Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен
състав в открито заседание на шести април, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1104 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К №3031267 на
ОД на МВР - Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП на П.М.П. с ЕГН ********** ***
е наложена глоба в размер на 650 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 13.07.2019 год. в 15:29 часа в област Ловеч, на път ІІ-35, км 44+200, при движение в посока гр.Троян, при въведено временно ограничение на скоростта – 40
км/ч, въведено с ПЗ В-26, установено с АТС „ARH CAM S1“ и отчетен толеранс от
минус 3 км/ч с МПС Шкода Рапид, вид товарен автомобил, с регистрационен номер РВ
0145 ТХ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 40 км/ч
е установена скорост от 98 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 58 км/ч.
Недоволен
от Електронния фиш останал жалбоподателят П.П., който
го обжалвал като незаконосъобразен и издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че при издаване на ЕФ са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно наказателното
производство, поради което моли същият да бъде отменен.
Първоначално в РС във връзка с така депозираната жалба е било
образувано НАХД №1139/2019 г. по описа на РС Ловеч, по което с Решение
№260037/09.10.2020 г., съдът е отменил Електронен фиш Серия К №3031267 на ОД на МВР - Ловеч за налагане на глоба за нарушение,
като незаконосъобразен. Срещу Решението на съда е била депозирана касационна
жалба от Ответника, в законоустановения срок, въз
основа на която е било образувано КНАХД №198/2020 г. по описа на ЛАС, по което
с Решение №188/08.12.2020 г. е било отменено решение 0260037/09.10.2020 г.
постановено по НАХД №1139/2019 г. по описа на РС Ловеч и делото е било върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, при съобразяване с дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат М.И.,
счита че от събраните по делото доказателства се е доказала обосноваността на
възражението, посочено в жалбата. Твърди, че хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени и неотстраними процесуални
нарушения. На първо място, в електронния фиш се съдържала информация, че
скоростта на участъка е ограничена с пътен знак на
Ответникът ОД на
МВР - Ловеч, редовно призовани не изпраща представител.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът приема, че въззивната
жалба е депозирана в законния срок, тъй като по делото не бяха представени
доказателства за датата на връчването му, и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението
в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно
от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност до 07.09.2027 година и през периода 10-14.06.2019
година й е била извършена последваща техническа
проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка
№28-С-ИСИ/14.06.2019 г. на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/0024587 се съдържа
информация за това къде се е намирала системата за видеоконтрол (географски
координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на
отчитане на нарушението.
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на скоростта, като
измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза на
нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. №
906р-5159 от 15.07.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото техническо средство на
13.07.2019 година, от който е видно къде е било разположено техническото
средство – на км.44+200 от път ІІ-35, както и
че е контролирал МПС-та, движещи се в посока от гр.Плевен към гр.Троян.
От формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП
реквизити. Същият е издаден от ОДМВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната
преписка списък с намерени фишове се установява, че същият е издаден на
24.09.2019 година, т.е. преди изтичане на законоустановения
срок.
По делото са представени от
ОПУ гр. Ловеч с писмо с вх. №261197/02.03.2021 г. заверено копие на Протоколи
от 22.05.2018 г., 28.05.2018 г. и 05.07.2019 г., както и схема на път II-35от
км 43+720 до км.44+360, от които се установява, че към дата 13.07.2019 г. в
участъка от км.37+000 до км 46+105, вкл. км. 44+200 е била въведена временна
организация на движение съгласно Заповед №РД-11-19/09.05.2018 г. за въвеждане
на ВОБД и Заповед № РД-11-28/28.06.2019 г. за удължаване на срока, поради което
съдът счита, че възраженията относно влизането в сила на заповедта за временна
организация на движение за неоснователни, тъй като видно от представените,
приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, към
момента на извършване на нарушението е бил налице знака за ограничение на
скоростта до 40 км/ч, а съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото
веществени доказателства – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0024587 /л.8 по
НАХД №1139/2019 г. на РС Ловеч/ заснет от видеосистемата
за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда
автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 101 км/час.
След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при
измерването), наказуемата скорост е била определена на 98 км/час и въз основа
на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък
скорост с 58 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е
засечена скоростта – видеосистемата за контрол на
скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа
ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила
с рег.№ РВ 0145 ТХ е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното
платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия
скорост системата е измерила. Съдът приема за доказано и обстоятелството, че
към този момент в участъка е имало въведена временна организация на движението
от 40 км/ч. /л.10 от НАХД №1139/2019 г./ Това обстоятелство се установява от
представените от въззиваемата страна снимки на
разположението на системата ARH CAM S1 и въведеното с пътен знак В26 ограничение
на скоростта от 40 км/ч в началото на пътния тунел. И на двете, в горния ляв
ъгъл е налична информация за времето, когато са били направени, като това е
датата 13.07.2019 г., т.е. същата, когато е било заснето и нарушението от
автомобила на жалбоподателя. Тези доказателства кореспондират и с данните от
представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.8 от НАХД №1139/19
г. на РС Ловеч/, както и с представените от ОПУ Ловеч писмени доказателства,
анализирани по - горе. В него също е посочено, че въведеното ограничение на
скоростта в контролирания участък е било 40 км/час. Изискването за съставяне на
протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола удостоверява,
че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било
разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са
били проверявани МПС движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа
характеристиките на официален свидетелстващ документ и е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено със
съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е
поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което
направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. Налице са безспорни доказателства по делото и
че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология
и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. на ГД „МИУ” при БИМ,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също е била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е
отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези
съображения съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на
13.07.2019 г., в 15:29 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 44+200, при
движение в посока гр. Троян с автомобилът на жалбоподателя е било извършено
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същият е преминал през
този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на скоростта до
40 км/ч) със скорост от 98 км/час.
От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път
ІІ-35, при км 44+200 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в
извън населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на
чл.182, ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.6 от същата, с оглед стойностите на
установеното превишение на скоростта. Доводите на
жалбоподателя, изразени чрез процесуалния му представител са, че мястото на
извършване на нарушението попада в рамките на населеното място гр. Ловеч,
независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно дадените с отменителното
решение на ЛАС указания настоящия
съдебен състав е изискал от ОПУ гр. Ловеч справка, в която да бъде посочено
водили се път II- 35, км 44+200 в регулацията на гр. Ловеч и какво е
разположението спрямо строителните граници на града, придружено с извадка от
кадастралната карта, съответно от кого е извършена регулацията му с пътни
знаци. В отговор е получено писмо с вх. № 261197/02.03.2021 г. от ОПУ Ловеч, от
което е видно, че Път П-35 Плевен - о.п. Ловеч - Троян - Кърнаре от км 37+440 до км 44-1-834 е в участъка сигнализиран с пътни знаци
Д11 „Начало на населено място и селищно образувание" и Д12 „Край на
населено място и селищно образувание", с които е обозначен гр. Ловеч по
обходния път на града, трасе на път П-35, както и че процесния
участък от пътя - км 44+200 е в
границите на гр. Ловеч, както и че относно разположението му спрямо
строителните граници на гр. Ловеч, както и извадка от кадастралната карта,
коректна информация може да предостави община Ловеч. От своя страна от Община
Ловеч във връзка с разпореждане на съдът е депозирано писмо с вх.
№260963/17.02.2021 г. от което е видно, че участъка от Републикански път II -35,
км. 44+200 попада извън регулацията на гр. Ловеч, южно разположен спрямо
строителните граници на града, както и че от Републикански път II -35, е част
от републиканката пътна мрежа на България, поради което е указано на съда да се
обърне към ОПУ Ловеч по компетентност,
относно регулацията му с пътни знаци. Съдът е изискал справка и от Агенция по
геодезия, картография и кадастър касаеща
предоставянето на информация за
разположението на околовръстен път II, км. 44+200 спрямо строителните граници
на гр. Ловеч, и в частност да отговорят на въпроса част ли е този участък от
пътя от населеното място, или не, както и да представят писмени доказателства в
тази насока, като по делото е входирано писмо с вх.
№261491/22.03.2021 г. от АГКК, от което е видно, че кадастралните карти и
кадастралните регистри не съдържат информация за номера на пътищата и
километрите, поради което с оглед представените им данни поземления имот не
можело да бъде идентифициран, като са уведомили съда да се обърне за информация
към ОПУ Ловеч.
С оглед
събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че процесното
място Републикански път II – 35 км 44+200 е част от околовръстния път на град
Ловеч и попада в строителните граници на град Ловеч, като следователно е част
от населеното място, с оглед на което е основателно възражението за неправилно
приложение на санкционната правна норма. Видно от писмото на ОПУ – Ловеч, км
44+200 от път ІІ-35 се намира в границите на град Ловеч, т.е. в населено място,
поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП, а не по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, тъй като мястото на извършване на нарушението попада в рамките на населеното място
гр. Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона
за административно-териториалното устройство на Република България
(ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието „населено място”, съгласно
която, това е исторически и функционално обособена територия, определена с
наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и
строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Съгласно
чл.18 от същия закон, територията на населеното място включва селищна територия
на населеното място (територия определена от строителните граници на населеното
място), и извънселищна територия на населеното място
– определена от границите на землището на населеното място, т.е. това е
територията ограничена между строителните граници на населеното място и
външните граници на землището. В този смисъл следва да се има предвид и нормата
на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното
място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се
включва землището.
От своя страна, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е дадена
дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при
която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От събраните по
делото доказателства се установява, че мястото на извършване на нарушението –
км 44+200 попада в отсечката от път ІІ-35, от км 43+720 до 44+600, която
отсечка представлява околовръстен път на гр. Ловеч и началото и краят ѝ
съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено място) и Д12
(край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр. Ловеч, на
който е било установено и нарушението предмет на разглеждане в настоящето
производство, изцяло отговаря на заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР
на ЗДвП критерии, т.е. съдът приема, че е извършено в населено място. Така
дадената дефиниция за „населено място“ в ЗДвП не се конкурира с тази по чл.3,
ал.2 от ЗАТУРБ. Същата е за целите на Закона за движение по пътищата и именно в
този смисъл е ползвано понятието „населено място“ в разпоредбите на чл.21, ал.1
и чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изложената
в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ фактическа обстановка не кореспондира
изцяло с установените по делото факти, тъй като мястото, където е било
установено и заснето на 13.07.2019 г., в 15:29 часа нарушение на скоростния
режим, попада в населено място (гр. Ловеч), съгласно дефиницията на това
понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП. Поради тази причина и в следствие на
непълно изяснената фактическа обстановка по случая, наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон, като е санкционирал жалбоподателя П.
на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението
е било извършено в населено място, то приложимата санкционна норма е била тази
по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Така установените в хода на
съдебното производство и посочени по-горе несъответствия във фактическата
обстановка по случая са довели до неправилно приложение на материалния закон и
като последица водят до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът намира за неоснователно възражението, че неправилно отговорността за описаното в електронния фиш нарушение е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че скоростта на движение е била ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 40 км/час), е различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
като оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе
съображения, като незаконосъобразен, тъй като съдът не е оправомощен да изменя
основанието за налагане на наказанието.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр.
Ловеч следва да заплати на жалбоподателят П.М.П. с ЕГН ********** ***, сумата от
300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в
съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в
четири съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия К №3031267 на ОД на МВР - Ловеч за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, с който на основание чл.189 ал.4 във вр.
с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП на П.М.П. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в
размер на 650 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр.
с чл.21 ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на жалбоподателят П.М.П. с ЕГН **********
***, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :