№ 4062
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110112771 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от 20.12.2023 г. от ответника „..“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение от 23.11.2023 г. в частта за разноските. В молбата са
наведени доводи, че ищецът няма право на разноски, тъй като решението е постановено при
признание на иска от ответника, който не е дал повод за завеждане на делото, доколкото
след цесията не са извършвани изпълнителни действия и ответникът не е предприемал
активни действия за събиране на погасените по давност вземания. Ищецът Р. П. К. счита, че
искането е неоснователно.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок
за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
В случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима предвид обстоятелството,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В допълнение и с оглед доводите на
страната в искането по чл. 248 ГПК следва да се отбележи, че в рамките на изпълнителното
производство ответникът е подал молба за конституирането му като взискател, като и след
изтичане на двугодишния срок на перемпция той не е изявил воля за прекратяване на
висящото изпълнително производство или нежелание от негова страна принудителното
събиране на вземанията да продължи, на отправена покана от солидарния длъжник на
ищцата вземането да бъде прието за погасено по давност и отписано от Централния
кредитен регистър, ответникът е отказал и е посочил, че ще продължи да извършва
извънсъдебни действия за събиране на вземането. С това си поведение е дал повод за
търсене на съдебна защита от страна на ищцата.
Ето защо, разноските следва да бъдат понесени от ответната страна въз основа на
общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна. Ищецът е посочил в отговор на
1
молбата на ответника, банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането 20.12.2023 г. от ответника „..“ ЕООД за
изменение на решение от 23.11.2023 г. по гр.д. № 12771/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 169 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2