Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 6919 по описа за 2018г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Н.И.С. против З.
„О.” АД *** осъдителен иск за сумата 200 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
13.02.2018г. до изплащането.
Твърденията са, че на 29.11.2017г. в гр. София управляваният
от М.Х. А. т.а. Шкода Практик с ДК № ********се движил по бул.Васил Левски от
ул.Искър към бул.Сливница и в района на пешеходна пътека М8.1, обозначена с
пътен знак, поради движение с несъобразена скорост блъснал пресичащата от дясно
на ляво спрямо посоката на движение ищца. Като последица от произшествието
получила множество тежки травматични увреждания-общомозъчен едем; травматичен
субарахноидален кръвоизлив; контузно огнище в мозъчния паренхим в дяьсно
фронтотемпорално; фрактура натемпорална и окцитипална кост в ляво; фрактура по
предната стена на кливуса; течност и
малка въздушна колекция в ляв сфеноиноидиален синус; фрактура на раменна кост
на нивото на главата на хумеруса и дисклокация на фрагментите, фрактура на 1-во
ляво ребро отзад. Непосредствено след произшествието постъпила в болнично заведение
в кома. На 13.12.2017г. пректърпяла операция по открито наместване на
фрактурата на горния край на раменната кост с вътрешна фиксация и поставена
метална остеосинтеза със заключваща плака. След преглед на 29.12.2017г. било
установено, че в резултат на произшествието и черепно-мозъчната травма от него получила
и миопия, субретинална посттравматична хеморагия на макулата на ляво око и като
усложнение астигматизъм, поради което не виждала почти нищо и провела лазерна
терапия. След изписване от болничното заведение ищцата продължила лечението в
домашни условия на постелен режим, зависима от чужди грижи, трудно контактна,
със затруднена походка поради честа загуба на равновесие и значителни
социално-битови ограничения. Прогнозите за пълно възстановяване на нарушената
от тежката контузия мозъчната дейност, изразяваща се в емоционално-поведенчески
изменения и занижени познавателни способности, били песимистични, дори и при
продължително активно лечение за период от повече от година. По тази причина
има постоянна нужда от придружител, който да полага грижи за нея в ежедневието.
Страдала от намалено усещане за вкус, загуба на обоняние и намалено зрение.
Негативните изменения в зрението и концентрацията ѝ затруднили четeнето и
възприемането на нова информация. При промяна на времето и умерена физическа
активност изпитвала болки. След инцидента често изпадала в панически кризи,
изпитвала постоянна смяна на настроенията и трудна адаптивност. Тези
неимуществени вреди оценява на сумата от 200 000лв., които претендира от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния водач. Претендира присъждането на законна лихва от
деня на предявяване на застрахователна претенция пред ответника до изплащането,
както и разноски по делото.
Ответникът оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП, вината на застрахования при него водач на товарния
автомобил, получените от ищцата увреждания, както и претърпените неимуществени
вреди да се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е нарушила чл. 108, ал.1,
чл. 113 и чл. 114, ал. 1 ЗДвП, като е навлязла внезапно на платното за движение
на необозначено за това място, без да се огледа и да забележи приближаващия автомобил,
като по този начин допринесла за настъпване на вредните последици. Оспорва иска
по размер с доводи за завишеност на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на
събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща
отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на
чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното.
Не предмет на спор към деня на произшествието
ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. Шкода Практик с ДК № *******, с
който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен фактът на настъпило на 29.11.2017г. в гр.
София на бул. Васил Левски пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият при ответника водач на товарния автомобил М.Х. А. блъснал
ищцата-пешеходец, в този момент пресичаща платното за движение.
По случая е било водено досъдебно производство и
против водача внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с образувано НОХД № 8875/2018г. по описа на СРС,
105 състав, прекратено с определение от 03.10.2018г. по искане на пострадалата
на основание чл.343, ал.2 НК. При липсата на влязла в сила осъдителна присъда
/включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в чл.300 ГПК-извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството
доказателства.
Видно от представените писмени
доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за
оглед на местопроизшествие/, показанията на св.М.Б. и заключенията на САТЕ и допълнителна САТЕ на мястото на
произшествието бул.Васил Левски има по две платна за всяка посока на движение,
отделени едно от друго с разделителен остров и монтирана метална решетъчна
ограда. Всяка от посоката на движение е с две ленти, разделени с пътна маркировка М3 и пешеходни
пътеки тип „зебра“ обозначени с хоризонтална и вертикална маркировка. На разделителния
остров има проход, през който пешеходците могат да преминат от единия край на
булеварда до другия. На процесното място на около 2.4 метра преди пешеходната пътека
от двете й страни били поставени пътни знаци Д17, както и на около 60м. преди
пътеката също е имало предупредителен знак за наличието й.
Товарният автомобил Шкода Практик се
движил по бул.Васил Левски в лявата от двете ленти за движение с посока от
ул.Искър към бул.Сливница. Пътното платно било мокро, но видимостта добра. Ищцата предприела пресичане на
платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила
в района на обозначената със съответна маркировка пешеходна пътека, но извън
нея. Водачът на автомобила възприел пресичащата пешеходка и реагирал със
спиране и отклоняване на автомобила наляво, но при отстоянието, на което се
намирал /по-малко от опасната му зона/, последвал удар с предната дясна част на
автомобила отляво в тялото на пешеходката. От удара тялото й се завъртяло и се
качило на предния капак, а главата й счупила предното стъкло, след което било
отхвърлено напред и вдясно по посока на движението. От сблъсъка с автомобила и
падането на терена пешеходката получила травматични увреждания.
Според показанията на св.Б. в момента на
произшествието улицата била празна, т.е. на платното нямало други движещи се
автомобили или пресичащи пешеходци. Видяла как ищцата изведнъж изскочила на
пътното платно и на бърз ход предприела пресичането му, но не върху пешеходната
пътека, а на известно разстояние /около три крачки/ след нея. Тогава била
блъсната от автомобила, който се движил по средата. Сочи още, че от дясната
страна имало паркирали коли и предполага, че поради това ищцата не е имала
видимост към приближаващия автомобил.
Вещото лице по основната и допълнителна САТЕ е
категорично, че ударът е настъпил след пешеходната пътека /на 1 метър/, считано
по посоката на движение на товарния автомобил. Водачът е преминал покрай
предупредителния знак за пешеходна пътека, когато е бил на 61 м. от нея със
скорост не по-малка от 62 км./ч., а към момента на удара скоростта е била не
по-малка от 52 км./ч., което означава, че е предприел спиране непосредствено
преди съприкосновението с тялото на ищцата, но не е предприел намаляване на
скоростта преди да достигне пешеходната пътека. Дава заключение, че опасната зона
при скорост от 62 км./ч. е 50.36м., а при скорост от 50 км./ч.-35.96м. В
момента на стъпване на ищцата на пътното платно автомобилът е отстоял на около
60м. от мястото на удара, към който момент и двамата са имали видимост един
спрямо друг. Дава заключение, че причина за произшествието са субективните
действия както на водача, така и на пешеходката. Водачът се е движил със
скорост над допустимата по закон за населено място /до 50 км./ч./, което не му
е позволило да спре своевременно в случай на възникване на опасност, съответно
ищцата, която предприела пресичане извън обозначеното място за това.
Въз основа горното съдът обоснова извод застрахованият
при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с
поведението си нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи
водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и на чл.20,
ал.2 вр.чл.21 ЗДв.П. Застрахованият водач се е движил със скорост
надвишаваща допустимата по закон за
населено място /62 км./ч. при допустими до 50 км./ч./, която не е намалил при
приближаването на участък от пътното платно с обозначена със съответните пътни
знаци и маркировка пешеходна пътека. Макар и пресичането на ищцата да не е било
на самата пътека, излизането й на пътното платно не е било непредвидимо за
водача при установеното, че е имал обективната възможност да я възприеме от
разстояние като опасност, достатъчно за да спре. Поради това е станал причина
за настъпване на произшествието, съответно за причиняването вреди на ищцата,
предпоставящо пораждане договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховката
„Гражданска отговорност“.
Същевременно ищцата, като пешеходец и участник в
движението, също е допуснала нарушение на правилата за движение, в частност
чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П и чл.114, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1
ЗДв.П задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на
пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства. Според чл.114, т.1 от закона на пешеходците
е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Според разрешението дадено в т.6 от
ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на ВКС, правото на преминаване
на пешеходец на пътното платно не е абсолютно, когато пресичането е предприето
на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява
правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по
чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението си да отиде на пешеходна
пътека, когато в близост има такава.
В разрез с посочените разпоредби ищцата излязла
внезапно на пътното платно /показанията на св.Б./ и предприела пресичане не на
пешеходната пътека /в непосредствена близост е имало такава/. При установените
факти е имала възможност и е била в състояние да възприеме движещия се и
приближаващ товарен автомобил, което да отчете като възможна опасност и да съобрази
поведението си спрямо местоположението му и скорост на движение. Разпоредбата
на чл.119, ал.5 ЗДв.П. е неприложима. Това обуславя извод за поведение в
нарушение на законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно
преминаване на платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и
обективно допринесло за вредните последици, предпоставящо приложение на чл.51,
ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на
двамата участници в движението съдът приема
принос на пострадалата от 20%, с колкото следва да се намали дължимото
обезщетение.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показания на св.Е.В.и заключения
на вещи лица по СМЕ, КСМЕ, СПсЕ и СМЕ-УНГ.
Според представената медицинска документация и
заключението на вещите лица по КСМЕ се установява, че ищцата получила следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от мозъчна контузия
от средна степен по тежест, общомозъчен едем; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, травматични контузионно-кръвоизливни огнища в десните челен и
слепоочен дялове на мозъка и в левия слепоочен мозъчен дял, счупване на
основата на черепа в областта на средна черепна ямка в ляво, линейно счупване
на лява слепоочна и тилна кости на черепа, линейно счупване на кливуса,
разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата и рана в лява теменна
област на главата установен около месец след травмата; лекостепенна травматична
увреда на латералния сплит на брахиалния /раменния/ плексус; контузионни огнища
дорзално двустранно в белия дроб без данни за хидропневмоторакс; счупване на
първо ребро в ляво дорзално и счупване на лява раменна кост в проксималния й
край с разместване. По своя медико-биологичен характер черепно-мозъчната травма
в своята съвкупност представлява разстройство на здравето временно опасно за
живота, а останалите увреждания сами по себе си временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично
заведение в безсъзнание, била интубирана и с хирургическа обработка на раната в
дясната челна област на главата. На 12.12.2017г. била приведена в клиника по
травматология с направена операция по открито наместване и фиксиране на
фрагментите на лявата раменна кост с плака и винтове във връзка със счупването
на лявата раменна кост. Това увреждане довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник повече от 30 дни. Дават заключение, че възстановителният
период на описаната мозъчна контузия при нормално протичане на оздравителния
процес и без развитие на усложнения е от порядъка на година и половина до две
години. Линията на фрактурата на черепа при възрастни пациенти е видима от 3 до
8-11 години, а нерядко и през целия живот. След резорбирането на кръвта от
кръвоизлива в мозъка са останали зони на размекчение, в които нормалната
мозъчна тъкан е разрушена и които представляват трайна последица от
претърпяната мозъчна контузия. Зоните на размекчение представляват и потенциален
субстрат за епилептични припадъци, за каквито към настоящия момент няма данни
за проявление. Периодът за възстановяване от счупването на лявата раменна кост
продължил около 6 месеца. След извършен от невролог тест за когнитивни функции
е установена смутена краткосрочна памет. По данни от последния преглед ищцата е
била с ясно съзнание, контактна, адекватна, всестранно ориентирана, като
неврологичният статус е бил без отклонения. При преглед вещите лица са
установили остатъчен груб дъговиден белег, както и хипотрофия на делтоидния
мускул на лява раменна става водеща до ограничен обем на движение в лявата
раменна става от 70 градуса при
повдигане на ръката настрани и напред при норма 180 градуса. Според заявеното в
съдебно заседание от в.л.П. ограничението е постоянно и няма да се възстанови в
пълен обем. Сочи още, че кръвоизливите и
контузионните огнища в мозъка са причинили промените в емоциите на ищцата с
потенциал тези промени да изчезнат с времето.
В заключението си по СМЕ вещото лице-офталмолог
посочва, че от произшествието и в резултат от силен натиск върху лявата очна
ябълка ищцата получила кръвоизлив между хиалоидната мембрана и ретината на
окото, като за разнасянето на кръвоизлива се е наложило да бъде направен отвор
на мембраната с лазер. При извършен преглед вещото лице е установило наличие на
плътна, фиброзирала тъкан в долната част на засегнатото око, поради което е
подчертало необходимостта от редовен контрол на състоянието на лявото очно дъно.
Сочи, че зрението с дясното око с миопична и астигматична корекция е нормално
/1.0/, с такава корекция лявото око е възстановило зрението до 0.8/80% от
нормалното зрение. Миопатичната и астигматична корекция при ищцата е от детска
възраст и е носила очила. Сочи още, че диоптричната корекция не може да повлияе
на настъпилите увреждания при катастрофата.
В заключението си вещото лице по СПЕ е посочило, че
получените при произшествието травматични наранявания са довели до
продължителна, временна невъзможност за самостоятелно придвижване и
самообгрижване, налагащи чужда помощ Установен е психоорганичен синдром, дължащ
се на мозъчното увреждане. Ищцата е била с нарушения в когнитивните
способности, а това заедно с болките, страхът от трайна инвалидизация,
излизането от обичайния ритъм на живот са имали ключова роля за възникване на
емоционалните й преживявания в месеците след произшествието и са влошили
качеството й на живот. На фона на провежданото лечение от телесните увреждания
е преживяла адаптационна реакция с тревожно-депресивни симптоми. Чувствала се
уязвима, зависима, физически безпомощна и непълноценна; реагирала е с
несвойствена за нея крайна емоционалност. Налице са благоприятни фактори,
свързани с младата възраст и балансирания характер на лицето, постепенното
възстановяване на телесното здраве и подкрепата от семейната и микросоциалната
среда, които дават прогноза за отзвучаване на преживяванията. Към момента на
съставяне на заключението се наблюдават остатъчни, неинтензивни последици в психологичен
план-емоционална лабилност, повишена раздразнителност и уморяемост, нисък праг
на дразнимост.
В заключението си вещото лице-специалист УНГ е
посочило, че като последица от черепно-мозъчната травма ищцата получила лекостепенно
намаление на слуха на двете уши, което е възстановено изцяло към 24.01.2018г.
Според показанията на св.Е.В.след изписването си в
продължение на два месеца ищцата се е нуждаела от грижи за обслужването и
обличането си. Първоначално била като малко дете, не е могла да се оплаче от
болка и да разпознава близките си хора, отговаряла несвързано и имала нарушения
в краткосрочната памет. Понастоящем страдала от честа смяна на емоциите,
апатичност, раздразнителност, тъга и затруднена концентрация. Усещала самота
поради липса на приятелски кръг. Не можела да си служи пълноценно с увредената
лява ръка. Върнала се на работа, но по преценка на работодателя изпълнявала
по-ограничен обем от задълженията, които е изпълнявала преди произшествието при
получавано същото възнаграждение.
Горното установява по безспорен начин претърпени от
ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за
които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия
размер съдът съобрази получените множество травматични увреждания, които
поотделно и в своята съвкупност са причинили болки и страдания, а част от тях
са били тежки /ЧМТ/ и временно животозастрашаващи. Лечебният и възстановителен
период е продължил общо около 2 години, в рамките на който неколкократно е била
в болничен престой, претърпяла операция на лявата раменна става и проведена
медицинска манипулация чрез лазер заувреждането в лявото око. Ищцата е
изпитвала болки и страдания с различен интензитет, сериозни затруднения в
ежедневието и обслужването, наложило активното й подпомагане от близки, за
известен период е имала паметови нарушения. Произшествието и уврежданията от
него са се отразила не само във
физическо отношение, но и негативно на психичното й състояние поради настъпилата
промяна в ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди
това се занимавала и да води пълноценен начин на живот-емоционална нестабилност
с честа смяна на настроението, апатичност, повишена раздразнителност и лесна
дразнимост, затруднена концентрация, чувство на самота. Въпреки настъпилото
общо възстановяване на здравето следва да се отчетат установените остатъчни негативни
последици, изразяващи се в разрушаване на част от мозъчната тъкан, създаващо
предпоставки за епилептични припадъци в бъдеще, трайно ограничение в движенията
на лявата раменна става и наличие на белег от фрактурата на черепа, които
безспорно за вбъдеще ще се отразят на нормалния й начин на живот.
Събраните по делото доказателства установяват, че от
детска възраст ищцата е имала миопия и астигматизъм в зрението на дясното око,
поради което вредите от подобно увреждане не са в причинна връзка с
произшествието, нито усложнение от получените други травматични увреждания.
При горното и след като съобрази възрастта на ищцата
/23г. години към деня на произшествието/, вида и тежестта на травматичните
увреждания, начина на получаването им, лечебния и възстановителен период,
интензивността на търпените болки и страдания, отражението им върху личността
на ищцата, както и при отчитане остатъчните негативни последици с траен
характер съдът намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от 130 000лв., който е съпоставим с претърпените болки и страдания,
на социално-икономическите условия в страната към деня на ПТП и установените в
КЗ лимити на застрахователни суми.
В приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД така определения
размер следва да се намали със сумата 26 000лв. /20 % съпричиняване/ или
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 104 000лв.
Върху така определения размер ответникът дължи
заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция /13.02.2018г./ до изплащането в приложение на чл.429, ал.3 КЗ.
По разноските:
С определение по делото ищцата е освободена на основание
чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по иска.
Представлявана е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. Л.Г., АК-Перник адвокатско възнаграждение от 2875.60лв.,
изчислен по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С съобразно уважената
част от иска.
Ответникът е направил разноски в производството от
960лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на
300лв. по чл.23, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.чл.78,
ал.8 ГПК или общо разноски от 1260лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответника разноски от 604.80лв. пропорционално на
отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск от 4160лв., както и 494лв. заплатени
от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица съобразно уважената
част от иска или общо сумата 4654лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 104 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило 29.11.2017 г. в гр. София и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.
Шкода Практик с ДК № *******, ведно със законната лихва от 13.02.2018г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200 000лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ***, да заплати на адв.
Л.Г., АК-гр. Перник, с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА от 2875.60лв.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, да
заплати на З. „О.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 604.80лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4654лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: