Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 19.06.2019 Град ...
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
На
деветнадесети април Година две хиляди и
деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател: Олга Златева
Секретар
Емилия Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско
дело номер 5705 по описа за 2018 година.
Предявен е иск от Й.Н. *** против Н.Р.Н.,***
от ЗЗД.
Ищцата твърди, че от около 6
г. години познавала ответника, тъй като била имала извънбрачна връзка с него в
периода от 2015г. до 10.11.2016г., но в момента, в който прекратила връзката си
с него по нейна инициатива, той започнал да я преследва и да я заплашва с
убийство. Твърди, че нещата ескалирали и ответникът й нанесъл побой, за което
имало депозирани жалби в 02 РУ- гр..... Заявява, че на 12.09.2016г. ответникът Н.
я проследил от магазин «Билла», който се намирал в гр...., кв. «...», до
работното й място в гр...., на бул. «…, магазин «…» с личния си автомобил «….
Когато го видяла, тя била започнала да се движи близо до хората, за да не я
нападне, но до сладкарница «Трокадеро» до 5-то ОУ, Н. изскочил пред нея и
започнал да я заплашва на висок тон, че няма да я остави жива за това, че го
предала в полицията, че притежава незаконни оръжия., и я бил нарекъл «курва
мръсна, предателка», при което ищцата започнала да тича до местоработата си и
се заключила там. Заявява, че след този случай Н. продължил да я следи, като го
виждала да я следи в близост до работното й място ежедневно, по няколко пъти на
ден и това наложило да не се придвижва свободно и спокойно сама и да търси
защита от случайно минаващи хора по улиците. Твърди, че на 16.09.2016г. около
09.15 часа, на работното й място ответникът Н. влязъл и я подгонил из магазина,
крещейки: «няма да те оставя жива, както и децата ти», телефонът й бил далеч и
не могла да подаде сигнал на тел.112, затова започнала да вика за помощ и
ответникът избягал от магазина. След това си била взела телефона си и се
обадила на адвоката си, като го уведомила за случилото се и докато той я
успокоявал, ответникът се
върнал отново и започнал със заплахите, адвокатът чул виковете на
ответника, който като разбрал, че ищцата говори по телефона, и избягал отново.
По- късно на същата дата 16.09.2016г., между 15.00 и 16.00 ч. ищцата стояла
пред магазина и разговаряла с дъщерята на нейна позната, когато ответникът
отново се появил и й казал, че иска да разговарят и отпратил момичето. Ищцата
отказала да влезе в магазина и да разговаря с него, тъй като се страхувала от
него, но тогава ответникът, както бил на улицата, започнал да вика на висок тон
да не подава жалби срещу него и отново да стане негова. Ищцата заявява, че тя отказала
и ответникът отново се заканил, като казал: «Много скоро ще се намираш в моето
легло, без да разбереш как». Сочи също, че на 24.09.2016г. колата на ответника …
била целия ден пред магазина, в който тя работела, и тръгвайки от работа около
18.00 ч. ответникът започнал да я следи с автомобила си през целия път до
чешмата в кв.»...», карал бавно успоредно
до нея, като от прозореца за пореден път бил започнал да я заплашва, викайки й :
«няма да те оставя жива, както и децата ти, всичко ще ти се върне тъпкано» и
»смъртта ти ще бъде бавна и болезнена». Тези негови закани били за това, че тя
го предала на полицията за незаконното притежавано от него оръжие. Ищцата
вървяла през цялото време, защото се страхувала да спре, но изведнъж ответникът
спрял колата си, изскочил от нея и тръгнал към ищцата, която извадила телефона
от чантата си и позвънила на тел.112, искайки помощ, като сигналът бил подаден точно
в 18.14 ч. Заявява, че след като видял, че тя говори по телефона си, ответникът
се уплашил, качил се в автомобила си и си тръгнал. Тъй като ищцата постоянно
била следена, синът й започнал да я кара на работа, като така станало и на
26.09.2016 г., когато ищцата купувала закуски в близост до магазина около 10.00
ч., когато ответникът изскочил пред нея и започнал отново да я заплашва: «ще те
убия, както и децата ти». Ищцата искала да влезе в магазина и да избяга от него, опитала
се да влезе, но ответникът не й позволил, като в този момент от магазина
излязъл синът й и казал на ответника да я остави на спокойствие, като ищцата
подала сигнал на тел.112 в 10.06 ч. Тогава ответникът бил избягал преди
идването на полицейската патрулка. Постоянните закани с убийство и заплахи,
както и непрестанното следене от страна на ответника я били принудили да търси
съдействие от сина си за придвижване до работното място всеки ден, понеже ответникът
обикалял с колата си и около блока, в който ищцата живеела, находящ се в ....
Ищцата не можела да се движа свободно по улиците, не се чувствала в
безопасност, страхувала се за живота си и този на семейството си, принудена
била да търси защита от някой член на семейството или от случайно движещи се
хора по улиците. Синът на ищцата стоял на работното й място в магазина, за да я
пази от ответника, управителят на магазина също идвал, когато синът й го нямало.
Много често вечер, когато синът й идвал да я вземе от магазина, засичали колата
на ответника и той на няколко пъти не ги пуснал да минат по улицата, оветникът
преследвал и бившия съпруг на ищцата, като пред негови колеги говорил неверни
неща за нея. Твърди, че тормозът от страна на ответника довел до разтрогване на
брака със съпруга й, тя не можала да издържи и поради тази причина напуснала
местоработата си и заминала в чужбина на 10.11.2016г. Освен непрестанното
следене и заплахи, ответникът непрестанно й изпращал SMS, на 18.10.2016г. ищцата влязла в профила на ответника Н.Н.
във фейсбук и видяла постнати няколко нейни снимки, както и нейна гола снимка с
грозни коментари. На 01.11.2016г. тя била напуснала работа и се била преместила
да живее при сестра си, за да не я следи ответникът, който непрестанно звънял
по телефона, намерил и профила на мъжа, с когото съжителствала ищцата- ... К.,
като и там публикувал унизителни грозни коментари по техен адрес, поради което
единствения изход за нея бил да напусне страната. За отправените закани подала
жалба в РП- Ст.Загора, било проведено разследване, ответникът бил привлечен към
наказателна отговорност и с протоколно определение № 275/28.06.2018г. по
НОХД № 1738/2018г. по описа на РС- Ст.Загора било одобрено
споразумение, влязло в законна сила, с което ответникът бил признат за виновен
в това, че за времето от 12.09.2016г. до 26.09.2016г. в гр.... в условията на
продължавано престъпление на 4 пъти се е заканил с убийство на ищцата, както следва:
на 12.09.2016г. - с думите "Няма да те оставя жива"; на 16.09.2016г.
- с думите "Няма да те оставя жива"; на 24.09.2016г. - с думите
"Няма да те оставя жива, всичко ще ти се върне тъпкано, смъртта ти ще бъде
бавна и болезнена"; на 26.09.2016г. - с думите "Ще те убия",
като ответникът бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Твърди, че с четирите си
деяния, извършени в един немалък период от време, ответникът Н. бил й причинил огромни
болки, страдания и психологически стрес, като непрекъснатият психологически
стрес от постоянното преследване до дома й, на улицата и на работното й място,
непрекъснатите заплахи с убийство, непрекъснатите публикации на нейни снимки
вън фейсбук и изпращането на съобщения, породило панически страх в ищцата,
обременило съзнанието й и дало негативно отражение на по- нататъшния й начин
живот. Заявява, че ответникът тормозел и заплашвал и близките й - майка й ..., сестра
й В.Н.Т. и детето й .... Заявява, че заради непрестанните преследвания и
заплахи, ищцата разтрогнала брака си с ..., по време на престоя си в
гр.Ст.Загора се страхувала да излиза сама по улицата, дори и до магазина, да
остава сама в жилището си, и страхът да не бъдат осъществени заканите на
ответника я принудил да напусне страната.. Всичко това отключило в нея психично
заболяване - разстройство в адаптацията с код по МКБ-
Моли съда да осъди ответника да й заплати за
причинените от него неимуществени вреди, представляващи претърпени болка,
страдание и психически тормоз, вследствие на извършените в периода от
12.09.2016г. до 26.09.2016г. закани с убийство, за което бил признат за виновен
за престъпление по чл.144, ап.3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, парично
обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането/26.09.2016г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, който заявява, че исковата молба е неясна, в нея ищцата не сочела
конкретно в какво се изразяват причинените й неимуществени вреди. Твърди, че позовавайки
се на направената в хода на досъдебното производство комплексна съдебна
психолого- психиатрична експертиза и на разпитите на свидетели, ищцата не пояснявала
конкретно какви по вид и характер и в какъв период е изпитвала болки и
страдания, наложили ли са те лечение и в какво се е изразява то, преодоляла ли
е заболяването и какъв период от време е бил необходим за това. От
представените по делото доказателства било видно, че ищцата от декември 2016г.
живеела с друг мъж в ..., а имало данни, че oт пролетта
на 2017г. и е омъжена там, и с оглед установяване на причинно-следствената
връзка между деликта и претърпените вреди, както и на размера на предявения
иск, посочването на тези обстоятелства било от значение за гарантиране правото
на ефективна защита. Наред с това счита предявения иск за недоказан и
неоснователен по основание и размер на претендираното обезщетение, понеже ищцата
твърдяла, че вследствие на отправените закани за убийство през септември 2016г.,
установени с влязла в сила присъда, в нея се отключило психично заболяване -
разстройство в адаптацията с код по МКБ-
В съдебно заседание ищцата
чрез пълномощника си моли искът да се уважи в предявения размер, претендира
разноски. Ответникът лично и чрез пълномощника си моли искът да се уважи до
размера 2000-3000 лв., претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства- приложеното
приключено НОХД 1738/2018г. по описа на РС- Ст.Загора и материали от
приключеното ДП № 1028/2016г. по описа на 02 РУ на МВР- Ст.Загора, въз основа
на нормата на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение с протоколно Определение от о.с.з. на
28.06.2018г. по приключеното НОХД № 1738/2018г. по описа на РС- Ст.Загора, то
има последиците на влязла в законна сила на тази дата/28.06.2018г./ осъдителна
присъда, като предвид императивната норма на чл.300 от ГПК, тази влязла в сила
присъда на наказателния съд /както и определението за одобряване на
споразумение/ се явява задължителна за настоящия граждански съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, кога е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца/подсъдимия/- ответника Н.. Поради което ответникът Н. вече е признат за
виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.144, ап.3 във вр.
с ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК срещу ищцата Г.. Следователно, за
причинените от него неимуществени вреди, представляващи претърпени болка,
страдание и психически тормоз, вследствие на извършените в периода от
12.09.2016г. до 26.09.2016г. закани с убийство, той й дължи парично
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението,
считано от датата на приключване на увреждането/26.09.2016г./ до окончателното
изплащане на сумите.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на трима свидетели, а именно: ..., В. ... Т. и ....
Свидетелят .../син на ищцата/ заявява, че познава
ответника и знае, че е имал връзка с майка му в продължение на 2-3-4 години.
През 2016г. бил на морето, работел в гр. Приморско и като се върнал в ...,
видял пред жилищния си блок в кв. ”… да стои ответника с негова съученичка. По-
късно колата му постоянно минавала пред блока по улицата, все едно е такси,
постоянно спирала и тръгвала. Тогава започнали да карат майка му на работа,
стояли при нея, сменяли се - той, баща му, шефа на майка му. Заявява, че винаги,
когато майка му излизала да си купува закуска, ответникът излизал от колата и започвал
със заплахите, че ще я убие и ще убие семейството й. Майка му се опитала да
влезе в магазина, но ответникът не й позволил. Свидетелят излязъл, казал му да
се маха, звъннал на телефон 112 и ответникът изчезнал. Като прибирал майка си от
работа, той карал след него, до кв.„…” карал плътно зад него и ги следял. Като
се прибрал от морето, майка му вече била съвсем друг човек- не говорела, не
споделяла, не вечеряла с тях, не се усмихвала, не можела да спи– това просто не
била тя. Била все едно един мъртъв човек- не се хранела и не правела абсолютно
нищо. Майка му казвала, че ответникът я следи, осъществявал постоянен тормоз,
тя не можела да спи, постоянно плачела, почти не говорела с тях, просто стояла
и треперела, винаги стояла на дивана и плачела. Това продължило много време и за
него това било преживяване за цял живот. В момента ищцата била в чужбина,
приели я в болница, като чуела за ответника и рухвала цялата, все едно чувала
смъртта. От морето се върнал лятото на 2016 година. Родителите му се развели
преди година- година и половина, преди майка му да замине за .... Последните
една- две седмици майка му се изнесла у леля му, защото тормозът с постоянното
минаване и притесняване на работа продължил от ответника. Той тогава за малко
изгубил следите й, след това започнал да притеснява и леля му. Заявява, че майка
му до момента няма сключен друг брак, живее в ... на о.Ман в гр.Дъглас, с мъж,
като от тогава се била връщала четири пъти – когато било първото наказателно дело-
през 2107г., през лятото на 2018г. и през 2019г. Брат му заминал при нея,
работел там, заедно живеели и всичко там било наред там, вече го нямало това
притеснение.
Свидетелката В. ... Т. /сестра на ищцата/
заявява, че познава ответника, като той бил човекът, който променил сестра й и
от усмихнат човек я накарал непрекъснато да плаче, да не иска да излиза и да не
ходи никъде, да стои само вкъщи и я докарал до психически срив. През 2016г.
ищцата й споделила, че ответникът я заплашва с убийство, от един усмихнат човек
той просто я сринал, страхувала се да се движи. Виждала как ищцата трепери,
всеки ден ходела след работа при нея, защото тя се страхувала от неговите
заплахи- не искала да излиза, искала да се прибира, не искала да сядат, плачела,
не искала да говори дори с нея понякога. След среща с психолог, ищцата започнала
да взема по- безобидни успокоителни таблетки, като през есента на 2016г. свидетелката
я взела да живее при нея. Като се движели двете, ответникът ги следял и се
налагало да влизат в магазини, за да не им прави проблеми пред хората. После ответникът
започнал да й звъни, тъй като явно бил загубил дирите й, пазела и съобщения от
него, в които пишело каква сестра била имала. Блокирала го, защото постоянно
звънял, после той започнал да пише. В началото през 2016г. триела всички
съобщения от него, но от м.януари 2017г. запазила няколко от тях. Когато сестра
й/ищцата/ дошла да живее при нея/от м.септември- октомври 2016г. и до м.
декември 2016г./, тя била вече разведена с мъжа си, но си живеела в собствената
къща, без да има проблем. Тогава ответникът пак ги следял, те гледали да не се
срещат с него, за да не влизат в конфликт с него, да не му дават повод да
започне конфликт, но е виждала как върви преди тях, сядал, минавал, тръгвал
след тях. Ищцата живеела с някого от началото на 2017г. Когато се прибрала ищцата
последния път в България, тя треперела отново, не се била успокоила, страхувала
се, треперела, когато говорели, още не била спокойна, започвала да плаче. Не
искала да излиза в града, за да не срещнела ответника, загубила усмивката си и
от един контактен човек се затворила в един неин си свят. Била 2-3 дена при нея
и когато се налагало да излезе, оставяла сестра си сама вкъщи. Ищцата не искала
да се връща в България, дори и в друг град, защото там, където живеела сега се чувствала
спокойно. Дори и сега при разговор по телефона, когато станело въпрос за тези
отношения с ответника, ищцата ставала сериозна, започвала да плаче и свидетелката
я успокоявала, че той е далече и трябва да е спокойна, защото се връщала назад
и изживявала всичко отново. Твърди, че ищцата е спряла да се храни още през 2016г.,
не спяла и по цели вечери си говорили двете.
В показанията си свидетелката ... /без
родство и особени отношения със страните/ сочи, че познава ответника и ищцата, която
работела при нея, като нейна подчинена и те имали приятелски отношения. Ответника
познавала покрай техните отношения, тъй като имали любовна връзка може би 6-7
или повече години. Свидетелката била работодател на ищцата до 2013г.- 2014г.,
като и след това ги виждала заедно. Когато видяла за последно ищцата - през лятото
на 2017г., тя била усмихната, вървяла под ръка с един мъж, като впоследствие
разбрала, че е сегашният й съпруг- срещнала ги до магазин „Била” на ул.“…“ в
гр. .... Тогава не били разговаряли, като според нея ищцата я видяла, но
демонстративно я подминала. Впоследствие видяла снимки във Фейсбук на ищцата Й.
и така се чуло, че това е съпругът й. По- късно видяла и бившия й мъж, който го
потвърдил, че това е новият й съпруг. Ищцата не била споделяла ответникът да е бил
осъждан и тя не знаела той да е бил осъждан.
Съдът кредитира изцяло показанията на
тези общо 3 бр. свидетели, макар първите двама да са в родствени отношения с
ищцата, тъй като липсват по делото каквито и да са данни за евентуална тяхна
заинтересованост от изхода на делото, техните показания са вътрешно
непротиворечиви, в съответствие едно с друго, и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице по делото и със
съдебното Определение за определя на наказание по НК на ответника.
От заключението на приетото по делото, без
оспорване от никоя от страните, съдебнопсихологична експертиза се установява и
доказва, че отправените закани за убийство, постоянно преследване, публикации и
SMS от ответника Н. към ищцата Г. са довели до значими
когнитивни, емоционални и поведенчески промени, както и до значим субективен
дистрес у Г.. Тези закани за убийство са възбудили у нея преживяване на страх,
който е изводим от действията на ответника Н. и цялостния контекст на
ситуацията, което кореспондира с правната квалификация на понятието
„основателен страх“, който значимо е затруднил възможността й за справяне с
базисните социални роли и обичайните ежедневни ангажименти. Поради което, е налице
избягващо, ограничително и себесъхранително поведение. В резултат на което, в
резултата на осъществени психически тормоз, при ищцата се е стигнало до
„разстройство в адаптацията“. Налице са безспорно данни за тревожно-
депресивна, сомато-вегетативна и посттравматична стресова симптоматика,
съчетана с поведенчески промени и адаптационни нарушения, което отговаря на код
по МКБ- 10 F- 43.2. Налице са данни за краткосрочно медикаментозно лечение
през лятото- есента на 2016г., назначено от личен лекар, с бензодиезепин, който
медикамент се използва за лечение на тревожност и смесени тревожно- депресивни
състояния, като не е било провеждано допълнително специализирано психиатрично
и/или психологично лечение или терапия. Симптомите значително са се редуцирали
след напускането на страната от ищцата Г. и след ограничаването на контакта й с
ответника около началото на 2017г. Налице са данни за добра адаптация в новата
социо-културна среда, маркира се дискретна персистираща посттравматична
симптоматика и са налице данни за невротични декомпенсации с тревожно- сомато-
вегетативен облик, страхови изживявания и ограничително/избягващо поведение,
провокирани от ситуации и обстоятелства, свързани с травматичните изживявания.
Към настоящия момент, при ищцата е налице ситутативно обусловена/преходна/
невротична декомпенсация с тревожно- вегетативна симптоматика, страхови
изживявания и избягващо/ограничително поведение.
В откритото съдебно заседание вещото
лице уточнява, че по принцип е възможно в рамките на отделни посттравматични
симтоми във всяка сходна с предходните ситуации ситуация, когато човек се е
чувствал емоционално дискомфортно в същата или други, напомнящи за нея ситуация,
като в съзнанието на човека се актуализира споменът за събитието и
емоционалните преживявания към онзи момент и интерпретацията на събитията към
онзи момент. Когато човек, като ищцата, който не се е чувствал в безопасност,
застрашен от тези спомени, много лесно те можело се актуализират и се събуждали
негативните емоции. При проявата на тези емоции паралелно с това можело да се
прояви и в определен тип вегетативни реакции- зачервяване, ускоряване на пулса,
треперене, описано от свидетелите, промяна в модулацията на гласа и
същевременно хората да се опитват да избягнат въпросната ситуация, която
напомня за случилото се. Така че е възможно твърдяното от ищцата, описаното от
свидетелите е нормално, когато наближава датата на делото и предстои пътуване,
да се засили антиципиращата тревожност, когато се очаква с по- голяма степен на
вероятност да срещне човек и да минат неща, свързани с травматични
преживявания, без значение дали ще има реална обективна заплаха. Нормално е да
има съпътстваща тревога и безпокойство, която да се насложи към останалите
емоции, доколкото това е лице, което би кореспондирало с майчинския инстинкт и
загрижеността. Би могло да има допълнително безпокойство, свързано с
обстоятелствата около произшествието на сина на ищцата, но това не обяснява
част от това поведение, свързано с емоционалното състояние при връщането в
страната. Няма как обективно да бъде диференцирано точно какъв процент от
тревогата и безпокойството са свързани с притеснението или с инцидента със сина
й, но избягващото поведение вероятно непосредствено преди връщането, по
анамнезни данни е била установена криза със соматичен телесен облик и
симптоматика, наложила хоспитализирането на лицето за няколко часа в болница в
града, в който живее, и по данни на лицето не е била установена телесна причина
за драматичната промяна в състоянието, което чисто теоретично би било възможно
в рамките на тази нарастваща тревожност, свързана с очакваното пътуване към
страната.
Съдът възприема заключението и
допълнителните разяснения на вещото лице- клиничен психолог, като компетентни,
обосновани и пълни.
Следователно за интервала от време от
12.09.2016г. до 26.09.2016г. включително в гр. ..., безспорно и неоспоримо на 4
пъти ответникът се е заканил с убийство на ищцата, с конкретните думи, както
следва: на 12.09.2016г. - "Няма да те оставя жива"; на 16.09.2016г. -
"Няма да те оставя жива"; на 24.09.2016г. - "Няма да те оставя
жива, всичко ще ти се върне тъпкано, смъртта ти ще бъде бавна и
болезнена"; на 26.09.2016г. – „Ще те убия“, като и с четирите си деяния,
извършени в един немалък период от време, ответникът Н. й е причинил болки,
страдания и психологически стрес, като непрекъснатият психологически стрес от
постоянното преследване до дома й, на улицата и на работното й място,
непрекъснатите заплахи с убийство, непрекъснатите публикации на нейни снимки
вън фейсбук и изпращането на съобщения, което е породило панически страх у нея,
обременило е съзнанието й и е дало негативно отражение на по- нататъшния й начин
на живот. Деянието е извършено умишлено и последиците от него все още не са
отшумели. Поради което, за обезщетяване на тези причинени неимуществени вреди,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съответната парична
компенсация, която с оглед естеството на действията и резултата от тях,
продължителността на уврежданията, естеството на личните взаимоотношения между
тях за процесния период от време, емоционалното състояние на ищцата в резултат
на тези действия на ответника, материалното, семейното и общественото й
положение, и константната съдебна практика на този съд, на съдилищата в региона
и на съдебната практика на ВКС по аналогични казуси през последните години,
съобразени с цените, заплатите и стандарта на живот към м.септември 2016г./периода
на увреждането/, следва да бъде в размер на 8 000 лв., което представлява почти
20 минимални работни заплати/МРЗ/ за страната към този момент/тоест едногодишна
МРЗ/ съгласно ПМС № 357/28.12.2015г., публикувано в Държавен вестник № 1/05.01.2016г., като считано от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г. тя е била 420 лв. В останалата й част исковата претенция се
явява прекомерно завишена, неоснователна и недоказана като ценови размер към
онзи процесен период на м. септември 2016г., и следва да се отхвърли.
На основание
чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с оглед наличието на непозволено
увреждане на ищцата от ответника, той й дължи и законното компенсиране в размер
на лихвата за забава върху уважената част от 8 000 лв. главница, считано
от датата на последното увреждане/26.09.2016г./
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 800 лв.
Ищцата следва да
заплати на ответника направените от
него разноски за адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на отхвърлената част от иска, в размер на 190 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Ст.Загора направените от
бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част
от иска, в размер на 120, както и 320 лв. – д.такса /4 % от уважената част от
иска/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Й.Н.Г.,
ЕГН **********,***, сумата 8000 лева,
представляваща парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки,
страдания и психически тормоз в периода от 12.09.2016г. до 26.09.2016г.,
вследствие на
деяние, за което Н.Р.Н. е осъден по
НОХД № 1738/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и 800 лева разноски по делото, като отхвърля иска за
разликата над уважените 8000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева,
като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА
Й.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Р.Н., ЕГН **********,*** сумата 190
лева, разноски.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 320
лева държавна такса, а по сметка Старозагорския районен съд сумата от 120 лева
- за възнаграждение на вещото лице.
Решението може да се
обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
Районен съдия: