Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 15 състав в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря ………и в присъствието на прокурор………., като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ НЧД №1202 по описа за 2019 год. и за въз основа на закона и на доказателствата по делото
Производството е по реда на чл.45 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е Европейска заповед за арест от 18.01.2019г., издадена от прокурор при Прокуратура Франкфурт на Майн, Федерална Република Германия, с която се иска предаване на танзанийския гражданин С.М.Х., роден на ***г. в Занзибар, за провеждане на наказателно преследване спрямо същия по обвинение за извършване на престъпление по §§1,ал.1,3,ал.1 №1,29а,ал.1№2,30,ал.1,№4 от Закона за контрол на наркотичните вещества на ФРГ; §§25,ал.2,52 от Наказателния кодекс на ФРГ.
В съдебно заседание на 04.04.2019г., исканото лице изрази съгласие за незабавно предаване на германските правораздавателни власти, като се отказва и от прилагане на принципа на особеността, като съгласието беше направено след разясняване на съответните възможности и права от съда в присъствието на служебния защитник на лицето – адв.Д.И.. Съгласието беше отразено в протокола и подписано от лицето и неговия защитник.
След изразяване на съгласието на 07.04.2019г. изтече и определения от чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в който не постъпи такова оттегляне.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на немските власти и танзанийския гражданин С.М.Х. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване спрямо него по обвинение за извършване на престъпление по §§1,ал.1,3,ал.1 №1,29а,ал.1№2,30,ал.1,№4 от Закона за контрол на наркотичните вещества на ФРГ; §§25,ал.2,52 от Наказателния кодекс на ФРГ.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:
Заповедта е издадена от компетентен орган-прокурор при Прокуратура Франкфурт на Майн, Федерална Република Германия.
В Европейската заповед за арест изрично са посочени предвидените във германския наказателен закон наказания за престъплението, за което се издирва исканото лице. За това престъпление се предвижда наказание, надвишаващо една година лишаване от свобода, изискващо се съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Деянието, за което се иска предаване на танзанийския гражданин С.М.Х. покрива понятието „незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества”, за което не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.36,ал.3,т.5 от ЗЕЕЗА. Независимо от това съдът е длъжен да посочи, че процесната деятелност съставлява престъпление и по българското наказателно право (чл.242,ал.2 от НК).
Европейската заповед за арест отговаря в пълнота на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език, като в нея в необходимата степен е описано, както времето на осъществяване на инкриминираната деятелност, за която С.М.Х. се моли да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване, така и място, и механизмът на участие на исканото лице в същата.
Не са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава членка.
Наред с това, не са налице основанията при които съдът има право на преценка дали да откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъплението, за което е издадена заповедта, С.М.Х. не е привлечен като обвиняем или е подсъдим в Република България, не е осъден за същото престъпление в Р. България, нито наказателното производство за престъплението за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България.
Не съществуват и пречки по чл.40, т.3 и т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице не е изтърпяло и не изтърпява наказания за престъплението, за което е издадена ЕЗА в държави, които не са член на ЕС, нито процесното престъпление е извършено изцяло или частично на територията на Република България, т.е. да има трансграничен елемент.
Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването на Европейска заповед за арест. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест.
На основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на немските власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на танзанийския гражданин С.М.Х. до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните власти.
Изхождайки от всичко посочено и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕДАВА танзанийския гражданин С.М.Х., роден на ***г. в Занзибар, с адрес на територията на Р. България- гр.София, ж.к.“**********, на компетентните съдебни власти на Федерална Република Германия въз основа на Европейска заповед за арест от 18.01.2019г., издадена от прокурор при Прокуратура Франкфурт на Майн, Федерална Република Германия, по дело 931 Gs 5110 Js 232886/18, за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършване на престъпление по §§1,ал.1,3,ал.1 №1,29а,ал.1№2,30,ал.1,№4 от Закона за контрол на наркотичните вещества на ФРГ; §§25,ал.2,52 от Наказателния кодекс на ФРГ.
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на танзанийския гражданин С.М.Х., с адрес на територията на Р. България-гр.София, ж.к.“**********, до приключване на процедурата по предаване на компетентните власти на Федерална Република Германия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.