Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 348
Гр. Габрово, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ВИОЛИНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2071 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу
И.А.Б., ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес: *** за установяване на
дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че вземането му
произтичало от сключен на 17.09.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и И.А.Б. /Заемател/ Договор за паричен заем с № 2389133, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. По силата на договора
Заемодателят предоставил на Заемателя парична сума в размер на 3000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 3290,30 лв. Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 290,30 лв. Съгласно разпоредбите
на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 17.03.2016 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 253,10
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 1.10.2015 г., а
падежът на последната погасителна вноска на 17.03.2016 г.
С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно
за всички клаузи от договора, съгласява се с тях и желае договорът да бъде
сключен.
Съгласно сключения
Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, личж' посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която да е
издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение
на Заемателя по договора и да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 1355,77 лева, която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 104,29 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Поради
това погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят, била в размер
на 357,39 лева.
На длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
11.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на
400,98 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не заплатил
изцяло дължимите суми по паричния заем. Била заплатена сума в размер на 2175,00
лв., с която били погасени: неустойка за неизпълнение: 625,74 лв., такса
разходи: 36,00 лв., договорна лихва: 248,59 лв., главница: 1264,67 лв.
Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 17.03.2016 г. и не
бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 1.10.2016 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.
„Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД,
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2389133 от 05.10.2015 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за
паричен заем с № 2389133/17.09.2015 г. Писмото се върнало в цялост, като в
обратната разписка било отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя. До
ответникът било изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2389133 от 05.09.2018 г., изпратено чрез
куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем.
Писмото отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на
посочения адрес.
Уведомителното писмо било представено за връчване с
исковата молба, и достигането му до длъжника заедно с исковата молба пораждало
действие за длъжника.
Алтернативно, получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Съдът уважил
претенция на ищеца и по образуваното ч.гр.д. № 819/2018 г. по описа на РС -
Габрово била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да
си получи книжата по делото.
Искането на ищеца е съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи следните суми:
сумата 1735,33 лв. (хиляда седемстотин
тридесет и пет лева и 33 ст.) - главница, ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. /датата
на получаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на задължението;
сумата 41,71 лв. (четиридесет и един
лева и 71 ст.) – договорна лихва
от 07.01.2016 г. до 17.03.2016 г./падеж на последна погасителна вноска/;
сумата 9,00 лв. (девет лева и 00 ст.) – такса разходи;
сумата 730,03 лв. (седемстотин и
тридесет лева и 03 ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.12.2015 г.
до 17.03.2016 г. /падеж на последна погасителна вноска/ ;
сумата 400,98 лв. (четиристотин лева и 98 ст.) – обезщетение за забава за
периода от 11.12.2015 г. до 30.04.2018
г. / датата на подаване на заявлението в съда/,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2391/04.05.2018 г. по ч. гр. д. 819/2018 г. на
ГРС,
както и да му бъдат
присъдени направените в заповедното производство разноски и тези, направени в
исковото такова: заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
1.2. От страна на ответника:
Назначеният особен
представител на ответника оспорва предявения иск, като недоказан.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права,
претендирани от ищеца, се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за неустойка; чл. 99 ал. 1 от ЗЗД относно прехвърляне на
вземането; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва
/лихва за забава/.
2. От фактическа и правна страна:
Видно
от представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 2389133,
сключен на 17.09.2015 г. между ответника И.А.Б., в качеството на Заемател и „Изи Асет Мениджмънт" АД -
Заемодател, и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на заемателя бил представен паричен заем в
общ размер на 3000.00
лева, който бил усвоен от него след сключване на процесния договор, с което заемодателят
изпълнил задължението си. Ответникът се задължил да върне заемната сума, както
и договорна лихва в общ размер на 290,30 лева, на тринадесет двуседмични
погасителни вноски по 253,00 лева всяка. Към посочените вноски била начислена
от страна на ищеца и неустойка в общ размер на 1355,77 лева. От общия размер на
начислените от „Изи Асет Мениджмънт" АД задължения по договора за кредит в
размер 4646,07 лева, ответникът му заплатил сумата 2175,00 лева. Остатъкът в
едно с начислената мораторна лихва върху просрочените вноски Заемодателят прехвърлил на ищеца по делото,
съгласно подписаното на 1.10.2016 г.
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г.
По делото е представено пълномощно от „Изи
Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощен
ищецът да уведоми от името на прехвърлителя по цесията всички длъжници,
чиито задължения са прехвърлени на
ищеца.
Към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до
ответника за извършената цесия и е направено
искане да бъде връчено заедно с препис от исковата молба.
При тази фактическа обстановка, на първо място от
значение за спора е правният въпрос изпълнени ли са предпоставките, предвидени
в чл. 99 от ЗЗД при прехвърляне от „Изи
Асет Мениджмънт" АД на ищеца вземанията
срещу ответника по процесния
договор.
Съгласно
разпоредбата на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за да породи действие, цесията
трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният
кредитор /цедентът/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 4 на
същия член е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника.
До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това, съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да
упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В
настоящия случай цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за
прехвърляне на вземанията, което се установява от приложено по делото
пълномощно.
По делото не са представени доказателства
преди депозиране на исковата молба цедентът да е получил уведомлението за извършената цесия
- писмото с уведомлението не е потърсено
от ответника или не е намерен на адреса, посочен в
договора. Към исковата молба е приложено писменно уведомление. Съобразно практиката на ВКС, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото
от цедента или
упълномощения цесионер уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно посочените решения обаче, уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера,
съставлява надлежно съобщаване за цесията ако е достигнало до длъжника. В случая обаче исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление, не са връчени на длъжника-ответник, а на
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това
положение цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника, доколкото връчването на особения представител не може да се смята за
надлежно уведомяване.
Предвид
гореизложено, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този извод, разглеждането
на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за уважаването на иска е
безпредметно.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
Не
следва да има изрично произнасяне досежно разноските, присъдени в заповедното
производство, тъй като произнасянето по същите е последица от уважаване, респ.
отхвърляне на иска. След като предявената претенция се отхвърля, разноски в полза на ищеца, сторени в заповедното и исковото производство не следва да се присъждат.
Разноски в полза на ответника също не следва
да се присъждат, доколкото липсва искане за такива, както и доказателства такива да са направени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.А.Б., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4:
сумата 1735,33 лв. (хиляда седемстотин
тридесет и пет лева и 33 ст.) - главница, ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. /датата
на получаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на задължението;
сумата 41,71 лв. (четиридесет и един
лева и 71 ст.) – договорна лихва
от 07.01.2016 г. до 17.03.2016 г./падеж на последна погасителна вноска/;
сумата 9,00 лв. (девет лева и 00 ст.) – такса разходи;
сумата 730,03 лв. (седемстотин и
тридесет лева и 03 ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.12.2015 г.
до 17.03.2016 г. /падеж на последна погасителна вноска/ ;
сумата 400,98 лв. (четиристотин лева и 98 ст.) – обезщетение за забава за
периода от 11.12.2015 г. до 30.04.2018
г. / датата на подаване на заявлението в съда/,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2391/04.05.2018 г. по ч. гр. д. 819/2018 г. на
ГРС,
като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: