Р Е Ш Е Н И Е
№ 260964 / 24.8.2021г.
гр. Перник, 24.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на втори август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6058 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова,
срещу Б.В.Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1959 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. ****,
от които главница в размер на 1734.47 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. вкл, и 224.53 лева – обезщетение за
забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на делото от страна на ищцовото дружество са
представени – писмо от Община Перник с приложено копие от Декларация по чл. 14
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и удостоверение за наследници на
лицето В.К.Г. и уведомително писмо от „Перник Инвест“
ЕООД.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника, чрез назначения му особен представител –
адв. А.А. е депозиран писмен
отговор, с който исковите претенции се оспорват изцяло по основание и размер.
В тази
връзка на първо място се възразява срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на
облигационна връзка. Посочва се, че нямало доказателства ответницата да е
собственик на процесния имот в процесния
период, респ. да е била ползвател на същия на вещно правно или облигационно
правно основание в този период. По тези съображения се твърди, че страните не
са били в облигационни отношения през процесния
период.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва
представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил
съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите
претенции – нито за собствеността върху имота, нито за действително потребените количества топлинна енергия или тяхната
стойност.
Прави се
възражение за погасяване на процесните суми по
давност, доколкото приложимият давностен срок бил три
години.
По делото
е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.
Представено е и удостоверение за липса на вписан отказ от наследство.
В съдебно
заседание, проведено на 02.08.2021 г. процесуалният представител на ищеца иска
постановяване на съдебно решение съобразно събраните по делото доказателства.
В проведеното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се доказвало от събраните по делото
доказателства страните да се намират в облигационни отношения по повод
доставката и продажбата на топлинна енергия, доколкото не можело да се уставови
ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот. В тази връзка се
обръща внимание, че единствено декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била
достатъчно доказателство за установяване на това обстоятелство, доколкото
същата не била подадена и подписана от ответницата, а от трето лице.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2537/11.08.2020
г. по ч.гр.д. № 4121/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е
видно, че общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са
публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от Декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № **********/22.12.2006 г. се установява, че имот – апартамент №
8, находящ се в гр. ****, ет. 3 е деклариран като
собственост на С.В.И. и ответницата Б.В.Г. въз основа на основание за
придобиване – наследство. Декларацията е подадена от лицето С.В.И.. Последното
съгласно удостоверение за наследници, приложено към декларацията, е сестра на Б.В.Г.
като двете са дъщери на В.К.Г., починал на 23.11.1999 г.
От представено по делото уведомително писмо от
дружеството „Перник – Инвест“ ЕООД се установява, че
в същото не се съхранява документ за собственост относно имот – апартамент № 8,
находящ се в гр. ****, ет. 3.
От изискана справка от Национална база данни
„Население“ се установява, че считано от 14.05.2002 г. лицето Б.В.Г. е с
постоянен адрес:***, но същевременно с настоящ адрес: Испания.
По делото е извършена и приета КСТИЕ. Представено е и
удостоверение за липса на вписан отказ от наследство от страна на Б.В.Г. от
наследството на баща й В.К.Г..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 2537/11.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4121/2020 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от
2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да
влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в
исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса. На ищеца е указано и че не сочи доказателства за съответните
обстоятелства.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия
само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между
последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В
конкретния случай единственото доказателство, което е представено в
подкрепа на твърдението на ищцовото дружество, че ответницата е собственик на
процесния имот – апартамент № 8, находящ се в гр. ****,
ет. 3, е Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Посочената декларация обаче не е подадена от ответницата, а от
нейната сестра С.И. – предвид и представеното удостоверение за наследници на
Владо Гигов, и то едва през 2006 г. Съгласно трайната
съдебна практика, в това число и на върховната съдебна инстанция ангажирането
на данъчната декларация не е достатъчно доказателство да се установят права на
собственост по отношение на имоти – в този смисъл: Решение № 972/2010 г. по
к.гр.д. № 4266/2008 г. по описа на ВКС, Решение №367/2016 г. по в.гр.д. № 552/2016
г. на ПОС, Решение № 216/2016 г. по в.гр.д. № 6/2016 г. на ПОС и др. Този извод
се налага от обстоятелството, че декларирането на един имот като собствен има
само административноправно значение, но не и гражданскоправни последици и не
влияе върху собствеността на имота. Наличието на декларация, може да се цени в
съвкупност и като допълнение към други представени доказателства относно
собствеността, но не и самостоятелно като доказателство относно собствеността
върху имота, каквото е в настоящия случай. Следва да се отбележи и че
ответницата чрез особения си представител изрично оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия на имота, като се позовава именно на факта, че
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена не от нея, а от трето лице. На
последно място съдът съобразява и обстоятелството, че от 2002 г. ответницата е
с регистриран настоящ адрес на територията на Кралство Испания, а декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ е подадена през 2006 г.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да
обсъжда останалите доводи на ответната страна. В този контекст съдът не намира
за нужно да обсъжда и извършената по делото ексертиза, нито възражението за
изтекла погасителна давност.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в ч.гр.д. № 4121/2020 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските в гр.д. № 6058/2020 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу Б.В.Г., с ЕГН: ********** ***
и настоящ адрес: Испания, установителни
искове: за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
общо 1959 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № 8, находящ
се в гр. ****, от които главница в размер на 1734.47 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 224.53 лева
– обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.вкл., както
и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4121/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4121 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.