№ 2607
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110208116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Е. П. З. срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-027270/12.11.2024 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 800,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Депозираната жалба е бланкетна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично и не е
бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, не е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. В
депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на
процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като правилно са квалифицирани
извършените действия и са наложени санкционните норми. Направено е
1
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 18.07.2024 г. лек автомобил с марка „***“, модел „***“ и рег. № ***
бил собственост на „***“ ЕООД.
На 18.07.2024 г. около 15,56 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в с. ***, по бул. „***“, като се
движил със скорост от 83 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения
пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да
се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от
регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по
управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол CORDON М2
MD1193. Системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
На 24.10.2024 г. били подадени две декларации – от жалбоподателката и
трето за производството лице (М. И. Г.), в които било посочено, че на
визираните дата и час МПС-то било управлявано от жалбоподателката.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, на 24.10.2024 г. бил издаден акт за установяване на
административно нарушение № 0619721 от младши контролъор при ОПП-
СДВР. В акта било прието, че на 01.08.2024 г. от 10,38 часа в с. ***, по бул.
„***“ жалбоподателката управлявала МПС-то със скорост от 83 км/ч, като
нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №
22-4332-005852 и електронен фиш № 7389988 и № 7724716, а
жалбоподателката управлявала МПС-то с невалидно СУМПС – със статус
изгубено/откраднато. На 24.10.2024 г. АУАН бил връчен на жалбоподателката.
С докладна записка от 24.10.2024 г. актосъставителят информирал
Началника на 03 Сектор АО-ОПП-СДВР, че била допусната очевидна
фактическа грешка в изписване на датата и часа на нарушението.
Въз основа на този АУАН било генерирано обжалваното НП, в което
2
било прието, че на 18.07.2024 г. около 15,56 часа в с. ***, по бул. „***“
жалбоподателката управлявала МПС-то със скорост от 83 км/ч, като
нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №
22-4332-005852 и електронен фиш № 7389988 и № 7724716, като
жалбоподателката управлявала МПС-то с невалидно СУМПС – със статус
изгубено/откраднато. Със същото на жалбоподателката били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 800,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месец за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наказателното постановление не било подписано от
наказващия орган, посочен като негов издател. Същото било връчено на
жалбоподателката на 02.05.2025 г.
С НП № 22-4332-005852/08.04.2022 г., връчено на жалбоподателката на
10.05.2022 г., на същата било наложено наказание „глоба“ в размер на 850,00
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Спрямо жалбоподателката имало
издадени и електронен фиш № 7389988 и № 7724716 за нарушения на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението мобилна система била
преминала периодична техническа проверка в периода от 19.03.2024 г. до
21.03.2024 г., видно от протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. За
заснемането бил съставен протокол за използване на АТСС CORDON №
MD1193 с рег. № 4332р-57993/19.07.2024 г. с обозначение за началния и
крайния час на работа на устройството на датата на използване – 18.07.2024 г.,
и наличен съставен снимков материал за позиционирането на същото.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: декларации по ЗДвП; приложен снимков материал; справка от АИС –
КАТ относно собствеността на лекия автомобил; Заповед от 13.09.2024 г.;
Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;
протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; справка – преглед на
вписан тип средство за измерване; протокол за използване на АТСС CORDON
№ MD1195 с рег. № 4332р-57993/19.07.2024 г.; решение за одобрение на типа
3
на уреда за измерване; справка – картон на водача, протокол за преминато
обучение; електронен фиш № 7389988 и № 7724716; писмо с вх. №
215917/19.06.2025 г.; препис от НП № 22-4332-005852/08.04.2022 г.; докладна
записка от 24.10.2024 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения снимков материал като годно доказателствено средство.
От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се
установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на
процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в
обжалвания НП управление, осъществено с процесния автомобил на
закрепените в НП дата и час.
От горепосочените писмени доказателства се установява, че мобилна
система е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на управлението е преминала периодична техническа проверка,
с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за
измерванията. От приложения по преписката протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият
отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с
посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на
използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система.
Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в
противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на
процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в
участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
4
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че е
било допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по
ангажиране отговорността на жалбоподателката. Налице е противоречие
между посоченото е АУАН и НП относно времето на нарушението. В АУАН е
било посочено, че нарушението е извършено на 01.08.2024 г. около 10,38 часа,
а в НП – на 18.07.2024 г. около 15,56 часа. Съгласно изискванията на чл. 42, ал.
1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН времето на извършване на нарушението е един
от задължителните реквизити на посочените актове. Противоположно
посоченото в тях като параметри на нарушението води до невъзможност
наказаният да разбере за кое нарушение е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност и да организира надлежно
защитата си. В този смисъл ирелевантно е, че впоследствие актосъставителят
е констатирал пропуска. Недопустимо е същият да бъде отстраняван чрез
посочване за първи път едва в НП на датата и часа на нарушението. Още
повече, че законодателят не е предвидил процедура за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, а и съдът не счита, че в настоящия случай става
въпрос за такава. Датата и часът на нарушението го характеризират с
конкретни параметри като поведение. Следва да се отбележи, че и
представената докладна от 24.10.2024 г. няма данни да е била сведена по
какъвто и да е начин до знанието на жалбоподателката. Следователно за
същата е било налице знание само за параметрите, посочени във връчените
АУАН и НП, но не и на какво се дължи противоречието.
Отделно от това съдът констатира, че обжалваното НП не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, тъй като същото не е било подписано
от наказващия орган, издал го. В хода на съдебното следствие са изискани
екземплярите от обжалваното НП, като видно от представените и наличните в
кориците на делото, първоначално представени с преписката, в нито едно от
5
тях не присъства подпис на органа-издател. Посоченият пропуск е съществен,
тъй като с полагането на подписа се обективира волеизявлението,
материализирано в съставения и подлежащ на подписване акт. В настоящия
случай такова обаче липсва.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателната процедура по ангажиране на отговорност на
жалбоподателката са били допуснати няколко и съществени нарушения на
процесуалните правила, включително водещи до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Посочените пропуски са толкова
съществени, че неминуемо водят до незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт. Предвид изложеното същият следва да бъде отменен, като
безпредметно и ненеобходимо се явява по-нататъшно обсъждане на доводите
на въззиваемата страна, доколкото правният изход на делото не би се изменил.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза
на жалбоподателя се дължат разноски, но страната не е претендирала такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-027270/12.11.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
Е. П. З., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 800,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месец за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6