Р Е Ш Е Н И Е
№ 1560
гр. Пловдив, 02, 10, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 11,09,2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря М.Г. като разгледа
административно дело №3235 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 44, ал. 4
от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят - С.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат М.С.П.,***, офис 7 оспорва отказ обективиран в писмо изх.
№РР-11-25/2/03.12.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ при Министерство на околната среда и водите, по подадено Уведомление с
вх. № РР-11-25/27.01.2021 г. за изграждане на водовземно съоръжение за
водовземане от подземни води на основание чл. 44, ал. 4 от Закона за водите в
поземлен имот с идентификатор 47295.43.1830 по КККР на с. Марково, общ. Родопи,
обл. Пловдив.
В жалбата , както и в представената
по делото писмена защита се твърди, че атакуваният индивидуален административен
акт е процесуално недопустим, незаконосъобразен, неправилен, като постановен в нарушение на изискванията на
материалните и процесуалните закони, а също така и необоснован. Претендират се и
разноски.
Ответникът - ДИРЕКТОР
НА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ИЗТОЧНО БЕЛОМОРСКИ РАЙОН – гр. Пловдив, чрез юрк. Г. оспорва жалбата. Твърди, че
издаденият отказ е съобразен с разпоредбите на чл. 40, ал.2 от ЗВ и моли същият
да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна на следното:
Административното производство пред
БДИБР е образувано въз основа на Уведомление с вх. № РР-11-25/27.01.2021 г., с
което на основание чл. 44, ал. 4 от ЗВ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води
жалбоподателката е заявила намерението си да изгради водовземно съоръжение от
подземни води за задоволяване на собствени потребности, както следва сондаж –
тръбен, шахтов кладенец, комбиниран, с приблизителна проектна дълбочина 10
метра в собствения си поземлен имот-УПИ ***-жилищно застрояване, находящ се в
с. Марково, община Родопи, местност „Захаридево“, съгласно документ за
собственост № 169, том 74 от 30.08.2017 г.
Към заявлението е била приложена
Скица на поземлен имот № 15-381275/13.06.2018 г., в която е отразено, че имотът
е с идентификатор 47295.43.1830, трайното предназначението на територията е
земеделска, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (10м), както и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 109/30.08.2007 г., том
I, рег. №4855, дело 70, вписани в Служба по вписване, от който се установява,
че жалбоподателката е собственик на недвижимия имот, в който възнамерява да
изгради кладенец.
С Писмо изх. № РР-11-25/А1/ от
19.02.2021 г. Директорът на БДИБР е изискал информация от С.Я. относно
обстоятелството,че въпросният имот е в
регулационните граници на населеното място.
Последвало е издаване на оспореното в
това производство Писмо с изх. № №РР-11-25/2/03.12.2021 г., издадено от
Директора на БДИБР, с което С.Я. е уведомена, че не може да бъде изградено
водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на
собствени потребности, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 43, ал.2 от
Закона за водите, а именно, че ПИ с идентификатор 47295.43.1830 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Марково, Община Родопи,
Област Пловдив е с начин на трайно ползване (НТП) - „ниско застрояване (до 10
т)“ и вид на територията - „земеделска“ и същият се намира извън границите на
населените места и селищните образувания. В същото писмо са изложени съображения,
че водовземането от подземни водни чрез нови водовземни съоръжения, предвидени
за изграждане извън границите на населените места и селищните образувания,
подлежи на разрешителен режим съгласно чл.44, ал.1, вр. с чл.50, ал.7, т.1 от
Закона за водите, като разрешително за водовземане се издава на юридически лица
и на еднолични търговци, както и за земеделски цели на регистрирани земеделски
стопани.
В хода на съдебното производство към
документите по преписката са приобщени също: Удостоверение № 9423-368-2 от
15.11.2021 г. издадено от зам. кмет на Община Родопи; писмо вх. №
9255/12.05.2022г., издадено от Кмета на Община „Родопи“, с приложени към него
писмени доказателства: заверени копия от ПУП-ПРЗ за имот ***, местност
„Захаридево“, с. Марково и заверен препис от Заповед № 1313/08.12.2008г. на
Кмета на Община „Родопи“, както и постъпилото с писмо от МРРБ, вх. №
9854/19.05.2022г. заверено копие от писмо изх. № 08-Р-42/13.08.2012 г. на МРРБ;
писмо с вх. № 12426/23.06.2022г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив,
към което са приложени заверени копия от Решение № 1/15.01.2009г. и Решение №
3/30.03.2018г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ; Разрешение за строеж
№ 105/25.02.2021г. и Разрешение за строеж 106/25.02.2021г.; молба с вх. № 2194/27.01.2023
г., от адв. П., ведно с приложените към нея, писмо изх. № 013ОС-1422/29.12.2017
г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
гр. Пловдив и писмо с изх. № 3777/17.12.2007 г. на „ВиК“ ЕООД – Пловдив, както
и писмо от БД „ИБР“ с изх. № РР-11-60 от 10.05.2018 г.
Допуснати и приети по делото са
заключения по Съдебно-техническа (СТЕ) и допълнителна такава в която вещото
лице е посочило, че кадастрално-регулационния статут на процесния имот се
определя от действащата кадастрална карта, където имотът е заснет като ПИ с ИД
47295.43.1830 по КК на с. Марково и одобрения със заповед № 1313/08.12.2008 г
на кмета на Община „Родопи“ ПУП-ПРЗ на УПИ ***-жил.застрояване, м. Захаридево,
землището на с. Марково, с който се образува УПИ ***-жил. застрояване и
разширение на полски път, определя се начин на застрояване на сгради с височина
-Н до 10 м, определя се устройствена зона Жк /комплексно жилищно застрояване/,
съгласуват се трасета за електроснабдяване и водоснабдяване със собствен
водоизточник.
ВЛ е дало заключение, че до настоящия
момент за територията на Община „Родопи“ няма одобрен Общ устройствен план. За
процесният имот територията е устроена с одобрения ПУП-ПРЗ на УПИ ***-жил.застрояване.
Експертът е дал заключение, че ИД
47295.43.1830 е извън границите на с. Марково и попада в територия с трайно
предназначение - земеделска територия. Имот ИД 47295.43.1830 е предназначен за
жилищно застрояване и водоснабдяването е за лични нужди / за задоволяване
потребностите на обитателите на новопредвиденото застрояване/.
ВЛ по приетата допълнителна СТЕ, в
отговор на поставените задачи, е дало заключение, че поземлен имот
47295.43.1830, собственост на жалбоподателката, е идентичен по отношение на вид
територия, устройство с ПУП-ПРЗ и предназначение с останалите разгледани в
експертизата поземлени имоти и водоснабдяването им е за лични нужди - за
задоволяване потребностите на обитателите на новопредвиденото или вече
изпълнено жилищно застрояване.
Съдът счита, че експертизите са
компетентно и безпристрастно изготвени, като същите, заедно с
представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства, ще бъдат коментирани по съществото на
спора.
При тези установявания от
доказателствата, като отчете доводите на страните и съобрази приложимите правни
разпоредби, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в
срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорване на отказа, на
който С.Я. е адресат и който я засяга неблагоприятно.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат
до отмяната на оспорения акт на това основание.
В изпълнение на задължението си да
изясни релевантните за случая факти административният орган е изискал
информация от жалбоподателката, като от нейна страна няма данни да са
представени доказателства.
Отказът е издаден в писмена форма, с
конкретно описание на фактите и обстоятелствата, както и правните разпоредби, с
оглед на които се отказва прилагане на регистрационният режим за кладенеца,
който Я. възнамерява за изгради в имота. В него е посочен издателя му, датата
на извеждането му в дирекцията, производството по което е постановен, адресата
му като се съдържат фактите и обстоятелствата за територията, в която попада
имота, способствали за извода, че конкретния случай не попада в хипотезата
на чл. 43, ал. 2 от ЗВ, за да бъде
приложен регистрационният режим.
Оспореният акт съставлява
индивидуален административен акт. Направеното волеизявление е с властнически
характер и създава конкретно задължение за адресата. То изисква конкретно
поведение от собственика на имота - да не изгражда кладенец без разрешение по чл.
44, ал. 1 ЗВ.
В този случай обаче е налице отказ да се приложи уведомителният и
регистрационен режим за изграждането на кладенец, поради и което оспореното
предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.
Съобразно чл. 43, ал. 1 от Закона за
водите, индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато
съответното право се осъществява от определен титуляр. В чл. 43, ал. 2 от ЗВ е регламентирано, че физическите
лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на
населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно
водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се
в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на
индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до
50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в
земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на
минералните води. Разпоредбата на ал. 2 се прилага за водовземане от подземни
води в рамките на определените в плановете за управление на речните басейни и
обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за
землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на
сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло и
не се прилага при водовземане от минерални води- съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 и
т. 2 от ЗВ. Извън случаите по ал. 2 за индивидуалното използване на водите и
водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет,
като при доказани нарушения по ал. 2 органът по чл. 52, ал. 1, т. 4 /
директорът на басейновата дирекция/ може да задължи титуляря на правото на
използване да монтира измервателни устройства.
В чл. 44, ал. 2 от ЗВ е дефинирано,
че водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или
отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. По
аргумент от чл. 44, ал. 1 от ЗВ принципното положение е, че за водовземане се
изисква разрешително. Като изключения от това правило и призната от закона
възможност без разрешително да се водовзема, са предвидени следните хипотези: в
случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ; за дейностите
по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на
Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 и при
преобразуване на енергията на водата без отклоняването й от водните течения в
електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата –чл. 44, ал. 3 от
ЗВ.
Аналогично в разпоредбата на чл. 112,
ал. 5, във връзка с ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване,
ползване и опазване на подземни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 2
от ЗВ, е посочено, че регистрите на водовземните съоръжения за подземни води,
включващи съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат
ползвани за водовземане за стопански цели и съоръженията - кладенци за
задоволяване на собствените потребности на гражданите, се водят от директорите
на басейнови дирекции, от министъра на вътрешните работи чрез Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" и от кметовете на
общини.
В настоящия случай жалбоподателят е
подал уведомление за намерението си за изграждане на тръбен кладенец, попадащо
в хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 година.
С оглед изложената регламентация,
директорът на БД "Източнобеломорски район" е материално и
териториално компетентен административен орган да извърши преценката кой режим
е приложим за кладенеца в имота на жалбоподателя - регистрационния по чл. 43, ал. 2 от ЗВ или разрешителния по чл.
44, ал. 1 от ЗВ. Той е компетентния орган да издаде необходимите документи по
ЗВ и Наредба № 1/2007 г. за изграждането на водовземното съоръжение, да впише
кладенеца в регистъра след изпълнението му, респ. да постанови отказ за
вписване в регистъра и да разпореди премахването му.
Основателно е твърдението на
жалбоподателя за извършено неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбите на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ
и на § 5, т. 6 ЗУТ определят по различен начин понятието "територията на
населеното място", като първият закон включва в територията на населеното
място и тази на неговото землище, а вторият изрично го изключва. Освен това
ЗАТУРБ признава качеството на населени места или селищни образувания и на тези,
които са съществували до приемане на закона. ЗАТУРБ урежда създаването на
административно-териториални и териториални единици в Република България, както
и извършването на административно-териториални промени, ЗУТ урежда обществените
отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране
и строителството в Република България, и определя ограниченията върху
собствеността за устройствени цели.
От друга страна, населените места и
селищните образувания, съгласно чл. 7 ЗУТ, представляват урбанизирани
територии, определени по основното си предназначение от общите устройствени
планове, а съгласно чл. 105 ЗУТ общите устройствени планове се разработват за
териториите на община, част от община, населено място - град, заедно с неговото
землище, /като територията - предмет на общия устройствен план, може да не
съвпада със землището на града/ и за селищно образувание с национално значение
съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република
България. Именно с ОУП се определят местоположението и границите на териториите
за населени места и селищни образувания – чл. 106 ЗУТ, а целта на Закона за
водите, освен опазване на водите, е и осигуряване възможност за водоснабдяване
на тези територии, особено за питейно-битови нужди.
По делото са налице данни, че за
територията на Община „Родопи“ няма одобрен Общ устройствен план. За процесният
имот територията е устроена с одобрения ПУП-ПРЗ на УПИ ***-жил.застрояване.
Съгласно дефиницията в чл. 3, ал. 4
от ЗАТУРБ селищните образувания са територии извън строителните граници на
населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са
определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.
Съгласно чл. 22 от ЗАТУРБ територията на селищното образувание се определя от
неговите строителни граници, а наименованието му се определя с акта за
образуването му. Селищните образувания се създават по реда на чл. 24 - 25
ЗАТУРБ, като селищните образувания с местно значение се създават с решение на
общинския съвет по предложение на кмета на общината, а селищните образувания с
национално значение - с решение на Министерския съвет след съгласуване със
съответния общински съвет, които решения влизат в сила след обнародването им в
"Държавен вестник".
В разпоредбата на чл. 117 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г. е регламентирано задължение на гражданите, собственици на
поземления имот, да уведомят писмено Директора на съответната басейновата
дирекция за намерението си да изградят кладенец или наличието на изграден
кладенец. В настоящия случай подаденото уведомление е по реда на чл. 117, т. 1
– за намерение за изграждане на кладенец в собствен поземлен имот, което има изискуемото
съдържание по чл. 118, ал. 1, т. 1 - 5 от наредбата. Съобразно чл. 118 от
същата Наредба, директорът след получаване на уведомлението за намерение когато
установи, че не е спазено изискването на чл. 50, следва да уведоми гражданина
за неспазването на изискванията. Препратката към чл. 50 от наредбата дава
правомощие на директора да извършва контрол по отношение наличието на
предпоставките, регламентирани в три отделни точки на разпоредбата, във всеки
конкретен случай, при които се разрешава водовземане чрез нови съоръжения. За
разрешаване на водовземане от подземни води чрез нови съоръжения, в ал. 1, т. 1
от посочената разпоредбата е регламентирано изискването съоръжението да е
предназначено за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии,
какъвто е и настоящият случай, с цел опазване на количеството на подземни води
от дълбоко разположени и защитени от замърсяване подземни водни тела,
представляващи основен източник за осигуряване на вода с питейни качества.
Когато не са налице посочените в ал. 1 цели, съгласно ограниченията в ал. 2
водовземането чрез нови съоръжения за задоволяване на собствени нужди на
граждани не се разрешава.
Предвид разпоредбата на чл. 118, ал.
2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. при неспазване на законоустановените изисквания
за изграждането на кладенец, директорът на съответната басейнова дирекция
следва писмено да уведоми гражданина кои изисквания не са спазени. На
регистриране съгласно чл. 119, ал. 2 от наредбата подлежи вече изграден
кладенец.
Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал.
4 от ЗВ, уреждаща първично изграждането на кладенец за индивидуално безплатно
водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след
като собственикът уведоми Директорът на съответната басейнова дирекция. Според
ал. 5 на същата разпоредба едва след изграждането на кладенеца собственикът или
ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е
длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова
дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Подробно
в наредбата е регламентиран реда за подаване и съдържанието за уведомлението,
подавано до ответника.
По-нататък, в разпоредбата на чл. 44,
ал. 4 от ЗВ, е регламентирана процедурата по уведомителния режим за
изграждането на кладенци за индивидуално безплатно водовземане на подземни
води, без да е необходимо разрешително.
Именно в тази хипотеза съдът
възприема извод, че се инкорпорира конкретния случай, респективно гражданинът е
длъжен да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за намерението да
изгради кладенец, като в срок от три месеца от изграждането му, същият следва
да го обяви за нанасянето на кладенеца в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от
ЗВ, съгласно която разпоредбата директорите на басейновите дирекции водят
регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални води на
територията на съответния район за басейново управление, включително на
съоръженията, които са за задоволяване на собствените потребности на гражданите.
Според ал. 4 на същата разпоредбата е предвидено, че вписванията в регистъра се
извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2.
Като е възприел друг извод,
ответникът е постановил неправилен административен акт, противоречащ на
приложимите материални разпоредби, който следва да бъде отменен. /В този смисъл решение № 6/03.01.2023 г. по
адм. д. № 6955/2022 г. на ВАС, Трето отделение/.
Ето защо, както и поради
констатираната липса на ясни мотиви, оспорваният отказ ще следва да се отмени и
адм. преписка / АП/ да се върне за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване на изложените тук
мотиви и като се съобразят изискванията на чл. 43 от ЗВ.
При този изход на спора и
своевременно предявената претенция на оспорващия относно присъждане на
съдебно-деловодни разноски, ведно с представените доказателства за извършването
им, се явява основателна. Поради фактическата и правна сложност на настоящото
производство, събирането на множество доказателства, както и проведените
съдебни заседания, намира, че следва да се уважи изцяло размера на сторените
разноски. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 1880,00 лева, съгласно представен списък, от които
10,00 лв. внесена ДТ; 1070,00 лв. заплатен депозит за ВЛ и 800 лв.-
изплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното и на основание чл.
143, ал. 1, пред. първо от АПК, Пловдивският административен съд, I отделение,
пети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо
изх. № РР-11-25 /2/ 03.12.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ при Министерство на околната среда и водите, по
подадено от С.Я. Уведомление с вх. № РР-11-25/27.01.2021 г. за изграждане на
водовземно съоръжение за водовземане от подземни води на основание чл. 44, ал.
4 от Закона за водите в поземлен имот с идентификатор 47295.43.1830 по КККР на
с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив.
ВРЪЩА АП на директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" за ново произнасяне в едномесечен
срок по Уведомление вх. № РР-11-25/27.01.2021 г. на С.К.Я., ЕГН **********, при
съобразяване с гореизложените мотиви.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН да заплати на С.К.Я., ЕГН ********** сумата от 1880 (хиляда
осемстотин и осемдесет) лв. за съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/