№ 64038
гр. София, 24.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20231110118924 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 98546/07.04.2023 г. на .... чрез адв. П. С., за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу П. А. А.,
ЕГН **********, за сумата от 467 500 евро, представляваща главница по договор за заем от
22.12.2021 г., с падеж – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.04.2023 г. до окончателното плащане, както и
25 872,60 евро, представляваща лихва за периода от 22.12.2021 г. до 01.04.2022 г., които
суми са обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том XIX,
нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на нотариус .... на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.
№ 100278/22.12.2021 г., Акт 197, том LVII, д. № 78267/2021 г. /с оглед посоченото в т. 9 и т.
12 от заявлението/.
Към заявлението е приложен единствено оригинал на Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 54, том XIX, нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на нотариус .... на НК,
вписан в Служба по вписванията с вх. № 100278/22.12.2021 г., Акт 197, том LVII, д. №
78267/2021 г., в т. 1 на който се посочва, че ипотеката се учредява, за да обезпечи
задължение на П. А. А. за плащане по договор за заем от 22.12.2021 г. в полза на ... в размер
на 493 372,60 евро, което плащане е дължимо от П. А. А. в срок до 01.04.2022 г., като
връщането на заема се извършва по сметка на ... в ..... Предвидено е още, че при сключване
на договора за заем заемодателят е предоставил на заемополучателя информация за размера
и броя на вноските по заема, а именно: 1 вноска в размер на 493 372,60 лв., от която:
467 500 евро – главница и 25 872,60 евро – лихва за периода от 22.12.2021 до 01.04.2022 г.,
като датата на плащане на погасителната вноска е 01.04.2022 г., при уговорен годишен
размер на разходите /ГПР/ по заема в размер на 20 %. Съгласно т. 2 от ипотечния акт за
обезпечаване на която и да е част от възникнало задължение за плащане по договора за заем
от 22.12.2021 г. в размер на 493 372,60 евро П. А. А. се съгласява и учредява в полза на
„Кредисимо“ договорна ипотека върху подробно описания в него недвижим имот.
В случая, на съда е служебно известно, че заявителят ... е вписан като финансова
институция в регистъра на БНБ по чл. 3, ал. 2 ЗКИ, в какъвто смисъл е и извършена справка
от него.
В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК, по
отношение на който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и
1
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаването на изпълнителния лист.
Принципно като документ по смисъла на чл. 417, т. 6 ГПК процесният Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 54, том XIX, нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на
нотариус .... на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. № 100278/22.12.2021 г., Акт 197,
том LVII, д. № 78267/2021 г., на който се позовава заявителят ..., видно от т. 9 и т. 12 на
заявлението, е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по отношение на съдържащите се в него задължения за
заплащане на парични суми. Само по изключение – при поредпоставките на чл. 418, ал. 3
ГПК тази преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо
за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
В случая обаче, съдът приема, че сам по себе си представеният документ по чл. 417, т.
6 ГПК не е годен да удостовери реалното получаване от страна на заемополучателя на
сумата, предмет на договора за заем от 22.12.2021 г. Съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя парична сума, която последният се
задължава да върне, а съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Следователно, касае се за реален договор и за да породи той действие, не
е достатъчно между страните да е постигнато съгласие за предаване на определена парична
сума. Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, т. е. в
настоящия случай с плащането на уговорения заем в размер на 467 500 евро от страна на
заемодателя в полза на заемополучателя, което обаче не е изрично удостоверено в
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В случая, такъв извод не
може да се направи въз основа на формулировката на текста в т. 1 от ипотечния акт, от която
се установява единствено сключването между длъжника и заявителя на договор за заем от
22.12.2021 г., каква е дължимата по него сума ведно с уговорената лихва, какъв е падежът на
задължението – 01.04.2022 г., както и начинът на връщането й – по банков път, но не и, че
същата действително е била предоставена и ако да – по какъв начин /по банков път или в
брой/. Нещо повече, към заявлението не е представен и самият договор за заем от 22.12.2021
г., въз основа на който да се извлече информация в тази насока, респ. да се извърши
преценка обусловена ли е изикуемостта на вземането от насрещно поето от длъжника
задължение или от настъпването на друго обстоятелство – арг. чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо,
не може да се приеме, че единствено в частта по т. I процесният нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 54, том XIX, нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на нотариус
.... на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. № 100278/22.12.2021 г., Акт 197, том LVII,
д. № 78267/2021 г., на който се позовава заявителят, установява действителното предаване
на посочената в него сума, поради което същият не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу него.
На следващо място, по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК /изм. с ДВ бр. 100/2019 г./
заповедният съдът следва да провери и дали искането не е в противоречие със закона или с
добрите нрави и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова
противоречие или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да
откаже да издаде заповед за изпълнение. С оглед качеството на заемополучателя П. А. А., то
безспорно е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на
който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за
договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 40 ЗКНИП и за кредитите обезпечени с
ипотека се прилага и чл. 143-148 ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
2
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при
наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.
В случая, от приложения ипотечен акт става ясно, че страните по договора за заем от
22.12.2021 г. са уговорили размер на годишния процент на разходите /ГПР/ от 20 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово,
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
В конкретния случай от общото посочване, че ГПР е 20 %, но без представяне на
съответния договор за заем от 22.12.2021 г., не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не става ясно кои са основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона. Не
става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и на възнаградителната
лихва от 25 872,60 евро, която е част от него, съответно дали в същия са включени и други
тежести за потребителя – такси и/или разходи, което от своя страна препятства
възможността да се извърши преценка поставен ли е той в невъзможност към момента на
сключване на договора да прецени какъв е видът и размерът на всички разходи, които
следва да направи във връзка с кредита.
Само за процесуална яснота следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 417, т. 6
ГПК, какъвто е настоящият случай, заповедният съд не дължи даване на указания до
заявителя за представяне на договора за заем, сключен с потребителя, за чието обезпечаване
е съставен и процесният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том XIX,
нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на нотариус .... на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.
№ 100278/22.12.2021 г., Акт 197, том LVII, д. № 78267/2021 г., каквото изискване
законодателят е поставил в случай, че се касае за искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 10
ГПК /изм. с ДВ бр. 100/2019 г./.
С оглед горните правни извод съдът приема, че документът по чл. 417 ГПК, на който
се позовава заявителят ..., не установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, а доколкото не е възникнало главното задължение за връщане на заетата
сума, липсва основание за възникване и изискуемост и на акцесорното такова за
възнаградителна лихва.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 417, т. 6 ГПК, поради което следва да бъде
отхвърлено изцяло.
3
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 98546/07.04.2023 г. на .... чрез адв. П. С., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу П.
А. А., ЕГН **********, за сумата от 467 500 евро, представляваща главница по договор за
заем от 22.12.2021 г., с падеж – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.04.2023 г. до окончателното
плащане, както и 25 872,60 евро, представляваща лихва за периода от 22.12.2021 г. до
01.04.2022 г., които суми са обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 54, том XIX, нот. дело № 3138/22.12.2021 г. на нотариус .... на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. № 100278/22.12.2021 г., Акт 197, том LVII, д. № 78267/2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4