Решение по дело №972/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал.5 от Закон за общинската собственост и чл. 15, ал.3 от Наредба № 18 на Общински съвет-Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти.

Образувано е по жалба от Г. П. Г. от гр.Плевен, ул „Москва“ №11, против Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „Панайот Хитов“ №30, представляващо три стаи и външни сервизни помещения.

В жалбата се твърди, че със Заповед № РД -11-07/08.01.2019 г. на Кмета на Община - Плевен жалбоподателят е настанен в общински жилищен имот с адрес; Плевен, ул. „Панайот Хитов" № 30, представляващ три стаи и външни сервизни помещения за срок до 10.01.2024 г. На 15.12.2020 г. е издадена заповед № РД-11-255/15.12.2020 г. от Зам. кмета на Община гр. Плевен, с която се прекратява наемното правоотношение , която е изпълнена, без същата да му бъде връчена и в нарушение на чл.90, ал. 1 от АПК, като са му изхвърлени вещите от жилището. Сочи, че горната заповед е издадена и подписана от Зам. кмета М. Я., при липса на компетентност от страна на зам. кмета, тъй като със заповедта се прекратява наемно правоотношение за общинско жилище и приложение намира разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, според която „Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед". Сочи, че се касае за жилищен имот - общинска собственост, поради което компетентен да прекрати наемното правоотношение за този имот е кметът на община Плевен. Като правно основание за издаване на оспорения акт в него е посочен и чл.17 от ЗОС и чл. 231-233 от ЗЗД, който също предвижда, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. По тези съображения оспорва компетентността на Зам. кмета да прекрати наемното правоотношение. Сочи, че правните характеристики на оправомощаването са ясно очертани в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г., според което компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, а делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, при което не се запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност на кмета да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на голям район в общината. Твърди, че след като в специалната разпоредба на чл.46, ал.2 от ЗОС, нормативно регламентираща кой е компетентният орган да прекрати наемното правоотношение, не е изрично предвидена възможността същият да делегира тези си правомощия, не може да се счита, че с издадената Заповед № РД-10- 1696/09.12.2020 г. Заместник - кметът на Община Плевен е надлежно оправомощен да издава и подписва заповед за прекратяване на наемно правоотношение за общинския жилищен имот. Счита, че подобно оправомощаване е в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗМСМА. Липсата на компетентност на административния орган - материална, местна или по степен, според жалбоподателя води до нищожност на акта. Позовава се отново на Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 г. на ВАС, според което издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта, поради липса на нормативно призната и надлежно делегирана способност Заместник - кмета на общината да издаде процесната заповед, което прави заповедта нищожна.

Счита оспорената заповед и за материално незаконосъобразна. Сочи, че не са взети предвид и не са обсъждани обясненията и възраженията на жалбоподателя, че към датата на издаването и „от извършената служебна проверка" и съставен Констативен протокол № 128/17.10.2020 г. и снимков материал е установено, че не полага грижата на добър стопанин при ползване на общинското жилище. В деня на огледа е констатирано, че „жилището е в много лош санитарно -хигиенен вид, сервизното помещение е превърнато в сметище, а за тоалетна се ползва една от стаите ", като не са му поискани обяснения от общината, а дадените такива по негова жалба в Районна Прокуратура - Плевен не са разглеждани и не е взето становище по тях. Твърди, че боклуците са направени не от неговото семейство, а от съседния до него обитател с 5 членно семейство, които са се възползвали от обстоятелството, че в посочения период жалбоподателят е бил на лечение във Франция заедно със съпругата си. Съседът му разбил входната врата и използвал стаите като тоалетна и изхвърляне на направените от него боклуци. Счита, че не е било налице основанието, визирано в чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, предвиждаща наемните правоотношения да се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Сочи, че на 24.02.2021 г. Зам. Кмета на Община - Плевен в нарушение на чл. 90, ал.1 от АПК е разпоредил и е изпратил работници, които изнесли от жилището и складирали пред дома лични вещи, които подробно изброява, на обща стойност 2690 лв. В заключение моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед. Описва подробно какви загуби е претърпял и какви вреди са му били причинени, като едновременно с жалбата е предявил и иск за обезщетение за вреди в размер на 100 хил. лева и законната лихва върху тях, считано от деня на увреждането - 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.

Ответникът-кметът на община Плевен, в придружителното писмо, с което е изпратил преписката в съда, е изразил становище, че жалбата не е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е процесуално недопустима. Алтернативно е счел същата за неоснователна. Посочил е, че обжалваният административен акт е публично оповестен на 05.01.2021г. на сайта на Община Плевен и закачен на таблото за обяви в ОП"Жилфонд", поради факта, че наемателят не е открит на адрес и не се е отзовал на поканите на общинския инспекторат за получаването му. Съставен е протокол за публичното оповестяване на заповедта, като срокът за обжалването й е изтекъл на 19.01.2021 год., като до тогава не е постъпвала жалба от Г., поради което след изтичане на срока, счита атакувания административен акт за влязъл в законна сила и в последствие изпълнен. Твърденията от страна на жалбоподателя, че заповедта не е издадена от компетентен орган - кмет на община, а е издаден от заместник кмет счита за неоснователни, защото по силата на Заповед №РД-10-1696/09.12.2020г. на Кмета на Община Плевен , М. К. Я. - зам.кмет на Община Плевен, е упълномощен да замества от 14.12.2020г. до 23.12.2020г. кмета на Община Плевен, като изпълнява всички функции, произтичащи от тази длъжност. В заключение моли съда да отхвърли депозираната жалба като процесуална недопустима и административно производство да не се образува.

С Определение №2300/21.12.2023 год. съдът е насрочил делото за разглеждане по жалбата на Г. против Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г., и е постановил да се отделят материалите по исковата претенция на Г. за обезщетение за причинените му вреди и да се образува ново дело, и да се докладва на Председателя на съда за определяне на друг съдия-докладчик.

Следователно, предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено жалбата на Г. против Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г. за ползваното от него общинско жилище.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Т. с пълномощно на л.6 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед. В писмена защита развива подробни съображения за нищожност на заповедта.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно на л.119 от делото, който оспорва жалбата, по същество излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното от фактическа страна:

От приложените по делото доказателства се установява, че със Заповед №РД-11-07/8.01.2019 г. на зам-кмета на община Плевен /л.9/, Г. П. горанов, заедно със съпругата си и сина си, са настанени под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „Панайот Хитов“№30, представляващо три стаи и външни сервизни помещения, със застроена площ 62 кв.м. за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на сключване на договора. Въз основа на заповедта е сключен приложения на л.10-11 договор за наем на общински жилищен имот.

Видно от съставения от ОП „Жилфонд“ протокол за оглед №128/17.11.2020 год. на л.13 от делото, при извършена проверка е установено, че отдаденото под наем жилище е в окаяно състояние в следствие на примитивен начин на ползване; тоалетната се използва по най- неподходящия начин и не по предназначение - прилича на сметище; в една от стаите е поставено корито, което служи за тоалетна и се ползва от наемателите; жилищните помещения са мизерни с изпокъсани тапети и изронена мазилка; постелите са разхвърляни по земята безразборно и се ползват като легла за спане; отоплението е на печка с твърдо гориво, която е включена в комина по най- примитивния начин и опасността от пожар в жилището е налична; вратите и прозорците са разбити, без дръжки и брави и се затварят с върви и телове. Посочено е още в протокола, че това е поредното жилище, което умишлено се унищожава от този наемател, за времето от седем години, като начина му на ползване не отговаря на никакви норми и начин за живот в 21 век.

Въз основа на изложеното в констативния протокол, до жалбоподателя е изпратено Уведомление №Жф-94Г-1610-1/20.11.2020 год., в което е отразено съдържанието на горния цитиран протокол, като е уточнено, че на 9.01.2019 год. жилището е било предадено на наемателя за ползване със здрави врати, с брави и здрави прозорци, за което е съставен двустранно подписан протокол - опис. Посочено е, че това е основание за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл.46, ал.1,т.4 от Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен. Жалбоподателят е уведомен, че поради това и на основание чл.26, ал.1 и във връзка с чл.24, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, се открива производство по издаване на Заповед по чл.46, ал. 2 от Закона за общинската собственост, за прекратяване на наемните правоотношения с Г. П. Г., ползващ общински жилищен имот, находящ се в град Плевен, ул."Панайот Хитов"№30. На основание чл.34, ал.3, във връзка с чл.35 от Административно- процесуалния кодекс, му е предоставена възможност в тридневен срок от получаване на уведомлението да представи писмени обяснения или възражения. Уведомлението е връчено на жалбоподателя чрез поставяне на съобщение на таблото за обяви в ОП „Жилфонд“ и на сайта на община Плевен, видно от протокол на л.15 от делото.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „Панайот Хитов“ №30, представляващо три стаи и външни сервизни помещения. Разпоредено е в заповедта до 4.01.2021 год. Г. да освободи доброволно жилищния имот. В случай на неизпълнение в посочения срок, е постановено да се започне производство по принудителното му изземване по чл.65 от ЗОС.

Видно от приложения на л.16 от делото Протокол от 5.01.2021 год., Г. е търсен, но не е открит на адреса и не се е отзовал на поканите на общински инспекторат за получаването й. По тази причина на 05.01.2021 г. в 13,15 часа, същото е изпратено на електронната поща и публикувано на сайта на Община Плевен, поради което същото се счита връчено, съгласно чл.61, ал.1 от АПК. Копие от заповед № РД-11-255/15.12.2020 г. е закачено на таблото за обяви в ОП"Жилфонд" Плевен.

До жалбоподателя е изпратено и Уведомление на л.18 от делото, в което е посочено, че със заповед № РД-11-07/08.01.2019 г. на Кмета на Община Плевен, Г. е настанен в общински жилищен имот с адрес : град Плевен, ул."Панайот Хитов" №30, представляващ три стаи и външни сервизни помещения за срок до 10.01.2024 г. На основание чл.46, ал.2, във връзка с чл.46, ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е издадена Заповед № РД-11-255/15.12.2020 г. на Кмета на Община Плевен за прекратяване на наемното правоотношение поради това, че видно от извършена служебна проверка и съставен констативен протокол №128/17.10.2020г. и снимков материал е установено, че Г. не полага грижи на добър стопанин при ползване на общинското жилище. Посочено е в уведомлението, че заповедта е влязла в сила от 20.01.2021 год., в указания срок имотът не е доброволно освободен и не е предаден на ОП"Жилфонд" Плевен, поради което ползването на общинския имот се явява без правно основание. Затова жалбоподателят е поканен в срок от 5/пет/ дни, считано от датата на получаване на уведомлението, да предаде ползвания общински жилищен имот, представляващ три стаи и външни сервизни помещения. Уведомлението е получено лично от жалбоподателя на 26.01.2021 год., видно от отбелязването върху гърба на л.18 от делото.

Издадена е Заповед №РД-11-06/3.02.2021 год. от кмета на община Плевен, с която, на основание чл.65, ал. I от Закона за общинската собственост и чл.44, ал.2, във връзка с чл.44, ал.1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Г. П. Г. е разпоредено да освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот, находят се на адрес гр.Плевен, ул.“Панайот Хитов“ №30, представляващ три стаи и външни сервизни помещения в 5/пет/дневен срок от датата на получаване на заповедта. Посочено е, при липса на доброволно изпълнение, на 24.02.2021 г. от 10,00 часа, комисия от ОП „Жилфонд” Плевен, определена поименно, да изземе по административен път от Г. П. Г. общинския имот. При неосигуряване па доброволен достъп до имота от Г. П. Г., същият да се осигури принудително чрез разбиване на заключващите устройства и подмяна с нови, което да се отрази в протокол. Постановено е за намерените в имота вещи да се състави подробен протокол и същите да се оставят на съхранение в склад на ОП „Жилфонд“ –Плевен.

Съставен е протокол от 12.02.2021 год. , в който е посочено, че заповед № РД- 10-06/03.02.2021 г.по чл.65 от Закона за общинската собственост не е получена от адресата, същият не се е явил на поканите на общински инспекторат за връчването й в Община Плевен. По тази причина на 12.02.2021 год. в 09.15 часа, заповедта е изпратена на електронната поща и публикувана на сайта на Община Плевен, поради което органът е приел, че същата се счита връчена, съгласно чл.61, ал.З от АПК. Копие от заповед № РД-10-06/03.02.2021 г.е закачено на таблото за обяви в ОП"Жилфонд" Плевен.

На 12.02.2021 г. комисия от служители на ОП „Жилфонд"-Плевен, е извършила проверка на общинското жилище, находящо се на ул. „П.Хитов" №30 ползвано от Г. П. Г., във връзка с подадена от него молба до Кмета на Община Плевен вх.№ЖФ-94Г- 1610/09.02.2021 г. За проверката е съставен приложеният на л.21 от делото протокол , в който е констатирано, че жилището се обитава от Г. П. и съпругата му и се поддържа в крайно неугледен вид. Стаите са в мизерно състояние , изпокъсани тапети, разхвърляна покъщнина и постелни принадлежности по пода, както и горивни материали /дърва/. Вратите и прозорците са разбити, без дръжки и брави и затворени по най - примитивен начин. Комисията е направила извод, че написаното в жалбата, че П. е направил ремонт със собствени средства в стаите, не кореспондира с истината. В навеса пред къщата са разхвърляни всевъзможни боклуци, а пространството зад къщата е превърнато в сметище. За неверни са приети и твърденията на П., че е започнал почистването на боклуците. Констатирано е, че тоалетната също се намира в изключително лошо хигиенно състояние. Направен е извод, че ползваното от Г. общинско жилище е доведено до негодност за нормално човешко ползване.

На 24.02.2021 год. комисия от служители в ОП "Жилфонд" и представители на Второ РПУ, Общински инспекторат,"ВиК"ЕООД, ЧЕЗ е посетила процесното жилище във връзка с принудително изпълнение на заповедта за изземване и е съставила протокол, от който се установява, че при отиване на адреса Г. Г. и съпругата му Б. Г. са установени в жилището. Същите отказали да го напуснат и отправили обиди и нападки към служители на ОП "Жилфонд", което наложило намеса на присъстващия полицай. С цел да осуетят изземането на общинския имот, Б. Г. инсценирала припадък, по повод на което била повикана „Спешна помощ". От извършения преглед от лекар било установено, че Б. Г. е клинично здрава и не е имала нужда от спешна помощ. Протоколът от прегледа е сниман и е приложен към наемното досие на Г. Г.. След извършения преглед семейство Горанови напуснали общинския жилищен имот и заявили, че ще се пренесат в съседната общинска къща на №32, където била настанена С. А. М., която съжителствала на семейни начала със сина им П.. Г. Г. писмено декларирал, че желае личните му вещи да бъдат изнесени от жилището на улицата, до оградата на ул."Панайот Хитов"№32. Декларацията е приложена на л.23 от делото. Посочено е в протокола, че внукът на наемателя изнесъл две куфарчета, в които твърдял, че има документи. Останалите лични вещи на Г. Г. били изнесени от работници на ОП"Жилфонд" гр.Плевен. Служителите на ЧЕЗ отчели показанията на електромера и прекъснали електрозахранването на жилището. Представителите на „ВиК"ЕООД отчели показанията на водомера, за което са съставени констативни протоколи, подписани от двете страни. Направен бил протокол-опис на жилището. Заключващото устройство било подменено с ново. На входната врата и прозорците били залепени лепенки с печат на ОП"Жилфонд" гр.Плевен, а жилището – заключено, като ключовете оставени на съхранение в ОП"Жилфонд" Плевен. Наемните отношения с Г. П. Г. били прекратени от 24.02.2021 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г. за ползваното от него общинско жилище. Видно от приложения на л.16 от делото Протокол от 5.01.2021 год. , Г. е търсен, но не е открит на адреса и не се е отзовал на поканите на общински инспекторат за получаването на оспорената заповед. По тази причина на 05.01.2021 г. в 13,15 часа, същата е изпратено на електронната поща и публикувана на сайта на Община Плевен, поради което административният орган е приел, че същата се счита връчена, съгласно чл.61, ал.1 от АПК. Копие от заповед № РД-11-255/15.12.2020 г. е закачено на таблото за обяви в ОП"Жилфонд" Плевен. Настоящият състав на съда намира, че приложеният на л.16 от делото протокол не удостоверява надлежно връчване на оспорената заповед на адресата й Г. на дата 5.01.2021 год. , по следните съображения: Разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК, на която се е позовал административният орган, за да обоснове редовно връчване на заповедта, е предвиждала, че когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Тази разпоредба обаче, към 5.01.2021 год., когато заповедта е публикувана на електронна страница на общината и поставена на таблото за обявления, е била отменена с промяната в АПК, публикувана в ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г. и към тази дата не е била действащо право. С промяната в АПК в тази цитирана редакция е създаден чл. 18а - Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г., съобразно който текст, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Едва когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. Видно е от приложения по делото протокол на л.16, че той не удостоверява извършени действия по връчване на заповедта по този нов предвиден в АПК ред, нито са приложени писмени съобщения и книжа, удостоверяващи връчване по този ред, поради което съдът намира, че оспорената заповед не е могла да бъде надлежно връчена на дата 5.01.2021 год., както е удостоверено в протокола.

На 26.01.2021 год. обаче жалбоподателят е узнал за издадената Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, когато е получил приложеното на л.18 от делото уведомление за започване на производство по принудително изземване на общинския имот на основание чл.65 от ЗОС, в което уведомление подробно е описана оспорената в настоящото производство заповед. Това уведомление е получено лично от жалбоподателя на 26.01.2021 год.

Най-късно на 24.02.2021 год., когато жалбоподателят е подписал приложената на л.23 от делото декларация, в която е декларирал личните му вещи да бъдат изнесени от общинското жилище, той е бил наясно, че е прекратено наемното му правоотношение за ползването на този общински имот.

Жалбата против настоящата оспорена заповед е подадена на 24.11.2023 год. и е заведена с вх.№ при ответника ЖС-94Г-2620/24.11.2023 год., т.е. повече от две години и осем месеца след най-късната дата, на която съдът приема, че жалбоподателят е узнал за оспорената заповед.

Затова и в настоящото производство не могат да бъдат разгледани оплакванията и възраженията на Г., сочещи на основания за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, които биха обосновали евентуална незаконосъобразност на заповедта и довели до нейната отмяна. А следва да се разгледат единствено оплакванията, които са свързани с твърдения за наличие на основания за нищожност на оспорената заповед, тъй като жалбата е подадена след установения от закона 14 /четиринадесет/ дневен срок за оспорване, в нея се съдържат оплаквания за нищожност на заповедта, а административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. На това основание жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преди да се изложат правни изводи по основателността на подадената жалба, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на оспорената заповед. Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Ето защо, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесната заповед съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Настанителните заповеди, по аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.3, изр. трето от Наредба №18 на ОС-Плевен, се издава от кмета на общината. Видно е от приложената на л.9 от делото настанителна заповед, че тя е издадена и подписана от заместник-кмета на община Плевен, като под изписване на имената му е посочено, че това е на основание Заповед №РД- 11-21/7.01.2019 год. Последната е приложена по делото на л.121 и съобразно нея, заместник кметът на община Плевен М. Я. е оправомощен да замества кмета на община Плевен от 8.01.2019 год. до 9.01.2019 год. включително, като изпълнява всички функции, произтичащи от длъжността кмет на община Плевен. Настанителната заповед №РД-11-07/8.01.2019 год., следователно, е издадена през периода на заместване на кмета от заместник кмета, като последният е действал от името и в изпълнение на правомощията на кмета на община Плевен, т.е. при условията на заместване на титуляра на длъжността. Следователно, при издаване на заповед №РД-11-07/8.01.2019 год.заместник кметът е действал като кмет, в изпълнение на правомощията на кмет на общината.

Оспорената в настоящото производство Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. също е издадена от заместник кмета М. Я., съобразно Заповед №РД-10-1696/9.12.2020 год., приложена на л.120 от делото. Съгласно последната, заместник кметът на община Плевен М. Я. е оправомощен да замества кмета на община Плевен от 14.12.2020 год. до 23.12.2020 год. включително, като изпълнява всички функции, произтичащи от длъжността кмет на община Плевен. Т.е. и при прекратяване на наемното правоотношение, заместник кметът е действал от името и в изпълнение на правомощията на кмета на община Плевен, т.е. при условията на заместване на титуляра на длъжността. Налага се извод, че и настанителната заповед, и тази, с която се прекратява наемното правоотношение между ОП“Жилфонд“-Плевен и Г., е издадена от едно и също лице – заместник-кметът на община Плевен, който е изпълнявал правомощията на кмет на общината, т.е. подписал е заповедта в качеството на кмет, за кмет, при условията на заместване.

В този смисъл е неоснователно оплакването в жалбата и в представената от жалбоподателя писмена защита, че оспорената заповед е издадена при условията на делегиране на правомощия, каквито титулярът на длъжността не може да делегира на друг орган, защото това не е предвидено в закона.

В случая оспорената заповед е издадена в условията на ЗАМЕСТВАНЕ, а не на делегиране на правомощия. Именно в цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение №4/2004 год. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, е направено разграничение между институтите на „делегиране“ и „заместване“.

Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Т.е делегиращият орган овластява подчинен нему орган за определен период от време да издава административни актове от определена категория, които правомощия делегиращият притежава и които законът не определя като изрична негова компетентност.

За разлика от делегирането, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. Например поради отсъствие на титуляра поради заболяване, ползване на отпуск и др. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

В случая се установява от приложената на л.122 от делото молба, че титулярът – кметът на община Плевен, който, на основание чл.46, ал.2 от ЗОС във връзка с чл.14, ал.3, изр. трето от Наредба №18 на ОС-Плевен, е нормативно овластен, компетентен да издаде заповед за прекратяване на наемно правоотношение, на датата на издаване на оспорената Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год., е ползвал отпуск, като в молбата за отпуск изрично е посочена заповедта, с която той е оправомощил заместник-кмета да го замества. Т.е. имало е обективна невъзможност на кмета на общината на 15.12.2020 год. да издава заповеди по чл.46, ал.2 от ЗОС поради ползване на отпуск на този ден, и предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед №РД-10-1696/9.12.2020 год., отсъстващият титуляр е наредил да бъде заместван от заместник-кмета на общината, който е подчинено нему лице. За определения период, в т.ч. на 15.12.2020 год., когато е издадена оспорената заповед, заместващият е изпълнявал правомощията на кмета на община Плевен в пълен обем, като е вършил това от името на замествания орган. На това основание е издал и оспорената в настоящото производство заповед.

Ето защо издателят на заповедта на датата на постановяването й е имал компетентността да издаде заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, издал я е при условията на замествана на кмета на общината, поради което оспорената заповед се явява валиден акт, което обуславя извод за липса на основание за прогласяване на оспорената заповед за нищожна поради липса на компетентност.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма в съответствие с чл.59, ал.2 АПК и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното правоотношение и срока за опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец. Оспорената заповед съдържа изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване на акта. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че Г. не полага грижа на добър стопанин при ползване на общинското жилище, като е описано в заповедта конкретното състояние на жилището, установено при оглед. Дали посоченото фактическо основание кореспондира с действителното състояние на жилището е въпрос материална законосъобразност на заповедта, която не може да бъде обсъждана в производство, в което се изследват основания за нищожност, не и такива за незаконосъобразност. Съдът не констатира да е допуснат такъв сериозен порок във формата на оспорената заповед, който практически да се приравни на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление и да съставлява основание за нищожност.

Посочено е и е обосновано фактически и посредством доказателства - протокол от оглед, материалноправното основание за прекратяване на наемното правоотношение-чл.46, ал.1, т.4 от ЗОС, кореспондиращо с това по чл.15, ал.1, т.4 от Наредба №18 на Общински съвет-Плевен. Както вече беше посочено, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Такива пороци на акта, които по интензивност и тежест да го дисквалифицират като валиден акт, съдът не констатира в настоящото производство.

Спазена е и регламентирана в закона процедура за издаване на заповедта-общинският имот е посетен на място, констатирано е неговото състояние; жалбоподателят е бил уведомен за отпочнатото административно производство по прекратяване на наемното правоотношение. Толкова съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление, съдът също не констатира да са допуснати.

Ето защо жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива му се следват в минималния предвиден от чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер-100 лева.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. Г. от гр.Плевен, ул „Москва“ №11, с искане за прогласяване нищожността на Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и Г. П. Г. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „Панайот Хитов“ №30, представляващо три стаи и външни сервизни помещения.

ОСЪЖДА Г. П. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, ул „Москва“ №11 да заплати в полза на община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева

Решението е окончателно, по аргумент от чл.46, ал.5 от ЗОС.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.