№ 169
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110129144 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от Л. К. К., ЕГН **********, против В. В. П.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващи се в причинени болки и
страдания, вследствие на виновно причинена телесна повреда, което деяние е
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което има влязла в сила
присъда, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.08.2021 г.
до окончателното заплащане на сумата. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 05.08.2021 г. около 01:00 ч. в гр. Н.И., кв. „....“, в
близост до гробищен парк, чрез нанасяне на удари със свита в юмрук ръка в
областта на лицето, ответникът му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в ....., достигаща до гърба на носа и още една тежка фрактурна
линия, прекъсваща целия септум в по-задната му част, със застъпване на
парчета от септума, довело до значителен анатомичен дефект в носните
проходи и пълно възпрепятстване на носното дишане, което е причинило и
реализира медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Сочи, че след получените телесни увреждания, посетил ...
„....“, където му бил извършен преглед и му било издадено съдебно-
1
медицинско удостоверение от съдебен лекар. Поддържа, че поради
усилващите се болки в областта на носа и главата потърсил допълнително
специализирана медицинска помощ в ... „.....“, където установили наличие на
„хематом на септума“ и „полифрагментна фрактура на носната преграда“,
като му била извършена и операция. Твърди, че с присъда по НОХД №
3096/2022 г. на СРС, НО, 116 състав, потвърдена с Решение № 3 от 04.01.2024
г. на СГС, НО, 13 възз. състав, ответникът В. В. П. е признат за виновен за
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Навежда
твърдения, че се възстановил изключително трудно от претърпените телесни
повреди, претърпял много болки, страдания и редица неудобства за
продължителен период от време. Поддържа, че в резултат на полученото
стеснение в областта на носните клапи все още има затруднено дишане, като
това състояние може да бъде коригирано само с нова оперативна интервенция.
Твърди, че случилото му се повлияло и върху психическото му състояние -
получил посттравмено стресово разстройство вследствие на изживения тежък
психически шок. Навежда твърдения, че доколкото с ответника живеят в един
квартал, изпитва страх от повторна саморазправа. При тези твърдения моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021 г. /датата на
настъпване на увреждането/ до окончателното изплащане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда
твърдения за различна фактическа обстановка от изложената в исковата
молба, като сочи, че действително имало конфликт между него и ищеца, но
той се случил пред неговия дом, около 01:30 ч. на същата дата. Твърди, че
ищецът и неговият баща дошли пред дома му и го нападнали, нанасяйки му
удари. Оспорва наличието на описаните от ищеца травми, както и размера на
претендираните неимуществени вреди, като твърде завишен. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да
2
докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания
размер, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Между страните по делото не е налице спор, че срещу ответника има
приключило с присъда наказателно производство НОХД № 3096/2022 г. по
описа на СРС, 116 състав, потвърдена с решение № 3 от 04.01.2024 г.,
постановено по ВНОХД № 4785/2023 г. по описа на СГС, НО, XIII възз.
състав, с която ответникът В. В. П. е признат за виновен за това, че на
05.08.2021 г., около 01:00 ч., в гр. Н.И., кв. “....”, в близост до гробищен парк,
чрез нанасяне на удари със свита в юмрук ръка в областта на лицето на ищеца
Л. К. К., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в ....., достигаща
до гърба на носа и още една тежка фрактурна линия, прекъсваща целия септум
в по-задната му част, със застъпване на парчета от септума, довело до
значителен анатомичен дефект в носните проходи, довел до пълно
възпрепятстване на носното дишане, което е причинило на пострадалия и
реализира медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Производството по НОХД № 3096/2022 г. по описа на СРС, 116-ти
състав, е приключило в присъда № 237 от 10.05.2023 г., потвърдена с решение
№ 3 от 04.01.2024 г., постановено по ВНОХД № 4785/2023 г. по описа на СГС,
НО, XIII възз. състав.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, предмет на
установяване по настоящото дело е претърпял ли е ищецът посочените в
исковата молба неимуществени вреди в резултат от противоправното
поведение на ответника, както и техния характер и интензитет.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
15 000 лева, като за установяване на спорните обстоятелства е ангажирал
писмени и гласни доказателства.
По делото са приети като писмено доказателство медицински
3
документи, както следва: съдебномедицинско удостоверение № 494 от
05.08.2021 г. и допълнение към него от 24.08.2021 г., издадени от д-р М.А. –
съдебен лекар от .... при ... “....” ЕАД; лист за преглед на пациент в .... от
05.08.2021 г.; епикриза от I ..., клиника ... “.....” ЕАД, с и.з. № 11004/2021 г.,
издадена от доц. Т.М. П. – лекуващ лекар и доц. Ю.Д.Р. – .... I .., ... “.....” ЕАД.
От приетото съдебномедицинско удостоверение № 494 от 05.08.2021 г.
се изяснява, че при прегледа на ищеца Л. К. К. са установени следните
травматични увреждания: оток в лявата тилна област на главата; оток на
носната пирамида с кръвенисто зацапване на носните отвори и силно
ограничение на възможността за носово дишане; охлузване, обхващащо
лявата мишница, лявата лакътна област и лявата предмишница; охлузвания на
двете колена. Съдебният лекар е посочил, че травматичните увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху такива, както и от косото им действие, и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаният, а именно побой –
нанесени множество юмручни удари в областта на главата, както и ритници по
тялото и крайниците.
От представената епикриза от I ..., клиника ... “.....” ЕАД, с и.з. №
11004/2021 г. се установява, че ищецът Л. К. е постъпил на 08.08.2021 г. в
20:45 часа и е изписан на 12.08.2021 г. в 08:22 часа, с диагноза с
придружаващи: ... хематом на септума, полифрагментна фрактура на носната
преграда и операция ....:21.88 друга септопластика. Епикризата съдържа
следните данни за обективното състояние и статуса на пациента - деформация
на носа, останали ... без патологични изменения и абсолютен стоп на носното
дишане. Посочено е, че поставените пластини е необходимо да седят три
седмици и после амбулаторно да бъдат свалени, след което отново да се
направи оценка на носното дишане и при персистиращо затруднено носно
дишане за преценка за втора оперативна интервенция.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката Н.Л.С., майка на ищеца. В своите показания свидетелката
споделя, че на четвърти срещу пети август през нощта, синът й Л. К. й се
обадил и й казал, че е пребит от В. П.. Твърди, че със съпруга й веднага
тръгнали към мястото на инцидента, като по пътя срещнали сина им, който
бил гол до кръста, целия окървавен. Посочва, че тримата тръгнали с колата да
4
търсят В., като след като го открили, имало кавга. Свидетелката се обадила на
112, а съпругът и синът й били откарани с линейка към ...., където при
прегледа било установено, че синът й има хематом. Споделя, че на сутринта
ищецът си извадил медицинско и дал показания в ..., а вечерта не можел
изобщо да диша през носа, хъркал много и изпитвал силни болки, поради
което на сутринта посетили спешния кабинет на .... При прегледа било
установено, че носът на ищеца е счупен, което налагало бърза оперативна
намеса преди срастване. Посочва, че първоначално операцията била насрочена
за понеделник, но впоследствие била отложена и интервенцията била
извършена на следващия ден, тъй като анестезиологът установил, че очите на
ищеца са разширени, което наложило невролог да прецени дали няма
комоцио. Споделя, че след операцията синът й трудно излязъл от упойката,
имал жестоки болки в носа и бил с голяма тампонада в двете ноздри, поради
което три-четири дни бил на обезболяващи. Посочва, че ищецът бил изписан
на четвъртия или петия ден, като след това продължили да ходят рутинно на
прегледи. Споделя, че първите два-три дни след операцията синът й се хранел
много трудно – първоначално с пасирани храни с помощта на сламка. Твърди,
че при свалянето на тампоните ищецът отново изпитал болка. Свидетелката С.
споделя, че впоследствие се установило, че синът й има стесняване на
ноздрите, което и към момента затруднява дишането му и което според
лекарите налага извършването на втора интервенция. Заявява, че стесняването
не е вродено и не е от преди инцидента. Допълва, че ищецът е астматик и при
едно настиване или разболяване минава на инхалации. Смята, че след време
синът й ще се подложи и на втора операция, но към момента все още изпитва
страх от болката.
Съдът цени показанията на свидетелката С. /майка на ищеца/ при
условията на чл. 172 от ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост на
свидетелката от изхода на спора поради близката роднинска връзка между нея
и ищеца. Въпреки това съдът намира показанията за обективни и достоверни,
тъй като същите до голяма степен се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото, в т.ч. приетите медицинска документация и съдебно-
медицинска експертиза, поради което съдът ги кредитира.
За спорните по делото обстоятелства е назначена и приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р А. М., който е дал заключение, че
видно от медицинската документация на ищеца, при прегледите и престоя в
5
болница е поставена диагноза: открито многофрагментно счупване на септума
на носа със застъпване на парчета от него (септума), оток на носната пирамида
с кръвенисто зацапване на носните отвори, оток в лявата тилна област на
главата; охлузване на лявата мишница, преминаващо през лявата лакътна
област и достигащо лявата предмишница; охлузвания на двете колена.
Вещото лице посочва, че описаните увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети. Експертът пояснява, че по своята медикобиологична
характеристика многофрагментното счупване на септума на носа, без
медицинска помощ, след зарастването му ще доведе до силно затруднение на
носовото дишане с практическа стойност и поради това реализира
медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота на ищеца Л. К.. Посочва също, че останалите увреждания са
причинили на пострадалия болка и страдание. Обърнато е внимание, че на
17.11.2023 г. при оториноларингологичен преглед на ищеца във връзка с
експертиза в СГС, извършен от специалист ..., е описано: “Външният нос на
Л. К. е деформиран, с разширена костна и хрущялна пирамида и увиснал връх
на носа, с асиметрия в областта на крилата на носа (долните-латерални
хрущяли). При предна риноскопия и ендоскопия на носа се вижда медиално
разположена и леко задебелена носна преграда, с белези от оперативна намеса
– цикатрикси и малък участък от шев с .... в ляво. При оглед посредством
палпация се установява липса на предната част на хрущялния носен септум,
така наречената колумела (колонка), което е причина за депресията и
асиметрията на върха на носа. Видно е и стеснение в областта на носните
клапи (пространството между носната преграда и латералната стена на лоса на
нивото на предния полюс на долните носни конхи-раковини …)”. Вещото
лице посочва, че описаните промени на външния и вътрешен нос са
преценени, че са причина за трайно функционално затруднение на дишането
поради липсата на “колумела” и вторичната резорбция на хрущялни
фрагменти, а деформациите на външния нос – с естетично значение, като
трайна проява. Посочва също, че е отразено, че описаното състояние на
вътрешния и външен нос могат да бъдат коригирани само с оперативна
интервенция.
При изслушването си в открито съдебно заседание на 05.12.2024 г.
вещото лице поддържа представеното експертно заключение, като пояснява,
че в листа за преглед на пациент в .... е посочено, че е направена
6
рентгенография на черепа във фас и десен профил, както и графия на носни
кости с разчитане без особености. Посоченото експертът е констатирал
документално, съблюдавайки и отразеното в анамнезата от болница .....
Вещото лице допълва, че по-късно, в епикризата от болница ..., е записано
счупването. Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено, компетентно и обективно изготвено, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават
направените от вещото лице изводи.
Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че травмата
/счупването на носа/ не е била налична към 05.08.2021 г. - датата на
увреждането, защото не е отразена в медицинската документация от
първоначално извършения преглед в ..... В тази връзка следва да се отбележи,
че вещото лице д-р А. М. при изслушването му в съдебно заседание на
05.12.2024 г., посочва, че напълно възможно при първоначалния преглед
самото счупване да не е констатирано изрично. Ето защо съдът намира, че в
случая следва да се приеме, че неотразяването на счупването в медицинската
документация от първоначалния преглед на ищеца в .... се дължи именно на
пропуск. Извод в обратна насока, а именно, че травмата не е причинена в
резултат от и в деня на увреждането, съответно че същата е получена в
периода между двата прегледа, се явява житейски нелогичен. И това е така
защото от една страна по делото не се твърди и не се доказва в посочения
промеждутък от дни ищецът да е претърпял друг инцидент, при който носът
му да е счупен, както и че още в първоначалната медицинска документация,
изготвена в .... е отразено „абсолютен стоп на носното дишане“.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
доказано, че ищецът Л. К. К. е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от причиненото му от
ответника непозволено увреждане. Видът и характерът на причинените
увреждания са установени от наказателния съд, а от свидетелските показания
се установява и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. За
претърпените вреди ответникът дължи обезщетение по предявения срещу
него иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като обезщетението се определя от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание
7
всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV
г. о., ГК.
В конкретния случай съдът, като съобразява посочените по-горе
критерии при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди и установените по делото конкретни обстоятелства:
полученото увреждане - ....., достигаща до гърба на носа и още една тежка
фрактурна линия, прекъсваща целия септум в по-задната му част, със
застъпване на парчета от септума, довело до значителен анатомичен дефект в
носните проходи, довел до пълно възпрепятстване на носното дишане, което е
причинило на пострадалия и реализира медикобиологичния признак
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, отговарящо на
квалификацията му като средна телесна повреда, шока и стреса от
преживяното, болката, изпитана от ищеца при всеки удар, нанесен в лицето
му, последващите болки, страдания и притеснения, психичния дискомфорт,
изпитаните затруднения при хранене в първите няколко дни след увреждането,
продължителността /периода/ в болнично заведение – от 08.08.2021 г. до
12.08.2021 г., трайните последици за здравето му – трайно функционално
затруднение на дишането, извършените медицински интервенции – 1
8
операция /септопластика/ и необходимостта от втора оперативна интервенция
за в бъдеще, явяваща се единствената възможност за коригиране на
състоянието на вътрешния и външния нос на ищеца, възрастта на пострадалия
– 17, деформациите на външния нос с естетично значение и трайно
проявление, както и икономическата обстановка в страната към този период,
намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 8 000
лв., което да репарира претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на причинената му средна телесна повреда. Съдът намира, че ищецът не е
ангажирал доказателства установяващи да е претърпял вреди, обуславящи
присъждането на по-голямо обезщетение, при съобразяване и на принципа по
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като
обезщетението се дължи от датата на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на обезщетението. В случая се дължи законна лихва
върху главницата за неимуществена обезвреда, считано от датата на
увреждането - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане.
По изложените съображения съдът намира, че искът за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди се явява основателен и следва да
бъде уважен за сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
05.08.2021 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане, съответно
да бъде отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 15 000 лв.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие №
.../15.04.2024 г. /л. 2/, при сключването му ищецът е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съразмерно уважената част от предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 066,67 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие №
9
114629/21.10.2024 г. /л. 58/, при уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 800 лв., заплатени в брой. Така съразмерно отхвърлената част от
предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
840 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от държавна такса и разноски по предявения
иск за неимуществени вреди, последните по силата на разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Това са
разноските за държавна такса за разглеждане на предявения иск за
неимуществени вреди в размер на 600 лв. и 450 лв. – разноски за съдебно-
медицинска експертиза. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 320 лв. – за държавна такса и сумата 240 лв.
– за експертиза, съразмерно уважената част от предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД В. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. да заплати на Л. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
сумата 8 000,00 лв.(осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, телесни увреждания, стрес и
душевен дискомфорт, вследствие на извършено от В. В. П. на 05.08.2021 г.
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с
присъда № 237 от 10.05.2023 г. по НОХД № 3096/2022 г. по описа на СРС, 116-
ти състав, потвърдена с решение № 3 от 04.01.2024 г., постановено по ВНОХД
№ 4785/2023 г. по описа на СГС, НО XIII възз. състав, ведно със законната
лихва, считано от 05.08.2021 г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 8 000,00 лева до пълния предявен размер
от 15 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., да заплати на Л. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., сумата 1 066,67 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. К. К., ЕГН **********,
10
със съдебен адрес: гр. С., да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., сумата 840,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., да заплати по сметка на С.Р.С. сумата 320 лева – разноски за
държавна такса и сумата 240 лева – разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11