о п р е д е л е н и е
№……………….
гр. Плевен, 12.07.2019г.
в името
на народа
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ЮЛИ, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря………………………………………………. и в присъствитето
при прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от съдията …….Татяна Бетова ……...гр. дело № 520 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ Ловеч, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата гр.София, представлявана от Главния прокурор на РБ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно повдигане на обвинение по НОХД № 591/99г. по описа на РС-Плевен, включително в резултат от незаконосъобразно задържане за периода от 21.05.1997г. до 04.07.1999г., с цена на иска 152 074лева.
Съдът намира, че исковата претенция е недопустима. На докладчика е служебно известно, от прекратеното производство по гр.д. № 482/2018г. на Плевенски ОС и приложените в него доказателства, че по същия спор има влязло в сила решение на Ловешки ОС по гр.д. № 429/2015г., с което искът на И.Й.Г. против Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди в размер на 151 814лв. за обезвреда на задържането под стража на ищеца по НОХД № 591/99г. на ПРС, е отхвърлен. Решението е потвърдено с решение № 127 по в.гр.д. № 127/2016г. на ВТАС, а с определение № 195/13.03.2017г. по гр.д.№ 4264/2016г. на ВКС на РБ, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Изложеното налага прекратяване на производството по
делото, на основание чл.299, ал.2 от ГПК, тъй като решения с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван. От исковата молба се вижда, че ищецът
отново е предявил иск със сходна цена 151 814лв. за обезщетяване на същите
вреди от незаконното му задържане под стража продължило 2 г., 1м. и 13дни, за
периода от 21.051997г. до 04.07.1999г. в рамките на наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 591/99г. на Плевенски РС. В молбата
не са изтъкнати никакви други факти или обстоятелства, които да обосновават
търсене на имуществена отговорност за други противозаконни действия и/или
актове на Прокуратурата – претендираните вреди отново са за незаконното
задържане, по които иск съдът се е произнесъл.Нещо повече-от служебна справка с
деловодната програма на Плевенски ОС, се установява че ищецът е предявил иск за
същите вреди и по гр.д. № 482/2018г. по описа на Плевенски ОС, което е
прекратено на същото основание.
При така изложеното, съдът приема, че е сезиран с
недопустима искова молба, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Спорът е идентичен с решения с
влязло в сила решение по гр.д. № 429/2015г. на Ловешки ОС.
Водим от горното, Съдът
О п р е д е л и:
Прекратява, на основание чл.299,
ал.2 от ГПК производството по гр. д. № 520/2019 г. по описа на ПОС, поради недопустимост
на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр. Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.
съдия
в Окръжен съд: