№ 581
гр. Варна , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203301 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-013826/07.04.2021г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се,
НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се
фактическата обстановка. Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата. Счита
се, че разпределението на работното време не се установява от попълнената декларация.
Работникът се е объркал и е посочил час на пристигането си на работа за конкретния ден.
Счита още, че са налице основания за квалифицирането на случая като „маловажен“. Моли
съда да отмени наказателното постановление, като претендира и разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 02.03.2021 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на обект – цех за метални изделия,
находящ се в гр. Варна, бул. «Цар Освободител“, №187, стопанисван от „***“ ЕООД.
В обекта се намирал св. А. А., който извършвал трудова дейност като общ работник.
В попълнена декларация св. А. декларирал, че работи за „***“ ЕООД от месец
02.2021г. като „общ работник“, с работно време от 14,30 ч. до 17.00 ч. и почивни дни събота
и неделя, при договорено трудово възнаграждение от 325 лева на месец и при наличието на
сключен трудов договор е връчено уведомление до ТД НАП Варна.
Впоследствие , при извършената документална проверка на проверяващите бил
представен за проверка екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, при което било
установено, че за работещите на непълно работно време е установено работно време от
13,00 часа до 17,00 часа , с почивка от 10 минути в периода от 15,00 до 15,15 часа.
На 29.03.2021г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на
задължението да бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред
разпределението на работното време. За дата на извършване на нарушението била
определена датата на проверката – 02.03.2021г.
Акта бил връчен на представляващ дружеството , като в съдържанието му не били
вписани възражения. Възражения били депозирани по административнонаказателната
преписка, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-013826/07.04.2021г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.139 ал.1 от КТ вр. чл.4а ал.1 от НРВПО. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена
санкция в минималния размер.
2
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – декларация от наетото лице; трудов договор; правилник
за вътрешния трудов ред; идентификационна карта; протокол от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. Н..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са
безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Н. изяснява, че е възприел престиращите труд лица, възприел е
попълването на декларацията от св. А., както и съдържанието на представения при
документалната проверка правилник за вътрешния трудов ред.
Показанията на св. А. кореспондират с писмените доказателства по делото -
декларация от наетото лице; трудов договор и правилник за вътрешния трудов ред.
Пред съда депозира показания лицето, попълнило декларацията – св. А. А..
В показанията си св. А. сочи, че попълнил час на явяването си на работа за конкретния
ден, тъй като се обърнал към проверяващия и той му казал да напише от колко часа се явява
на работа днес.
Съдът не намира, че посоченото работно време от 14,30 часа до 17,00 часа от страна на
работника А. произтича от факта, че в този ден се е явил на работа със закъснение,
доколкото същия е посочил в декларацията, че работи за дружеството от месец 02.2021г.
при такова работно време. Св. А. е със средно образование, като към момента на проверката
е студент, поради което и съдът намира, че в рамките на възможностите му е да възприема
правилно съдържанието на попълваната декларация и съответно- правилно да я попълни.
Следва да се отбележи и факта, че в съдебно заседание св. А. сочи, че стандартно отива
на работа към 13,30 часа, какъвто час на явяване на работа отново се е регламентиран в
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството.
Предвид горното съдът намери, че показанията на св. А. , който се намира и в
материална обвързаност със санкционираното дружество, целят да обслужат изградена
защитна теза и не следва да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
3
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от
работещото лице; трудов договор и правилник за вътрешния реди др. В акта за установяване
на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.139 ал.1 от КТ вр. чл.4а ал.1
от НРВПО.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил извършването на нарушение
за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по
своя размер.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
Сочи се на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, НП е
издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се
фактическата обстановка. Счита се, че разпределението на работното време не се установява
от попълнената декларация. Работникът се е объркал и е посочил час на пристигането си на
работа за конкретния ден.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява именно фактологията, възприета от наказващия орган.
Лицето А. А. е било възприето пряко от св. Н., като същото е полагало труд в обекта именно
за този работодател. В декларацията, попълнена собственоръчно от заетото лице, то е
посочило началото на работната си смяна, каквото начало не е регламентирано с правилника
за вътрешния трудов ред. Защо не кредитира показанията на св. А. , съдът изложи мотиви
по- горе, поради което не следва да ги преповтаря.
Счита се още, че са налице основания за квалифицирането на случая като „маловажен“.
Съдът служебно извърши преценка и намери, че правилно от страна на наказващия
4
орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид.
Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-013826/07.04.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, с което на „***” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5