№ 2346
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20221100504766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 8607/15.03.2022 г. на длъжника К. Д. ИГН., чрез адв.
Р.Ш. срещу Постановление от 02.02.2022 г. по изпълнително дело № 2305/2021 г., 27
участък по описа на СИС при СРС, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя приетото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя в размер на 600,00 лв. да бъде намалено на 200,00 лв.
В жалбата се поддържа, че атакуваният акт на съдебния изпълнител е недопустим и
неправилен. Твърди се, че с цитирания акт ДСИ се е произнесъл повторно по въпроса за
приемане на цитираните разноски от 600,00 лв., тъй като касателно този въпрос е налице
неприключило съдебно производство с идентичен предмет. Сочи се, че длъжникът е
обжалвал пред СГС инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение (ПДИ)
постановление за разноските, като въз основа на неговата жалба е постановено Определение
№ 651/27.01.2022 г., постановено по ВГД № 750 по описа за 2022 г. на СГС. Последното
било обжалвано от длъжника с частна жалба с вх. № 14607/24.03.2022 г. по описа на
Софийски апелативен съд (САС). В тази връзка жалбоподателят прави искане за спиране на
производството по настоящото ВГД № 4766/2022 г., както и това по ИД № 2305/2021 г. в
частта за събиране на процесите разноски и на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 438 от ГПК моли
за произнасяне от СГС в този смисъл. Прави се и искане СГС служебно да извърши
проверка за статуса на предходното ВГД № 750 по описа за 2022 г. на СГС. По същество се
иска отмяна на обжалваното постановление поради липса на основание за заплащане на
разноски в посочения размер. Според жалбоподателя претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед предмета на делото и извършените по него
процесуални действия. Акцентира се, че процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви действия по приложението на конкретен изпълнителен способ, нито
длъжникът е давал повод за предприемане на принудителни действия. Твърди се, че
съдебният изпълнител не е извършил никакви реални действия. Жалбоподателят изразява
несъгласието си с доводите на съдебния изпълнител, изложени в атакуваното
постановление, че производството по изп. дело ще продължи още около 3 години, което
обуславяло липсата на прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение. Според
1
жалбоподателят оказаната от процесуалния представител на взискателя защита се
заключавала в подаване на молба за образуване на изп. дело. Сочи се, че поставянето на
страните в условията на образувано производство по принудително изпълнение не е
основание една от страните да се обогатява неоснователно за сметка на друга. Ето защо
отправя искане до СГС за отмяна на посоченото постановление в обжалваната част.
Претендират се разноски.
В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя.
Такова е постъпило едва след изтичане на 3-дневния срок. Препис от жалбата е получен от
взискателя чрез неговия процесуален представител на 28.04.2022 г., т. е. тридневният срок е
изтекъл на 02.05.2022 г., тъй като 01.05.2022 г. е неприсъствен ден (неделя), а възражението
е депозирано по електронен път на 03.05.2022 г.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на
насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по
делото, прие следното:
Изпълнително дело № 2305 по описа за 2021 г. на СИС при СРС, 27 участък, е
образувано по молба с вх. № 25656/06.10.2021 г. от взискателя С.Д.Ц., чрез пълномощник
адв. П.Б., въз основа на Изпълнителен лист от 29.06.2021 г., издаден въз основа на Решение
№ 390840/20.04.2018 г., постановено по ГД № 16717 по описа за 2017 г. на СРС и Решение
№ 3308/08.05.2019 г., постановено по ВГД № 8830 по описа за 2018 г. на СГС за последващо
връщане на детето Р.К. И.а на неговата майка и взискател по изп. дело С.Ц..
С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
покани бащата К. Д. ИГН. да изпълни определения от съда режим на лични отношения, като
върне детето на неговата майка С.Д.Ц.. С посочената молба взискателят, чрез неговия
процесуален представител, е определил и способа за изпълнение.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно,
с което взискателят С.Ц. е овластила адв. П.Б. да я представлява и защитава в
изпълнителното производство. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в
размер на 600,00 лв., като е уточнено, че сумата е заплатена изцяло в брой при подписването
на договора.
На 25.11.2021 г. на длъжника е връчена ПДИ с изх. № 52400/18.10.2021 г., в която са
посочени дължимите от длъжника разноски в размер от общо 624,00 лв., от които 24,00 лв.
ДТ за образуване на изп. дело и 600,00 лв. заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение.
На 01.12.2021 г. длъжникът е депозирал молба, ведно с приложено към нея платежно
нареждане за извършено плащане на сумата от 224,00 лв. На същата дата е депозирана и
жалба срещу инкорпорираното в ПДИ постановление за разноските, с която се иска неговата
отмяна за сумата над 200,00 лв. до пълния размер на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 600,00 лв.
Въз основа на депозираната на 01.12.2021 г. жалба е образувано ВГД № 750 по описа
за 2022 г. на СГС. С Определение № 651/27.01.2022 г. производството по ВГД № 750/2022 г.
е прекратено и преписката е върната на ДСИ по следните съображения. Посочено е, че СГС
действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на актовете на
съдебния изпълнител (СИ) и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв
акт бъде издаден. Отнесено към конкретната хипотеза, изложеното означава, че директното
сезиране на съда, който не може да извърши сам дължимото действие, е недопустимо.
Делото следва да се върне на съдебния изпълнител, които е компетентният орган да се
произнесе по искането на длъжника касателно намаляване размера на приетите разноски,
тъй като той е адресат на това искане. Актът на СИ, с който той се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, при наличие на правен интерес у някоя от страните в
производството, подлежи на съдебен контрол при постъпила жалба срещу него. По горните
съображения делото СГС е приел, че делото е преждевременно образувано и следва да се
върне на СИ за произнасяне по направеното с жалбата искане за намаляване размера на
определеното адвокатско възнаграждение, като едва след това, ако този акт на СИ бъде
2
обжалван по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, то тази жалба подлежи на изпращане за
осъществяване на съдебен контрол. Посоченото определение е окончателно и препис от
същото е изпратено на СИ за изпълнение на указанията в мотивната му част.
В тази връзка СИ е постановил и обжалваното постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на
жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият
състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради
което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело
разноски.
При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число и
разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е поместена в Част първа
„Общи правила“, която на общо основание намира приложение касателно целия граждански
процес, включително изпълнителното производство. В посочената разпоредба (чл. 78, ал. 5
от ГПК) е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Тук следва да се има предвид, че изпълнението е възложено на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ. В тези случаи ролята на
процесуалния представител на взискателя е по-значима и неговата дейност не може да се
изчерпи с иницииране на производство по принудително изпълнение чрез депозиране на
молба за образуване на изпълнително дело. Предмет на принудително изпълнение е
задължение за последващо връщане на дете.
В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения (НМРАВ) за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело за образуване на изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв., а съгласно тази на чл. 10, т. 4 от НМРАВ се дължи и
възнаграждение в размер на 200 лв., когато изпълнителното дело има за предмет действия
извън посочените в т. 2 и 3 на същия член.
Доколкото поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на
25.11.2021 г. и предвид това, че по делото липсват данни длъжникът да е изпълнил
задължението си за последващо връщане на детето и до настоящия момент, то при това
положение жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение както по чл. 10, т. 1 от
Наредбата, така и по чл. 10, т. 4 от НМРАВ, респ. минималното адвокатско възнаграждение
определено съгласно НМРАВ в случая е в размер на 400,00 лв.
От приложения по изп. дело Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно, се установи, че договореното възнаграждение в размер на 600,00 лв. е
заплатена изцяло в брой при подписването на договора, както и че последният има характер
на разписка за заплащането на посочената сума, което е в съответствие със задължителните
3
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения
казус, както бе посочено, предмет на принудително изпълнение е задължение за последващо
връщане на детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските
права – взискателя С.Ц., от този, за когото е определен режимът на лични отношения –
жалбоподателя К.И.. В този случай принудителното изпълнение е насочено не по отношение
на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по
отношение на непълнолетно лице – дете, което представлява самостоятелна личност.
Предприетото по отношение на него принудително изпълнение несъмнено има осезателно
отражение върху психическите му преживявания и затова действията на страните, в това
число и на техните процесуални представители, и съдебния изпълнител трябва да се
съобразяват на първо място с интересите на детето. Освен това по необходимост, съгласно
разпоредбата на чл. 528, ал. 4 от ГПК, е изискано от СИ съдействие от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“, проведена е среща във връзка с изпълнение задължението на
длъжника за последващо връщане на детето на взискателя с участието на СИ, страните и
техните процесуални представители и служители от Дирекция „Социално подпомагане“.
Тези обстоятелства несъмнено вещаят комплициране на производството по принудително
изпълнение, респ. обосновават адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от минимално
предвидения в НМРАВ. Ето защо приетото от СИ адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство не е
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното обжалваното постановление е правилно и като такова следва да се
потвърди.
За пълнота следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя, че СИ недопустимо
повторно се е произнесъл по приемането на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение са несъстоятелни. По изпълнителното дело липсва изричен акт за
приемането на тези разноски, но такъв е инкорпориран в ПДИ, връчена на длъжника.
Обжалваното постановление не е втори по ред акт на СИ за приемане на разноските за
адвокатско възнаграждение, а по същество акт, с който СИ се произнася по искането на
жалбоподателя за тяхното изменение чрез редуцирането им до размер от 200,00 лв. Това
произнасяне е в съответствие с указанията, дадени в мотивите на Определение №
651/27.01.2022 г. производството по ВГД № 750 по описа за 2022 г. на СГС.
По отношение на искането за спиране на производството по настоящото дело:
Искането за спиране е неоснователно, тъй като Определение № 651/27.01.2022 г.
производството по ВГД № 750 по описа за 2022 г. на СГС е окончателно, т. е. липсва
предпоставката, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да е налице висящо производство, което
да има обуславящо значение за изхода на спора по настоящото дело. Депозирането на жалба
срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, не може да поддържа висящността на
производството. Да се приеме противното е в отношение на противоречие с принципите,
върху които е изграден процесуалния закон.
По отношение на искането за спиране на производството по изп. дело касателно
изпълнението на разноските:
Искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението е неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение по следните съображения. Спиране на действие по
изпълнението се допуска като привременна (обезпечителна) мярка, докато съдът се
произнесе по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, като искането е
обусловено от вероятна основателност на жалбата. А последната в настоящия случай
въззивният съд намира също за неоснователна. След произнасяне по жалбата за
жалбоподателя липсва интерес от тази обезпечителна мярка.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Доколкото настоящото производство касае спор за изменение на разноските, такива не
се дължат между страните.
4
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.02.2022 г. по изпълнително дело № 2305/2021
г., 27 участък по описа на СИС при СРС, с което е оставено без уважение искането на К. Д.
ИГН. по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя до размера на сумата от 200,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК на длъжника К. Д.
ИГН., инкорпорирано в жалба с вх. № 8607/15.03.2022 г. на длъжника К. Д. ИГН., чрез адв.
Р.Ш. срещу Постановление от 02.02.2022 г. по изпълнително дело № 2305/2021 г., 27
участък по описа на СИС при СРС, за спиране на производството по ВГД № 4766 по описа
за 2022 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 от ГПК на длъжника К. Д. ИГН.,
инкорпорирано в жалба с вх. № 8607/15.03.2022 г. на длъжника К. Д. ИГН., чрез адв. Р.Ш.
срещу Постановление от 02.02.2022 г. по изпълнително дело № 2305/2021 г., 27 участък по
описа на СИС при СРС за спиране на производството по посоченото изпълнително дело в
частта за за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5