Определение по дело №1893/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……………..2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 1893 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7158/11.03.2016г. от П.Б.С., чрез адв. П.Н., с която е отправено искане за изменение в частта за разноските на Решение № 284/02.03.2016г., постановено по гр. дело № 1893 по описа на ВОС за 2015г.. Молителят излага, че с оглед уважаването в цялост на предявените от него искове, съдът е следвало да присъди и цялата сума на претендираните разноски, обективирани в представения списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозирано становище от насрещната страна, на която редовно е връчен препис чрез особения й представител Г.Т..

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящето дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с предявен от П.Б.С. иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за осъждане на Т.А.В. да заплати сумата от 15000 евро, представляваща задължение, произтичащо от сключен между страните договор за заем.

С Решение № 284/02.03.2016г. съдът се е произнесъл, като е уважил исковата претенция в цялост, присъждайки на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ищеца П.С. сумата от 2742.79 лв., представляваща сторените  и доказани по делото разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от П.Б.С. с исковата молба, като искането се поддържа и по същество на спора.

В срока по чл. 80 от ГПК молителят е представил списък на разноските, в която е обективирана претенцията му за присъждане на разноски в общ размер на 5 242.79 лв, включващи държавна такса за образуване на настоящето производство  в общ размер 1183,85 лв., адвокатско възнаграждение в общ размер 2 500 лева, държавна такса за обезпечение на бъдещ иск – 43 лв., държавна такса за съдебни удостоверения – 7лв и за удостоверение за адрес на ответника – 5лв., такса към СВ – Варна за налагане на възбрана – 17 лв., разноски пред ЧСИ за налагане на обезпечителна мярка в размер на 66 лв, и разноски за назначаване на  особен представител на насрещната страна – 1420.94лв.

Към депозираната молбата са приложени доказателства за действителното извършване на всички разноски, освен за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. – 1500 лв. за исковото производство и 1000лв. за обезпечението на бъдещ иск. Приложен е договор за правна помощ между П.Б.С. и неговия процесуален представител адв. П.Н., в който е записано, че сумата от 2500 лв. е платена на 18.01.2016г., но не е установен начина на извършеното плащане, което е задължителен реквизит за доказателственото значение на договора за правна помощ. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По аргумент на противното, неуточняването на начина на извършване на плащането лишава представеният договор от неговото доказателствено значение относно претендираното плащане. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че  разноските са заплатени,  така и че само са договорени.   От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. С оглед липсата на доказателство за действителното извършване на разноските за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., същият не подлежи на присъждане, а молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7158/11.03.2016г., подадена от П.Б.С., чрез адв. П.Н., с която е отправено искане за изменение  в частта за разноските на Решение № 284/02.03.2016г., постановено по гр. дело № 1893 по описа на ВОС за 2015г.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.