№ 7163
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20211110159887 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "К. с
която срещу П. П. П. и П. П. Н. са били предявени искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1935.2432 по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, ., с площ от 112 кв.м.,
с предишен идентификатор 68134.1935.1069, номер по предходен план 1069, квартал
15а. Поддържа, че процесният имот с идентификатор 68134.1935.2432 е образуван след
отнемане на 112 кв.м. от площта на поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1069
след прието изменение на кадастралната карта и регистри. Поддържа, че е придобил
правото на собственост върху имота въз основа на постановление за възлагане от
17.07.2017 г., издадено по изп. дело № 83/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Д.. При
посещение на имота на 27.02.2020 г. е било установено, че същият се ползва от
ответниците. Многократно са били провеждани разговори за освобождаването на
имота на ищеца от ответниците и преустановяване на ползването му. Към момента на
предявяване на исковете имотът е бил ограден от тях с телена мрежа, като по този
начин се препятствал достъпът до представители на ищеца до поземления имот. С нот.
покана от 03.09.2021 г. ищецът поканил П. П. да освободи имота. С поканата
ответницата е била предупредена, че ако не освободи имота в предоставения й срок
дължи обезщетение за ползване в размер на 15 лева на ден до фактическото му
предаване. Поддържа, че ответникът Н. е засичан многократно в имота и до него също
са отправяни покани да преустанови ползването му. Заявеното е било искане съдът да
признае правото на собственост върху имота на ищеца и да осъди ответниците да
предадат владението върху същия. По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД претендира осъждане
на ответниците за сумата от общо 2200 лева или всеки ответник да бъде осъден за
сумата от 1100 лева, съгласно допуснатото от съда изменение на исковете чрез
намаляването на техния размер, ведно със законната лихва от предявяване на иска
1
/19.10.2021 г./ до окончателното плащане.
Ответницата П. П. оспорва предявените искове. Отрича да е ползвала имота -
посещенията в имота не я правели ползвател на същия. Позовава се на настъпило след
предявяване на иска обстоятелство - на 14.12.2021 г. ищецът е установил владение
върху процесния имот, поставяйки нова ограда по имотната граница, с оглед което и
искът по чл. 108 ЗС следвало да бъде отхвърлен. Излага становище за неоснователност
и на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - липсвало обедняване за ищеца и обогатяване за
ответницата. Претендира разноски.
Ответникът П. Н. оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот.
Освен това на 14.12.2021 г. ищецът самоволно е премахнал поставената от този
ответник ограда, като е поставил нова ограда по имотните граници на процесния имот
към собствения на ответника ПИ 68134.1935.2189, като насипал бетонови отпадъци.
От посочената дата и към момента на депозиране на отговора имотът не се владеел от
ответника, с оглед което и този иск като неоснователен следвало да бъде отхвърлен.
Оспорва иска по чл. 59 ЗЗД по основание и размер. Излага доводи, че не се е обогатил
от ползването на имота, а дори обратно - имуществото му е намаляло в резултат от
положените за същия грижи. Подчертава, че ищецът писмено не е поискал от
ответника да заплаща обезщетение за ползването на имота, с оглед което и не дължи
лихва за забава върху обезщетението по чл. 59 ЗЗД. Претендира сторените в
производството разноски.
С определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на
17.11.2022 г., влязло в сила на 25.11.2022 г., на основание чл. 232 ГПК производството
по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС е прекратено поради оттеглянето
им от страна на ищеца.
С определение, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на
06.04.2023 г., по искане на ищеца и при дадено от ответниците съгласие, съдът на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал намаляване на размера на предявените искове
по чл. 59 ЗЗД до сумата от общо 2200 лева /по 1100 лева срещу всеки ответник/ и е
прекратил производството за разликата до пълния първоначално заявен размер от 9000
лева общо срещу двамата ответници.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено е в производството от приетото като доказателство постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.07.2017 г. на ЧСИ Г. Дичев, е че със същото на
ищеца като купувач от проведена по изпълнително дело публична продан е възложен
УПИ с идентификатор 68134.1935.1069 по КККР на гр. София, с площ по нот.акт 9036
кв.м., а съгласно скица 9035 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседни имоти с идентификатори: 68134.1935.2081, 68134.1935.455,
68134.1935.1041, 68134.1935.1040, 68134.1935.457, 68134.1935.509, 68134.1935.510,
68134.1935.2177, 68134.1935.2176, 68134.1935, 2189, 68134.1935.2173,
68134.1935.2190, 68134.1935.1017, 68134.1935.1059, 68134.1935.1294, с номер по
предходен план: 1069, кв. 15, парцел I, като описания ПИ с идентификатор
68134.1935.1069 е образуван от имот пл. № 1069 с площ по нот.акт 6232 кв.м. и имот
пл. № 1031 с площ по нот.акт 2768 кв.м. от архивен кад. план, одобрен със заповед РД-
50-277/31.10.2000 г. на кмета на район Витоша, ведно с построената в имота
2
нискоетажна жилищна сграда тип В1 с идентификатор 68134.1935.1069.1 в степен на
завършеност „груб строеж“ бр. етажи: 2, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване със застроена площ 157 кв.м. по нот.акт, а съгласно скица 159 кв.м. и
разгъната застроена площ от 507 кв.м. за сумата от 1 300 000 лева с ДДС Видно от
направеното отбелязване постановлението за възлагане на имота е влязло в сила на
17.07.2017 г.
Представена е скица на ПИ с идентификатор 68134.1935.2432, издадена на
27.08.2021 г. от СГКК, от която е видно, че поземленият имот е с площ 112 кв.м.,
предишен идентификатор: 68134.1935.1069, номер по преходен план: 1069, кв. 15а.
Прието е удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри от 19.07.2019 г. за обект 68134.1935.1069, съгласно
което приетият проект може да служи за прoцедура по изменение на КККР по чл. 52,
ал. 1, т. 7 ЗКИР, съставен въз основа на скица проект.
Представена е скица проект от 19.07.2019 г. за имот с проектен идентификатор
68134.1935.2432 за изменение на кадастралнaта карта чрез отнемане на площ от 112
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1069.
Установява се, че с нотариална покана от 03.09.2021 г. ищецът е поканил
ответницата П. П. за освобождаване на имот с идентификатор 68134.1935.2432 с площ
112 кв.м. Предвидено е, че в случай че имотът не се освободи в предоставения 5-
дневен срок от получаване на поканата, се дължи обезщетение за лишаване от ползване
на чужд имот в размер на 15 лева на ден, считано от изтичане на дадения срок за
предаване на имота.
Приет като доказателство по делото е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 197, том VII, рег. № 13852, дело № 1172/2002 г., от който се
установява, че П. П. Н. е закупил неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр.
София, район Витоша, кв. Бояна, местност „Гърдова глава“, с площ по скица 1112 кв.м.
и с площ от нот.акт 1000 кв.м., заснет през 1993 г. по неодобрен кадастрален план на
гр. София като имот пл. № 968 и нанесен на кад.л. 540, при съседи на имота по
нот.акт: А. М., П. В., Н. А., Долно блато.
Приет също е договор за прехвърляне на право на собственост по реда на ЗУТ от
27.02.2015 г., с който Столична община е прехвърлила на ответника Н., правото на
собственост върху незастроен поземлен имот, частна общинска собственост,
придаваем към УПИ XX-968, кв. 15а по плана на гр. София, местност „Гърдова глава“,
представляващ имот с идентификатор 68134.1935.2177 с площ от 8 кв.м. при съседи:
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1069, 68134.1935.2189, 68134.1935.2175,
68134.1935.2176 срещу сумата от 1200, която купувачът е заплатил на продавача.
Представена е скица от 28.02.2011 г. на поземлен имот с идентификатор
68134.1935.968 с площ 1179 кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Витоша, Бояна,
съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1935.1069, 68134.1935.510,
68134.1935.1303, 68134.1935.1302, 68134.1935.444, 68134.1935.1300, 68134.1935.930,
68134.1935.1012, 68134.1935.1030, 68134.1935.1295, номер по предходен план: 968, кв.
15а.
Установява се, че с договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен
нотариален акт № 186, том II, рег. № 8539, дело № 317/2017 г. П. П. Н. е дарил на П. П.
П. поземлен имот с идентификатор 68134.1935.2370 съгласно КККР на гр. София, с
адрес: гр. София, район Витоша, Бояна с площ 285 кв.м., стар идентификатор
68134.1935.2174 и 68134.1935.2173, номер по предходен план 2173, 2174, при съседни
3
имоти: 68134.1935.1069, 68134.1935.2176, 68134.1935.2175, 68134.1935.1030,
68134.1935.2190. Представена е и скица на ПИ с идентификатор 68134.1935.2370.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на
свидетелите А. А., Ц. Ц., Г. М. и К. Ю..
Свидетелят А., живеещ от шестнадейсет години в квартал Бояна, е заявил пред
съда, че му е известно за кой имот се води спорът, както и че същият се намира на ул.
„.. Описва имота с триъгълна форма, с площ не повече от 200 кв.м., като знае, че този
имот граничи с имота на П. П.. Познава П., виждал е и ответника Н.. От показанията
му става ясно, че П. е била заградила с нейна ограда /телена мрежа/ имота на ищеца и
част от пътя, който не е бил реализиран. През годините е виждал П. вътре в имота.
Изразява предположение, че го е стопанисвала, след като го е заградила и го е
обработвала. Свидетелят тогава си мислел, че това е неин имот. Впоследствие разбрал,
че имотът не е неин. През м. ноември 2021 г. дошли работници и в присъствие на
ответницата вкарвали в имота скална маса. Съгласно показанията към настоящия
момент има изградена друга ограда, поставена върху телената ограда. Доколкото знае,
на място са идвали геодезисти, и след тяхното идване е преместена оградата. В този
имот след преместването на оградата не е виждал повече двамата ответници. Виждал
ги е в техния имот, който граничи с имота на ищеца. Известно му е, че ответниците са
били канени да освободят имота.
От показанията на свидетеля М., служител на ищеца на длъжност „Специалист
геодезия и фотограметрия“, се установява, че познава ответницата П. П.. Знае, че
делото се води за имот, който е бил част от друг имот, по-голям, с идентификатор,
завършващ на 1069. През 2020 г. е било необходимо да се направи дарение към
Столична община, за да може да се изгради улица, за да получи ищецът разрешение за
строеж и да започне да строи в имота. Тогава е реализирано разделянето на този имот
1069 на четири по-малки имота, единият от които е следвало да е за улица и се дари на
общината. При извършването на разделянето се оказало, че единият от тези имоти е
бил заграден от г-жа П. П. - около 115 кв. метра площ. Имотът попадал в границите на
двора, който тя е заградила и който ползвала. Това е било установено чрез
геодезически замервания на място в края на 2019 г. или началото на 2020 г., точно
преди започване на строежа. Свидетелят е виждал ответницата вътре в имота, тъй като
въпросният имот, не е бил отделен от нейния имот към онзи момент, а е било
заградено цялото място по дължината на ул. „Еровете“. Известно му е, че ответниците
са били канени от дружеството да освободят имота.
Свидетелят Ц., приятел на ответниците, е заявил, че е помагал на П. П. с
работата в нейн имот. Помагал й е за издигане на оградата в началото на 2020 г. и за
поддържане на двора. Според показанията му нейният имот е с площ около декар и е с
триъгълна форма. Помагал е и в имота на ответника Н.. По-малкият имот съгласно
показанията на свидетеля е този на ответника Н. и се ползвал за овощна градина. За
последно свидетелят е ходил в тези два имота през април месец 2022 г. Оградата вече
не била на същото място, била преместена частично. Видял, че от имота, който преди
това владеел П. Н., част е била иззета чрез преместването на оградата. В мястото, което
е било иззето, имало камъни и бетон.
От показанията на свидетеля Ю., познат на ответниците, се установява, че живее
в квартала от много години. Свидетелства, че имотите на ответниците са от двете
страни на ул. „Еровете“, която ги разделяла. В имота на П. имало една малка
оранжерия, лехи, дръвчета. Входът на имота бил откъм ул. „Еровете“. Имотът на П. Н.
също се ползвал като градина. Вътре имало чешма и няколко дръвчета. Покрай
4
оградата на имота също имало дръвчета. Свидетелят е виждал ответниците да си
помагат един на друг в двата имота.
По делото са приети заключенията на съдебно-технически и оценителни
експертизи, както следва:
Прието е заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице инж. А. Ц.. Съгласно същото, средният пазарен наем за
процесния имот за периода 27.02.2020 г. – 19.10.2021 г. е в размер на 250 лева месечно
или общо възлиза на сумата от 4918 лева за процесния период.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Л. Г., се установява, че основният регулационен план за м. „Гърдова глава“ е
одобреният със заповед от 27.05.1997 г. на главния архитект на гр. София.
Кадастралната карта е одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Съгласно заключението имот с идентификатор
68134.1935.1069 с площ от 9036 кв.м. е образуван от имот с пл. № 1069 с площ 6235
кв.м. и имот пл. № 1031 с площ 2768 кв.м. Отреден е бил УПИ I-1069 с площ 7005 кв.м.
в кв. 15а. Процесният ПИ с идентификатор 68134.1935.2432 попада изцяло в УПИ XX-
968, кв. 15а от действащия регулационен план на местността, като същият е част от
имот пл. № 1069 и представлява придаваема по регулация част към УПИ ХХ-968, кв.
15а. Не са налице данни за уреждане на сметките по регулация. За имот пл. № 968 с
графична площ 1078 кв.м. е отреден УПИ ХХ-968 с площ 912 кв.м.. При урегулирането
на имота се придават части от имот пл. № 930; от имот пл. № 1069 с площ от 112
кв.м., от имот без пл. № с площ 8 кв.м, като последният е бил прехвърлен по реда на
ЗУТ на ответника П. Н., с което е придаден към УПИ XX-968. Установява се още, че
поземлен имот с идентификатор 68134.1935.2370, за който е отреден УПИ IV-
2173,2174, кв. 15 с площ 912 кв.м. няма обща граница с процесния имот с
идентификатор 68134.1935.2432 и УПИ ХХ-968, кв. 15а. Между имотите е ул.
„Еровете“.
Прието е и заключението на потворната разширена съдебно-техническа
оценителна експертиза, изготвено от вещите лица Г., Г. и Н., съгласно което
процесният имот е с тясна форма, засипан със строителни отпадъци и без нормален
достъп до уличната мрежа на квартала. Евентуално самостоятелно предназначение би
било трудно предвидимо. Вещите лица са дали заключение за общата наемна цена за
процесния период в размер на сумата 2151 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че е собственик
на процесния имот, че през исковия период имотът е ползван от ответниците, с оглед
което ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, както и размера на
настъпилото за него обедняване.
В тежест на ответниците по предявените искове е да докажат възраженията си.
Следва да се посочи, че ответниците не оспорват правото на собственост на
ищеца върху процесния имот с идентификатор 68134.1935.2432 с площ от 112 кв.м., по
отношение на който съдът приема за установено по делото, че съставлява част от УПИ
I-1069, кв. 15. По несъмнен начин от представените писмени доказателства, графични
5
материали и заключенията на съдебните експертизи, съдът приема за доказано, че
ищецът е придобил правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, част от
който е и процесния ПИ с идентификатор 68134.1935.2432. Нещо повече – това
обстоятелство се признава от ответниците, които изрично са заявили, че не оспорват
правото на собственост на ищеца, както и че след предявяването на исковете ищецът е
поставил оградата по имотните граници. Следователно и съдът приема, че първата
предпоставка за основателност на исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е доказана от страна на
ищеца.
В допълнение на горното съдът намира за необходимо да посочи, че не могат да
бъдат споделени възраженията на ответниците, че е налице съсобственост между
страните с оглед неуредените сметки по регулация. Установено е от заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г., че по действащия
регулационен план за местността „Гърдова глава“ е предвидено имотът да попада в
УПИ ХХ-968, кв. 15А. При урегулирането на имота е предвидено към имота на
ответника Н. да се придадат по регулация части от съседни имоти, вкл. и част от имот
пл. № 1069 с площ 112 кв.м., като не са налице данни обаче сметките по регулация да
са били уредени и тази част да е придадена от имот пл. № 1069 към УПИ ХХ-968, т.е. в
тази част регулацията не е приложена. Противното не се твърди и от страна на
ответниците. Ето защо и след като регулационният план в тази му част относно
придаването на процесния имот по регулация към имота на ответника Н. не е
приложен, то и същият е останал част от имот пл. № 1069, за който е отреден УПИ I-
1069. Следователно и правото на собственост върху същия е придобито от ищеца със
закупуването му на публична продан, във връзка с което е било съставено и приетото
постановление за възлагане.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът П. Н. е упражнявал фактическа власт върху имота на
ищеца в периода 27.02.2020 г. – 14.12.2021 г. Това се установява и от събраните по
делото гласни доказателствени средства. Ето защо и иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу
този ответник следва да бъде уважен за целия исков период и за сумата от 1075,50 лева
съгласно заключението на повторната разширена съдебно-техническа оценителна
експертиза и да се отхвърли до пълния размер от 1100 лева съгласно допуснатото
изменение на иска чрез намаляване на размера му по искане на ищеца с влязло в сила
на 29.04.2023 г. определение.
Установява се от събраните по делото доказателства, че и ответницата П. П. е
ползвала процесния недвижим имот в исковия период. От показанията на разпитаните
свидетели М. и А. съдът приема, че имотът е ползван и от ответницата П., като същият
е бил заграден като част от имота, собственост на ответника Н., но е бил обработван и
от двамата. В показанията си свидетелят А. дори е споделил впечатлението си, че е
смятал тази част от имота за собствена на П. и едва след извършените замервания е
разбрал, че имотът е собственост на друг, а не на ответниците. От показанията на тези
свидетели се установява, че П. е засичана многократно в имота, като с поведението си е
създавала впечатления, че именно тя е заградила и обработва имота, съответно е
ползвала същия. За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е без значение с какво намерение, респ.
отношение се упражнява фактическата власт върху имота. Релевантна за уважаване на
претенцията е липсата на основание за това ползване. Ответниците не противопоставят
правно основание за ползването на имота на ищеца, с оглед което и искът за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване е основателен и срещу този ответник и следва
да бъде уважен за ½ част от сумата съгласно заключението на повторната съдебно-
6
техническа и оценителна експертиза 1075,50 лева, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен срещу този ответник размер от 1100 лева.
Като неоснователни следва да бъдат оценени възраженията на ответниците за
липса на данни за обедняване у ищеца с оглед ползването на имота от страна на
ответниците. Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е лишен от ползването
на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика
се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при
отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за
периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на
лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от
него наем, който би плащал за ползване на имота през този период.
Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД
в размер на средния пазарен наем произтичат от индивидуалните особености на
конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска дейност, за
обществени нужди или др./; местоположението му; регулационният му статут;
установеният начин на ползване, както досежно вида на ползването за съответна
дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или
част от него. Когато ответникът ползва без правно основание част от собствения на
ищеца недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на останалата част от
имота от собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем
само за частта от имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна
експертиза /в този смисъл е Решение № 185 от 04.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
937/2017 г., III г. о., ГК и др./.
Цитираната съдебна практика е съобразена от съда в конкретния случай.
Обезщетението за лишаване от ползване на ищеца от собствения му имот е определено
въз основа на заключението на вещите лица по разширената експертиза. Съдът дава
вяра на заключението на повторната изслушана в производството съдебна експертиза,
доколкото същото е обосновано, компетентно, изготвено от специалисти, притежаващи
необходимите специални знания. Вещите лица са съобразили характеристиките на
имота, в т.ч. че до същия няма достъп откъм улицата, неправилната му форма и
маломерността му, затруднението същият да бъде ползван самостоятелно по
предназначение..
Възражението, съдържащо се в отговора на исковата молба, подаден от
ответника Н., че не се е обогатил, спестявайки заплащане на цена за ползването на
имота, с оглед извършените разходи за подобрения /насаждения/ в същия, не би могло
да обоснове отхвърляне на иска срещу ответника. Евентуални претенции на ответника
срещу ищеца не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат по-
подробно обсъждани.
Що се отнася до доводите, че лихви върху обезщетението за лишаване от
ползване не се дължи, тъй като липсвала писмена покана, следва да се отбележи, от
една страна, че писменото поискване да се заплаща обезщетение за лишаване от
ползване при иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е предпоставка за уважаване на главната
претенция, а самостоятелен иск за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая не е
предявен. Поискано е присъждане на лихва за забава от предявяването на исковете до
плащането като правоохранителна последица в случай на уважаване на исковете, с
оглед което и дали е налице писмено поискване, отправено до ответника в по-ранен
7
момент, се явява ирелевантно.
По изложените мотиви исковете срещу ответниците следва да бъдат уважени в
посочените по-горе размери.
По разноските:
С решението съдът следва да се произнесе и по искането на страните са
присъждане на разноски и за прекратените части от производството.
Относно разноските по иска по чл. 108 ЗС:
Както ищецът, така и ответниците претендират разноски за иска по чл. 108 ЗС,
оттеглен от ищеца преди приключване на първото по делото съдебно заседание. В
случая съдът приема, че в хода на производството ответниците не са оспорвали правото
на собственост върху имота на ищеца, но с поведението си са дали повод за
предявяването на този иск. С отговорите на исковата молба е направено признание на
факта, че ищецът си е възвърнал владението върху поземления имот на 14.12.2021 г., а
от свидетелските показания, събрани във връзка с исковете по чл. 59 ЗЗД, е установено,
че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота до този момент.
Следователно поведението им е станало причина за предявяването на
ревандикационната претенция на ищеца.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, която
следва да бъде съобразена в случая, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили
обстоятелства /след подаване на исковата молба/, ищецът има право на направените
разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да
установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на
производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени
от страните. В този смисъл са определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г.
на ІІ-ро т. о., и посочените в него: определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6176/2014 г. на ІV-то г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ІV-то г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV-то г. о.,
определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I-во г. о. и мн.др.
Исковата молба, по която производството по иска по чл. 108 ЗС е образувано, е
постъпила в съда на 19.10.2021 г. С отговора на исковата молба ответникът Н. е
признал, че е упражнявал фактическа власт върху имота до 14.12.2021 г. Както се
посочи, съдът приема за установено, че и ответницата П. е упражнявала фактическа
власт върху имота, с оглед което с поведението си последната също е дала повод за
предявяване на иска. Ищецът има право да му бъдат възмездени разноските, сторени
във връзка с този иск – заплатената държавна такса в размер на 62,92 лева и за
адвокатско възнаграждение за подадената искова молба по чл. 108 ЗС. Процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че претендира адвокатско възнаграждение по иска
по чл. 108 ЗС в размер на ½ част от заплатения хонорар съгласно договора или сума в
размер на 1140 лева с ДДС. Релевирано е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
приема за основателно. Доколкото производството по този иск е прекратено с
определение в първото по делото заседание, то и следва да се съобрази минималният
размер съгласно действащата към момента на извършване на разхода редакция на чл.
7, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и удостоверението за данъчна оценка на имота, и в тежест на
ответниците да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение за иска по чл. 108
ЗС в размер на сумата от 775 лева с ДДС.
На ответниците не се следват разноски за прекратената част от производството
по иска по чл. 108 ЗС.
Относно разноските по исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
8
С оглед изхода от спора правно на разноски имат и двете страни по делото, като
на ответниците се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Ищецът е
сторил разноски по тези искове в размер на сумата от 360 лева – дължима държавна
такса върху цената на първоначално предявените искове /9000 лева/, 350 лева –
депозит за изготвяне на СТОЕ, 1140 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по
исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, 200 лева – депозит за изготвяне на СТЕ. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и съобразно изхода от спора на ищеца се следват разноски в размер на
сумата от общо 489,72 лева.
Ответниците са сторили разноски във връзка с исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
както следва:
Ответникът Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650
лева на процесуалния му представител, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК
следва да му се присъдят разноски в размер на сумата 494,72 лева.
Ответницата П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650
лева, 300 лева – депозит за изготвяне на СТЕ, 900 лева – депозит за изготвяне на
повторна СТОЕ. С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на тази
страна следва да се присъди сумата 1408,06 лева.
Съдът намира за необходимо да допълни, че с оглед първоначалната цена на
предявените осъдителни искове /сумата от 9000 лева/, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия разноските за заплатени адвокатски
възнаграждения, претендирани от страните, не са прекомерни. Същите дори се явяват
сравними едни с други, доколкото ищецът претендира сумата от 1140 лева с ДДС по
тези искове, а ответниците – сумата от 1300 лева общо. Ето защо и възраженията по чл.
78, ал. 5 ГПК, заявени от страните по тези искове, съдът приема, че не следва да бъдат
уважавани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, . и съдебен адрес: гр.
София, ., да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на "К. ЕИК ., адрес на управление:
гр. София, . и съдебен адрес: гр. София, . сумата 1075,50 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в периода 27.02.2020 г. - 18.10.2021 г. вкл. на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1935.2432 по КККР на
гр. София, находящ се в гр. София, ., с площ от 112 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застраояване /до 10м./ с
предишен идентификатор 68134.1935.1069, номер по предходен план 1069, квартал
15а, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1935.2448,
68134.1935.2189, 68134.1935.2177, 68134.1935.2176, 68134.1935.2431, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /19.10.2021 г./ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен срещу този ответник
размер от 1100 лева.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, ,адрес: гр. София, . и съдебен адрес: гр.
София, ., .да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на "К. ЕИК ., адрес на управление:
гр. София, . и съдебен адрес: гр. София, . сумата 1075,50 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в периода 27.02.2020 г. - 18.10.2021 г. вкл. на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1935.2432 по КККР на
гр. София, находящ се в гр. София, ., с площ от 112 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застраояване /до 10м./ с
предишен идентификатор 68134.1935.1069, номер по предходен план 1069, квартал
15а, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1935.2448,
9
68134.1935.2189, 68134.1935.2177, 68134.1935.2176, 68134.1935.2431, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /19.10.2021 г./ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен срещу този ответник
размер от 1100 лева.
ОСЪЖДА П. П. Н., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, да заплатят на
"К. ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1327,64 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА "К. ЕИК ., да заплати на П. П. Н., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 494,72 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К. ЕИК ., да заплати на П. П. П., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 1408,06 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на ищеца: IBAN: BG717 BGUS 9160 1007 2289 01, BIC: BGUS BGSF.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10