Р Е Ш Е Н И Е
№ 1800 14.09.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело
№ 1730
по
описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ против Л.А.П. и
е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, оспорени по ч.
гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок ответникът не депозира писмен отговор. Съдът обаче е длъжен да зачете възраженията, които са
обективирани във възражението против издадената заповед за изпълнение. В него П.
твърди, че не е уведомена за прехвърляне на вземането от „***“ АД на дружеството заявител.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не
се явява. Преди заседанието по делото постъпва молба от него, с която моли съда
да постанови неприсъствено решение.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
Съдът
приема, че са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В случая от доказателствата по делото е видно, че е
налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът
е редовно уведомен за делото и редовно са му връчени книжата, но не е
представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е
ангажирал доказателства и негов представител не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете. Видно е, че основанието на вземанията на
ищеца не е договор за банков кредит, а споразумение от 23.10.2014 г., подписано
от ответника, в което изрично се посочва, че дължимата сума, произхожда от
договор за потребителски кредит от 11.04.2005 г. с кредитор „***“ АД. Следователно П. знае кое вземане, на какво
основание и от кой предишен кредитор е прехвърлено на дружеството, с което
договаря. От друга страна, това споразумение няма правната природа на „договор
за кредит“, нито на „договор за заем“. Основен аргумент за този извод е
съдържанието на споразумението, а именно – не се предвижда възнаградителна
лихва в полза на кредитора. На следващо място, не е налице „предоговаряне“ на
кредит, а съгласие на кредитор да получи изпълнение на части на вземане за
конкретна сума – 1007,81 лева. С уговорката за предсрочна
изискуемост (чл.6 от споразумението)
длъжникът П. е
изгубила преимуществото на срока и
последиците са аналогични на изгубването на това преимущество при настъпване на
законовите предпоставки, визирани в чл. 71 ЗЗД. В конкретния случай е неприложима т. 18 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, защото не се касае за договор за банков
кредит – в този смисъл Определение
№ 41 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2015 г., IV г. о. На последно място, по същество не се касае и за „предсрочна
изискуемост“, защото падежът на всички вноски по споразумението вече е настъпил
– краен срок за погасяване на задължението е 25.11.2015 г. – дата, която
предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца сума
за главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По въпроса за разноските:
Присъдените
със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват
в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът
в исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение – в този смисъл т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На ищцовото дружество се дължат
разноски в заповедното производство в размер на
146,14 лева (26,14 лева държавна такса и 120 лева адвокатско възнаграждение). За исковото производство дружеството има право на
разноски в размер на 459,65 лева (73,86 лева държавна такса и 385,79 лева
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
делото, че Л.А.П., ЕГН – **********,
дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК – *********,
следните суми: 1007,81 лева (хиляда и седем лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща главница по споразумение от 23.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане; 299,26
лева (двеста деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
26.11.2014 г. до 07.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Л.А.П., ЕГН – **********, да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК – *********, следните суми: 146,14 лева (сто четиридесет
и шест лева и четиринадесет стотинки) разноски по ч. гр. дело № ***/2017 г. по
описа на БРС; 459,65 лева (четиристотин петдесет и девет лева и шестдесет и пет
стотинки) разноски в настоящото производство.
На
основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ