№ 260031 / 23.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…...Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 730 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-005833/09.01.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Монтана е наложено на Л.Н.М. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление М. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР Сектор ПП Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 30.11.2017г. около 16:00 часа на четвъртокласен път /черен/ общинска собственост в землището на с.Чемиш, местност "ОБРЕЩА" с посока на движение с.Каменна Рикса - с.Чемиш, бил спрян за полицейска проверка водача на л.а. „АУДИ 80” с рег. № М 81 81 АК. Поводът да бъде спрян водача на посочения л.а. бил това, че бил подаден сигнал срещу него за извършвана незаконна сеч в землището на с.Каменна Рикса. Сигналът съдържал и данни за посоката на движение на М. по черен път който излиза в с.Чемиш. В хода на полицейската проверка извършена от св.И.П.Т. xxx съвместно със св.В.М.В. – Началник Участък Георги Дамяново при РУ - Монтана, било установено, че водача М. не представя СУМПС и контролен талон към него. На практика М. представил на проверяващите полицаи копие на СУМПС и контролен талон към него на хартия, тъй като така бил посъветван от други полицаи заради поведението на св.В., който го спирал постоянно. За установеното св.Т. в присъствието на св.В. съставил АУАН № 5833/608534/30.11.2017г. описвайки посочените обстоятелства като нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. М. отразил възражения в АУАН посочвайки, че АУАН се съставя във връзка с дело от 2007г. След това М. бил предаден на горски служители на ДГС с.Говежда по повод на сигнала за извършвана от него незаконна сеч. На базата на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие жалбоподателя М. поддържа жалбата си и твърди, че св.В.М. има лично отношение към него заради подавани писмени сигнали против св.В.М.В. от жалбоподателя, като представя копие на нотариално заверено СУМПС, удостоверение от 08.01.2002г., разписка от 06.12.2001г., постановление за отказ за образуване на ДП от 06.02.2008г. на Военно – окръжна прокуратура гр.Плевен /ВОП/, справка – удостоверение изх. № 48/08.09.2020г. на нотариус Искра Фидосова. Показания дадоха и св.Т. и св.В., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН. Жалбоподателят М. е категоричен, че св.В. си „отмъщава” поради това, че М. е подавал сигнали против св.В., в т.ч. и до ВОП.
Св.В.М.В. посочва .... „Да, знам, че е подавал сигнал против мен не един, те са десетки, .......... Той взе чрез полицай, взе от полицията документ официален, който го представи във Военна прокуратура на военен следовател Валери Кръстев, че го е намерил в дома си, където му липсват два електромотора. Това е престъпление и оттук натам вече се почна, това са 1000 жалби, но тази е най-тежката, за която две години ме разследваха и оттам той има лоши отношения с мен”.
Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните доказателствата намира, че административнонаказващия орган /АНО/ е приложил не правилно закона.
Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Констатирано е нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, но в АНП неправилно като свидетел е участвал В.М.В., което е довело до допускане на съществено процесуално нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на нарушителя М..
ЗДвП не предвижда правна възможност да се представя при полицейска проверка заверено копие на СУМПС и талон към него, в т.ч. да е нотариално заверено, а съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП - Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство; Представянето на преснимано на хартия копие на СУМПС не е равнозначно на реално представено в оригинал СУМПС и контролен талон към него.
Съгласно чл.51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. (2) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе. (3) Отводи по същите основания могат да се правят и от нарушителя, и от пострадалия от нарушението.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Т., но не може стори това по отношение показанията на св.В., тъй като спрямо св.В. са били налице условията на чл.51, ал.2 от ЗАНН – св.В.М.В. е бил длъжен да се отведе и да не бъде свидетел при съставяне на АУАН спрямо М., тъй като се намира в особени отношения с М., които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие. По делото са налице гласни и писмени доказателства, а и настоящия съд непосредствено доби впечатления, че между св.В. и жалбоподателя М. са налице междуличностни отношения /особени отношения по смисъла на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН/, които във времето са влошени необратимо, пораждащи основателни съмнения за безпристрастието на св.В.М.В. спрямо жалбоподателя М.. Последният признава, а св.В. не отрича, че заради десетки сигнали на М. спрямо В. са били извършвани проверки на В., в т.ч. и от Военно-окръжна прокуратура гр.Плевен, като М. не един път е подавал сигнали против св.В., заради което са му извършвани проверки, някои от тях продължили около две години. През годините междуличностните отношения между св.В. и жалбоподателят са градирали до степен на непоносимост помежду им. Като се имат предвид не скритите лоши междуличностни отношения, св.В. е бил длъжен да се самоотведе, а не да бъде свидетел при съставяне на процесния АУАН. Законно издържано във времето занапред ще бъде по мнение на настоящия съд, при констатиране на административно нарушение от М., св.В. да не бъде участник в АНП, в т.ч. и като свидетел при съставяне на АУАН спрямо М..
АНО е бил длъжен съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН да констатира гореизложеното и да вземе мерки по отстраняване на св.В. от участие в АНП, като на практика е следвало да разпореди допълнителна проверка, в рамките на която да се състави нов АУАН, без участието на св.В.М.В.. На настоящия съд не е известно жалбоподателят М. съгласно чл.51, ал.3 от ЗАНН да е направил изричен писмен отвод спрямо св.В. в рамките на АНП, но съгласно чл.51, ал.2 от ЗАНН длъжностното лице св.В. е бил длъжен да се отведе.
Настоящия съдебен състав намира, че при установяване на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е допуснато съществено процесуално нарушение, подробно изложено по – горе, поради което НП следва да се отмени. Влошените междуличностни отношения между св.В.М.В. и жалбоподателя М., по разбиране на настоящия съд са се отразили на законосъобразното протичане на АНП и е допуснато ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Към момента на постановяване на настоящето решение, не са налице условията за погасяване по давност на административно наказателната отговорност, т.е. не са изминали 4г. и 6 м., считано от 30.11.2017г.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0996-005833/09.01.2018г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, с което на Л.Н.М. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: