаче не е очевидец на
нарушението, а само е присъствал при съставяне на акта, който е надлежно връчен
на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
притежава огнестрелно оръжие марка „*”, кал. 9х19 мм., с фабричен № *, за което
било издадено разрешение № * г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към тях, валидно до 31.03.2022 г. Оръжието следвало да бъде
съхранявано по постоянния адрес на К. ***.
На 06/07.05.2020
г. жалбоподателят бил в апартамент негова собственост в гр. Д* на адрес бул. „*,
като у него бил и гореописаният пистолет. Сутринта на 07.05.2020 г. в 07.30 ч. му
се обадили от Второ РУ на МВР – Добрич, че трябва да се яви в полицията и от
07.40 ч. на същата дата жалбоподателят бил задържан в изпълнение на Заповед за
задържане на лице. Видно от Протокол за личен обиск на лице, пистолетът не бил
у К. при задържането му.
К. бил
освободен от полицията на 07.05.2020 г. в 17.20 ч.
В 18,00
ч. при извършена проверка на постоянния адрес на К. *** полицейски служители, сред които бил и
св. Б.Б.К., не наме* в касата, където следвало да се съхранява, като се
установило, че същото се съхранявало в метална каса на адреса в гр. Д*.
При така установената на място обстановка св. К. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. С. в сградата на полицейското управление съставил АУАН № *, Серия *, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката и квалифицирал същото по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който в графа „възражения” написал, че на 07.05.2020 г. в 7,30 ч. е получил обаждане от полицията, явил се е във Второ РПУ и поради тази причина не е взел със себе си пистолета, а го е оставил на адреса в гр. Добрич.
В законоустановения тридневен срок жалбоподателят не е депозирал възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 12.05.2020 г. било издадено и процесното НП № * от Началника на Второ РУ на ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от същия закон на К. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание, актосъставителят К. и св. С. потвърдили констатациите в акта и в наказателното постановление. Св. С. категорично заявил, че не е присъствал на извършената в дома на К. проверка и е свидетел само при съставяне на АУАН в сградата на полицията.
При
така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира за установено от правна страна следното:
При
съставянето на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните правила, налагаща
отмяна на НП по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН законодателят категорично е посочил, че АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Видно от показанията на св. С., същият не е присъствал
при установяване на нарушението в гр. Добрич, а е свидетел само на съставянето
му в сградата на Второ РУ на МВР Добрич.
Следователно, при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която гласи: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него.” В случая актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. Липсата на свидетел/и, присъствали при установяване
на нарушението или на двама други при съставяне на акта се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Липсата на свидетели съобразно
изискванията на закона и съставянето на АУАН при тези условия представлява
грубо нарушение на процесуалните правила. В тази насока е и константната
съдебна практика.
В този смисъл съдът намира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото
на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за
отмяна на атакувания акт.
В т. см. според
съда АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
Въз
основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на
атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение и на материалния
закон. Извършеното административно нарушение е „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните”
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение,
той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая” подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът
изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи
изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР
№ 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9
от НК.
Легалното
определение на „маловажен случай” по чл. 93, т. 9
от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав намира, че „маловажен случай” ще е налице
само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като
„маловажен случай” и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието
на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния
закон.
Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител.
Видно от
събраните доказателства процесното огнестрелно оръжие е било установено не на
постоянния адрес на К., а на адрес ***, но поставено и заключено в метална каса
съобразно изискванията на закона. Доколкото се установи по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят е бил призован да се яви във Второ РУ на
МВР – Добрич, то съвсем логично е той да не се явява в полицията с оръжие. Ето
защо го е поставил на сигурно място в касата в имота си в гр. Добрич и е
посетил полицейското управление, където е бил задържан за 24 часа. Същевременно,
съхранение на оръжие, за което има съответното разрешение от жалбоподателя в
метална каса, за непродължителен период от време, липсата на доказателства
жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ представлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Налице са
били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е
приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие
със закона.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол и настоящата инстанция
счита, че действително в случая нарушението е с ниска обществена опасност и
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид
изброените нарушения на процесуалния и на материалния закон, съдът приема, че
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № *, издадено на * г. от Началника на Второ РУ
към ОД на МВР гр. Добрич, с което на Г.С.К. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 98, ал. 1
от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд - Добрич
по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/