Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1193
гр. Пловдив, 27.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2024/ 2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „Медея- ММ“ ООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № РД-
И- 005 от 30.01.2020г., издадено от Б. Я. К.- изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което
за нарушаване състава на чл. 220, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1 Закон за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на „Медея- ММ“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 288, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 / пет хиляди/ лв.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Поддържа
се, че не е осъществено описаното от обективна страна в АУАН и НП нарушение,
тъй като лицето Т. Т. притежава медицинско образование- „****“ и не се явява
неправоспособно лице. Изтъква се, че тя може да работи в аптека, като липсва
законова пречка да продава лекарствени продукти, които се отпускат без рецепта.
Поддържа се, че Т. дори би могла да ръководи дрогерия, в която да предлага и
продава продукта „Гавискон“, по повод на чиято продажба е ангажирана и
отговорността на дружеството. Излагат се и съображения в насока маловажност на
процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. Д.. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по
съществото на спора, като се акцентира върху факта, че отпуснатото лекарство на
дата 16.09.2019г. е „Гавискон“, което се продава без нарочна рецепта. Изтъква
се, че това лекарство може да се предлага и чрез интернет сайтове, дрогерии и
дори автомати. Поддържа, че са налице множество случаи, при които лица без
фармацевтично образование, работещи в известни вериги аптеки, отпускат
лекарствени продукти. Възразява се, че е налице тенденциозност и опит да се
злепостави дружеството- жалбоподател, тъй като стопанисва малка аптека и
администрацията стоварва върху него цялата строгост на закона. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. А..
Оспорва се така подадената жалба. Излага се становище в насока
законосъобразност на издаденото НП. Поддържа се, че възраженията на
жалбоподателя са неотносими, тъй като законът е категоричен, че в аптека
лекарствените продукти се отпускат от магистър- фармацевт, без оглед на това
дали е необходима рецепта. Всяко друго лице, което продава лекарствени продукти
в аптека се явява неправоспособно по смисъла на Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина. Акцентира се и върху факта, че лицето Т., макар
и да има квалификация за „***“, то по трудов договор тя заема длъжност „****“,
която няма допирни точки с дейността по отпускане на лекарства. Моли се,
атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на НП ( същото е
връчено на 27.02.2020г., а жалбата е входирана на 05.03.2020г.), произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и са издадени от материално, териториално и персонално
компетентни органи. Следва да се изтъкне, че по административнонаказателната
преписка освен Заповед № ЗОА- 0397/ 05.06.2019г., определяща кръга от лица, на
които е делегирана компетентност да извършват проверки, то е налице и нарочна
Заповед № ЗКС- 0166/ 13.09.2019г., която изрично възлага на актосъставителя М.С.
задължението да извърши проверка в периода 16-17.09.2019г. за спазването на
разпоредбите на ЗЛПХМ от страна на търговците на дребно с лекарствени продукти
( процесното нарушение е констатирано на 16.09.2019г.).
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно описаното в него нарушение, която да
ограничава правото на защита на дружеството- жалбоподател и да препятства възможността
му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него ( съвсем ясно е отразено, че проверяваният обект е
аптека, в която е извършена контролна покупка и че лицето, продало лекарствения
продукт не е магистър- фармацевт). Следва да се посочи, че АУАН е съставен в
отсъствие на представител на нарушителя, но преди да се пристъпи към
изготвянето му, до дружеството- жалбоподател са изпратени две покани- до
седалището и адреса на управление и до адреса на търговския обект. Двете покани
са получени на 06.11.2019г., като АУАН е съставен след получаване на поканите и
след изтичане на определения в тях срок за изпращане на представител, в чието
присъствие да бъде изготвен и подписан АУАН.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението е установено на 16.09.2019г., АУАН е съставен на 29.11.2019г., а
процесното наказателно постановление е издадено на 30.01.2020г.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 16.09.2019г. проверяващ екип при
Изпълнителна агенция по лекарствата, в който бил включен и св. С., извършил
рутинна проверка на търговски обект- аптека, стопанисвана от „Медея- ММ“ ООД,
намиращ се в с. Ягодово, Община Родопи, УПИ XIV- 445, кв. 57. Проверяващите влезли в обекта и установили, че Т.Г.
Т., ЕГН ********** е единственото лице в аптеката и тя отговаря за продажбите.
Проверяващите сторили опит да закупят лекарствен продукт, който се отпуска по
лекарско предписание, но Т.отказала, тъй като проверяващите не представили
рецепта. Следвайки това, проверяващите поискали да закупят лекарствен продукт „Gaviscon”, който бил с режим на отпускане
„без лекарско предписание“. Тя. продала на проверяващите една опаковка “Gaviscon chewable tablets
x16”, с
партиден № 903201, срок на годност до 12.2020г. За така осъществената продажба
Т. издала на проверяващите фискален бон № 0006656/ 16.09.2019г. След
продажбата, контролните органи се легитимирали. Около 15- 20 минути след
извършване на контролната покупка, в аптеката влязъл **** С. К. С., който бил
вписан като ръководител на аптеката съобразно Разрешение № 3129- 1/
28.02.2013г. ( л. 16 от съд. пр.). По време на самата проверка бил представен
трудов договор № 3/ 25.03.2008г. и допълнително споразумение към него № 04 от
01.01.2012г., сключени между „Медея- ММ“ ООД като работодател и Т. като
работник. По силата на посочения трудов договор и допълнителното споразумение
към него, Т. заемала длъжност „****“, с код по НКПД 41322001. За така
установеното от проверяващите бил съставен Констативен протокол от 16.09.2019г.
Със същия, дружеството- жалбоподател било задължено да представи в ИАЛ в срок
до 24.09.2019г. диплома за завършено образование на лицето Т.. В указания срок,
с вх. № ИАЛ- 41418/ 24.09.2019г. била представена диплома № 10491 от ИПЗКССО
„Д-р М.М.- Ж.“- гр. Пловдив, като съобразно същата, Т. е с придобита
специалност „****“. Предвид така установеното, били изпратени покани до „Медея-
ММ“ ООД за изпращане на представител за съставяне на АУАН. Същите били получени
на 06.11.2019г., като в срок не бил изпратен представител и на дата
29.11.2019г. бил съставен АУАН. Впоследствие, същият бил връчен на М.Г. С.- ****
на „Медея- ММ“ ООД. Тя се запознала със съдържанието на акта и го подписала без
възражения.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства- показанията на св. С. / л. 18- гръб/,
която в съдебно заседание проведено на 02.06.2020г. изрично заявява, че
поддържа изцяло констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира
изложеното от свидетелката, като счита че поднесената от нея информация е
обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни противоречия.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН 29.11.2019г., съставен от св. С.; Констативен
протокол за извършена проверка от 16.09.2019г.; Трудов договор № 3 от 25.03.2008г.
и Допълнително споразумение № 4 от 01.01.2012г., сключени между „Медея- ММ“ ООД
и Т.Г. Т.; Диплома № 10491, издадена от ИПЗКССО „Д-р М. М.- Ж.“- гр. Пловдив за
придобита специалност от Т. за „****“; Диплома № 008414, издадена от Медицински
университет- гр. Пловдив, удостоверяваща придобита от С. К. С. образователно-
квалификационна степен ****; Заповед № ЗОА- 0397/ 05.06.2019г.; Заповед № ЗКС-
0166 от 13.09.2019г.; Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти №
3129- 1 от 28.02.2013г., издадено за аптека в с. Ягодово, Община Родопи, УПИ XIV- 445, кв. 57, с ръководител С.
К. С..
По отношение на св. Т*/ л. 24 от
съд. пр./, разпитан в ОСЗ, проведено на 25.06.2020г., то съдът кредитира
показанията му, доколкото те внасят яснота в обстоятелството, че лицето Т.
системно продава лекарствени продукти в аптеката, за които не се изисква
рецепта. В тази връзка, свидетелят поддържа, че лично е възприемал случаи, при
които Т. отпуска лекарства, за които не се изисква нарочно съставена рецепта. В
останалата им част, показанията на св. Т. не носят каквато и да било
доказателствена стойност- обстоятелството, че знае за други аптеки, в които
работят и отпускат лекарства лица, които не са магистър- фармацевти е напълно
неотносимо към предмета на доказване в настоящото производство. Всъщност,
налице е възражение на защитата в насока тенденциозност на извършваните
проверки от страна на административния орган, като този довод ще бъде подложен
на коментар от съда в правната част от настоящото изложение.
По правните аспекти на казуса:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило
в своето единство съставомерните признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 220, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в
хуманната медицина. Съобразно чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ, аптеката е здравно
заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне,
опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без
лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България
лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални
медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни
добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Съгласно чл. 220, ал. 1
ЗЛПХМ, горепосочените дейности следва да бъдат извършвани от магистър-фармацевт.
В
конкретния случай, стопанисваният от дружеството- жалбоподател обект е аптека (
съгласно Разрешение за търговия на дребно № 3129- 1 от 28.02.2013г.), като
предвид това всички действия по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ следва да бъдат
осъществени от магистър- фармацевт. На датата на извършване на процесното
нарушение, в аптеката се е намирала единствено Т. Т., която е със специалност „****“
и която именно е продала на проверяващите лекарствения продукт „Gaviscon”.
Във връзка с възражението на защитата, то следва да се акцентира върху
факта, че за съставомерността на процесното нарушение е без значение, че за
отпускане на медикамента „Gaviscon” не е
необходимо лекарско предписание. Прочитът на разпоредбите на чл. 220, ал. 1,
вр. чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ налага категоричното разбиране, че отпускането на
лекарствени продукти в аптека, без оглед на това дали са по
лекарско предписание, следва да бъде извършвано от магистър – фармацевт.
Законодателят е установил пълна забрана действията по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ,
когато се касае за аптека, да бъдат извършвани от лице, което не притежава
специалност магистър- фармацевт. Всъщност, тази забрана е установена с цел
охраняване най- добрия интерес на потребителите- по презумпция, в аптеките се
предлагат множество медикаменти, включително и такива, които се отпускат
единствено по лекарско предписание и които могат да имат крайно неблагоприятно
въздействие върху живота и здравето на пациента, ако се дозират неправилно.
Именно с цел минимизиране на възможността от допускане на грешки ( предоставяне
на погрешен медикамент, грешка при отразяване на дозировката върху опаковката
на лекарството и др.), законодателят е установил императивното изискване,
всички лекарствени продукти в аптеката да се отпускат от магистър- фармацевт. В
конкретния случай, Т. Т. не само не е магистър- фармацевт или помощник
магистър- фармацевт, но и по трудов договор тя заема длъжност при дружеството-
жалбоподател „*****“. Тоест, Т. не само не притежава съответна правоспособност
за отпускане на медикаменти в аптека, но и възложените й по трудов договор
функции, дори не се и доближават до фактически осъществената от нея дейност при
извършването на проверката от контролните органи. Нещо повече- на процесната
дата Т. е била напълно сама в аптеката ( без какъвто и да било контрол при
отпускането на медикаменти), като магистър- фармацевтът е отишъл на място около
15- 20 минути след като проверяващите са се легитимирали.
Съдът
счита за нужно да посочи, че изложените от защитата аргументи биха били напълно
валидни, ако в случая дружеството- жалбоподател стопанисваше дрогерия. В тази
хипотеза и доколкото в дрогерията по дефиниция ( чл. 238 ЗЛПХМ) не се отпускат
медикаменти по лекарско предписание, то би могло да работи медицински
специалист- какъвто Т.е, съобразно критерия разписан в §1, т. 34 от ДР на
ЗЛПХМ. В случая обаче, се касае за аптека, предвид което „Медея- ММ“ ООД е
следвало да вземе мерки продажбата на лекарствени продукти ( отпускани с
рецепта и без рецепта), по всяко време да се осъществява от магистър-
фармацевт. След като това не е сторено и към датата на проверката е установено
отвъд всякакво съмнение, че лекарства се отпускат от неправоспособно лице ( „медицински
лаборант“ ), то е консумиран и съставът на чл. 220, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1
ЗЛПХМ.
Настоящият
съдебен състав не счита за нужно да подлага на задълбочен коментар доводът на
защитата за тенденциозност и избирателност на административния орган при извършване
на проверки и налагане на санкции ( лайтмотивът на защитата е, че се проверяват
и санкционират единствено „малките аптеки“, но е и аптечните вериги). Подобен
аргумент не може да бъде определен като относим към съставомерността на
процесното нарушение. Всъщност, дори и аналогични нарушения да са извършени от
други правни субекти, то това по никакъв начин не освобождава от отговорност
„Медея- ММ“ ООД, нито може да бъде валиден аргумент в насока смекчаване
отговорността на дружеството. В тази връзка, чл. 24, ал. 1 ЗАНН изрично
повелява, че административнонаказателната отговорност е лична, като всеки
правен субект следва да отговаря за собствената си противоправна деятелност.
По
размера на наложеното административно наказание:
Правилно АНО е преценил, че за
нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 220, ал. 1, вр. чл. 219,
ал. 1 ЗЛПХМ следва на основание чл. 288, ал. 1 ЗЛПХМ, на дружеството-
жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер от 5000лв. Размерът
на наложеното административното наказание „имуществена санкция“ е минимално
разписания от закона, като органът правилно е отчел факта, че нарушението е
първо за дружеството- жалбоподател. Същевременно, не може да бъде определено и
наложено наказание под установения в закона минимум, доколкото това би било в
колизия с принципа за законоустановеност на наказанията- чл. 2, ал. 1 ЗАНН .
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Налице са обстоятелства, типични за нарушение
от този вид- извършена е покупка на лекарствен продукт от аптека, като същият е
продаден от лице, което не е магистър- фармацевт. Фактът, че нарушението е
извършено за пръв път, вече е отчетен при определяне размера на имуществената
санкция и съобразно чл. 56 НК, то не следва повторно да бъде взет предвид при
обсъждане на въпроса за маловажност на нарушението. Всъщност, налице е и обстоятелство,
което съдът намира за отегчаващо, а именно: при разпита на осигурения от
защитата свидетел- лицето Т. /л. 24 от съд. пр./, то се изясни, че Т. Т.
редовно отпуска лекарствени продукти в аптеката, стопанисвана от „Медея- ММ“
ООД ( макар и такива, за които не се изисква рецепта). Тоест, дружеството-
жалбоподател трайно е установило ред за продажба на медикаменти, който е в
противовес със законовите изисквания- лекарствата по рецепта се отпускат от
магистър- фармацевт, а всички останали от неправоспособно лице.
Предвид гореизложеното, като
законосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН в полза на въззиваемата страна се
поражда правото на разноски в настоящото производство за представителство от
юрисконсулт. Такава претенция е своевременно релевирана от процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва разноски за юрисконсулт да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер
на 80 лева, които да бъдат възложени в тежест на дружеството- жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД- И- 005 от
30.01.2020г., издадено от Б. Я. К.- *** на Изпълнителна агенция по лекарствата,
с което за нарушаване състава на чл. 220, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 1 Закон за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на „Медея- ММ“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 288, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 / пет хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „Медея- ММ“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по лекарствата, сума в размер на 80 / осемдесет / лева,
представляваща сторени разноски за представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.