Р Е Ш Е Н И Е
№………........../21.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12487 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Д.Я.,
ЕГН **********, и И.Б.Ф., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, срещу
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 835,85 лв.,
представляваща стойността на служебно начислено количество вода от 390 куб.м.
по партида с клиентски № ***, за която сума е издадена фактура №
**********/12.02.2020 г.
По твърдения в исковата молба, ищците
са собственици на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район Младост, м-ст „Пчелина“, като в имота им е започнало строителство на
еднофамилна жилищна сграда с площ от 150 кв.м., съобразно издаденото разрешение
за строеж, и същата е изградена в груб вид. Ищците твърдят, че необходимата
вода за строителството е осигурена от собственика на съседния имот И.Е.Е., абонат на ответното дружество и титуляр на разкритата
при него партида с абонатен № ***. Излагат, че за целта помежду им е сключен
договор от 21.11.2018 г. за предоставяне на вода от частен абонат на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД и в изпълнение на същия е пуснат маркуч
между двата имота.
Твърдят, че на 12.12.2019 г. са подали заявление
пред ответника за откриване на постоянна партида в имота, по повод на което е
извършена проверка и въз основа на данните от същата не е признато ползването
на вода от съседния имот и са начислени служебно 390 куб. м. вода на
стойност 835,85 лв. по новооткритата
партида с клиентски № ***. Считат, че не дължат тази сума, доколкото не са
изразходили реално начислените количества. По-конкретно твърдят, че в близост
до имота им няма изграден тръбопровод и не е възможно да се вземе от мрежата на
ВиК служебно начисленото количество вода, както и че
съседът им Е.Е.не живее в имота му и изразходената
вода по неговата партида от 28 куб.м. е използвана изцяло за строителството в
техния имот. Намират същото за достатъчно, доколкото сградата е на етап „груб
строеж“ и изливането на основите, колоните и бетонните плочи се е извършвало с бетоновози и бетон-помпи, при което не се използва вода, а
за зидарията на двата етажа на къщата е изразходвана вода около 1-2 куб.м., тъй
като първият етаж е с големи панорамни прозорци и врати, а по-голямата част от
втория етаж е с тераси.
В открито съдебно заседание ищците,
чрез процесуалния им представител адв. С.З., поддържат
исковата молба и представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излагат правни
аргументи, съобразно събрания доказателствен материал. Намират, че нормата на
чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г., въз основа на която е извършено
служебното начисляване, е неприложима, тъй като към имота изобщо не е имало
водопроводно отклонение. Отделно намират за доказано и използването на вода за
строителството на сградата от съседния имот, чиято стойност е заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че процесното
количество вода е начислено служебно на основание чл. 39, ал. 5, т. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и са налице всички предпоставки за
приложението на сочената разпоредба. В тази връзка излага, че на 08.03.2018 г.
ищцата С.Я. е подписала предварителен договор за присъединяване към
водопроводната система, по силата на чл. 11 от който абонатът е бил длъжен преди
започване на строителните дейности да открие партида при ВиК
оператора, по която да се отчита, респ. заплаща, използваната вода до
подписване на окончателен договор за присъединяване към ВиК
системата. Твърди, че водомер в имота на ищците е монтиран на 13.11.2019 г. и
на 12.12.2019 г. същите са заплатили дължимата такса
за откриване на партида в обекта, като е открита такава с абонатен № ***.
Излага, че при извършена на 21.01.2020 г. проверка в имота е констатирано, че
по време на строителството на сградата (до 13.11.2019 г.) не е имало открита
временна партида на обекта, което е достатъчно за приложението на служебното
начисляване, като количеството вода от 390 куб.м. е изчислено по нормативно
установения алгоритъм, съобразно застроения обем на сградата в строеж. Счита,
че реалното потребление на тези количества вода е ирелевантно.
Отделно оспорва
твърдението, че необходимата вода за строителството на сградата е осигурена от
съседния имот въз основа на сочения договор от 21.11.2018 г., доколкото въпросният
имот е придобит от И.Е.след тази дата, а именно на 06.12.2018 г., респ. преди
това същият не е имал право да предоставя вода от чужд имот. Изтъква също, че партидата е прехвърлена на
името на Е. едва на 17.01.2020 г. Освен това твърди, че начислените по неговата
партида с абонатен № *** 28 куб.м. вода са за периода 30.07.2018 г. –
07.02.2020 г., чийто начален момент предхожда сключения договор, както и че
потреблението на вода в имота на ищците, отчетено от монтирания впоследствие водомер
в техния имот, надвишава значително тези количества вода, респ. същите не са
били достатъчни за строителството.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк.
П.В., поддържа отговора и обективираното в него искане.
Намира, че са доказани предпоставките за приложената методика на служебно
начисление, доколкото ищците не са изпълнили задължението си за откриване на
временна партида в имота по време на строителството. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, район Младост, м-ст
„Пчелина“, както и че в имота е започнало строителство на еднофамилна жилищна
сграда, съобразно издадено разрешение за строеж от 27.04.2018 г., и същата е
изградена в груб вид. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложените
писмени доказателствени средства -
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2017 г. (л. 5), по който ищците са купувачи, и влязло в
сила на 18.05.2018 г. разрешение за строеж № 26/27.04.2018 г. (л. 7).
От представения предварителен договор за присъединяване
към водопроводната и/или канализационна система, сключен на 08.03.2018 г. между
С. Я. и „В.и к.“ ООД (л. 28), се установява, че страните са се съгласили да
сключат окончателен договор за присъединяване на имота към посочен уличен
водопровод. Според чл. 11 от договора до подписването на такъв и при започване
на строителните дейности клиентът е длъжен да открие партида в дружеството, по
която да заплаща използваната вода.
От ангажираната от ответника справка от Служба по
вписванията – Варна по персоналната партида на И. Е.Е.(л.
22) се изяснява, че посоченото лице е купувач по договор за покупко-продажба от
06.12.2018 г., сключен с продавача Таня Борисова Димова, с предмет недвижим
имот с идентификатор № ***, който е съседен на процесния (съгласно приложената
скица на л. 6-гръб).
Видно от приобщеното заявление от 17.01.2020 г. (л. 24), на
посочената дата Т.Д.е заявила пред ВиК оператора
прехвърляне на разкритата партида № *** за парцел № 800, на която тя е била
титуляр, на името на И. Е.. В заявлението е отразено показание на водомера от
2102 куб.м.
Приета е и справка за облога и плащанията на частен
абонат с клиентски № *** от 17.01.2020 г., според която за отчетния период от
11.12.2017 г. до 30.07.2018 г. по посочената партида са потребени общо 83
куб.м. вода, чиято стойност е заплатена. Според справката последното показание
на водомера от дата 30.07.2018 г. е 2102.
От приложената справка за същия абонат № *** от дата
13.11.2020 г. (л. 27) се изяснява, че за периода от 30.07.2018 г. до 07.02.2020
г. по партидата са отчетени и заплатени 28 куб.м. вода.
Представен от ищците е и договор за предоставяне на вода
от частен абонат на ВиК-Варна от дата 21.11.2018 г.
(л. 10), според съдържанието на който И. Е., в качеството му на собственик на
ПИ ***, за който имот е разкрита партида с абонатен № ***, се задължава да
предоставя необходимото количество вода за СМР на еднофамилна жилищна сграда в
ПИ ***, чийто собственик е И.Ф., за времето до приключване на СМР или до
присъединяване на последния имот към водопреносната
мрежа на ВиК-Варна.
Страните не спорят, а се установява и от приложения приемо-предавателен протокол № 734/13.11.2019 г. (л. 31) и
фактура № 12.12.2019 г. (л. 32), че на 13.11.2019 г.
е монтиран водомер в имота на ищците, както и че таксата за откриване на новата
партида с абонатен № *** е заплатена на 12.12.2019 г.
От приложения констативен протокол от 21.01.2020 г. (л.
8) се установява, че по повод подадено заявление от 12.12.2019
г. е извършена проверка в процесния имот от служители на ответното дружество, в
присъствието на собственика И.Ф., при която е констатирано, че в имота има
сграда на два етажа с посочени размери (ширина 10 м, дължина 15 м. и височина
2,6 м), няма разкрита временна партида на обекта, както и че към момента на
проверката има монтиран водомер на водомерно положение с показание 1 куб.м.
Съгласно протокола по сведение на собственика на имота той е ползвал вода от
съседен имот с абонатен № *** с показание на неговия водомер от 2130 куб.м.,
като при проверката между двата имота има прокаран маркуч.
Въз основа на данните от констативния протокол на
12.02.2020 г. е съставена докладна записка от инж. В. Л. – ръководител звено
„Водомерно стопанство“ (л. 9), според която са налице условията на чл. 39, ал.
5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за служебно откриване на партида на
името на собственика на процесния обект, по която да се начислят 390 куб.м.
вода по време на строителството, тоест по 0,5 куб.м. вода на обем застроена
площ, последната изчислена в общ размер на 780 куб.м., съобразно посочените в
констативния протокол размери на сградата. Този извод е обоснован с липсата на
разкрита партида на временно захранване с вода по време на строителството и
невъзможността за същото да е ползвана вода от съседния обект с аб. № ***, по чиято партида са изразходени едва 28 куб.м.
вода за последните 17 месеца.
От приложената справка за недобора на частен абонат № ***
с титуляр И.Ф. от дата 14.11.2020 г. (л. 33) се изяснява, че по разкритата
партида на ищците са начислени служебно 835,85 лв. вода по издадена фактура №
**********/12.02.2020 г. за период на потребление от 13.11.2019 г. до
13.11.2019 г., която сума не е заплатена. Изяснява се още, че за времето от
13.11.2019 г. до 16.10.2020 г. по същата партида е отчетено реално потребление в
общ размер на 92 куб.м. вода.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 63 и сл.) се установява, че към
момента на съставянето на констативния протокол от 21.01.2020 г. общият обем на
сградата в процесния обект е бил 780 кв.м., като при прилагане на методиката по
чл. 39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. количеството вода за служебно
начисляване възлиза на 390 куб. м. на стойност 835,85 лв. При изслушването на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 88) инж. В.Г. пояснява, че до 13.11.2019
г. не е имало водопроводно отклонение към имота на ищците, без което технически
не е възможно да се ползва вода от ВиК оператора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на ангажирания от ищците свидетел И.Е.(без дела и родство със
страните). От неговите показания (л. 50) се изяснява, че той е собственик на
съседния на ищците имот и във владение на същия от пролетта на 2018 г., когато е
сключил предварителен договор за покупко-продажбата му. По негови данни през
лятото на 2018 г. ищците го помолили да им предостави вода за строителството на
сградата в имота им и той се съгласил, за което по-късно сключили и писмен
договор. Водата била предоставена чрез маркуч от чешма в неговия имот, докато
била разкрита отделна партида на ищците, като за този период от около 1 г. и
половина свидетелят заплатил начислените по неговата партида около 30 куб.м.
вода. Според свидетеля това количество било потребено от съседите му, т.к. в
този период той не е обитавал имота и ползвал вода само за миене на ръце.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай не се спори, че от 04.04.2017 г. ищците са собственици на недвижим имот, за който
на 13.11.2019 г. е разкрита партида с абонатен № *** при ответното дружество и на същата дата са
начислени служебно 390 куб.м. вода на стойност 835,85 лв. по издадена фактура №
**********/12.02.2020 г. С предявения отрицателен установителен иск е оспорено
вземането на ответника по тази фактура, като за ищците е налице правен интерес
от това, доколкото при успешно провеждане на иска те биха се освободили от
задължението за заплащане на фактурираната стойност на ВиК
услугите. Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, респ. претенцията е
допустима.
При доказания интерес на ищците и с оглед вида на търсената съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него
сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането
му е възникнало след извършено служебно начисляване на изразходвано
за строителството в имота количество вода по реда на чл. 39, ал. 5, т. 4 от № 4
от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочената разпоредба
предвижда, че по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по
0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж. Касае
се до нормативно установена фикция за изразходване на определяемо количество
вода за строителство в имот, който е свързан към водоснабдителната мрежа чрез
водопроводно отклонение, но без монтиран измервателен уред, отчитащ реалното
потребление в него, съобразно общото правило на чл. 39, ал. 1 във вр. чл. 35 от Наредбата.
От обсъдените по-горе писмени доказателствени средства и изслушването на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът на ищците е
присъединен към водопроводната мрежа на 13.11.2019 г., когато вече е бил
завършен грубият строеж на сградата. Следователно по време на строителството към имота не е било изградено водопроводно
отклонение, от което би имало техническа възможност да се черпи вода, съответно
не са налице формалните предпоставки за приложеното служебно начисляване.
Фактът, че по силата на сключения на основание чл. 12, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 4/2004 г. предварителен договор за присъединяване от 08.03.2018 г.
ищците са поели задължение за откриване на временна партида за имота, не
опровергава този извод, тъй като в договора не е уговорено приложението на чл.
39, ал. 5, т. 4 от Наредба № 4/2004 г. като последица от неизпълнение на това
задължение, а разширително тълкуване на нормативно
установената фикция е недопустимо.
Отделно от това, по делото е
доказано, че строителството в имота на ищците е извършено чрез ползване на вода
от водоснабдения вече съседен имот. Това обстоятелство се установява както
от приобщения писмен договор за предоставената услуга от 21.11.2018 г., сключен
между ищеца И.Е.и съседа му И.Ф., така и от показанията на последния, разпитан
по делото свидетел, според които той е бил във владение на съседния имот от
пролетта на 2018 г. и през лятото на същата година се е съгласил да предостави
на ищеца вода за строежа чрез маркуч от външна чешма в имота му, като така били
изразходени около 30 куб.м. вода, начислени по неговата партида. Съдът цени
свидетелските показания като достоверни, доколкото са точни, последователни и
съответни на останалия доказателствен материал. Същите се потвърждават както от
съставения от служители на ищцовото дружество констативен протокол от
20.01.2020 г., в който е посочено, че в имота е наличен маркуч, прекаран до
съседния, така и от експертното заключение, потвърждаващо техническата
възможност за подобно водоползване, и справката за
облога и плащанията по партидата на съседния имот с абонатен № ***, където е
отчетено потребление от 28 куб.м. вода, съответно на посоченото от свидетеля
приблизително количество. Обстоятелствата, че към момента на сключване на
договора от 21.11.2018 г. свидетелят Ив. Ф. все още не е бил собственик на съседния
имот и че партидата за него при ищцовото дружество се е водила на друг титуляр,
са ирелевантни, съответно основаните на тях възражения на ответника –
неоснователни.
При това положение количествата вода, изразходени от ищците за строежа на
сградата в собствения им поземлен имот, са реално измерени от монтирания
водомер на водопроводното отклонение към съседния имот и стойността им е заплатено,
респ. повторно плащане не се дължи.
По изложените
мотиви съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 835,85 лв., начислена по
процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 550 лв., от които 50 лв. за
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени – договор за правна защита и съдействие от
09.04.2021 г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой (л. 84).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищците, доколкото
минималният размер на дължимото на всеки ищец възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, до който би могло да бъде редуцирано то по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 300 лв., респ. 600 лв. за двамата, която
сума надвишава претендираната такава.
Предвид извода за
основателност на исковата претенция, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищците С.Д.Я., ЕГН **********, и И.Б.Ф., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, НЕ ДЪЛЖАТ на
ответника „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от
835,85 лв. (осемстотин тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща стойност на служебно начислено количество вода по реда на чл.
39, ал. 5, т. 4 от № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за обект на потребление с абонатен № ***, за която сума е
издадена фактура № **********/12.02.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Я., ЕГН **********, и И.Б.Ф.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева) за сторените по
делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: