Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..../28.01.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2007 по описа
за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на „П.М.Б.“ ЕООД срещу „ЗАД А.“ АД, както следва: с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
сумата от 131 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за настъпилото на 12.01.2017г застрахователно събитие - противозаконното
отнемане на части от лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”,
с рама *********, подробно описани в
уточнителната молба вх.№3528/11.01.2018г, ведно със законната лихва от 13.06.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9 188,34 лева – мораторна
лихва за периода от 03.02.2017г – 12.06.2017г.
В исковата молба се
поддържа, че ищецът е търговско дружество, чийто основен предмет на дейност е
финансиране (закупуване) на автомобили с цел отдаването им на трети лица при
условията на оперативен Л.. На 01.08.2016г с цел отдаване на оперативен Л.,
ищецът закупува лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”,
с рама ********* на стойност 131 000,00 лева с ДДС. На
05.08.2016г между ищеца и „С.“ АД е сключен договор за Л., по сила на който на
последния е предоставено ползването на описания по-горе автомобил. В качеството
си на собственик на автомобил ищецът сключва с ответника договор за застраховка
„Каско“ във формата на комбинирана застрахователна полица
№**********/02.08.2016г, с начало на застрахователно покритие 03.08.2016г и
край – 02.08.2021г. Платена е и първата премия по договора в размер на
5 612,03 лева. Като ползвател на автомобила в полицата е посочен Л.ополучателя
„С.“ АД. В полицата е посочено, че тя препраща към Общи условия за застраховка
на моторни превозни средства „Каско“ на застрахователя, които обаче не са били
предадени съгласно изискванията на чл. 348 КЗ. На 12.01.2017г по-голямата част
от автомобила е противозаконно отнета от неустановени лица, като отнетите части
са подробно описани по вид и стойност в уточнителната молба вх.№3528/11.01.2018г
(л.174-183 от делото). Общата стойност на щетите по автомобила възлизат на
116 719,00 лева, което според ищеца представлява тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал.2 от КЗ, което му дава право да получи уговорената в полицата
застрахователна сума. За отнемането били уведомени застрахователят и органите
на МВР, след което застрахователя образувал щета № 10017030100770. Ищецът
снабдил застрахователя с всички необходими документи, необходими за
установяване на настъпилото застрахователно събитие и причинените вреди. С писма
от 27.01.2017г и 08.03.2017г застрахователят отказал изплащане на уговореното
застрахователно обезщетение. Ищецът счита отказа на застрахователя за
незаконосъобразен. Съгласно чл. 108 от КЗ застрахователят има 15-работни дни за
произнасяне по искането, като срокът в конкретния случай е започнал да тече на
12.01.2017г и е изтекъл на 02.02.2017г, като считано от 03.02.2017г ответникът
е в забава. За периода на забавата дължи и обезщетение в размер на законната
лихва или сумата от 9 188,00 лева. По изложените съображения се иска уважаване
на исковете, ведно със законната лихва за забава от исковата молба до
окончателното плащане и разноските.
Ответника „ЗАД А.“
АД оспорва активната легитимация на ищеца на кредитор на предявеното вземане за
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като рискът от случайното
погиване на вещта е прехвърлен на Л.ополучателя. Оттук следва, че вредите
настъпват в правната сфера на Л.ополучателя. Договорът за оперативен Л.
прикрива договор за финансов Л., като стойността на финансирането и разходите
за застрахователни премии са включени в първоначалния договор за продажба от
01.08.2016г. Оспорва твърденията: че не са предадени общите условия по
застраховката на застрахования; настъпването на вредите по застрахования
автомобил, както и че те представляват „тотална щета“ по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ; размера на претендираното обезщетение. Твърди, че общите условия са
предадени, за което свидетелства отбелязването за това в комбинираната полица.
Евентуално счита, че те са известни на другата страна, поради трайните
търговски отношения между двете дружества. Евентуално счита, договора за
застраховка за нищожен, тъй като основните права и задължения на страните в
това число покритите рискове са посочени в общите условия. Твърди, че
настъпилото събитие представлява изключен застрахователен риск съгласно ч.16.10
от ОУ, тъй като щетата включва липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Това обстоятелство е
известно на ищеца, тъй като съставлява изключен риск по всички застрахователни
договори „Автокаско“ на всички застрахователни компании, а последния е страна по
такива застраховки и с други застрахователи. Покрит риск съставлява единствено
противозаконното отнемане на цялото МПС, каквото събитие не се твърди. Твърди,
че е налице изключен риск и съгласно т.16.14.2 от ОУ, тъй като в конкретния
случай МПС не е било затворено, заключено и с включена сигнално-охранителна
система. Налице е и неизпълнение на задължения по застрахователния договор,
които са значителни с оглед интереса на застрахователя даващи му право да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, а именно: неизпълнение на
т.50.2 и т.50.3. от ОУ, тъй като Л.ополучателят не е пазил и ползвал
застрахованото МПС с грижата на добрия търговец, като не е предприел обичайните
предохранителни мерки при паркирането на автомобила; не е изпълнил задълженията
си по т.50.4. при напускане на автомобила да го заключи и да активира
сигнално-охранителната система. Евентуално тези неизпълнения дават право на
застрахователя да редуцира претендираното застрахователно обезщетение с не
по-малко от 60% от претендираната главница. Относно размера на претендираното
обезщетение се посочва, че то съгласно чл. 386 КЗ и ОУ е равно на
действителната стойност на вредите към датата на събитието, а в случай на
настъпила „тотална щета“, то от застрахователната сума следва да се приспадне
стойността на запазените части.
Третото лице
помагач на страната на ищеца „С. АД“ ЕИК *********, не оспорва исковете.
Третото лице
помагач на страната на ответника „П.И.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ****** не оспорва
исковете.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Между страните не е
спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на
01.08.2016г „П.М.Б.“ ЕООД закупува от „П.И.А.БГ“ ЕООД лек автомобил „АУДИ А 6,
3.0 TDI”, с рама ********* на стойност
131 000,00 лева с ДДС.
На 05.08.2016г
между „П.М.Б.“ ЕООД и „С.“ АД е сключен договор за оперативен Л., по сила на
който на последния е предоставено ползването на лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”, с рама ********* срещу насрещното
задължение да се заплаща месечна Л.ова вноска от 1079,34 евро с ДДС. В т.2.3.3.
от Общите условия към договора за оперативен Л. е посочено, че рискът от
причинени щети на автомобила, в това число унищожаване или загуба, включително
противозаконно отнемане от трето лице се носи от „П.М.Б.“ ЕООД, освен ако
щетата е виновно причинена от клиента или трето лице, на което клиентът е
предал автомобила, или ако клиентът или третото лице, на което е предаден
автомобила със свои действия или бездействия е създало предпоставки за отказ от
страна на застрахователя за пълно или частично изплащане на застрахователно
обезщетение.
На 02.08.2016г
между „П.М.Б.“ ЕООД, в качеството му на застрахован и ответното дружество „ЗАД А.“
АД, в качеството му на застраховащ, с посредничеството на „П.И.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК
******, е сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ №**********/02.08.2016, с
начало на застрахователно покритие 03.08.2016г и край – 02.08.2021г. за лек
автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”, с рама *********. Първата премия по договора е уговорена в
размер на 5 612,03 лева. Покритите рискове са клауза „П“ – пълно Каско.
Отразено и че застрахованият декларира, че е получил подписан от представителя
на застрахователя екземпляр от Общите и Специални условия по застраховки
„Каско“ и „Злополука“ на местата и че е запознат и приема тези Общи условия.
Съгласно т.16.10 от
ОУ по застраховки на моторни превозни средства „Каско“ изключен застрахователен
риск представлява щетата включваща липсващи отделни части, възли, детайли,
агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Съгласно т.16.14.2 от ОУ,
изключен риск са и щетите настъпили следствие на незатворено, и/или незаключено,
и/или не включена сигнално-охранителна система на МПС. В т.50.2, т.50.3, т.50.4.
от ОУ е предвидено, че съществено неизпълнение на договора за застраховка
съставляват случаите, когато застрахования не е пазил и ползвал застрахованото
МПС с грижата на добрия търговец, като не е предприел обичайните
предохранителни мерки при паркирането на автомобила; не е изпълнил задълженията
си по при напускане на автомобила да го заключи и да активира сигнално-охранителната
система.
На 12.01.2017г от
лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”, с рама ********* са отнети частите и детайлите описани
подробно в уточнителната молба на ищеца вх.№ 3528/11.01.2018г.
За кражбата са
уведомени както застрахователя, така и органите на МВР, като по сигнала на
ищеца е образувана пр.пр. № 228 ЗМК 73/2017 срещу неизвестен извършител (виж
удостоверение на 04 РУ-СДВР на л.209).
От заключението на
ССЕ се установява, че ищецът е превел на „П.И.А.БГ“ ЕООД сумата от 128 000,00
лева с ДДС, представляваща стойността на закупения лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0
TDI”, с рама ********* съгласно договора,
намалена със сумата от 3 000,00 лева, платена по-рано от „С.“АД. Установява се
и че на 15.09.2016г „П.М. БГ“ ООД превеждането по сметка на ответното дружество
„ЗАД А.“ АД първата премия по комбинирана застрахователна полица за застраховки
„Каско“ и „Злополука“
№**********/02.08.2016г в размер на 5612,03 лева.
Съгласно
заключението на САТЕ се установява, че стойността на щетите по лек автомобил „АУДИ
А 6, 3.0 TDI”, с рама ********* в резултат на
събитието от 12.01.2017г по средни пазарни цени възлиза на 102 757,92
лева, а по цени на официалния вносител – 116 718,96 лева. Действителната пазарна
стойност на автомобила към дата на настъпване на събитието е 119 428,33
лева с ДДС. Стойност на запазени части определена чрез оценка на всяка част
поотделно възлиза на 51 200,00 лева (44,6% от стойността на автомобила), а
при „тотална щета“ те възлизат на 35 828,50 лева (30% от стойността на
автомобила). Разликата се дължи на обстоятелството, че всяка част продавана
поотделно е около три пъти по скъпа от частите, монтирани и продавани с целия
автомобил. При демонтиране на части и работа по автомобила се изключва
алармената система, защото издава специфичен звук.
От показанията на
свидетеля В.Т., служител на „С.“ АД, се
установява, че автомобилът е бил паркиран в подземен паркинг, като пред
процесния автомобил е бил паркиран друг автомобил.
От показанията на
свидетеля Т.К., служител на „П.И.Б. БГ“ ЕООД, отговарящ за отдела, който се
занимава със сключването и поддържането на активни застраховки на автомобилите,
собственост на „П.Л.“ и „П.М.Б.“ ЕООД. Посочва, че информацията от Л.овата
компания към застрахователя се изпраща в електронен вариант, а полиците идват в
оригинал на хартия. Комплектът документи съдържа полиците „Каско“ и „ГО“ и
двустранни протоколи за случаи на ПТП. В някои случаи има и Общи условия на
застрахователите, но не е задължително условие и не винаги се случва. Не всички
полици минават през свидетеля. Няма конкретни спомени за процесната
застрахователна полица.
С оглед изложеното
съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на така
събраните доказателства съдът приема, че по делото безспорно се установи
сключването на твърдения от ищеца договор за оперативен Л. от 05.08.2016г., по
силата на който ищецът предоставя за временно и възмездно ползване закупения от
него лек автомобил, а третото лице помагач поема задължение да заплаща
уговорените Л.ови вноски. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 343 ТЗ не
е императивна и страните могат да уговорят и нещо различна. В конкретния случай
с оглед вида на Л.а и изричната клауза на т.2.3.3 от Общите условия към него
съдът приема, че рискът от евентуални причинени щети на автомобила, в това
число унищожаване или загуба, включително противозаконно отнемане от трето лице
се носи от „П.М.Б.“ ЕООД, в качеството му на Л.одател, а не от Л.ополучателя.
Твърденията на ответника, че договора за продажба от 01.08.2016г сключен между „П.М.Б.“
ЕООД и „П.И.А.БГ“ ЕООД прикрива договор за финансов Л., с оглед уговорената
цена, останаха недоказани по делото.
Установи се и
валидното пораждане на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение
съгласно комбинираната застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ №**********/02.08.2016.
Спорно е дали
ищецът е приел Общите условия изготвени от ответното дружество. Видно от
отразяването в полицата ищецът е получил, запознал се и приема ОУ изготвени от
ответното дружество, което е изрично предвидено условие, за да бъдат приложими
те към конкретния договор съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ. В случая не намират
приложение правилата на Закона за защита на потребителя и в частност
разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП. От една страна, защото КЗ (2016г) не
съдържа изрична дефиниция за потребител на застрахователна услуга, каквото имаше
в КЗ (отм.), а от дефиницията на застраховано лице, не може да се изведе, че
последния е потребител по смисъла на ЗЗП. От друга, за да се приеме, че едно
търговско дружество е потребител по смисъла на ЗЗП, то следва да установи, че сключването
на договора за застраховка не с оглед обичайната му търговска дейност. В
случая, видно и от регистрирания в Търговския регистър предмет на дейност,
ищцовото дружество извършва дейност по Л.оване на превозни средства, за
осъществяването на която сключва обичайно и регулярно договори за застраховки
„Каско“ и „ГО“, не само с ответното дружество. Следователно ищцовото
дружеството е запознато с модела на сключване на такива застраховки и
необходимостта към тях да се приложат и общи условия, които конкретизират
правата и задълженията на страните по застрахователното правоотношение. Този
извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Т.К., макар последния да няма
конкретен спомен за процесната застраховка. Това е така именно по причина на
множеството сключвани договори за застраховка от ищцовото дружество и обективната
невъзможност да се запомнят детайли за всеки един от тях.
Въз основа на
удостоверението на 04 РУ-СДВР на л.209 от делото съдът приема, за доказано по
делото настъпването на твърдяното събитие, противозаконното отнемане от лек
автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”, с рама ********* на частите и детайлите описани подробно в
уточнителната молба на ищеца вх.№ 3528/11.01.2018г.
Спорно е дали
кражбата на частите е покрит риск по застраховката и дали са налице основания
съгласно Общите условия и КЗ за изключване, евентуално намаляване на
отговорността на застрахователя.
Съгласно полицата и
Общите условия към нея покритите рискове с клауза „П“ (пълно Каско), включват
както противозаконното отнемане на цялото МПС (т.11.3 от ОУ), така и злоумишлени
действия на трети лица, изразяващи се в механично, химично или друго
въздействие върху застрахованото имущество (т.9 от ОУ).
Ответникът се
позовава на клаузата на т.16.10 от ОУ по застраховки на моторни превозни
средства „Каско“, съгласно която изключен застрахователен риск по застраховката
представлява щетата включваща липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати,
оборудване, принадлежности, горива и масла. За правилното приложение на
клаузата е необходимо на първо място да се посочи, че всеки автомобил
представлява една сложна съставна вещ, изградена от отделни (съставни) части,
които нямат юридическа самостоятелност. Сами по себе си (извън съставната вещ) отделните
части/елементи нямат свое самостоятелно предназначение и поради това не са годен
обект на самостоятелни правни отношения (изключение правят само сделките за
продажбата им като резервни части например, но присъединени към главната вещ,
те отново губят своята самостоятелност). Особеното при съставната вещ е, че
всички нейни части, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие,
правят последната годна да изпълнява своите функции, респ. без тях, тя не може
да изпълнява тези функции. Поемайки задължение да носи риска от противозаконното
отнемане на автомобила, застрахователят поема задължение да носи риска от
отнемането и на онези части от съставната вещ, без които, последната би станала
негодна да изпълнява своите основни функции. Да се приеме обратното би означавало,
че и една част от автомобила да е налице (например чистачката или емблемата му),
няма да настъпи риска кражба на автомобил, а кражба на части, което противоречи
на предмета на имуществената застраховка „Автокаско“ да се застрахова конкретно
определено имуществено благо на застрахования – конкретното моторно превозно
средства, но именно, за да може то да бъде използвано като такова. С оглед на
даденото разяснение за лекия автомобил като сложна съставна вещ клаузата на
т.16.10. от ОУ, следва да се тълкува корективно като се приеме, че тя касае изключение
от застрахователното покритие при кражба само на такива части от автомобила,
които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на
технически средства, и без които е възможно и позволено от закона автомобилът
да се движи по пътищата за обществено ползване (например: тасове, емблеми,
антени, горива, масла и др).
Макар по делото да
не е изслушана техническа експертиза по въпроса относно техническата годност на
процесния автомобил да продължи да бъде използван като такъв след настъпилото
събитие, от извода на вещото лице, че е налице тотална щета (тъй като
възстановяването му надхвърля 70% от стойността на автомобила, което е
икономически неоправдано), съдът приема, че в резултат на събитието
застрахованото моторно превозно средства, то не може да бъде използвано като
такова. Следователно настъпилото на 12.01.2017г събитие не е изключен риск по
сключената между страните имуществена застраховка, тъй като не попада в
хипотезата на т.16.10 от ОУ по застраховки на моторни превозни средства
„Каско“. Настъпилото събитие представлява покрит риск „кражба на МПС“ по
смисъла на т.11.3 от ОУ, тъй като противозаконно „отнетите части“, изключват
възможността останалата неотнета част да бъде използван като моторно превозно
средство. Дори и да се приеме, че настъпилото събитие не съставлява покрития
риск „противозаконно отнемане на застрахованото МПС“, то съставлява покрития
риск „злоумишлени действия на трети лица“, които чрез механично и друго
въздействие са увредили застрахованото имущество. След като
настъпилото събитие е покрит риск, въвеждането на допълнителни условия, при
които застрахователят има право да откаже плащане при реализиране на този риск
/вкл. свързаните с поведението на застрахования - т. 16.14.2 от Общите
условия/, не превръща риска в непокрит, а налага тези условия да се преценяват
основания за отказ съгласно чл. 408 и чл. 395, ал. 4 КЗ.
Съгласно чл. 408,
ал.1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно, за да възникне правото на отказ, е
необходимо задължението, което страните са предвидили да е останало
неизпълнено, да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело
до възникване на застрахователното събитие. За такива задължения ответникът
сочи клаузите на т.16.14.2, т.50.2, т.50.3, т.50.4 от ОУ. Щом задълженията са предвидени
в общите условия те са значителни за интереса на застрахователя. По делото е
безспорно обстоятелството, че застрахования автомобил има монтирана
сигнално-охранителна алармена инсталация. А от показанията на свидетеля В.Т.,
служител на „С.“ АД, се установява, че
автомобилът е бил паркиран в подземен паркинг, като пред процесния автомобил е
бил паркиран друг автомобил. От тези установени по делото обстоятелства съдът
приема, че застрахованият е положил грижа за предпазване на автомобила като го
е паркирал в подземния паркинг на кооперацията, в която живее ползвателя му. По
делото не са събрани доказателства дали автомобилът е бил затворен, заключен и
с включена алармена инсталация. Предвид обстоятелството, че тези факти ползват
ответника, последният следваше да ангажира доказателства за тяхното
установяване, каквито по делото не са сочени, респ. събрани. При това положение
съдът не може да приеме, че налице неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования.
С настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок (чл. 405, ал.1 КЗ). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната
сума (лимита на отговорността). Според заключението на САТЕ действителната стойност
на отнетото възлиза на 102 757,92 лева, а по цени на официалния вносител –
116 718,96 лева. Пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
противозаконното отнемане е в размер на 119 428,33 лева с ДДС. С оглед
размера на вредите налице е настъпила „тотална щета“, тъй като стойността на
труда и материалите за възстановяването му надхвърля 70% от пазарната стойност
на автомобила, поради което изплащане на застрахователно обезщетение за
възстановяване на автомобила е икономически неоправдано. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи като разликата между пазарната
стойност на автомобила към настъпване на вредите и стойността на запазените
части или сумата от 83 599,83 лева. Стойност на запазените части следва да
се определи като 30% от стойността на автомобил към настъпване на събитието или
сумата от 35 828,50 лева. Оценка на всяка част поотделно не е релевантна,
защото в последния случай няма да е налице „тотална щета“.
Следователно искът
по чл.405, ал.1 от КЗ е доказан по основание до размера на сумата от 83 599,83
лева, която сума ответника следва да заплати ведно със законната лихва считано
от 13.06.2017г. до окончателното изплащане. За
разликата над сумата от 83 599,83 лева до пълния предявен размер от 131 000,00
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За вредите от
забавеното изпълнение на задължението да се плати главницата ответника дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Задължението за плащане на
застрахователното обезщетение възниква без отнапред определен ден за
изпълнение. Следователно за поставянето на ответника в забава следва да се
отправи покана. Ролята на покана играе депозираното пред застрахователя
уведомление за щета. Съгласно чл.108, ал.1 КЗ плащането следва да бъде
извършено в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства,
нужни за произнасянето на застрахователя дали да уважи или откаже изплащане на
претендираното обезщетение. По делото не е спорно, че уведомлението до
застрахователя е от 12.01.2017г. По делото няма твърдения, респ. доказателства,
ангажирани от застрахователя, че към уведомлението не са били представени
нужните му за произнасянето документи. Следователно срокът по чл. 108, ал.1 КЗ
е започнал да тече от 13.01.2017г и изтича на 02.02.2017г. Считано от 03.02.2017г
застрахователят е в забава и за периода от 03.02.2017г до 12.06.2017г дължимото
обезщетение в размер на законната лихва, определен съобразно електронния
калкулатор на Calculator.bg, възлиза на 3 018.89 лева.
Следователно искът
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание до размера на сумата от 3 018,89
лева. За разликата до пълния предявен размер от 9 188,34 лева искът следва
да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира
разноски и доказва направата на такива, съгласно представения списък на
разноските за: депозит за САТЕ и ССЕ в размер общо на 900,00 лева и сумата от
9960,00 лева – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част
от исковете следва да му бъдат присъдени общо 6 710,11 лева.
((86618,72/140188,34)х10860=6710,11)
Ответникът доказва
разноски за: депозити за ССЕ в размер на 600,00 лева, 50,00 лева за разпит на
свидетел, 15,00 лева за частна жалба и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му се присъдят 368,75 лева. (((140188,34-86618,72)/140188,34)х965=368,75)
След съдебна
компенсация, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски в
размер на 6 341,36 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. „************да заплати на „П.М.Б.“ ЕООД, ***, съдебен адрес:***, както следва: на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 83 599,83 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпилото на 12.01.2017г застрахователно
събитие - противозаконното отнемане на част и от лек автомобил „АУДИ А 6, 3.0 TDI”, с рама *********, подробно
описани в уточнителната молба вх.№3528/11.01.2018г, ведно със законната лихва
от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 018,89 лева –
мораторна лихва за периода от 03.02.2017г – 12.06.2017г, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 6 341,36 лева – разноски за производството
съразмерно на уважената част и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 405, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 83 599,83 лева до 131 000,00 лева, а иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3 018,89 лева до 9 188,34 лева.
Решението е
постановено при участието на „С. АД“ ЕИК *********, като трето лице помагач на
страната на ищеца „П.М.Б.“ ЕООД, ЕИК*******.
Решението е
постановено при участието на „П.И.Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ******, като трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: