Р Е Ш Е Н И Е

Номер 28                                                   01.04.2021 г.                                          гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На  шестнадесети март                                                две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар   Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №882 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.236 ал.2 ЗЗД.

            Депозирана е молба от СЛРД „Сокол“ гр.Кубрат против Аза-Гр ЕООД за осъждането да заплати сумата 18500лв. представляващо обезщетение за пропуснати ползи от 1500лв. месечно, за периода от 01.03.2018г. до  11.03.2019г. , законната лихва. Сочи се, че  с решение по гр.д. №1367/2018г. на РРС е уважен предявеният от ищеца срещу ответника иск по  реда на чл.310 ал.1 т.2 ГПК на основание чл.233 ЗЗД е прието, че наемният  договор между страните е прекратен, ответното дружество е осъдено да опразни и върне държанието на предоставения му за послужване недвижим имот, индивидуализиран като Ловна хижа-ресторант колибите находящ се в УПИ VI кв.27 по ПУП на гр.Кубрат,ул.Паркова №1. Тъй като договорът бил прекратен на 01.03.2018г. видно от мотивите на ОС Разград, като ответникът бил длъжен да върне  обекта ведно с движимите вещи описани в решението. С протокол за опразване и връщане държането на недвижим имот от 11.03.2019г. по образувано изп.д. №28/2019г. на ЗСИ при РС Кубрат на самото място е предприето на самото място,  предаден реално описания  в изпълнителния лист имот. Сочи, че въпреки прекратеният договор за наем, ответникът самоуправно продължил да го ползва като ресторант до принудителното отстраняване-11.03.2019г., въпреки непрекъснатото противопоставяне на ищеца.

            Ответникът  депозира отговор. Счита иска за недопустим, както за неоснователен Обектът  предмет на договора за наем от 10.05.2010г. между ЕТ АЗА-Руси Русев е ловна хижа-ресторант Колибите и подобрения в УПИ VI кв.27 от ПУП на гр.Кубрат, с посочени две сгради в него е собственост на Община Кубрат, както, че същата следва да встъпи в производството. Както, че с предаването на вещите описани в Протокол за опразване и връщане на недвижим имот по изп.д. №29/2019г.  на ДСИ към РС Кубрат, претърпял значителни загуби, изразяващи се във вложени парични средства за подобрения на имота. Ползите принадлежат на собственика на вещта. Процесния имот от датата на освобождаването му пустее, ищецът не придобива ползи от него, както липсва интерес за ползването му от трети лица. Месечния пазарен наем е 0 лева. В с.з. от 19.01.2021г. ответникът оттегля възражението за прихващане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 10.05.2010г. е бил сключен договор за наем между СЛРД-ЛРСД „Сокол“ гр.Кубрат и ЕТ „Аза-Р. Р.-Г.Г.“ гр.Кубрат, като ищецът като наемодател отдава под наем на едноличния търговец имот, представляващ Ловна хижа-ресторант „Колибите“ и подобрения в УПИ VI в кв.27 по ПУП на гр.Кубрат, ул. „Паркова“ №1 състоящо се от: банкетни зали-2бр., покрита тераса, лятна открита градина, за срок от пет години. В раздел 6 от същия страните посочили основанията, за прекратяването му. На 04.05.2015г. е сключен Анекс към договора за наем между страните, като на основание чл.5.3 на договора се удължава срока на действие, като станал безсрочен, до промяна в собствеността на имота, променен бил и размерът  на месечния наем на обекта. С нотариална покана от 30.01.2018г. ищецът  уведомил ответника, че на основание чл.238 от ЗЗД вр.с чл.6.2 от договора, се отказва от наемното правоотношение, като същата да се счита за едномесечно предизвестие, след изтичането на което наемният договор е прекратен.

С решение по гр.д. № 1367/2018г. на РС Разград в сила от 04.02.2019г. по предявен иск по реда на чл.233 ЗЗД, Аза-ГР ЕООД гр.Кубрат е осъден да опразни наетия имот и да го върне на ищеца СЛРД Сокол гр.Кубрат, тъй като сключения между тях наемен договор е прекратен. С решение по в.гр.д.№2/2019г. на РОС първоинстанционното решение е потвърдено, като в мотивите въззивната инстанция е приела, че след изтичане на едномесечния срок по отправната нотариална покана считано от 01.03.2018г.  ответникът е бил длъжен да върне вещта.

На 11.03.2019г. съставен протокол за опразване и връщане на държането на недвижим имот по изп. дело №1367/2018г. на ДСИ при РС Кубрат, в който е посочено че са предадени ключовете от външната врата  за Ловна хижа ресторант „Колибите“ от предсставител на ответника.

От заключението на вещото лице по изготвената оценъчна експертиза  пазарния наем от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. е в размер на 1450лв. месечно, а от 01.01.2019г. до 11.03.2019г. в размер на 1500лв. месечно.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира следното: По предявения иск с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже твърдените от него факти изпълващия фактическия състав - че е налице наемно правоотношение между страните, което е било прекратено, че ответникът продължава да държи вещта въпреки това. От своя страна ответникът следва да установи, че е освободил ползваните от него помещения. Съдът приема за безспорно, че между страните по делото въз основа на договор от 10.05.10г., Анекс от 04.05.2015г. към договора за наем, е възникнало валидно облигационно наемно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, процесните недвижими имоти срещу заплащане от страна на последния на уговорена месечна наемна цена. Видно от решение по гр.д. № 1367/2018г. на РРС, ответникът е осъден да опразни наетия имот и да го върне на ищеца.  Договорът между страните е прекратен на 01.03.2018г., което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението да върне наетата вещ е договорна. Като в това производство собствеността не е предмет на доказване, т.к. задълженията по наемния договор, включително връщане държането на имота и заплащане обезщетение за ползване след прекратяване на договора, имат облигационен характер, а не вещно правен  характер. Като основателността на иска произтича от тези предпоставки, но не и от установяване правото на собственост върху имота предмет на наемния договор - в т.см. и решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК: Р-е №54/11.07.2011г. т.д. №377/2010г. II т.о. ВКС, Р-е №146 1.12.2010г. т.д. №934/09г. II т.о. ВКС. Поради което е неоснователно възражението на ответника в този смисъл. Според практиката на ВКС при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем, въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем. От приложения протокол за опразване и връщане на държането на недвижим имот по изп. дело №1367/2018г. на ДСИ при РС Кубрат, се установява, че ответникът към 11.03.2019г. държи и ползва наетите обекти, а същият е бил длъжен да върне вещта, като това негово задължение възниква от момента на прекратяване на наемното правоотношение. Размерът на пазарния наем според заключението на вещото лице за периода от 01.03.2018г. до 11.03.2019г. е 19000лв,  поради което претенцията в размер на 18500лв. е основателна, както и искането за законната лихва от подаването на молбата – 29.03.2019г.

 С оглед основателността на претенцията на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане направените от ищеца разноски в общ размер на 2640 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „АЗА-ГР“ ЕООД, ЕИК204559672, гр.Кубрат ул. Христо Смирненски №12, да заплати на Ловно-рибарско дружество „Сокол“, ЕИК11651697 гр.Кубрат, ул. Н.Й.Вапцаров №6, сумата 18500лв./осемнадесет хиляди и петстотин лева/ обезщетение  за пропуснати ползи за периода от 01.03.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва считано от 29.03.2019г. до окончателното и изплащане, както сумата 2640лв./две хиляди шестотин и четиридесет лева/ за разноски

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: