№ 11481
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. Г. М.
при участието на секретаря Г. ИВ. Д.
като разгледа докладваното от М. Г. М. Гражданско дело № 20221110100147
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Т. срещу ., с която са
предявени обективно съединени конститутивни искове с правна квалификация по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца С. Г. Т., извършено със
заповед №..............................., за възстановяване на заеманата длъжност преди
уволнението „................“ към Стопански отдел на ., и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 760 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, след като
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на
две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор №
........................................ г. между страните и съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „................“ към
Стопански отдел на ., като със заповед № ............................... трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в
телефонен разговор работодателят го информирал, че ще прекрати трудовото му
правоотношение поради съкращаване на щата. Сочи, че не адресирал до работодателя
предложение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
както и че не е получавал такова. Поддържа, че в заповедта не е посочено основанието
за прекратяване с думи, а единствено е посочена законовата разпоредба, с което е
нарушено правото му на защита. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради
което работодателят е следвало да му заплати дължимото обезщетение, което възлиза в
размер на брутното му трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната
1
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. По подробно
изложените съображения ищецът претендира отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, заплащане
на дължимото обезщетение, както и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал в законоустановения срок по чл.131
ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
Навежда възражение, че правото на иск е погасено по давност. Твърди, че трудовото
правоотношение между страните е законосъобразно прекратено въз основа на писмено
заявление от страна на работника от 25.06.2018 г., с което ищецът е изразил волята си
правоотношението да бъде прекратено, считано от 13.07.2018 г. Поддържа, че ищецът
не е придобил право на пенсия към датата на прекратяване на трудовия договор.
С влязло в сила определение от 07.07.2022 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта по предявените конститутивни искове с
правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца С. Г. Т., извършено със заповед №..............................., и за възстановяване на
заеманата длъжност преди уволнението „................“ към Стопански отдел на ., поради
оттегляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане по делото е иск с правна квалификация по чл. 222, ал. 3
КТ за заплащане на сумата от 760 лева, представляваща обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на две брутни трудови
възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ (в редакцията й, действала към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните) при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази
алинея може да се изплаща само веднъж.
Анализът на цитираната норма налага извода, че за основателността на
предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е установи при условията на пълно
и главно доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
неговото прекратяване, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, размера на последното получено от него преди прекратяване на
правоотношението брутно трудово възнаграждение. Обезщетението има
възнаградителен характер, като за възникване на правото за получаването му е
достатъчно да са налице условията за придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като без значение е основанието, на което е прекратен трудовият
договор.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор с № ........................................ г., което е
прекратено със заповед № ..............................., които обстоятелства се и установяват от
2
представените в тази връзка писмени доказателства, в това число трудов договор с №
........................................г., видно от който ищецът е заемал длъжността „ ................“ към
................................., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 370 лв., и
заповед № ............................... на изпълнителния директор на ...................., с която
трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано
от 13.07.2018 г.
Установява се, че в титулната част на трудовия договор е посочено, че е сключен
на 01.06.2014 г. на основание чл. 67, ал.1, т. 1 КТ.
От представената по делото справка за актуално състояние на действащи
трудови договори на ищеца за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2019 г., издадена от ТД
на НАП – София, се установява, че между страните е съществувало предходно трудово
правоотношение, с вписана дата на прекратяване 01.02.2014 г.
Като безспорно между страните на основание чл. 153 ГПК е обявено и
обстоятелството, че ищецът е придобил и упражнил изискуемото право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2014 г., което се и установява от
представените като писмени доказателства по делото разпореждане №
**********/01.07.2018 г. на ТП на НОИ – София - град и удостоверение с изх. № 9001-
40-473/2 от 05.07.2022 г., издадено от НОИ, Дирекция „ Пенсии“.
Представено и прието е и удостоверение с изх. №01/21.09.2022 г., издадено от
„.................... .................“ ЕООД, с което е удостоверено, че при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на 01.01.2013 г. не е изплатено обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, съответно, че ищецът не е работил в дружеството по други трудови
договори до края на 2014 г.
Съгласно последователната съдебна практика предпоставките за придобиване
правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са две – прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на какво основание, и към момента на прекратяването
работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението
(обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца) е
придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.
Това плащане не обезщетява претърпяна от работника или служителя вреда през
времето на трудовия му стаж при работодателя, а представлява възмездяване на
лоялността на работника или служителя към работодателя, проявявана през дълъг
период от време. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ по своята правна
същност е гратификация, същото не зависи от основанието за прекратяване на
трудовия договор ( вж. решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г., ІV г.о.,
ВКС, решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г., ІV г.о., ВКС). Правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да съществува към момента на
прекратяване на трудовия договор, независимо дали е придобито едновременно с
прекратяването или преди този момент. То следва да е придобито по време на
действието на трудовия договор, който се прекратява, поради което може да бъде
реализирано само по отношение на лицето, което има качеството на работодател по
този договор. Затова задължен по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ е този работодател, при
когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ако впоследствие работникът постъпи на нова работа, независимо от това дали е
упражнил правото си на пенсия или не, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално
възникнало, обаче, се запазва на общо основание. От този работодател работникът или
3
служителят може да търси обезщетението по общия ред, стига да не е погасено по
давност. Принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтича
от това, че служителят придобива право на пенсия веднъж. Това право възниква към
определен момент и може да бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е
възникнало (вж. решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г., ІІІ г.о., ВКС,
решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г., ІІІ г.о., ВКС, решение № 49 от
05.04.2017 г. по гр. д. № 3521/2016 г., ІІІ г.о., ВКС, решение № 235 от 03.07.2014 г. по
гр. д. № 969/2014 г., ІV г.о., ВКС).
В разглеждания случай не може да се възприеме становището на ответника за
недължимост на претендираното обезщетение поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните се явява последващо след упражнено право на ищеца
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установи се от представените
писмени доказателства, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е
придобито и упражнено от ищеца едновременно със сключването на трудовия договор
между страните - доколкото от страните не е оспорена датата на сключване на
договора, а именно 01.06.2014 г., като съдът приема за ирелевантно деловодното
извеждане от ответника на трудовия договор с номер от дата, която е следваща датата
на сключването му. Т.е., налага се изводът, че правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст на ищеца е придобито по време на действието на процесния трудов договор,
прекратен със заповед № ............................... на изпълнителния директор на ....................,
поради което претенцията за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ може да бъде
реализирана само по отношение на ответника, който има качеството на работодател по
този договор. Допълнителен аргумент в тази връзка се извежда от обстоятелството, че
предходното вписано трудово правоотношение на ищеца е със същия работодател,
като липсват данни за съществуването на други трудови правоотношения с други
работодатели до датата на сключване на процесния трудов договор.
На следващо място, установява се по делото, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с „ .................... .................“ ЕООД на 01.01.2013 г. на ищеца не е
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и съответно не е нарушен принципът на
еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Ето защо, съдът приема, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение при прекратяване при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ, което следва да бъде определено въз основа
на брутното трудово възнаграждение, получено за пълния отработен месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение, в размер на две
брутни работни заплати, доколкото, както се посочи вече, размерът на дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е поставен в зависимост от продължителността във
времето на трудовото правоотношение. Безспорно е по делото, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца преди прекратяване на трудовия
договор възлиза на 380 лв.
Предвид формираните правни изводи за основателност на предявения иск съдът
следва да разгледа своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение от
ответника за давност. Възражението на ответника, че искът по чл. 222, ал. 3 КТ е
погасен по давност, е неоснователно. Действително, след като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено с представената по делото заповед №
..............................., то вземането за процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е
станало изискуемо на 01.08.2018 г. От тази дата е започнал да тече тригодишният
4
давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба - 31.10.2018 г., не е
изтекъл / доколкото производството по делото се развива след решение № 515 от
22.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 5918/2021 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен
състав, с което е обезсилено решение № 20281020/18.12.2020 г. по гр.д. № 69940/2018
г. по описа на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен
състав/.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е заплатил
дължимото обезщетение, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен до пълния предявен размер от 760 лв.
Върху уважения размер на главницата се дължи и законната лихва от датата на
предявяване на иска – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, на когото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 650 лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.02.2022 г. В тази
връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия по
осъществяване на правна защита и процесуално представителство, броя на
проведените открити съдебни заседания и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд дължимата държавна такса съобразно уважения
размер на иска, възлизаща на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК ............................ с адрес: гр. адрес, да заплати на С. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 760 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в размер на две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба - 31.10.2018 г., до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ., ЕИК ............................ с адрес: гр. адрес, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5