МОТИВИ
към присъда № 15/30.04.2018г. постановена по НОХд № 161/2018г. по описа на БСлРС
Районна
прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение против М.А.Р.
***, за това че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, на 13.10.2017г. в землището на
гр.Б.С., обл. В.е отнел от владението на А.А.А. ***, парична сума от 1900.00
лева, собственост на А., без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал.1, вр с чл. 63, ал. 1
т. 3 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ,
чл.370 и следващи от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с
обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание Лишаване от свобода около и под средния размер, при
условията на чл.58а НК. Излага доводи наложеното наказание Лишаване от свобода
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК настоящото наказание да се групира с наложеното наказание
по НОХ дело № 535/2017г. по описа на РС Б.С., като се наложи най –тежкото от
тях. Представителя на обвинителната
власт изразява становище, че следва да се приспадне и времето, през което
подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХд. №
535/2017г. на РС Б.С., считано от 07.11.2017г. до 13.12.2017г.
На основание чл.371, т.2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Изрази съжаление за извършеното.
В хода на съдебните прения лично и чрез назначеният му служебен защитник
пледираха за минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно
и в своята съвкупност, намира за
установено следното:
Подсъдимият
М.А.Р. е
роден на ***г***. Родителите на непълнолетния М.Р. са
майка А. Р.М. и А. Георгиев Михайлов.
Двамата нямат сключен брак, но
живеят заедно и отглеждат децата си в това число и М.. Подсъдимият
Р. не учи, въпреки
че се води ученик в 7-ми клас в ОУ „Климент
Охридски“, не е адаптиран към учебната среда и няма
интерес към учебния материал. Няма изградени правилни взаимоотношения с
връсниците си. М.Р. има заведени 10 броя заявителски материали за извършени
кражби. Заведен е на отчет в ДПС гр.Б.С..
За времето от месец октомври 2014г. до
месец май 2016г. е бил настанен в СПИ с.Варненци.
Тъй като възпитателните мерки не подействали възпиращо върху подсъдимия, след изтичане на престоя му във СПИ, същият се върнал да живее при родителите
си в с.Попица, обл.Враца, ул. „Хаджи
Димитър” № 35,
заедно с 10-те си братя и сестри. Подсъдимият
Р. нито учел, нито работел, а
през месец декември 2017г. бил осъден за извършено престъпление от
общ характер – грабеж, извършен
от него и брат му Петьо Р. през месец януари 2017г. и
му било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Докато течало съдебното производство по това
дело, подсъдимият М.Р. продължил да
извършва престъпления.
Пострадалият
А.А.А. ***. Той има син-Анатоли, който живеел на
семейни начала със сестрата на подсъдимия Р. - Янка Александрова Михайлова. Семействата
на пострадалия и на подсъдимия през месец октомври 2017г. се
разбрали да си помогнат, за да построят
къща на Анатоли и Янка. На 12.10.2017г.
А.А. продал наследствената си земя и изтеглил от банка сумата
от 1900.00 лева. Сложил парите в портмоне, а него в чантичка, която постоянно носел със себе си. На 13.10.2017г.
пострадалият А. извикал подсъдимия М.Р. и брат му - непълнолетния
свидетел Петьо Р. да помагат, за да
се ремонтира къщата на сина му – вила,
намираща се в землището на гр.Б.С.. Този ден
пострадалият А. бил с камион -микробус, с който прекарвали необходимите им
материали и извозвали отпадъците. Микробусът
бил паркиран пред къщата, а
чантичката с парите на пострадалия била в кабината, която не била заключена. Подсъдимият, брат му Петьо и пострадалият работили от сутринта,
като по време на работата подсъдимия
разбрал, че пострадалият е продал земята
си и има пари. Следобеда на 13.10.2017г. докато
пострадалият и свидетеля Петьо Р. правили кофраж и се намирали от към задната
страна на микробуса, подсъдимият М.Р. казал, че отива до тоалетна. Отишъл до кабината на микробуса и взел
чантичката на пострадалия, която била
между седалките. От портмонето
извадил сумата от 1900.00 лева в банкноти от по 100.00
лева и ги сложил в джоба си, а след това ги прехвърлил в чорапа си. Около 16.00
часа свършили работа и пострадалият А. закарал подсъдимия М.Р. и брат му Петьо Р. до заведението „Малибу”
в гр.Б.С. и от там те
се прибрали в с.Попица. В
с.Попица подсъдимият М.Р. показал
на брат си Петьо Р. откраднатите пари и му казал, че
се е разбрал с майка им А.Р.М. да
вземат такси и да отидат при брат им
Здравко в гр.София. Докато чакали майка им да се
прибере подсъдимият М.Р. се обадил на
свидетеля Анатоли Найденов Найденов от с.Попица
и го попитал дали ще ги закара до с.Годеч, а по-късно
и до гр.София. Свидетелят Найденов попитал подсъдимия
дали има пари да заплати транспорта и Р. потвърдил, че има. Свидетелят
Найденов отишъл с автомобила си до дома на свидетелката А.М. и натоварил в
автомобила М., двегодишното й дете, както и подсъдимия М.Р. и свидетеля Петьо Р.. Подсъдимият дал
на свидетеля Найденов сумата от 200.00
лева, за да заплати за транспорта, а в него останала сумата от 1700.00
лева. Докато пътували към гр.София в
автомобила по телефона на свидетелката А. Маринов
се обадила дъщеря й Янка Михайлова
и попитала къде са парите на
свекъра й. Малко след това по телефона се обадил
свидетелят Тихомир Тодоров - служител на РУ-Б.С.,
на който бил подаден сигнал за извършената кражба и попитал М. къде се намира, дали с нея са децата й и дали
откраднатите от пострадалия Асенов пари са в тях. М. попитала подсъдимия
М.Р. и свидетеля Петьо Р. дали са вземали пари, но те първоначално отричали. След това по
пътя подсъдимия М.Р. признал, че е
откраднал пари от А.А. и дал на майка си сумата от 1700.00
лева в банкноти от по 100.00 лева. Автомобила
стигнал до гр.София и подсъдимия М.Р., тъй като знаел и осъзнавал какво е извършил и се страхувал от
разправа, останал там, а
майка му А.М., заедно с малкото си дете и свидетеля
Петьо Р. ***. В последствие същата
вечер в с.Попица пострадалият получил от М. сумата
от 1700.00 лева, като тя му казала, че останалите 200.00
лева са похарчени, тъй като са
платили, за да ги закарат до гр.София. Според свидетелката М. тя върнала остатъка от парите, тъй като
се страхувала дъщеря й да не пострада.
По данни от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия
в досъдебното производството откраднатата сума от А.А. е 1900.00 лева, а
върнати на пострадалия са парични средства в размер на 1700.00 лева. Невъзстановена
остава сумата от 200.00 лева.
Към датата на извършване на деянието подсъдимият
М.А.Р. не е бил навършил 18 годишна възраст – бил е непълнолетен, видно от приложеният акт за раждане на
същия. Р. е воден на отчет в ДПС при РУ-Б.С. за извършени от него престъпления
като непълнолетен.
По данни от назначената по
производството психолого-психиатрична експертиза Р.
може да оценявана правилно обстановката. Годен е да възприема фактите и
действията от действителността и да ги интерпретира.
Бил е психически здрав преди, по
време и след деянието и може да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност. Р., макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от изложеното в обвинителния акт,
самопризнанията на подсъдимия,
по реда на чл.371, т.2 от НПК, който
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, разпитаните на досъдебното производство
свидетели, назначената психолого-психиатрична експертиза, както и от
приложените на досъдебното производство писмени доказателства.
Анализирайки
събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от обективна
страна подсъдимия Р. е извършил престъпление против собствеността като макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си на 13.10.2017г
в в землището на гр.Б.С., обл. В.е отнел от владението на А.А.А.
***, парична сума от 1900.00 лева, собственост на А., без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвои.
От обективна и
субективна страна подсъдимият
Р. е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1
вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК
Разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на
защитник, Р. се
признава за виновен и дава обяснения по случая.
От
субективна страна същия е
действал при пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасните последици на деянието,
предвиждал е тяхното настъпване и е целял
именно това.
При горните съображение съдът с присъдата си призна
подсъдимия Р. за виновен в
престъпления по чл.194, ал.1
вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК., по който текстове му наложи
наказание.
При определяне вида и размера на наказанието,
което съдът наложи на подсъдимия се
съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такива,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 НК, като му
определи наказание една година Лишаване от свобода. За да наложи такова
наказание, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, младата възраст на
подсъдимия, обстоятелството, че към момента на извършване на деянието
подсъдимия не е бил осъждан, а от друга страна като отегчаващи обстоятелства
отчете обществената опасност на деянието. Съобразявайки тези смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и степента на обществена опасност на
извършеното съдът прие, че именно в такъв размер наказание лишаване от свобода
следва да бъде наложено на подсъдимия. Съобразявайки се, обаче с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното наказание с една трета, при което подс.Р. следва
да изтърпи осем месеца Лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо наказание между настоящето наказание и наложеното му по НОХ
дело 535/2017г. на РС Б.С. наказание от 6 месеца
лишаване от свобода, в размер на най-тежкото от тях от осем месеца лишаване от
свобода,.
На основание чл.69, ал.1, вр.
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на така определното общо, най-тежко
наказание от 8 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в законна сила, тъй като в случая института на
условното осъждане в случая е приложим и съдът прие, че именно по този начин
биха се постигнали целите на наказанието да се поправи и превъзпита осъденото
лице към свазване законите и добрите нрави и съществременно да се въздейства
предупредително върху него и останалите членове на обществото.
Съдът прие, че следва на основание чл.59 от НК от
изпълнение на така определеното общо, най-тежко наказание от осеммесеца
лишаване от свобода да приспадне времето, през което подсъдимият Р. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по НОХ дело №535/2017г. по описа на РС Б.С.,
считано от 07.11.2017г. до 13.12.2017г.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия
М.А.Р., да заплати в полза на Държавата, в бюджета
на МВР, по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски за експертизи в досъдебното производство в
размер на 290,00 лева.
При тези мотиви съдът се произнесе с
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: