Р Е Ш Е
Н И Е
№ 22
град Шумен, 28.02.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №104 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е заведено от А.П.Д., ЕГН-**********,***, в качеството и на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-********** против Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, с. Никола Козлево, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от изпълнителният директор П.И.М.. В обстоятелствената част на ИМ се сочи, че общият наследодател на шестте физически лица – тримата малолетни ищци и тримата ответници – физически лица – Б.Г.Н.ЕГН-********** притежавал 41 455 поименни акции с право на глас, с номинал 1 (един) лев от капитала на ответното дружество. Наследодателят починал на 14.05.2014 г. и така собствеността върху посочените акции в „Тетрахиб” АД преминала върху неговите наследници. В ИМ се сочи, че превратното тълкуване на нормата на чл.177 от ТЗ станала пречка за упражняване правата на ищците в посоченото дружество. Сочи се, че ищците имали противоречащи си интереси с тези на другите трима наследници и това изключвало възможността за съвместно упражняване на съвместните им права чрез назначаване на общ представител. Намира, че посочените акции са не само съсобствени, но и делими, като всеки от наследниците, който има право върху 1/6 идеална част от тях следва да получи от общият брой 41 455 акции по 6909 акции, като в съпритежание следва да остане 1 (една) акция. Ето защо намира, че следва да сезира съда с настоящият иск, като твърди, че същият е такъв за делба и почива на основание чл.110 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК. В молбата си се позовава на установена от ВКС практика, а именно: О №94/09.03.2011 г. постановено по ч.гр.д. №24/2011 г. І ГО на ВКС; О №604/29.09.2013 г. постановено по ч.т.д. №2860/2013 г. на І ТО на ВКС; О №613/09.07.2013 г. постановено по ч.т.д. №923/2011 г. на ІІ ТО на ВКС. Въз основа на изложеното моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците притежава по 6909 бр. акции от капитала на „Тетрахиб” АД.
От страна на ответниците Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, с. Никола Козлево, общ. Никола козлево, обл. Шумен е постъпил един общ отговор на ИМ. В него се сочи че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес и поради това следва да бъдат оставени без разглеждане, като бъде прекратено производството по делото. Алтернативно, ако бъде прието, че исковете са допустими същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че за ищците липсва правен интерес от водене на иск по реда на чл.110 от ГПК за наследство, тъй като не е оспорвано качеството на ищците на наследници, както и обстоятелството какви части от имуществото на починалият им наследодател получават. Твърди, че според установената съдебна практика предявяването на иск по реда на чл.110, ал.1 от ГПК е необходима предпоставка само в случаите на спор между наследници относно качеството им на наследници, както и относно размера на дяловете, които всеки от тях получава в наследство, какъвто спор в настоящият случай не е повдигнат. Считат, че твърденията на ищците са свързани единствено с твърдение, че се оспорва качеството им на акционери на дружеството. Ето защо защитата им като акционери може да се търси единствено с иск по чл.71 от ТЗ, а не и с такъв с правно основание чл.110 от ГПК. Намира, че искът с правно основание чл.110 от ГТПК е недопустим и в частност по отношение на дружеството ответник „Тетрахиб” АД, тъй като последното няма качеството на наследник на наследодателят Б.Г.Н... Сочи, че ако искът е с правно основание чл.71 от ТЗ отново претенцията би била недопустима, тъй като това е спорен въпрос, който следва да се разгледа само между всеки от наследниците и дружеството и наследниците, като цяло, не могат да са страни по него. Намира, че иск по реда на чл.71 от ТЗ би бил недопустим и поради обстоятелството, че при иск за защита на членствени права ищецът следва да установи качеството си на акционер, а в настоящата хипотеза ищците не установяват да са собственици на акции в дружеството, а установяват единствено наследствени права върху идеални части от такива. Във връзка с неоснователността на така предявените искове сочи, че същите са неоснователни, тъй като след смъртта на общият им наследодател ищците не са придобили отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техният наследодател. Сочи, че прекратяването на съсобствеността върху акциите може да стане след съгласие между наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите , които се придобиват от всеки един от наследниците, а именно акциите следва да бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. сочи, че такава реална подялба на акциите нито се твърди от ищците, нито се установява от данните по делото. Ето защо намира, че предявеният иск за установяване, че всяка от ищците притежава 6 909 броя акции от капитала на дружеството за неоснователен. Намира, че след смъртта на наследодателят не настъпва автоматично разпределение на акциите между наследниците. Сочи, че това евентуално би било възможно ако броят на акциите е кратен на броя на наследниците, но ако това не е така и акциите не могат да се разделят на броя на наследниците, то не би следвало наследяването им да води до разпределението им, а би следвало упражняването на правата по тях да става в съответствие с нормата на чл.177 от ТЗ. Намира, че съдебна делба е недопустима по отношение на наследени акции, като в подкрепа цитира посочено от ищците О №94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. №24/2011 г. на І ТО на ВКС. Намира, че разпоредбата на чл.177 от ТЗ изрично регламентира неделимостта на акциите , като предвижда, че една акция може да е собственост на повече от едно лице. Намира, че неделимостта по чл.177 от ТЗ касае всяка акция от наследствената маса. Намира, че в съответствие с чл.177, ал.2 от ТЗ следва да се приеме, че всяка една акция се притежава съвместно от няколко лица, като тази норма не дава възможност по тълкувателен път да се извежда друг ред на уреждане на съсобственическите отношения. Сочи, че с О №94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. №24/2011 г. на І ТО на ВКС съдът е отговорил единствено на въпроса допустима ли е съдебна делба на акции, като задължителният характер на определението се отнася единствено до посоченият въпрос и че отговорът по него е, че съдебна делба е недопустима. Сочат, че извън поставените въпроси подобни определения не могат да формират задължителна практика. Намират, че мотивите на посоченото определение се явяват и неправилни, тъй като противоречат на специалното законодателство, регламентиращо безналичните акции. Този пример обаче би бил неосъществим и противоречащ на нормативната уредба относно издаването на и разпореждането с безналични акции, към който препраща нормата на чл.172, т.3 от Правилника за дейност на централният депозитар. Сочи, че горецитираното определение на ВКС касае единствено безналични акции, за които могат да се открият индивидуални партиди на притежателите им в централният депозитар, а самото откриване на такива партиди е абсолютна предпоставка за упражняване на правата по тези акции. Намира обаче, че този режим касаещ безналичните акции не се отнася до наличните поименни такива, каквито са и настоящите акции. Твърдят, че не може да има «автоматичен» режим на разпределение на акциите. Сочат, че според теоритична публикация наследниците са притежатели на идеална част от акции (от всяка една от акциите притежавани от общия наследодател преди неговата смърт) а не акционери, притежаващи брой акции, равен на наследствения им дял. Твърдят, че в същата публикация е отхвърлено виждането, че поименните акции се придобивали от всеки от наследниците в момента на наследяването, съобразно с частта му в наследството, като в този случай нямало нужда да се извършва каквато и да е делба. Основен аргумент било обстоятелството, че акциите не са вземания, а собствеността върху тях осигурява определен набор от права. Това се препятства и от възможността акциите да са от различен клас и да се ползват от различни привилегии. В този смисъл сочат и мотиви на Р №679/24.03.2017 г. по в.т.д. №5664/2016 г. по описа на САС, като в тях било записано, че всяка отделна налична поименна акция е станала след смъртта на наследодателят отделен обект на съсобственост. В решението е посочено, че едва след сключване на договор за делба на наследените акции, в който да се посочат номера на акциите, които всеки един наследник е получил съобразно дела си, наследниците могат да поискат вписване в книгата на акционерите. Ето защо твърдят, че за да има реално поделяне на акциите между наследниците на починалият Б.Г.Н.. следва да има съгласие на последните за подялбата им и яснота кой от наследниците каква бройка е придобил, както и същите да се индивидуализират по брой, вид и клас. Намират, че подобни обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват от ищците. Ето защо намират искът за неоснователен. От друга страна като се позовават на чл.65 от ТЗ ответниците намират, че ищците не могат да притежават акции от дружества, тъй като не са дееспособни и като малолетни нямат право да придобиват акции. Намират, че тази теза има основание и в теорията и в практиката. Молят така предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за ищците, както и липса на процесуална легитимация. Ако бъде прието, че исковете са допустими последните да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
В дадения по закон срок е депозирана Допълнителна ИМ от страна на ищците. В нея се оспорват направените в отговора на ИМ възражения от страна на ответниците. Твърди се, че е налице правен интерес за водене на производството от ищците. Сочат, че и физическите лица ответници оспорват правата на ищците получени по наследство, като един от ответниците дори бил член на борда на директорите на ответното дружество. Намира, че общо действията на ответниците пречат за осъществуване на правата на ищците. Намира, че ответниците признават правата на ищците само формално, но практически препятстват упражняването на техните права в пълен обем, като не желаят чрез доброволна делба да разпределят собствеността върху акциите. Намира, че ответниците оспорват не само начина на упражняване на правата върху акциите предвид разпоредбата на чл.177 от ТЗ, но и начина на определяне на реалният дял върху имуществото , което е включено в наследствената маса. Твърдят, че са налице данни, че скрито и явно ответниците оспорват правата на ищците като наследници, както да получат реален дял от това наследство. Намира, че ответниците не се съобразяват с постановеното с Р №147/14.10.2014 г. по гр. д. №39313/2014 г. по описа на СРС за приемане на наследството по опис твърди, че дори да се приеме, че ищците нямат правен интерес да водят иск за делба, тъй като не могат да упражняват самостоятелно права върху акциите от капитала на „Тетрахиб” АД, то те пак биха притежавали пасивна процесуална легитимация за иск по чл.71 от ТЗ. Цитират практика – О №88/15.02.2016 г. по ч.т.д. №2857/2017 г. на ІІ ТО на ВКС, според което активната процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции. По подобен начин бил разгледан този въпрос и в Р №62/28.06.2017 г. по т.д. №298/2016 г. на І То на ВКС. Намира, че по този начин е налице съдебна практика, която отговаря на въпроса дали са акционери съсобствениците на идеална част от акции. Намират, че самите твърдения в ИМ са основание за определяне на процесуалната легитимация. Намира, че факта на отричането на правата на ищците върху акциите от страна на всеки един от ответниците следва да се приеме за достатъчен за наличието на правен интерес да се води производството срещу всеки един от тях – т.е. и четиримата – трите физически лица сънаследници и дружеството ответник. Твърдят, че те са притежатели на акции по смисъла на закона – т.е. са акционери, независимо, че става въпрос за собственост върху идеална част върху всяка една от акциите. Намират, че поради тази причина е следвало да бъдат вписани в книгата на акционерите, което не е сторено. Намира, че неправилно се тълкува текстът на чл.177 от ТЗ, тъй като там било записано, че наследниците следва да имат пълномощник, когато една акция принадлежи на няколко лица. Намират, че в случая става въпрос за остатъка от акции, които не могат да бъдат разпределени точно между ответниците. Твърдят, че в частният случай при 41 455 акции следва да се разпределят всички без остатъка, който не е кратен на шест. В този смисъл цитира Р №1604/10.07.2017 г. по в.т.д. №1716 на САС (не е посочена годината на делото). Оспорва цитираната от ответниците съдебна практика и най-вече О №94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. №24/2011 г. на І ТО на ВКС, като във връзка с него сочи, че съдебна делба е недопустима, тъй като наследяването на акции следва да се третира като наследяване на вземания. Намира, че няма законова пречка малолетни лица да станат акционери, тъй като акциите са наследими. Намира, че няма изискване собствениците на акции да са дееспособни. Предвид изложеното молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците притежава 6909 акции от капитала на ответното дружество.
Със свое определение №67/09.02.2018 г. съдът се е произнесъл като е приел, че както и производство за делба, така и такова за защита на членствени права са недопустими, поради което е прекратил производството. Определението е било обжалвано и отменено с Определение от 17.09.2018 г. по в.ч.т.д. №308/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В мотивите си въззивният съд сочи „с оглед въведения предмет на делото, съдът прави извод, че е сезиран с иск с правно основание чл.71 ТЗ ... „ В диспозитива на определението е посочено, че делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото първоинстанционният съд е постановил ново прекратително определение №282/05.11.2018 г., на претенцията по чл.71 от ТЗ, частично само по отношение на тримата ответници физически лица Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-**********. Това определение на съда е било потвърдено от въззивният съд с Определение №196 от 22.03.2019 г. по в.ч.т.д. №103/2019 г. на ВАпС. След обжалване на постановеното от въззивния съд определение е постановено Определение №717/04.12.2019 г. по ч.к.т.д. №1668/2019 г. на ІІ ТО на ВКС. С посоченото определение е допуснато обжалване на определението на ВАпС като същото е отменено, както и е отменено постановеното прекратително определение на първоинстанционния съд. Делото е върнато на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. От страна на процесуален представител на ищците е депозирана молба, в която се сочи, че следвада бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.71 от ТЗ, както и този по чл.110 от ГПК. Моли да бъдат присъдени сторените разноски. Излага се твърдение, че след смъртта на своя баща и наследодател – Б.Н.., акционер в ответното дружество, ищците са придобили качеството на акционери и като такива имат възможност да защитават членствените си правоотношения. Сочи се, че акциите имат характер на вземания и към тях следва да се приложат правилата отнасящи се до наследяването на вземания. Сочи, че в чл.172 и чл.172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД са предвидени изрични правила във връзка с наследяването на безналични акции, като централен депозитар следва да открие сметка на името на наследника и вписва съответстващ на наследствения му дял безналични акции. Намира, че тъй като по отношение на наличните акции е налице празнота в закона и правилата относими към безналичните акции следва да се отнесат и към наличните. Цитира и практика – О №94/09.03.2011 г. по ч.гр.д. №24/2011 г. на ВКС цитира и Р от 06.01.2017 г. по в.т.д. №297/2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в което е прието, че след легитимирането на едно лице като наследник на акционер на дружеството – последното е задължено с факта на представяне на удостоверение за наследници да открие индивидуална партида на наследника, като това става чрез просто изчисление на броя на акциите, припадащ се на всеки наследник., ако има остатък акции, които са неделими според броя на наследниците те остават в общо притежание на няколко лица. Намира, че това решение изразява трайно установеното в съдебната практика по подобни въпроси. Намира, че по подобен начин е разрешен същият въпрос със следната практика Р №265/26.11.2018 г. по в.т.д. №260/2018 г. на ВТАпС, Р от 13.05.2019 г. по т.д. №188/2019 г. на ВАпС, Р от 27.02.2019 г. по в.т.д. №4105/2018 г. на САпС, Р №260/13.11.2018 г. по в.т.д. №179/2018 г. на ВТАпС, Р №196/01.08.2018 г. по в.т.д. №175/2018 на ВТАпС, Р №228/10.09.2018 г. по в.т.д. №153/2018 г. ВТАпС.
Ответниците редовно уведомени за съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Исковата молба отговаря на законовите изисквания и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, както и се установява по делото, че трите малолетни ищци - Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-**********, представлявани в това производство от своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН-********** са наследници на своя баща и наследодател Б.Г.Н.ЕГН-********** Това може да се установи, както от представените копия на Удостоверения за раждане на трите ищци – това на Б.Н. издадено по акт за ражадане №301/14.06.2011 г. на район Лозенец, община Столична, на П.Н. по акт за раждане №357/25.02.2014 г. на район Триадица, община Столична и на Б.Н. - по акт за раждане №358/25.02.2014 г. на район Триадица, община Столична, така и от представеното Удостоверение за наследници с изх. №1250/19.05.2014 г. на Община Ловеч. От представеното Препис-извлечение от Акт за смърт №670/15.05.2014 г. на район Триадица, община Столична се установява, че наследодателя Б.Г.Н.. е починал на 14.05.2014 г. От удостоверението за наследници, описано по-горе се установява, че освен трите ищци наследници на починалия са неговата съпруга - Ю.П.Н., ЕГН-********** и другите му две деца - Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-**********, които в това си качество са конституирани като ответници. Между страните не е спорно, че наследодателят е бил собственик приживе на 41 455 поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения с номинална стойност 1 лев. Не е спорен и въпроса, че тези акции след смъртта на Б.Г.Н.. са преминали в наследство на шестимата наследници. Спорно е обаче обстоятелството по какъв начин преминава собствеността. Явно е, че дружеството ответник третира собствеността върху всяка една от 41 455-те поименни налични акции само като съсобственост между шестимата наследници. За това говори и Алонж №1 към Книгата за акционерите на „Тетрахиб“ АД, в който са упоменати и шестимата наследници, но като съсобственици на по 1/6 от всички 41 455 поименни налични акции, а не като собственици на брой акции съответстващ на 1/6 от цялото.
С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба и изложеното в мотивите на Определение №717/04.12.2019 г. по ч.к.т.д. №1668/2019 г. на ІІ ТО на ВКС са предявени установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК по отношение на ответниците физически лица и наследници на общия на страните наследодател и по реда на чл.71 от Търговския закон по отношение на дружеството ответник – „Тетрахиб“ АД. По своето същество това са установителни искове, по отношение на които съдът със сила на пресъдено нещо следва да се произнесе, че всеки от ищците е собственик на определен брой поименни налични акции част от капитала на ответното дружество. Доказателствената тежест е общата - всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея.Поведението на дружеството ответник демонстрирано чрез издадения доказва, че същото не приема наследниците като акционери с конкретно претежавани от тях акции и изисква правата по останалите в наследство акции да се упражняват заедно чрез определен от наследниците общ пълномощник. От друга страна, с оглед твърдението на ицщите, че между тях и останалите наследници не е налице съгласие относно извършването на доброволна делба на акциите, както и съгласие за упражняване на правата им като акционери в дружеството ответник, следва да приеме, че за ищците е налице правен интерес от водене на установителния иск по реда на чл.71 от ТЗ. На практика ищците са лишени от възможността да реализират правото си на глас в общото събрание, правото си на дивидент и на ликвидационен дял (по арг. чл.181, ал.1 от ТЗ ).
Предвид данните по делото съдът намира, че следва да се приеме, че всеки от наследниците е изключителен собственик на определен брой 41 455 поименни налични акции с право на глас от процесните акции. По смисъла на закона акциите се включват в наследствената маса по чл. 31 от ЗН. При наследяването всички права и задължения преминават като съвкупност върху наследника, като е налице типичен пример за универсално правоприемство, т.к при него към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта. Когато наследниците са няколко, към всеки от тях преминава съответната част от това имущество. Дяловете на сънаследниците се определят към момента на откриване на наследството. За наследниците възниква общност (съсобственост) само върху вещните права и разделно притежание в съответни дялове на останалите права. Съгласно разрешението, дадено в практиката на ВКС с определение №775/27.07.2009 г. по гр.д. № 531/2009г. ВКС, първо г.о., определение №94/09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011 г. на ВКС, ценните книги (каквато е и акцията) по своята правна природа са по-близко до вземанията, отколкото до вещите. Приема се, че те могат да бъдат много лесно поделени от съсобствениците, стига преди това да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. В определени случаи акциите могат да се поделят между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл.177 от ТЗ.
Цитираната практика касае наследяването на безналични акции и следва да се има предвид, че законодателят е предвидил изрични правила във връзка с наследяването им, визирани в Правилника за дейността на Централен депозитар. Така, ако в Централния депозитар бъде представено удостоверение за наследници, дори и без договор за доброволна делба, следва да се извърши разкриване на персонална партида на заявителя за съответстващия на дела му брой безналични акции. Съобразно размера на този наследствен дял по партидата на наследника се вписва пропорционалния му брой безналични акции.
В конкретния случай се третират поименни налични акции, но тези два вида акции – поименни налични и поименни безналични не се различават съществено по съдържание. Правата, инкорпорирани в тях, са идентични и това ги прави равностойни и не изисква различен режим на наследяване. Съответно всеки от наследниците ще придобие брой акции, съответстващ на неговия дял в наследството, определен съгласно разпоредбите на Закона за наследството. Тъй като наследниците са шестима за всеки един от тях след смъртта на наследодателя са възникнали права на изключителна собственост в размер на 6 909 поименни налични акции с право на глас от общо 41 455 акции. Явно е, че 1 акция не може да бъде поставена в дяла на който и да е от наследниците предвид обстоятелството, че тя при делението остава като остатък. По отношение на нея следва да се приеме, че е налице съсобственост.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са основателни обективно и субективно съедините искове предявени от А.П.Д., ЕГН-**********, в качеството ѝ на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-********** против Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, с. Никола Козлево, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от изпълнителният директор П.И.М. да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците притежава по 6909 бр. акции от капитала на „Тетрахиб” АД.Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят всеки един сумата от 207.27 лв., представляващи за всеки от тях по една четвърт от общо платената от ищците сума за държавна такса от 829.08 лв.Няма данни ищците да са направили други разноски, включително и за адвокатски хонорар(и).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-*********, с. Никола Козлево, общ. Никола Козлево, обл. Шумен на основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.110 от ГПК и на основание чл.71 от ТЗ, че ищците Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-**********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН-**********,***, са собственици, всяка една от трите, на по 6 909 (шест хиляди деветстотин и девет) броя поименни налични акции с право на глас от капитала на „Тетрахиб” АД.
ОСЪЖДА всеки от четиримата ответници Ю.П.Н., ЕГН-**********, Б.Б.Н., ЕГН-********** и Г.Б.Н., ЕГН-********** и „Тетрахиб” АД, ЕИК-********* да заплати на ищците Б.Б.Н., ЕГН-**********, П.Б.Н., ЕГН-********** и Б.Б.Н., ЕГН-**********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН-********** сторените от последните разноски за водене на настоящото производство в размер на по 207.27 лв. (двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки) за всеки от ответниците (общо 829.08 лв.), представляващи държавна такса за разгледаните искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: