Решение по дело №233/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 190
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 4 октомври 2023 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 185

 

Гр. Разград, 29 ноември 2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети  ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева  и в присъствието на прокурора …..  разгледа докладваното от съдията дело № 233 по описа за 2022 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на „ДЖЪМП ФРУТ“ АД, гр. Лозница, обл. Разград против Акт за установяване на публично държавно  вземане (АУПДВ) №01-2600/6906#12 на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който в тежест на жалбоподателя е определено задължение в размер на 40 555, 68 лв..   

В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да отмени АУПДВ, ведно с произтичащите от това законни последици.  Претендира и за заплащане на разноските по производството.

          Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По същество развива доводи, че оспореният АУПДВ е валиден и законосъобразен административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон. Моли съда да отхвърли предявената жалба,  ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на разноските по производството.

          Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Жалбоподателят е одобрен за участие и подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, видно от приложените Уведомителни писма с изх. № 02- 170- 2600/1272 от 24.02.2016 г. и изх. № 02- 170- 2600/5197 от 15.12.2016г. ( л. 45- л. 50). В тях изрично е посочено, че следва да извършва дейностите по това направление върху едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ за извършване на дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Това задължение произтича пряко и от разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4).

През периода 2016 г. – 2020 г. на „ДЖЪМП ФРУТ“ АД е изплатена общо сумата в размер на 405 556, 79 лв. както следва:

През първата година от ангажимента за кампания 2015- 42 349, 17 лв.

През втората година от ангажимента за кампания 2016- 98 744, 64 лв.

През третата година от ангажимента за кампания 2017- 97 646, 13 лв.

През четвъртата година от ангажимента за кампания 2018- 83 958, 56 лв.

През петата година от ангажимента за кампания 2019- 82 858, 29 лв.

Тези факти не се оспорват от страните, а те се установяват и от приложените справки от СЕБРА (л. 32- л. 36).

          През 2020 г. са извършени административни проверки от ДФ „Земеделие“ по подадените от жалбоподателя заявления, които включват автоматично географско сравнение на одобрените (референтните) парцели по мярка 11 „Биологично земеделие", направление „Биологично растениевъдство" и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). При тях е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направлението е 84, 66 %. Въз основа на тези констатации, в проведено самостоятелно административно производство е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 01-2600/6906#8 от 11.04.2022 г на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА), с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 е прекратен поетият ангажимент на "ДЖЪМП ФРУТ“ АД (л. 43- л. 44). Той е надлежно връчен на представител на дружеството на 27.04.2022 г., не е обжалван в предвидения от закона срок и е влязъл в сила.

При тези обстоятелства и въз основа на влезлия в сила административен акт за прекратяване на ангажимента е образувано административното производство по издаване на процесния АУПДВ. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е бил надлежно уведомен за откритото производство с Писмо изх. 01-2600/6906 от 13.05.2022 г. (л. 17- л. 18), получено на 31.05.2022 г. Той е подал възражение с вх. № 01-2600/6906 от 06.06.2022 г. на ДФЗ (л. 19 - л. 21), което е обсъдено от административния орган, но прието за неоснователно и недоказано. При така установените факти е издаден оспореният АУПДВ.

Той е валиден административен акт, като постановен в писмена форма от компетентен орган, на който със Заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 26 - л.27) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и АУПДВ. Той е издаден по предвидения за това ред и при  спазване на процесуалните правила и норми, като жалбоподателят е надлежно уведомен за откритото производство и му е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите. Спазена е установената от закона форма. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно пълно, ясно и точно са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон (чл. 166 от ДОПК). В казуса са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от  Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), според които подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и са публични държавни вземания, които се събират по реда на този кодекс.

Събраните доказателства установяват, че с влязъл в сила индивидуален административен акт на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 ДФЗ прекратява ангажимента поради установено неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4. В тази хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност и когато установи неизпълнение на нормативно определените изисквания е длъжен да прекрати ангажимента и да предприеме действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят, който е подпомагано лице с прекратен ангажимент, дължи възстановяване на получената финансова помощ, съобразно правилата на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4.

Според посочената норма подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление, ведно със законните лихви, в зависимост от годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва:

а) до края на третата година - 100 %;

б) до края на четвъртата година - 40 %;

в) до края на петата година - 20 %;

г) след петата година – 10 %.

С цитирания по-горе акт ДФЗ прекратява ангажимента след петата година и  приложима е разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4.  Следователно подпомогнатият земеделски производител дължи възстановяване на 10 % от общо изплатената сума в размер 405 556, 79 лв., при което се получава сума в размер на 40 555, 68 лв. Жалбоподателят не твърди, че са настъпили някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 да го освобождават от задължението да възстанови тази сума. Не са ангажирани и доказателства в тази насока.

С оглед на това съдът приема, че като е установил публично държавно вземане в размер на 40 555, 68 лв., компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.

Наведените твърдения от жалбоподателя за незаконосъобразност на акта за прекратяване на ангажимент са неотносими към спора. Както беше посочено и по-горе актът, с който е прекратен ангажиментът е самостоятелен индивидуален административен акт и подлежи на  съдебен контрол в отделно производство. Той се ползва със стабилитет и е породил своето действие, като в настоящото производство е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на този акт.

Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски от ответната страна, които са своевременно предявени и доказани в размер от 100лв. - дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за  заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната  помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р       Е       Ш     И       :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖЪМП ФРУТ“ АД, гр. Лозница, обл. Разград против Акт за установяване на публично държавно  вземане (АУПДВ) №01-2600/6906#12 на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.  

ОСЪЖДА „ДЖЪМП ФРУТ“АД гр. Лозница, обл. Разград да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 100 (сто) лева - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните  пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: /п/