Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л., 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1732/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К. Н. Н. , действащ като едноличен търговец с фирма „Николай Недков-Кирил Недков“, „НЕДКОВ Г. Й.“ ЕООД и ЧЗП Н. Х. С.против заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л..
В жалбата се твърди, че за стопанска година 2020/2021 г. жалбоподателите ползват на правно основание /договори за наем и аренда/ земи в землището на с. Д.. В срок са заявил имоти за лично ползване, поради което те не следва да се включват в заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., която се издава по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ. Оспорват издадена заповед на посоченото в нея основание, като твърдят, че тя страда от пороци.
Жалбоподателите поддържа се, че при издаването на заповедта не е спазено изискването за форма – в нея не е посочена датата на издаването й.
В хода на производството не са уведомени заинтересованите лица, в това число жалбоподателите, като не им е осигурена възможността да упражнят правата си, което квалифицират като съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В оспорени акт твърдят, че не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателите по подадени от тях молби за осигуряване достъп до ползаваните от тях имоти.
При издаването на заповедта не се съобразени материалноправните разпоредби. Със заповедта не е осигурена възможност на жалбоподателите да си служат със заявените за лично ползване имоти, които не са включени в заповедта, като отразените в картата пътища са обрасли, не могат да се ползват и не могат да се претрасират, тъй като района попада в проект „Агроекология и климат“. Посочено е до кои имоти, заявени и ползвани на посочени по-горе основания /наем и аренда/, жалбоподателите нямат достъп.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-04-126-110/202.09.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., като присъди на жалбоподателите сторените разноски.
В хода на делото жалбоподателите се представляват от адв. Г., който не участва в хода по същество, а становище за основателност на жалбата излага в бележки.
Ответникът по жалбата се представлява по делото от юрисконсулт Н., която по същество излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа тезата, че жалбоподателите не са адресати на оспорения административен акт, с който е одобрено споразумение за ползване на земеделски земи в землището на с. Д. и не са страни по него. Ангажимента за осигуряване достъп до имотите е на ползвателя на имотите, а не административния орган. Представителят на ответника заявява искане за присъждане на разноски.
Заинтересованите лица не участва чрез свой представител в хода на производството и не вземате становище по същество.
Съдът, след анализа на събраните доказателства по делото, при съобразяване доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна.
Със заповед от 30.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л. е назначена комисия за землището на община Л., обл. Л., със задача да ръководи сключването на споразумение между собственици и/или ползватели за създаване на масиви за ползването на земеделски земи за стопанска година 2020/2021 г. и изготвянето на доклада до Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Л.. В заповедта персонално е определен състава на комисията за землището на всяко населено място в община Л., в частност за с. Д..
В протокол от 24.08.2020 г., комисията, определена със заповед на Директора на ОД „Земеделие“ Л. от 30.07.2020 г., е констатирала броя на подадените декларации по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ за стопанска година 2020/2021 г.; броя подадени заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ и справка за ползвателите, дължащи суми по чл. 37в, ал. 7 и чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ по заповед на директора на ОД „Земеделие“ Л. за предходната година, като е допуснала до участие в споразумение за създаване на масиви за ползване осем ползватели, посочени в приложение 1 и 2.
От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че описаните в жалбата 299 земеделски имота са декларирани от жалбоподателите, както и че заявленията и декларациите за това са приложени към административната преписка.
В молби, заведени при ответника на 20.08.2020 г., жалбоподателите са заявили, че като ползватели на земи в землището на с. Д., община Л. в реални граници, молят при съставянето на картата и определяне на масивите и издаването на заповедта по чл. 37в ЗСПЗЗ, да се остави достъп до имотите им, като им се предостави списък с номерата на пътищата, които ще използва. С писма от 16-ти и 19 октомври 2020 г. ОД „Земеделие“ Л. е отговорила на молбите на жалбоподателите, като в писмата е посочено, че задължение на ползвателите, на което са предоставени полските пътища в масива, е да осигури достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година съгласно чл. 37в, ал. 17 ЗСПЗЗ. Към писмата е приложен списък на имоти, полски пътища в землището на с. Д., община Л..
Между конституираните по делото заинтересовани страни „КАДИША“ ЕООД, „АГРОБИОФАРМ ИНВЕСТ“ ЕООД, „АГРОКОМ ИНВЕСТ“ЕООД, „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ЕООД, С.К.П., е постигнато споразумение за масивите за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землището на с. Д., обл. Л.. Споразумението е внесено в Общинска служба по земеделие и регистрирано с вх. № ПО-09-1046/31.08.2020 г.
На 30.09.2020 г. комисията, назначена заповед на Директора на ОД „Земеделие“ Л. от 30.07.2020 г., е депозирала в Областна дирекция „Земеделие” споразумение за ползване, ведно с доклад до директора на ОД „Земеделие“, изготвен на основание чл.37в, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Със Заповед № РД-04-126-110 на директора на ОД „Земеделие“ Л. е утвърдено разпределение за ползване масивите в землището на с. Д., община Л., съгласно подписано доброволно споразумение, вкл. за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ за стопанска година 2020/2021 , като е посочено, че описът на разпределението на масивите е приложени към нея, представляващ окончателен регистър по реда на чл. 74 ППЗСПЗЗ, както и че дължимите суми по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ се определят въз основа на средното годишно рентно плащане за землището на селото Д. от комисията по §2е от ДР на ЗСПЗЗ, номера на сметката, по която следва да се заплатят и последиците от незаплащането им.
В хода на производството е изслушано заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. В таблица вещото лице е посочил за всеки от заявените за ползване имоти номера на пътя, чрез който се получава достъп до него и състоянието му. Констатациите са, че основната част от пътищата са обработени или неизползваеми, тъй като са обрасли с храсти. В заключението е посочено, че при загубване или заличаване трасето на един път то винаги може да се трасира или претрасира от лицензиран геодезист, за да се установи точното му местонахождение.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание то уточнява, че пътищата, по които се осигурява достъп до земеделските имоти, са проектни. Ако един път минава през блок, който се обработва, като парцелите не се обработват самостоятелно, той се разорава /обработва/. Въпросът за ползването на пътищата се поставя тогава, когато в блока има имоти, които се ползват в реални граници, като тогава до тях трябва да се осигури достъп.
С оглед очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Тя е подадена от лица, имащи правен интерес. Жалбоподателите са подали декларации по чл. 69 и/или по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Макар и да не са страни по споразумението, одобрено с оспорената от тях заповед, интереса си те извеждат от твърдения, че оспореният акт ги лишава от възможността да си служат с имотите, които ползват с правно основание.
Оспорената заповед, след издаването й, е поставена на информационното
табло на ОС „Земеделие“ Л. на 09.10.2020 г., съгласно протокол за съобщения и
поставяне на обяви. Жалбата е подадена чрез административния орган на
23.10.2020 г., което дава основание на съда да се приеме, че тя е депозирана в
законовия 14-дневен срок.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна /чл. 59 АПК/.
Издателят на заповедта - Дияна Рускова, заема длъжността директор на ОС ”Земеделие” и е компетентен орган по чл. 37в, ал.4 ЗСПЗЗ.
Землището на с. Д., общ. Л. попада в териториалния обхват на Общинска служба ”Земеделие” – Л..
От казаното следва, че заповедта е издадена в кръга на правомощията на посочения административен орган и на основание изрична законова разпоредба.
Заповед е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.
59, ал. 2 АПК. В титулната й част е посочен от кого и
на коя дата е издадена. В нея не е посочена друга датата на издаването й,
поради което съдът приема, че тя е издадена на датата, посочена в титулната й
част. С оглед на това възраженията на жалбоподателите за липса на датата на
издаване на оспорения акт се явяват неоснователни.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че в оспорения акт не са посочени фактическите и правни основания за издаването й. В нея чрез препращане са посочени материалите, на база на което тя е издадена – заповеди за назначаване на комисия, доклад с приложено към него споразумение, окончателен регистър на имоти по реда на чл.74 от ППЗСПЗЗ и карта на разпределението на ползването по масиви. Изводите и констатациите на комисията са споделени от административния орган и са възпроизведени в оспорения акт. Мотивирането на акта чрез препращане е допустимо, съгласно поставката на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило силата си.
При издаването на заповедта са взети предвид подадените в хода на производството молби от жалбоподателите, като е посочено, че съгласно законовите разпоредби /чл. 37в, ал. 16 и 17 ЗСПЗЗ/ е оставен достъп до имотите, заявени за ползване в реални граници.
Съдът не споделя тезата, че в хода на производството жалбоподателите не са имали възможност да участва и да упражнят правата си. Видно от ангажираната преписка те са участвали, като по ангажираните от тях молби са получили отговор.
В хода на производството по изготвяне проект за разпределение в работата на комисията участват собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за това – да участват при създаване на масиви за ползване /чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ/. Жалбоподателите изрично са заявили, че няма да участват при разпределението на масивите, с оглед на което декларираните от тях имоти не са включени в споразумението. Страни в производството по разпределение на ползването, съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ са собствениците и ползвателите, като само по отношение на тях административния орган има задължение за уведомяване. Жалбоподателите не са били изрично уведомени за започването на административното производство, но в случая, предвид обстоятелството, че не са декларирали желание за участие в споразумението, то тяхното неуведомяване не би могло да се приеме за съществено нарушение. Като собственици/ползватели те са са подали изискуемите декларации и заявления и са взели участие в производството във връзка с разпределението на полските пътища, като писмено са поискали да им бъде осигурен достъп до имотите им и да им бъде представен списък с номерата на пътищата, които да използват. В отговор на отправени от тях молби, изисканата информация им е предоставена.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 17 ЗСПЗЗ ползвателят, на който са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година. В хода на производството се установи, че пътищата в землището на с. Д. са очертани. Състоянието на основната част от тях не позволява достъп до имотите на жалбоподателите. Достъпът до имотите, заявени за ползване в реални граници, не е част от задължението на административния орган, доводи за което е изложил представителя на ответника. Административният орган е изпълнил задълженията си, разписани в закона, който допуска в масивите за ползване да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата за възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател. Както се посочи по-горе от съда задължението за достъп не е на администрацията, а на лицето, на което е предоставено ползването на пътя.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона - да окрупни масивите за ползване на земеделски земи, като отчете интереса на ползвателите и на онези /собственици и/или ползватели/, което желаят ползване в реални граници.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията на закона, с оглед на което жалбата за отмяната й се явява неоснователна.
При изхода на спора искане на ищците за
присъждане на разноски не следва да се уважава.
Искането в този смисъл е заявено от ответника.
В хода на производството той е представляван от юрисконсулт, за което и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв. /възнаграждението
и при минимума, като се отчита, че производството е протекло в рамките на две
съдебни заседание, като в първото не е даден ход, поради нередовно
призоваване/. Доказателства за други разноски по делото не са ангажирани.
Установените разноски в размер на 100,00 лв. следва да се възложат за заплащане
в тежест на жалбоподателите.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Н. Н., действащ като едноличен
търговец с фирма „Николай Недков-Кирил Недков“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., ул. „Ц. О.“ ******, „НЕДКОВ ГЙ“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Ц. О.“ ******, представлявано
от Г. Н. Н.и ЧЗП Н. Х. С., с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед №
РД-04-126-110/30.09.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л..
ОСЪЖДА Г. Н. Н., действащ като едноличен търговец с фирма
„Николай Недков-Кирил Недков“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., ул. „Ц. О.“ ******, „НЕДКОВ ГЙ“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Ц. О.“ ******, представлявано от Г.
Н. Н.и ЧЗП Н. Х. С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Областна
дирекция „Земеделие“ Л. разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева /,
съставляващи възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Ловешкия административен
съд с касационна жалба в 14-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: