Р
Е Ш Е Н И Е
№
261054 / 8.10.2021г.
гр.
Перник, 08.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 06092 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу А.И.С., А.И.О. и О.И.Е., и трите с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответниците дължат
разделно, всяка съобразно съоветната си идеална част, на ищцовото дружество
сумата от 1663,78 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул.
„“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 1447,57 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 216,21 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018г. до 23.07.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04165/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия. Уточнява се и обстоятелството, че
претендираните суми се дължат от ответниицте в условията на разделност,
съобразно притежаваните от всяка една от ответниците идеални части от правото
на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: ½ ид. част
досежно ответницата А.И.С. и по ¼ ид. част относно ответниците А.И.О.
(предишна фамилия –А.) и О.И.Е..
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, ответницата А.И.С., чрез пълномощника си адв. А.Д.Д. – САК, е
депозирала писмен отговор, с който не оспорва твърдението, че е притежател на
½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот. Оспорва
предявените искови претенции обаче в цялост, като твърди, че процесния недвижим
имот е необитаем, отоплителните тела в него не са използвани, монтираните на
тях индивидуални разпределители са с нулеви показания и в жилището не е
ползвана топла вода и липсва водомер за същата. В подкрепа на твърденията си,
представя Служебна бележка № 25/05.10.2020г., издадена от „ВиК“ ООД – Перник.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответницата О.И.Е., чрез
пълномощника й адв. А.Д. – САК, с идентични твърдения за неоснователност на
предявените искови претенции като изложените, в писмения отговор на ответницата
А.И.С.. Не оспорва обстоятелството, че е притежател на ¼ идеална част от
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Ответницата
А.И.О. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът поддържа
предявените искови претенции така, както са предявени с исковата молба и моли
за уважаването им. Претендира и разноски.
Ответниците пледират за решение, с което
предявените от ищеца искови претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Ответниците О.И.Е. и А.И.С. излагат подробни доводи за неоснователност на
предявените искове в депозирани писмени бележки.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2474
от 12.08.2020г. по ч. гр. д. № 04165 по описа за 2020г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същите са оспорили
вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1
от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството им на собственици
или ползватели по отношение на процесния недвижим имот.
Не
е спорно по делото, а и се установява от приетото по делото и неоспорено от
страните заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 14.09.1990г., че процесният недвижим
имот е бил придобит от лицето И.О.В.по силата на възмездна сделка. От приетото
по делото заверено копие на Решение № 519/08.06.1999г. се установява, че със
същото е прекратен гражданския брак между лицето И.О.В.и ответницата А.И.С.. От
приетото в заверено копие Удостоверение за наследници с № 2045/26.05.2016г. се
установява, че лицето И.О.В.е починало на 24.05.2016г., оставяйки за наследници
дъщерите си А.И. А. (понастоящем О.) и О.И.Е.. Предвид ангажирането на
обсъдените писмени доказателства и с оглед обявените от съда за безспорни обстоятелства,
свързани с правото на собственост върху процесния имот, съдът намира, че
ответницата А.И.С. е притежател на 1/2 идеални части от правото на собственост
върху процесния имот, а ответниците А.И.О. и О.И.Е. – на по ¼ идеална
част от правото на собственост (придобити по силата на наследствено
правоприемство) и като такива същите се явяват клиенти на топлинна енергия,
като облигационната връзка между тях и
ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди” .
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира изцяло като компетентно и аргументирано дадена, се установява, че за
исковия период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от
страна на ищеца. Установява се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата
за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и
пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалния период. Вещото лице е посочило, че реалното потребление на
количеството топла вода не е установявано при годишният отчет на уредите,
провеждан от фирмата топлинен счетоводител. Начислен е служебно разход за
потребена топла вода на база обитатели на имота – 2 лица, с дневно потребление
от 140 до 280 литра. Вещото лице е било запознато с протокол от 11.07.2019г. (приет
и по делото) за проведен трети отчет в имота, в който е било отразено, че
водомера е негоден, замърсен и отчетника е в невъзможност да отчете показанията
му. Протокола е бил подписан от отчетника на фирмата топлинен счетоводител и
представител на имота. Установява се, че показанията на уредите за стаите
кухня, дневна и стая са нулеви, а в помещението „баня“ е налична щранг –лира и
за това помещение е начислен служебно разход на топлинна енергия по
изчислителен път. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия
в СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните
сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени
срок.
В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че по отношение на имота и за исковия
период от време, е имало две дати за годишен отчет, но тъй като не е бил
осигурен достъп от ответниците и по желание на последните, е проведен трети
отчет. Уточнява, че е била констатирана невъзможност за отчитане, тъй като
уреда е бил негоден – водомера на топлата вода не се е четял. Вещото лице е
посочило още, че във фирмата за дялово разпределение е отразено (подадено от
собствениците), че двама души са обитатели на процесния имот, поради и което
служебното начисляване е за двама души. Вещото лице е уточнило още, че е
задължение на собствениците да посочат броя на обитателите и в случай на
промяна следва да уведомят за това фирмата за дялово разпределение.
От
приетите по делото известие за връчени изравнителни сметки за периода
2018/2019г. се установява, че същите са връчени на домоуправителя на СЕС, което
последният е удостоверил с подписа си.
По
делото са разпитани свидетелите Й.П.Н. и Б.П.Я.. В разпита си, свидетеля Й.П.Н.
е посочил, че е домоуправител на блока и от 2010г. ответниците не живеят в
блока от около 2010г. Посочил е, че не може да заяви, дали жилището на
ответниците е обитаемо, но последните постоянно наводнявали неговото жилище,
като последно това е сторено през 2020г. Посочил е, че не може да посочи дали
ответниците обитават имота постоянно, но идвали периодично. Потвърдил е
обстоятелството, че той получава изравнителните сметки, като е посочил, че след
това ги е раздавал на собствениците. За тези, които не намира в дома им, оставя
изравнителните сметки в пощенските кутии.
Свидетелката
Б.П.Я. заявява, че ответниците не живеят в процесния недвижим имот от дълги
години и смята, че същия е необитаем.
Съдът
намира, че релевираното възражение за необитаемост на имота от страна на
ответниците е неоснователно, доколкото обстоятелството дали същите обитават
имота или не е ирелевантно в настоящия случай. Това е така, тъй като на първо
място ответниците са съсобственици на имота и обстоятелството, че не го
обитават постоянно, не ги освобождава от задължението им да поемат съответната
им част от общите разходи на етажната собственост. На следващо място,
задължение на собствениците е да предоставят на фирмата топлинен счетоводител
коректна информация, досежно броя на обитателите в жилището, поради което съдът
не възприема твърдението на ответниците, че начисления служебен разход е
следвало да бъде изчислен на база на един обитател – А.С. (както е заявила
самата тя в съдебно заседание), а не на двама, както е сторено в настоящия
случай. От приетото по делото съдебно решение се установява, че към датата на
постановяването му, процесния недвижим имот е бил обитаван от А.И.С. и дъщеря й
О.И.Е.. Поради това съдът намира, че ответниците не са доказали твърдението си,
че са подали на дружеството информация, сочеща, че имота се обитава от едно
лице.
От изслушаната и приета като
доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като компетентно дадена, се установява, че размерът на задължението,
досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 1447,57 лева. С оглед установения обем от права
от всеки един от ответниците, съдът намира, че същите са пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят съобразно притежаваната от всеки един от тях идеални
части от размера на вземанията на ищеца
за топлинна енергия, следователно, в синхрон с липсата на ангажирани по делото
доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответниците, предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважени изцяло.
Както беше изяснено по-горе,
съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат
на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото
дружество се дължи и сумата от 216,21 лева, представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г. С оглед установения
обем от права от ответниците, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно
основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху дължимите от ответниците главници, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –11.08.2020г.
до окончателното им плащане.
По
отговорността за разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 566,56 лв, от които: 66,56 лв. за държавна
такса в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производства и 350.00 лева –
възнаграждение за вещи лица. Предвид уважаването на исковите претенции, същите
следва да му бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото, ответниците
нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”
срещу А.И.С., А.И. А. и О.И.Е., и трите с адрес: ***, че А.И.С., А.И.О. и О.И.Е. ДЪЛЖАТ разделно
- всяка съобразно съоветната си идеална част, на ищцовото дружество сумата от 1663,78 лева, представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр., ул. „“, бл. , вх. , ап. , от които: главница в
размер на 1447,57 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 216,21 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
дело № 04165/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, както следва:
-А.И.С.,
с
ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата в размер на 831,89 лева, представляваща
½ идеална част от общия дълг, от
които: главница в размер на 723,79
лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 108,11
лева за периода 10.07.2018г. до 23.07.2020г., както и законната лихва върху
главницата от 723,79 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИЗП – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми по ч. гр. д № 04165/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
-А.И.О., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата в размер на 415,94 лева,
представляваща ¼ идеална част от общия дълг, от които: главница в размер
на 361,89 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 54,05 лева за периода
10.07.2018г. до 23.07.2020г., както и законната лихва върху главницата от 361,89 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИЗП – 11.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д № 04165/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
- О.И.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата в размер на 415,94 лева,
представляваща ¼ идеална част от общия дълг, от които: главница в размер
на 361,89 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 54,05 лева за периода
10.07.2018г. до 23.07.2020г., както и законната лихва върху главницата от 361,89 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИЗП – 11.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д № 04165/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник”
АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
“Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 283,28 лева,
представляваща ½ от направените по делото и по ч. гр. д. № 04165/2020г.
по описа на ПРС, разноски.
ОСЪЖДА А.И.О., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 141,64 лева,
представляваща ¼ от направените
по делото и по ч. гр. д. № 04165/2020г. по описа на ПРС, разноски.
ОСЪЖДА О.И.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 141,64 лева,
представляваща ¼ от направените
по делото и по ч. гр. д. № 04165/2020г. по описа на ПРС, разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04165/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник да бъде върнато
на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: