Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
ПОПОВА гражданско дело № 15685 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.55
от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати суми, представляващи платена без
основание гаранция по банков влог.
Ищецът – Ф.за гарантиране на влоговете в банките
/ФГВБ/ твърди, че между ответника Р.Н.В. и „Корпоративна търговска банка“ АД е
бил сключен договор за индивидуален срочен депозит за срок от 12 месеца, срещу
което банката се е задължила да заплаща лихва в размер на 8,50 %. Твърди, че
след отнемане лиценза на банката от предоставената от квесторите на КТБ АД
информация по реда и при условията на
чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ влогът на ответника е в размер на 100 000
евро с левова равностойност 195 583 лева, като влогът бил означен като
непривилигирован. Твърди, че на 14.01.2015 г. сумата е изплатена на ответника
чрез обслужваща банка.
Поддържа, че сумата е платена без основание, тъй
като ответникът не е имал вземане към КТБ, защото на 05.11.2014г. и на
06.11.2014г., ответникът се е разпоредил с наличната по сметката му сума,
цедирайки вземането си на Л.п.АД, като последното дружество е уведомило
квесторите на КТБ, че извършва прихващане със свои задължения към банката. Твърди,
че макар на 28.01.2015 г. „Л.п.“ да е уведомило квесторите на банката, че
договорът за цесия от 06.11.2014 г. е прекратен със споразумение от 19.12.2014
г., то това прекратяване не е породило действие, предвид направеното изявление
за прихващане от 21.11.2014г. Освен това, поддържа, че дори да се приеме, че
споразумението е породило действие, то прехвърлянето е извършено след отнемане
на лиценза на банката, както и това, че по отношение на влога е имало
преференциални условия, които изключват предвидената в закона гаранция. Претендира
разноски.
Ищецът оспорва предявения иск като поддържа, че
между него и ищеца не са възниквали облигационни правоотношения, както и
всякакви други, поради което не е налице правен интерес от предявяване на
иска. Поддържа, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като е получил парите си на правно основание – чл. 23 от Закон за
гарантиране на влоговете в банките /отм./. Твърди, че към 06.11.2014 г. е имало
наличност по сметката в размер на 100 000 евро и на същата дата е пренасочена
за плащане от квесторите на банката към Фонда. Оспорва влогът на ответника да е привилигирован, като поддържа, че
условията на договора не са договаряне индивидуално с ръководството на банката
и в този смисъл депозитът не е привилигирован, тъй като попада в рамките на
предлаганите лихвени проценти след 19.01.2009 г. от 1-10 %. Претеднира
разноски.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че между ответника и „Корпоративна търговска банка“ /КТБ/ АД е бил сключен
договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009 г., съгласно който
била депозирана сумата от 167 664,36 евро за срок от 12 месеца, срещу което
банката се е задължила да заплаща лихва в размел на 8,50 %.
С Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ , КТБ АД /н/ е поставена под
особен надзор за срок от три месеца, като с Решение № 23/16.09.2014 г. срокът е
продължен до 20.11.2014 г.
С искане вх. № 9072/30.09.2014 г. до квесторите на банката ответникът поискал
да бъде прекратен депозита по процесния договор.
Със съобщение № 12016/11183/06.11.2014 г., изпратено
с нотариална покана ответникът уведомил квесторите на КТБ АД, че с Договор от
05.11.2014 г. е прехвърлил вземането си в размер на 204 829,59 евро като
част от общо вземане в размер на 304 828,59 евро на „Л.п.“ АД, като останалата
част от вземането по сметка в размер на 100 000 евро остава в негово притежание.
Със съобщение вх. № 12016/19.11.2014 г., изпратено с
нотариална покана ответникът уведомил квесторите на банката, че е прехвърлил
вземането си от 100 000 евро на „Л.п.“ АД.
С уведомление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014
г. „Л.п.“ АД е уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане на свои
задължения към банката с придобити от ответника Р.В. активни вземания.
Вземането е предмет на отменителен иск, заведен от синдика на „КТБ“ АД (н.) и
са образувани т. д. № 1562/2017 г. и т.д. І 4749/2018 г. по описа на СГС.
На 09.12.2014г., договорът за цесия от 06.11.2014г.,
сключен между ответника и Л.п.е прекратен, за което последното дружество е
уведомило квесторите на банката на 28.01.2015г.
С Решение № 61/18.11.2014 г. на УС на БНБ лицензът
на КТБ е отнет и е определена начална дата на изплащане на гарантираните
влогове – 04.12.2014г.
От предоставената от квесторите на КТБ АД информация
по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ, се установява,
че влогът на ответника Р.Н.В. е в размер на 100 000 евро с левова равностойност
195 583 лева, като влогът е означен като непривилигирован.
На 14.01.2015 г. сумата е изплатена на ответника
чрез обслужваща банка.
С Решение № 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2015 г. срещу КТБ е открито
производство по несъстоятелност.
От заключението на приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза /основно и допълнително/, се установява, че към
06.11.2014г., ответникът е притежавал пет сметки, една от които преференциална,
останалите, в т.ч. и процесната – непреференциални, с обща левова равностойност
230 263.46 лева. Вещото лице установява, че изплатената от ответника сума
е в размер на 196 000 лева, генерирана за плащане от ФГВБ към обслужващата
банка на 22.12.2014г. и изплатена на ответника на 04.01.2015г. Установява освен
това, че изплатената сума е по непреференциални сметки, салдата по които към
06.11.2014г. са били в общ размер 196 525.77 лева, като не може да бъде
установено от коя сметка не са изплатени 525.77 лева. Вещото лице установява,
че по процесната сметка до 6.11.2014г. са начислени лихви в общ размер от
101 938.59 евро. Установява освен това, че към 06.11.2014г. по сметката на
ответника е имало наличност преди прехвърляне на средства към ФГВБ в размер на
100 000 евро, като последната отразена операция е прехвърлянето на сумата
от 99 732.47 евро.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Претенцията по чл. 55, ал.1
от ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на
основание за плащане на гаранция по чл.4 от Закона за гарантиране на Влоговете
в банките /ЗГВБ/, отм., в резултат от което ответникът е получил суми, които не
му се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона
са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия
случай не са налице.
Поддържаната от ищеца теза е за липсата на предпоставките
за възникване на правото на вземане по чл.23 ЗГВБ /отм./, свързани с наличие на парични средства по банков
влог и липсата на
привилегированост по см. на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./, които доводи съдът
отхвърля като неоснователни.
Установено е по делото от
представените писмени доказателства и заключението на приетата ССчЕ, че
ответникът е имал открита сметка в К.Т.Б./КТБ/ АД с IBAN *** , по която към
21.12.2014г. е била налична сумата от 195 583.00 лева. Установено е по
делото/ с оглед приетото заключение/, че статутът на посочената сметка е
„непреференциален”, поради което настоящият състав приема, че посочената сметка
попада под закрилата на ЗГВБ /отм./.
Неоснователни са доводите на ответника
за липса банков влог в полза на ответника.
Съгласно пар.1, т. 1 от ПРЗ на ЗГВБ
/отм./ влог са парични средства по
банкова сметка ***, открита на името на едно или повече лица, или кредитни
салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки,
които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на
вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия., каквито
характеристики безспорно притежава наличната парична сума по сметката на
ответника.
Вярно е, че с два
договора за цесия – от 05.11.2014г. и от 06.11.2014г., ответникът се е
разпоредил със сумата от 304 828,59 евро
Договорът за цесия обаче от 06.11.2014г. е прекратен и не е
породил действие между страните, поради което и сумата от 100 000 евро е
останала в патнимониума на ответника, налична по банковата му сметка в КТБ /н/.
С договора за цесия
настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Съглашението между цедента /стар
кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до преминаване на
правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е
моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е
страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него
се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си - длъжникът може и
да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с
цедента.
При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при
прекратяването му, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото
вземане се възстановява в патримониума на цедента. Отново се касае до промяна в
титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на
договора, на осн. чл.21 ЗЗД и за защита интересите на длъжника при цесия,
промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До
уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за
прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът.
Хипотезите на разваляне, респ. сбъдване на прекратително условие с последиците
на чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД не са идентични на обратно цедиране
на вземане, което вече е било придобито по реда на чл.99 ЗЗД. Спрямо тях липсва
нормативно изискване последният известен на длъжника кредитор да съобщи за
развалянето, респ. прекратяването на цесията /така Решение №242/21.03.2019 по дело
№3097/2017 на ВКС, ТК, I ТО/.
В настоящия случай,
последната извършена счетоводна операция по сметката на ответника с IBAN ***.11.2014г.,
когато наличаната сума е осчетоводена към ищеца, поради което ирелевантно е
кога е уведомен за прекратяване на договора за цесия длъжника – КТБ АД,
доколкото нито се твърди, нито се установява банката да е предприела действия
за плащане към новия кредитор. С прекратяването на договора за цесия между
цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл.88, ал.1 ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се
възстановява в патримониума на цедента такова, каквото е съществувало към
датата на цесията – 06.11.2014г., предхождаща датата на отнемане на лиценза на
КТБ. Уведомяването на длъжника – в случая КТБ АД, има само оповестително
действие във връзка с това кому следва да бъде заплатено, тъй като до
уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за
прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. В
случая липсва обратно прехвърляне на вземанията, а доводите в противната
насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Неоснователно
е възражението на ответника и за това, че лихвения процент по процесния договор
е преференциален.
По
делото не са представени никакви доказателства ответникът, на индивидуална
основа, да е ползвал от банката проценти и финансови отстъпки, а договорът да е
сключен при привилегировани лихвени условия. Вярно е, че договорът е сключен
при уговорена годишна лихва в размер на 8.5 %. Не е установено по делото обаче
само на ответника да е бил предоставен такъв лихвен процент, който значително
да надвишава стандартно прилагания лихвен процент за същия вид депозити за
същия период и да е уговорен на индивидуална основа. Нещо повече – в
приложената по делото Скала за лихвени проценти на КТБ АД изрично е предвидена
възможност за олихвяване на депозитите в размер до 10% годишна лихва, приложима
по отношение на неограничен кръг вложители. В този смисъл, лихвените условия на
КТБ АД /н/ са били обявени, прилагали са се по отношение на всички клиенти на
банката, а твърденията на ответника за нарушение на чл.57 от ЗКИ съдът отхвърля
като неоснователни.
Съдът приема за установено по делото от представеното
искане за откриване на депозит и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ,
че подобни лихвени нива са прилагани и по отношение на други лица /искането е
за откриване на две сметки, едната от които с титуляр лице, различно от ответника/,
както и, че не се касае за преференциален лихвен процент / по ССчЕ – сметката е
непреференциална, за разлика от сметката на ответника в щатски долари/.
Дори и да се приеме, че уговорените
лихвени проценти по посочения договор поставят ответника в привилигировано
положение спрямо останалите вложители в КТБ
АД /н/, то липсват доказателства това да е довело до влошаване финансовото
състояние на банката, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от
Директива 94/19/ЕО, която в конкретния случай е пряко приложима - сочената
разпоредба на Директивата
94/19/ЕО е неточно транспонирана в текста на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗГВБ /отм./. В този смисъл са Решение № 1667/01.07.2017 на САС,
ТО, 6 св. по т. д. 525/2017, Решение № 1337 на САС, ТО по т. д. 5727/2016 г.,
определение № 541/08.08.2019 г. по търг. дело № 3049/2018 г. на ВКС
Доказването на причинна връзка между
уговорения лихвен процент с ответника и влошаването на финансовото състояние на
банката изисква въвеждането на точно, ясно и конкретно релевирани твърдения за
причините за влошаване на финансовото състояние на банката, довело до
отнемането на лиценза и до изпадането й в несъстоятелност, както и ангажирането
на доказателства, относими към установяването на тези причини и отделно за
значението (финансовото отражение) на условията по конкретния депозит в рамките
на общата съвкупност от причини. Подобно установяване не е осъществено от
страна на ищеца в съответствие с вменената му по закон доказателствена тежест.
Дори и да се приеме, че договореният с
ответника лихвен процент е привилегирован при съотнасянето му със стандартния
лихвен процент за съответния вид депозити, не се установява размера на лихвата
по конкретния депозит да стои в причинна връзка с влошаването на финансовото
състояние на КТБ АД /н/.
Необходимо е да се посочи и това, че с
оглед данните по делото и въпреки извършеното плащане на ответника по влога му,
липсва обедняване на ищеца ФГВБ. Съгласно чл. 57, ал. 3 от
ЗКИ, Банката задължително посочва дали конкретен влог е гарантиран.
В случая това е направено и по отношение процесния такъв. Няма спор по делото,
че фактът е потвърден от квесторите след отнемането на лицензията на "КТБ" АД и на ищеца е била подадена такава
информация, в резултат на което е било реализирано плащане по влога като
гарантиран такъв по реда на Наредба № 23 за
условията и реда за изплащане на суми по влогове в Банките с отнет лиценз до
гарантирания размер (отм.). Именно във връзка, съответно - до размера
на извършеното плащане, на ищеца е признато и правото същият да се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор и на това основание да встъпи в
производството по универсално принудително изпълнение спрямо несъстоятелния
длъжник. При приемането на вземането относно депозита на ответника в
производството по несъстоятелност на Банката в пълния размер за платената
гаранция след настъпилата суброгация, липсват - от една страна функционална
зависимост между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, тъй като
за последният, вече на различно правно основание е признато качеството кредитор
с прието вземане спрямо длъжник, от който ще следва да получи удоветворение на
пратенцията си в съответствие с императивно установените за целта правила и
след принудително осребряване активите, включени в масата на несъстоятелността,
а от друга - липсват и материалноправни условия за предяваване на процесния
иск, изведени именно от специфичния характер и цели на производството по
несъстоятелност, неговата обвързаност, както с редица преклузивни срокове по
отношение на предяваване и евентуално установяване на оспорени вземания на
кредитори, така и с несъществуваща нормативна възможност за изключването на
такива от вече изготвени и одобрени от Съда по несъстоятелността Списъци на
предявани и приети парични претенции.
Поради
това съдът прие, че не е налице плащане без основание от
ФГВБ на ответника на претендираната гарантирана сума, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД е неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски на ищеца
не се дължат. В негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.ЗА ГАРАНТИРАНЕ
НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.******,
срещу Р.Н.В., ЕГН **********, с
адрес с.Бистрица, в.з.******, иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника
да заплати сумата от 195.057.23 лева – платена от ищеца гаранция по влог в К.Т.Б.АД
с IBAN ***, ведно със законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ф.ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.******, срещу Р.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес с.Бистрица, в.з.******, сумата от 500 лева – разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ф.ЗА ГАРАНТИРАНЕ
НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.******,
за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: