РЕШЕНИЕ

Номер   1219                               30.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и седми май                            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     7492 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 1286/21.10.2019г. на **при Община Пловдив, с което на В.К.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

         Жалбоподателят К. чрез повереник моли Съда да отмени наложената му глоба по съображения, подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

         Въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез своя представител намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество последната е ОСНОВАТЕЛНА.

         На 02.10.2019 год. около 13.20ч било констатирано от свид.М.М. като полицай в Общинска полиция - Пловдив, че МПС с рег. №**е паркирано върху тротоара на ул.”4-ти януари” срещу №**, в гр.Пловдив.  На място липсвали обозначения позволяващи това. Ето защо бил съставен фиш № ********** от същата дата, с който била наложена глоба в размер на 50 лева и залепен на моторното превозно средство. С оглед постъпила жалба срещу него срещу жалбоподателя за горното бил съставен АУАН № 037596/14.10.19г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

         Разпитан в с.з. като свидетел съставителя на акта, а и на фиша – М.М., извършил проверката в качеството си на полицай към Общинска полиция - Пловдив. След като установил, че автомобилът е паркиран неправилно, той съставила фиша за нарушение по чл.6, ал.2 от Наредбата и го залепил на страничното стъкло, тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен надлежно. В същият обаче липсвали имена на лицето извършило нарушението, защото самия свидетел нямал тези данни. В последствие не се установи на нарушителя да е изпращан друг фиш съдържащ тези имена, макар такъв да е приложен по делото. След оспорване на фиша обаче и в изпълнение разпореждането на съда, свид.М. съставил и констативния акт за горното деяние.

         Горното се установява от разпита на посочение свидетел М.М.М., които Съдът кредитира като обективни и логични, така и от приложените по делото писмени документи – фиш, АУАН, заповед. Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика актосъставителя М. не е възприел кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се установява кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на фиша е даден вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо , което не бе доказано по делото. Не се споделя от настоящата инстанция тезата на представителя на въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал МПС-то в процесния случай била на собственика. Законодателят не е въвел подобно изключение. Само е посочено, че може да бъде санкциониран, но не като извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото му МПС, а не като личен извършител на нарушението. Последното е от съществено значение, защото се отразява на характеристиката на водача на МПС. Всъщност подобна презумция бе въведена с новелата на чл.187а ЗДвП, съгласно която  при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Видима е разликата със съдържанието на чл.188 от с.з., според който собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно в настоящия казус собственикът отговаря за това, че неговото МПС е паркирано неправилно, а не че той лично е сторил това. В противен случай законодателя би ползвал изрично подхода приложен в чл.187а ЗДвП, с който безспорно е въведена една оборима презумция.

         На следващо място от разпита на актосъставителя се установи, че всъщност цялата ул.“4-ти януари“ в близост до № 38 е застлана с плочи като липсва обособен тротоар. Последното очевидно поставя в невъзможност водача да прецени къде точно е платно за движение и къде тротоар, за да се предпази от извършване на нарушение.

При тази фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени процесното НП.

За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за недопустимо и санкционирането по реда на чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив на водачите, доколкото посочената наредба би следвало да урежда само състави на нарушения, които липсват в ЗДвП, а случая не е такъв. Общината би следвало по реда на тази наредба да конторлира специално изградените зони, които са вън от обхвата на ЗДвП, а не повтаря вече съществуваща нормативна уредба от по-горен ранг.

         Мотивиран от изложеното, Съдът 

 

                                                    Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1286/21.10.2019г. на **при Община Пловдив, с което на В.К.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.