№ 40
гр. Брезник, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря ЕЛИСАВЕТА Д. СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20241710200065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. М. Б. против наказателно постановление № 24-1158-
000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба” в
размер на 50 лева, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 точки за
нарушение на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 18.03.2024г. в 12.25 часа в общ. Брезник, село
Арзан по път IІІ – 811 с посока на движение от гр. Брезник към с. Ракита управлява товарен
автомобил „Ф. П.“ с рег. № РК****ВС, като на кръстовището за с. Долни Романци се установи, че
водачът по време на движение на МПС не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван
автомобила фабрично. Водача е сам в автомобила. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN-0099, като уреда отчита 0.17 промила
алкохол.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р. М. Б., с която
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административно наказващия орган – Началник Сектор в ОДМВР, С-р "Пътна полиция"
Перник, редовно призован, представител не изпраща. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.03.2024г. в 12.25 часа, Р. М. Б. управлявал товарен автомобил „Ф. П.“ с рег. №
РК****ВС в общ. Брезник, по път IІІ – 811, движейки се в посока от гр. Брезник към с. Ракита. На
кръстовището на за с. Долни Романци, по същото време се намирали служителите Сектор „ПП“
Перник, свидетелите Д. И. Ч. и В. Н. Н., които изпълнявали служебните си задължения, свързани с
1
контрол за спазването на правилата за движение. Същите видяли приближаващия към тях
автомобил и забелязали, че водачът му не е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът
бил оборудван. Спрели го за проверка. На място, срещу Б. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 1137233/18.03.2024г., като актосъставителят Ч. приел, че
извършеното деяние представлява нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Той бил предявен на
соченият за нарушител и последният го подписал без да направи обяснения или възражения.
Възражения постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя.
На 17.04.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на Р. М. Б. за нарушението по-горе.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид:
съставеният серия GA, № 1137233/18.03.2024г., наказателно постановление № 24-1158-
000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник,
възражение, докладни записки, заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи и свидетелските показания на Д. И. Ч..
От правна страна:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1137233/18.03.2024г и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Принципно, и АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление са
съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно
констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Обвинението е формулирано
ясно и разбираемо.
Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието, вменени във
вина на нарушителя, както и за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно. Описанието е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване на правото на защита
от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и
обоснованост на извода за нарушения по чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Въпреки този извод, при оценка на събрания доказателствен материал, съдът намира
жалбата за основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателя Б. е управлявал
автомобила си, както и че на посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска проверка.
Спори се действително ли по време на движение същият не е ползвал обезопасителен колан, с
какъвто автомобила е бил оборудван.
Изводът, че Б. е извършил нарушението, наказващият орган е формирал единствено въз
основа констатациите в акта за установяване на нарушението. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
2
доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на
чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
Обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона
доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение,
от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато констатациите
отразени в акта се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия.
В конкретния случай, констатациите на актосъставителя и отразените от него обстоятелства
са оспорени в съдебна фаза. Самото отричане законосъобразността на АУАН е изисквало от
административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа
на повдигнатите обвинения, тъй като именно в негова тежест е доказването на последните по
несъмнен начин.
Позицията на жалбоподателя в съдебното производство/жалбата/ остава непроменена и
последователна и въпреки, че не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, тази
позиция не може да бъде санкционирана с автоматично отхвърляне на възраженията му при
съдебното оспорване на наказателното постановление.
В случая, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН съдът преценява в
контекста на показанията на свидетеля, който го е установил. Заявеното от свидетеля Ч. в хода на
съдебното следствие, че поддържа записаното в акта, не е достатъчно за проверка обективността на
констатациите в него. Свидетеля – Д. И. Ч., не само че не сочи конкретни факти относно
обстоятелствата свързани с проверката, но заявява, че не си спомня за нея.
При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя не са защитени по
убедителен начин, от което следва, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно. На практика обвиненията срещу него се основават на закрепените в АУАН
констатации, но както се посочи по–горе, от гледна точка на принципите, на които се гради
наказателното и административнонаказателното производство, презумптивната доказателствена
сила на акта не е достатъчна за законосъобразно и обосновано ангажиране отговорността на който
и да е субект, ако не намира подкрепа и в други събрани при условията и по реда на ЗАНН и НПК
доказателства.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че обвинението срещу Р. М. Б. не е
доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на
категоричен извод, че при описаните обстоятелства виновно е извършил нарушението, вменено му
във вина, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Тези съображения дават основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и
необоснован и от материално-правна страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН
3
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1158-000751/17.04.2024 г. на Началник Сектор
в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на Р. М. Б., ЕГН:**********, адрес: гр.
*********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание- „глоба” в размер на 50 лева, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се
отнемат 10 точки за нарушение за нарушение на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4